Разпореждане по дело №1048/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на „. И. Б." , вписана в търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., бул."Д. Ц."№37, представлявана от Изпълнителните директори Й. В. С. ЕГН * и Е. К. Л., ЕГН * насочена против „. Л., БУЛСТАТ .........., вписано в регистъра на търговските дружества с решение по ф.дело №589/2008г. на Благоевградски окръжен съд със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. Б. Ш-ти" №14, представлявано от управителя: Ю. В. И., ЕГН*.

Сочи се в исковата молба, че по гр.дело №28305/2008 г. по описа на С. районен съд по искане на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изп.лист въз основа на нея.

Със същите ответното дружество „. Л. било осъдено да заплати на заявителя сумата от 5 901 544,09 лв. главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № РО-АА-0471/19.07.2004 г. и законна лихва от 16.09.2008г., 118 030,88лв. деловодни разноски и 59 355,44 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изп.лист било образувано изпълнително дело №*0003 на ЧСИ № 844 на КЧСИ.

По същото взискателят – банката ищец, поискала да бъдат възбранени два недвижими имота, ипотекирани за обезпечаване на вземанията по договора за кредит с нот. акт за учредяване на договорна ипотека акт №77, том XIX, дело №22688/2004г. на Службата по вписванията гр.С., представляващи вилна сграда собственост на управителя на дружеството-длъжник - Ю. В. И., ЕГН *, и апартамент, собственост от С. Д. И., ЕГН *, от гр.С., кв."С.", ул."С. М." №68.

В хода на изп.производство - на 23.02.2009 г. банката ищец получила съобщение за постановено определение от СРС постановено по молба и възражение на длъжника по изп.дело по реда на чл.414 ГПК, с което е постановено спиране на последното на основание чл.420, ал.2 от ГПК.

Във връзка с изложеното се твърди, че за банката ищец бил налице правен интерес да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на нейното вземане, за което е бил издаден изпълнителен лист по гр.дело №28305/2008г. по описа на С. районен съд.

Твърди се още, с договор за овърдрафт по разплащателна сметка №РО-АА-0471/19.07.2004г. „. И. банка" /”ПИБ”/ отпуснала на „. Л. банков кредит в размер на 6 500 000 лева.

За обезпечаване на вземанията на банката по договора за овърдрафт била учредена договорна ипотека акт №77, том XIX, дело №22688/2004г. на Службата по вписванията гр.С., върху няколко недвижими имота, в това число върху вилна сграда собственост на управителя на дружеството - длъжник - Ю.В. И. и апартамент, собственост от С. Д. И..

Твърди се още, че крайният срок за погасяване на предоставения кредит съгласно чл.6 и чл.13 от договора изтичал на 31.07.2006 г.

Поради просрочие на дължимите плащания, с писмено предизвестие изх.№ 11-2409/10.10.2005 г. кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.21.б."а" от договора.

Предизвестието било връчено лично срещу подпис на управителя на „. Л." ООД на 10.10.2005г., а 15.10.2005г. изтекъл и неговия срок и предсрочната изискуемост е настъпила на 16.10.2005 г.

По повод на последното било поискано издаване на изп.лист вх.№36042/16.12.2005 г. за частично осъждане на длъжника за сумата от 700 000 лв., представляваща част от главницата на кредита, като молбата на банката в горната насока била уважена и длъжникът бил осъден да плати сумата въз основа на изп.лист, издаден по гр.д.№011296/2005г. по описа на С. районен съд.

На 30.12.2005 г. „ПИБ" сключила с „У." договор с нотариална заверка на подписите рег. №7065/30.12.2005г. на нотариус №101 при СРС за прехвърляне на вземанията към „. Л. по договор за предоставяне на овърдрафт №00РО-АА-0471/19.07.2004г.

Управителят на ответното дружество - Ю. И., бил уведомен от банката за прехвърлянето на вземанията в полза на „Унилиз" съгласно цесионния договор със съобщение от 30.12.2005г.

Твърди се, че на 16.03.2006г. договорът за цесия е разваленпоради неплащането на една от вноските на цената за прехвърлените вземания. В чл.З от договора било предвидено цената да бъда платена на две части, първата от които в размер на 5 000 000 лв. с падеж деня на сключване на договора - 30.12.2005 г., а втората вноска - в размер на 1 743 472,04 лв. платима в срок до 15.03.2006 г.

