№ 1393
гр. Варна, 17.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20223100900061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 1136/23.07.22г съдът е разгледал предварителните
въпроси и е отложил подготовката на делото до изясняване на
становищата на страните по възражението за липса на положителна
процесуална предпоставка.
С молба вх.№ 18179/29.07.2022 пълномощникът на ищеца изрично е
заявил, че не съществува възможност за обосноваване на ипотечни права
върху сграда, която е съществувала в груб вид като достатъчно обособен
обект на право на собственост към момента на договаряне на обезпечението.
Сочи, че обезпеченото с ипотеката вземане е било индивидуализирано като
целеви кредит за довършителните работи след грубия строеж и фактът на
напредналия етап от строителството е бил известен както на кредитора, така и
на кредитополучателя – длъжник по обезпеченото вземане, но въпреки това
липсва уговорка за учредяване на ипотечно право и върху налична вече или
поне очаквана бъдеща постройка в този имот. Позовава се на особените
правила за специалност на ипотечното право(в смисъла наложен в трайна
практика на съдилищата), изискващи конкретно посочване на строежа в имота
за да се противопостави при вписването на обезпечението на третите лица.
Тъй като сградата не е била посочена в учредителния нотариален акт нито
като довършен в груб вид обект, нито като бъдещо приращение, счита че не е
придобил обезпечение върху нея и няма друг ред за удовлетворяване от този,
вече разпореден от длъжника му актив.
Ответниците Й. Л., „Единство 022“АД и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД
заявяват идентични като съдържание становища, чрез пълномощника си адв.
Д. (с вх.№ 18695/05.08.2022, вх.№ 18696/05.08.2022 и вх.№ 18697/05.08.2022),
като принципно признават, че сградата в имота не е била довършена през
2008г., като дори към 2017г не е въведена в експлоатация. Според тях най-
ранен момента на довършване поне до груб строеж на постройката през
2012г. е индикиран в оценката по повод на учредителния апорт на вече
застроения имот.
Наред с тези, принципно съвпадащи твърдения относно факта на
1
застрояване на ипотекирания терен, съдът е предприел и служебно събиране
на доказателства относно удостоверяването на съществуваща сграда, като
самостоятелен обект на собственост по данни в публично оповестените
партиди в Имотен регистър. От справката за първоначалния собственик (л.
180-183) е видно, че Л. е закупил на 19.03.2004г ид.част от недвижим имот в
********, описан като пл.№ ****** с площ 801 км.ч. и върху този имот в
деня на придобИ.е е вписана и законна ипотека от кредитора, финансиращ
придобИ.ето, в последствие през 2005 същия собственик е придобил и
остатъчна идеална част от същия имот и преди заличаване на законната
ипотека е договорил ново обезпечение със същия кредитор. Новата ипотека с
акт от 22.12.2005 е вписана вече върху дворно място, ПИ ****** ведно с
изграждащата се в него двуетажна сграда. До 22.04.2008г, когато е вписана
сега действащата втора договорна ипотека друго отразяване на права на
собственика не е налично, а непосредствено след нея, на 20.05.2008г е
заличена ипотеката върху терена и сградата. Подновена на 19.04.2018г е само
ипотека, свързана с имотната партида(160301), открита при придобИ.е на
терена, без обозначение на сграда. Върху поземления имот по същата партида
е вписана и възбрана от 07.11.2017г по изп. дело 609/2017г., но
постановлението за възлагане на продадения от съдебен изпълнител
ипотекиран имот е нанесено в партидата на „ЕДИНСТВО 022“АД, която
обаче е била открита с № 309060 за придобит с апорт поземлен имот с
характеристики съвпадащи с обекта по ипотеката. Видно от служебно
изисканата справка за този собственик, първоначално регистрираната
прехвърлителна сделка от 24.02.2017г е вписана за придобИ.е на два обекта с
различни идентификатори и партида № 309061 е разкрита отделно за сграда с
идентификатор 10135.2515.474.3. Този кадастрален идентификатор
съответства на сграда с довършена конструкция, построена в ипотекирания
терен, като най- ранния момент на удостоверяване на възникването й е
прехвърлянето с процесния учредителен апорт от учредителя Й.Л. на
„ЕДИНСТВО 022“АД. Съпоставката между данните по партидата на
учредителката (л. 24) и дружеството приобретел показват, че преди
апортирането няма други сделки с имота, който е преминал в собственост на
Л. по силата на неотразено в регистър за прехвърляния наследствено
правоприемство, и съответно няма съхранена връзка на имотните партиди на
наследодателя и наследницата(такива липсват и в скицата за имота на л.
106).
Съдът съобразява и посочените от насрещните страни данни в
приложените при размяна на книжата доказателства и по-специално:
декларацията-съгласие по чл. 73 ал.1 ТЗ(л.19), в която е посочено че към
01.12.2016г нова сграда с идентификатор 10135.2515.474.3 вече е придобита
чрез реализирано строителство и е нанесена в кадастър, одобрен на
14.10.2008г.; доклад за оценка на апортиран имот, в който се сочи, че акт обр.
15 за строежа(т.е. цялостното довършване и предаването му от строителя) е
съставен на 23.01.2012г(л.26) и удостоверение от Община Варна за
констатирано довършване на строителство без въвеждане в експлоатация към
13.02.2017г(л.103).
При тези данни съдът намира, че възраженията на ответниците
срещу интереса на ищеца не са основателни.
2
Явно е, че каквото и да е основанието за нанасянето на постройката в
кадастралната карта, обективния факт на изпълнен строеж поне като носеща
конструкция до етап на т. нар. карабина(съответен на акт обр. 14) не е бил
констатиран преди утвърждаването на картата, а това е станало няколко
месеца след учредяване на ипотеката. Затова, при липса на други вписвания
по личните партиди както на наследодателя, така и на наследницата, не може
да се приеме, че учреденото с втората ипотека право на банката обхваща и
новата партида за новонанесения и индивидуализиран като самостоятелен
обект на собственост довършен в груб вид строеж. В тази насока решаващ за
правата на кредитора е изводът, който следва от конкретно заявената воля на
страните, участвали в учредяване на ипотеката. Действително, общата воля на
договарящите(л. 11-12) е изразена по начин, който индивидуализира като
обект на обезпечението само застроявания терен, без да са посочени изрично
и правата по приращение на собственика върху изграждащата се бъдеща
постройка, така както е било процедирано по първата, вече заличена ипотека.
Дори и към този момент сградата да е била вече довършена в груб вид, макар
и негодна още за експлоатация поради липсващи довършителни
работи(изпълнявани явно поне до 2012г.), правата върху вече обособения нов
обект е следвало да бъдат удостоверени с техническа документация и
посочени в нотариалната сделка, за да се обхванат от обезпечението по
несъмнено индивидуализиран начин (в този смисъл е и цитираната от ищеца
трайно установена съдебна практика). При липса както на описание на бъдеща
вещ, така и на налична вече довършена в груб вид постройка, ипотекарният
кредитор не разполага с надлежна легитимация спрямо третите лица и за
сградата, за да липсва конкретен интерес от защита в настоящия процес.
Искът по чл. 135 ЗЗД би бил недопустим поради липса на правен
интерес единствено в хипотеза, когато търсеният с него правен ефект е вече
постигнат или настъпил поради друга причина и целената правна промяна
съвпада с действителното правно положение, с оглед това, че промяната не би
могла да настъпи повторно, в който смисъл е поддържаната практика на ВКС
– решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. № 915/12 г. на четвърто г. о.; решение
№ 131/16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/13 г. на трето г. о.; решение №
312/28.10.14 г. по гр. дело № 2800/14 г. на четвърто г. о. Явно е, че
настоящият случай не е такъв.
Доводите на ответниците, изграждащи другите им възражения съдът
вече е намерил за неоснователни.
Отново посоченият в становищата им факт на придобИ.е на
ипотекирания терен от купувач на проведена публична продан няма никакво
касателство към спора относно разпорежданията със сградата, тъй като след
уточнението на претенциите на ищеца, теренът изрично е изключен от
предмета на спора. Видно от служебно събраните данни за обема на
описаните, оценени и продадени права без тези върху постройката, съответни
и на ограничено действие на възбраната, наложена само върху терена(с
идентификатор 10135.2515.474), по имотната партида(№160301), водена на
името на ипотекарен длъжник И. Л., съответна на имотната партида(№№
309060), водена на името на приравнен на ипотекарен длъжник „ЕДИНСТВО
022" АД. Посоченият от ответниците нов приобретател е легитимиран само с
права на „гола собственост”върху обременен с чужда сграда
3
терен(хипотезата, разгледана в т.2 от ТРОСГТК 2/2017 на ВКС като
допустимо отделяне на собственост на останали извън принуда постройки) и
именно основанията за придобИ.е на остатъчните права върху сградата,
съхранени от третия ответник по делото, цели да отрече ищеца с
комбинацията от обективно съединените искове за относителна и абсолютна
нищожност на двете посочени като предмет на съединен искове сделки.
Изключването на вече възложения на купувача терен от делото в достатъчна
степен легитимира ищеца с интерес да съединени Павлови искове само срещу
последователните прехвърляния на сградата, чието следващо прехвърляне на
лице извън посочените ответници не е установено.
Активната легитимация на кредитора не зависи и от конкретно наличие
на довършена сграда към момента на възникване на задълженията на
кредитополучателя при сключването на договора за кредит, тъй като правото
на кредитора за търси удовлетворение законът гарантира през целия период
на неизправност на длъжника(чл. 133 ЗЗД) и съответно може да се обоснове и
с твърдения относно новопридобито имущество на задълженото лице, което е
напуснало патримониума му в резултат на увреждащи действия и сделки.
В заключение съдът преценява производството за допустимо и
пристъпва към подготовката за разглеждането му в открито заседание.
По доказателствените искания:
В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания,
допълнени след отговорите. Значителна част от представените писмени
доказателства касаят неоспорени факти, но за поясняването на иначе
безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмените
доказателства. Необходимо за решаването на делото е и доказателството,
приложено към допълнителна искова молба, доколкото се сочи за факти с
косвено значение(индиции), необходими за изследване на субективно
отношение на страните към определени обективни обстоятелства.
Ищецът е поискал и справки от учреждения за обстоятелства, отразени
във водени от тях регистри(родствени връзки, деклариране на придобита
собственост), които са спорни и съответно се налага овластяването му със
съдебно удостоверение.
Ответниците също са посочили писмени доказателства за безспорни
факти, които следва да бъдат приети в подкрепа на тезата им.
Ищецът е поискал назначаване на оценителска експертиза, която съдът
преценява като необходима за установяване на оспорена стойност на
предприятие и движими вещи. Възраженията на ответниците по този начин на
доказване не могат