Поради неплащането на втората вноска от цената до изтичане на предвидения срок от банката е изпратено писмо, входирано при цесионера с вх.№1/16.03.2006 г., в отговор на което „У." изрично потвърдило съгласието си за разваляне на договора, считано от 16.03.2009г. с писмо, вх. № в „ПИБ" 02-1497А/16.03.2006г.

Поради последното се твърди че съгласно изразената воля и постигнатото съгласие между страните договорът за цесия е развален, считано от дата 16.03.2006 г.

Във връзка с развалянето страните по договора за цесия подписали протокол на посочената дата, с който констатирали развалянето и уреждали отношенията си във връзка с обратното предаване на документи, съобщенията до длъжника и уреждането на паричните отношения, възникнали във връзка с цесията.

По повод на развалянето „У." депозирала и оригинален екземпляр от съобщение до „. Л. за обратното прехвърляне на цедираните вземания.

Ето защо ищецът намира, че П. И. банка" отново придобила качеството на кредитор по договора за овърдрафт след развалянето на цесията, с което основанието за прехвърлянето му е отпаднало.

А съгласно чл.88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, поради което прехвърленото вземане преминава обратно в имуществото на банката-цедент, като транслативният ефект на развалянето настъпва с обратна сила, след като е постигнато съгласието между страните по договора.

Навеждат се доводи и че съгласно чл.99, ал.З ЗЗД прехвърлянето на вземането е действително и тогава, когато предишния кредитор не е съобщил за него на длъжника, като задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането по чл.99, ал.З от ЗЗД имало за цел да се гарантират правата на новия приобретател на вземането. То нямало транслативен ефект. Ако дължникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, той има правото да не плати на цесионера, а на цедента, но не се освобождавал от своето задължение.

Навеждат се доводи и в насока, че цедирането на вземанията не проявавало действие и поради невписването му в имотния регистър.

Твърди се също и че към момента длъжникът бил уведомен за развалянето на цесията и за факта, че негов кредитор отново е „. И. банка", който факт се потвърждавал и от съдържанието на възраженията на „. Л., направени от управителя му и неговия процесуален представител по гр.д.№28305/2008 г. по описа на СРС и по изп.дело №*0003.

Нови изрични съобщения за развалянето на договора за цесия от „У." били изпратени и чрез нотариус Р. Й. Рег.№ 503, с нотариална покана рег.№954/09.03.2009г., както и чрез нотариус Р. Д. рег.№274 на НК, с район на действие района на РС гр.С. с нотариална покана рег. №4533 / 19.02.2009 г.

Ето защо се поддържа, че към момента длъжникът няма правото да изпълни задълженията си на друг кредитор освен на „. И. банка".

Твърди се също, че задълженията на „. Л. по договор за овърдрафт по разплащателна сметка №00РО-АА-0471/19.07.2004г. не са погасени към момента.

Доказателства за плащане не били приложени от ответника и към възражението, депозирано по гр.д.№28305/2008 г. по описа на СРС, като възражението се основавало изцяло на извършената цесия.

Твърди се и че след описаното по-горе развалянето на цесионния договор по взаимно съгласие на страните, транслативен ефект на цесията е отпаднала, поради което материално правната легитимация на цедента възниква и то с обратна сила.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „. Л., БУЛСТАТ ........., вписано в регистъра на търговските дружества с решение по ф. дело №589/2008г. на Благоевградски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. Б. Ш-ти" №14, представлявано от управителя: Ю. В. И., ЕГН*, дължи на „. И. банка" следните суми: 5 901 544,09 лв. главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № РО-АА-0471/19.07.2004 г., ведно със законна лихва, считано от 16.09.2008 г. до момента на пълното погасяване на главницата, както и сумата от 118 030,88 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 28305/2008г. на СРС за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист към нея и 59 355,44 лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение, включително разноските по настоящето производство в това число платената държавна такса в размер на 118 030,88 лв. и юрисконсултско възнаграждание в размер на 118 480,88лв. за представляването на банката от юрисконсулт в настоящето производство.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител оспорва искът, като на първо място навежда доводи за неговата недопустимост.

В тази насока е изложил твърдения, че предявеният иск е недопустим поради това, че съдържанието му съществено се различавало от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Банката ищец не била изложила каквито и да било аргументи в заявлението за издаване на заповед за изпълнение за наличието на Договор за цесия, като бил премълчан е факта за развитието на взаимоотношенията между Ц. и Ц. както пред съда, така и пред „. л."ЕООД.

С тези свои действия "ПИБ" злепоставяла длъжника и нарушавала правото му на защита.

Според ответникът ищцовата банка е предявила иск с правно основание чл. 422 от ГПК с различно съдържание от заявлението за издаване на на заповед за изпълнение, поради което и той не следвало да бъде допускан за разглеждане, т.к. една от страните се явява в неравнопоставено положение. "ПИБ" е придобила превилигировано право да получи Заповед за изпълнение въз основа на доказателства, които не са могли да бъдат известни на „. Л. към дата на издаване на заповедтта за изпълнение.

Изложениете аргументи за разваленият договор за цесия между "ПИБ" и "У." не можели да бъдат предмет на това дело, защото касаят неизпълнен договор между две страни, които по никакъв начин не обвързвали „. Л.. При това положение обсъждането на взимоотношенията между Ц. и Ц. в настоящето производство били недопустими.

Твърди се още, че Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаденият във връзка с това изпълнителен лист били незаконосъобразни по следните съображения:

На първо място "ПИБ" нямала качеството на кредитор по смисъла на закона. Представените по делото доказателства касаели период до 15.12.2005 г., като "ПИБ" въвел в заблуждение съда за да постанови исканият съдебен акт.

С писмо входящ номер 153/30.12.2005 г. Банката уведомила ответника на основание чл. 99, ал.З от ЗЗД, че вземанията на "ПИБ" произтичащо от договор № 00РО-АА-0471/19.07.2004 за овърдрафт по разплащателна сметка (предмет на настоящето дело) са прехвърлени на "УНИЛИЗ" съгласно договор от 30.12.2005 г.

На същият ден (30.12.2005 г.) бил извършен паричен превод по сметката на „. Л., което обстоятелство се установявало от пълното извлечение на сметката по която е предоставен овърдрафта и задължението на дружеството било закрито.

Горният факт се установявал и от съставените мемориални ордери от банката номера АА-*/30.12.2005 г. и */30.12.2005 г.

Ето защо считано от 30.12.2005 г. "ПИБ" е загубила правата на кредитор по отношение на вземанията срещу „. Л..

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с получаването на писмото от „. Л. (вх. номер 153/30.12. 2005 г,.) договорът за цесия е породил действие спрямо цедираният длъжник „. Л. и след този момент новият кредитор на „. Л. е станал "Унилиз" гр.С..

Затова ако „. лизинг" плати на старият си кредитор , това плащане няма да го освободи от облигацията и се налага да плати втори път на легитимния кредитор. Поради изложеното ответникът поддържа, че «ПИБ» не е надлежно материално правно легитимирана като негов кредитор по смисъла на закона.

С прехвърляне на вземането договорните взаимоотношения между страните са преустановени и при така изложените факти и доказателства се установява, че към дата на подаване на заявлението от "ПИБ" липсвала и пасивна процесуална легитимация на „. Л..

Навеждат се твърдения и че в заявлението, по което била издадена Заповедта за незабавно изпълнение, било приложено извлечение от счетоводните книги на банката без изходящ номер, което и не било направено от счетоводните книги на банката, респ. - представлявало документ с невярно съдържание.

Твърди се, че към 30.12.2005 г., съгласно уведомяването на „. Л. с писмо изх.№ 153/30.12.2005 било прехвърлено вземането на ПИБ, съобразно чл.99 ал.З от ЗЗД.

Така според банковото извлечение по представените от ответното дружество сметки ( заверени от същата банка), вземанията на банката към „. Л. били закрити.

Ето защо и след като вземането било прехвърлено много преди дата на подаване на заявлението от "ПИБ" (17.09.2008) и по разплащателната сметка на „. л." не фигурира такова задължение към същата банка и към днешна дата , не може да съществува такова вземане на банката по нейните търговски книги.

Вземането на банката срещу длъжник трябвало да кореспондира със извлечението по разплащателната сметка по която е уговорено съгласно чл. 2 б.(е) и чл. 8 от договора да се предостави овърдрафта, а в случая представеното извлечение от търговските книги на банката е документ с невярно съдържание, който не кореспондира с представените доказателства и с пълното движение на сметките на „. Л..

Горното поради факта, че липсвали доказателства „. Л. да е уведомявано по някъкъв начин за прекратеният договор между "ПИБ" и "У.".

За да породи действие това прекратяване спрямо „. Л. и на основание чл. 99 ал. 4 това уведомление трябвало да бъде изпратено от новият кредитор "ц." и то да бъде получено преди дата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Освен това разваленият договор за цесия не можел да има обратно действие. Този договор между "Ц." и "ц." можел да бъде оспорван и развалян с произтичащите от това последици единствено по реда на ЗЗД, но не и в рамките на това съдебно производство, тъй като „. Л. не е страна по него.

Поддържа се, че едва след образуване на изп.производство пред ЧСИ С. Я. по изп. дело *0003 взискателят „. И. банка"започнала процедура по уведомяването на дружеството за прекратения договор.

За горния факт било налице признание в исковата молба.

Навеждат се доводи и че след пораждане на действието от съобщение вх. номер 153/30.12.2005 г., последващото му оттегляне от старият кредитор "ПИБ" е ирелевантно за породените правоотношения както между цесионера "ПИБ" и цедента "У.", така и между цесионера и цедираният длъжник „. Л..

На самостоятелно основание се поддържа, че приложеният договор за овърдрафт 00РО-АА-0471/19.07.2004 бил с изтекъл срок на действие, т.к. имал срок на действие до 31.07.2006 г.

Ето защо приложените доказателства към заявлението касаели предсрочна изискуемост на вземането и то в периода преди 30.12.2005 г., когато задължението е закрито.

В подкрепа на твърденията си по делото страните ангажират писмени доказателства, като е допустана и изслушана и съдебно-икономическа експертиза.

Съдът служебно е приложил ч.гр.д.№ 28605/2008 г. по описа на РС С..

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че с договор за овърдрафт /л.18-л.26 от делото/ по разплащателна сметка №РО-АА-0471/19.07.2004г. „. И. банка" е отпуснала на „. Л. банков кредит в размер на 6 500 000 лева.

За обезпечаване на вземанията на банката по договора за овърдрафт била учредена договорна ипотека с нот.акт №77, том XIX, дело №22688/2004г. на Службата по вписванията гр.С., върху няколко недвижими имота – подробно описани, в това число върху вилна сграда собственост на управителя на дружеството - длъжник - Ю. В. И. и апартамент, собственост от С. Д. И..

Установено е в чл.6, и чл.13 от договора за овърдрафт, че крайният срок за погасяване на предоставения кредит е до 31.07.2006 г.

Преди настъпването на същия с писмено предизвестие изх.№ 11-2409/10.10.2005 г. кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.21.б."а" от договора, като ответното дружество е било поканено да погаси предсрочно задълженията си към банката, които са подборно посочени, в 5-дневен срок от получаване на съобщението, вкл. е било уведомено за последиците от неизпълнение на последно /л.30 от делото/.

Видно е още от същия документ от извършеното саморъчно отбелязване, подпис и положен печат на ответното дружество, че то е било връчено лично на управителя на „. Л." ООД на 10.10.2005г.

По делото липсват данни в посочения срок ответното дружество да е погасило задължението си /изцяло или частично/ на задължението си по кредита.

Установява се още от приложените писмени доказателства, че въз основа на молба от 13.12.2005 г. на банката ищец е било образувано ч.гр.д.№ 011296/2005 г., и във връзка с издаденото по него определение на РС С. е издаден и изпълнителен лист за част от вземането на ПИБ срещу “Ю. Л., а именно за сумата от 700 000 лв., представляваща част от главницата на кредита.

Установява се от представения договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2005 г., с рег. №7065/30.12.2005г. на нотариус №101 при СРС /л.70-72 от делото/, че "ПИБ" сключила с „У." възмезден договор за прехвърляне на изискуемите си вземания към „. Л. по договор за предоставяне на овърдрафт №00РО-АА-0471/19.07.2004 г., в който е било уговорено плащане на дълга от цесионера на цедента на два транша.

Видно е от отбелязването на гърба на писмото с дата 30.12.2005 г., изходящо от ищцовата банка, че управителят на ответното дружество - Ю. И. е бил уведомен от банката за прехвърлянето на вземанията в полза на „У." съгласно цесионния договор, като получил лично съобщението за това /л73 от делото/ лично на 30.12.2005г.

С писмо вх.№ 1/16.03.2006 г. до изп.директор на “У.”, изп.директори на банката ищец са го уведомили, че развалят договора за цесия, поради неизпълнение на задължението на цесионера на задължението за заплащане на втората част от сумата, уговорена в договора, възлизаща на 1 743 472,04 лв.

Със същото са поискани обратно оригиналните документи, установяващи основанието и размера на прехвърлените вземания и е посочено, че платените суми по него ще бъдат възстановени по сметка на дружеството цесионер в банката.

С обратно писмо изх.№ 02-1494А/16.03.2006 г. изп.директор на “У.” е изразил съгласие сключения по-рано договор за цесия от 30.12.2005 г. да бъде развален при условията, предложени от банката.

На същата дата – 16.03.2006 г. е подписан протокол към договора за цесия /л.77 от делото/, уреждащ отношенията между ищцовата банка и “У.” по повод постигнатото съгласие за разваляне на договора и условията за това.

Липсват данни обаче приложеното съобщение до ответното дружество на л.76 от делото, изходящо от “У.” за развалянето на договора за цесия да е било връчено на управителя на ответното дружество или друго упълномощено от него лице.

Такова съобщение е изпратено редовно едва с нот.покана с рег.№ 954 от 09.03.2009 г.

Установява се от заключението на допуснатата и изслушана от настоящата инстанция експертиза, че по сметката на “Ю. Л., по която е отпуснат овърдрафт кредита, съгласно договора от 19.07.2004 г., към 15.09.2008 г., респ. към датата на образуване на настоящето производство, не е отразено като съществува задължение към ПИБ по тази сметка.

На 30.12.2005 г. задължението в размер на 6 029 472,04 лв. е оформено счетоводно като неразрешен овърдрафт и е прехвърлено за отчитане по сметка “вземане по договор за прехвърляне на вземане от У." от 30.12.2005 г.

След развалянето на последния от 15.05.2006 г. дългът се водел по сметка – вземане по прекратен договор за цесия с длъжник ответното дружество и салдо от 5 901 544,09 лв.

Съдът кредитира установеното от експертизата, т.к. същата е компетентно изготвена, въз основа на извършена проверка и в счетоводството на ищцовата банка, като констатациите й не се оспориха от страните по делото.

Видно от служебно приложеното гр.д.№ 28503/2008 г. по описа на РС С., същото е образувано по повод заявление по реда на чл.417 ГПК от ПИБ насочено против “Ю. Л. за парично вземане от 5 901 544,09 лв. и претендирана законна лихва, считано от 16.09.2008 г., представляващо главница по договор за овърдрафт по посочена разплащателна сметка от 19.07.2004 г.

Като допълнителната информация относно претенцията е посочено, че кредитът е предсрочно изискуем, считано от 16.10.2005 г., което било обявено с писмено предизвестие от 10.10.2005 г., поради просрочие на дължимите плащания.

Отразено е и че претенцията представлява непогасената част от главницата по договора за овърдрафт, т.к. за част от нея от 700 000 лв. е издаден изп.лист в полза на банката по гр.д. № 011296/2005 г. на СРС.

След уважаване на заявлението и издаването на заповедта за незабавно изпълнение на 29.09.2008 г. е било образувано изп.д. № 3/2009 г. по описа на ЧСИ № 844 на КЧСИ, по което на ответното дружество е връчена покана за доброволно изпълнение чрез процесуалния му представител на 09.02.2009 г.

На същата дата е депозирано и възражение по реда на чл.414 ГПК.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 с.к. от лице – заявителя по заповедното производство, което има правен интерес от установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжника по заповедното производство.

Доколкото липсват данни по ч.гр.д. № 28305/2008 г. по описа на РС С. кога е връчено на ищцовата банка съобщението по чл.415, ал.1 ГПК, то видно е от данните по същото, че възражението на длъжника по заповедното производство е постъпило на 09.02.2009 г., а на 12.02.2009 г. е връчено съобщението на ищцовата банка от ЧСИ за спиране на изп.производство по изп.дело, образувано по повод издадения в рамките на заповедното производство изп.лист.

Тези факти навеждат на извод, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.2 ГПК , във вр. с чл.422 с.к., т.к. исковата молба е постъпила в БлОС на 12.03.2009 г.

На самостоятелно основание изложеното по-горе от фактическа страна досежно развилото се заповедно производство, предхождащо настоящето, респ. – изричното оспорване от страна на ответното дружество на предявения положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното от банката ищец вземане спрямо дружеството ответник, обусловават извод за процесуалната допустимост на заявената претенция.

Вън от горното наведените доводи от законния представител на ответното дружество досежно липсата на материална легитимация от страна на «ПИБ» по исковата претенция, касаят не нейната допустимост, а основателност, което е въпрос по съществото на спора.

Ето защо искането за прекратяване на производството, поради процесуална недопустимост на заявените претенции по изложените както в отговора по исковата молба, така и в писмената защита на процесуалния представител на ответника съображения, е правно несъстоятелно и следва да се отхвърли.

Разгледана по същество заявенета претенция се явява основателна, по следните съображения:

Безспорно се установи от писмените доказателства по делото, а и този факт не е спорен, че страните по делото са се обвързали договорно със сключения на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № РО-АА-0471/19.07.2004 г. за сумата от 6 500 000 лв.

Вярно е, че същият е бил срочен – със срок до 31.07.2006 г., но се установи безспорно и че е бил обявен за предсрочно изискуем преди 31.07.2006 г. - на 16.10.2005 г., съобразно клаузите му, като за този факт ответното дружество е било надлежно уведомено чрез законния си представител.

Ето защо правнонесъстоятелно се явява възражението на това дружество, че договорът бил прекратен, поради което и ищцовата банка не била надлежно активно материално легитимирана по иска, а ответникът – пасивно легитимиран такъв.

Правнонесъстоятелно е и възражението, че банката не е материално легитимирана и поради развилите се между нея и третото за спора лице – «Унилиз» отношения по повод сключения между тях договор за цесия, предвид следното:

Договорът за цесия е двустранен и каузален, като страни по него са цедентът - лицето, което прехвърля вземането – стария кредитор и цесионерът – лицето, на което вземането се прехвърля – новия кредитор.

Длъжникът, какъвто в случая е дружеството ответник, не е страна по договора за цесия.

В казуса ищцовата банка не оспорва и се установи безспорно от писмените доказателства факта, че е цедирала вземането си по договора за овърдрафт към ответното дружество на трето за спора лице – «У.», като сключеният между тях договор за цесия е формален и възмезден.

За това цедиране на вземането ответното дружество е било надлежно уведомено.

Не се ангажираха доказателства обаче, вкл. и въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест за установяване на релевантните за предмета на спора факти, че ответното дружество е платило задължението към цесионера «У.».

Т.к. условията на договора за цесия не са били изпълнени от страна на цесионера, същият е бил развален, като безспорно е от представения протокол за това, че страните по него са си разменили дадените престации по него, вкл. цесионерът е върнал на цедента книжата, удостоверяващи вземането към ответното дружество така, както нормата на чл.88 ЗЗД е уредила.

Ето защо следва да се приеме, че след развалянето на договора за цесия, с предмет вземането по договора за овърдрафт на ответното дружество и «ПИБ» от 19.07.2004 г., активно материално легитимиран кредитор по това вземане спрямо „. лизинг» се явява именно «ПИБ» .

Този извод се налага независимо, че за горния факт длъжникът не е бил надлежно и своевременно уведомен така, както нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД изисква, т.к. поради двустранния характер на цесионния договор за сключването му, респ. – развалянето му, е необходимо единствено съгласието на страните по него.

Вярно е, че за развалянето на договора не е съобщено на длъжника своевременно, като се установи безспорно, че това е станало едва преди образуване на настоящето дело.

Този факт обаче не освобождава длъжникът от заплащане на задължението му, т.к. последният не ангажира доказателства, че е платил на «Унилиз» както до момента на разваляне на договора за цесия, така и след това – към момента на издаване на заповедта за незабавно извълние или към момента на получаване на съобщението за разваляне на договора за цесия.

Това е т.к. значението на съобщаването на цесията е с оглед охрана правата на длъжника за предпазването му срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ето защо дори да се отчете безспорния факт, че за развалянето на договора за цесия, респ. – възстановяването на качеството на кредитор по вземането на ищцовата банка спрямо длъжника „. л.» не е било съобщено своевременно, последното не дискредитира «ПИБ» АК като кредитор по вземането.

Банката е придобила това качество с факта на разваляне на договора за цесия, като този факт е съобщен на ответника преди образуване на настоящето производство и следва да се отчете по арг. от чл.235, ал.3 ГПК независимо, че е настъпил след издаване на заповедта за незабавно изпълнение / в см. и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ІІ т.о, ТК на ВКС/.

В случая цялата защитна теза на ответното дружество се гради на това, че то е било надлежно уведомено, че неговия кредитор към момента на издаване на заповедта за незабавно изпъление е «У.», т.к. съобщение за развалянето на договора за цесия, респ. – че новия му кредитор е ищцовата банка, не му е било връчено своевременно.

При липсата на възражение и на доказателства обаче, че задължението на ответника е било платено на «У.» то следва да се приеме, че развалянето на договора за цесия има действие за длъжника по вземането „. лизинг» и ищцовата банка се явява носител на това вземане, вкл. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За пълнота само следва да се отбележи, че е основателно възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че отношенията между цесионера и цедента по обсъдения по-горе договор за цесия нямат значение за него.

За ответното дружество единство от значение е факта, кой е надлежния му кредитор и дали е погасил задължението си към него.

Ето защо още веднъж следва да се подчертае, че при липса на доказателства за погасяване на задължението по договора за овърдрафт от страна на „. Л., вкл. и при безспорната установеност на развалянето на договора за цесия между ищцовата банка и "У.", съобщено на длъжника макар и след образуване на заповедното производство, кредитор на длъжника се явява "ПИБ".

Несъстоятелно е и възражението на ответното дружество, че «ПИБ» не е материално легитимирана по вземането и т.к. нито към датата на подаване на заявлението, нито към датата на подаване на исковата молба, „. Л. нямало задължение към банката, отразени в счетоводните й книги.

Последното категорично се опровергава от докладваната по делото съдебно-икономическа експертиза, която сочи, че задължението на ответното дружество, произтичащо от договора за овърдрафкт, е отразено в счетоводството на «ПИБ» в размер на 5 901 544,09 лв. и длъжник по него е именно ответното дружество.

Дали това задължение стои по сметката, по която първоначално е отпуснат кредита /овърдрафта/ или поради неплащането му от страна на ответното дружество последващите счетоводни записвания са го отнесли в друга сметка, за предмета на спора няма значение.

Безспорен е факта, че задължението, и в претендирания размер, фигурира в счетоводните записвания на банката ищец като непогасено и длъжник по него е ответното дружество.

По изложените съображения ипредявеният иск следва да се уважи, като съобразно нормата на чл.78 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото такова сумата от 236 061,76 лв. разноски по настоящето производство, направени от последното, за заплащане на ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Претенциите на ищцовата банка за осъждане на ответното дружество да заплати сторените от него разноски по заповедното производство са неоснователни, доколкото те са били присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение и отразени в издадения въз основа на нея изп.лист.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „. Л., БУЛСТАТ .........., вписано в регистъра на търговските дружества с решение по ф. дело №589/2008г. на Благоевградски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. Б. Ш-ти" №14, представлявано от управителя: Ю. В. И., ЕГН*, че дължи на „. И. банка" следните суми: 5 901 544,09 /пет милиона деветстотин и една хиляди петстотин четиридесет и четири лева и девет стотинки/ главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № РО-АА-0471/19.07.2004 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.09.2008 г. до момента на пълното погасяване на главницата, както и сумата от 236 061,76 /двеста тридесет и шест хиляди шестесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ деловодни разноски по по настоящето производство за платената държавна такса в размер на 118 030,88 /сто и осемнадесет хиляди и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/ и юрисконсултско възнаграждание в размер на 118 480,88 /сто и осемнадесет хиляди и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/ за представляването на банката от юрисконсулт.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: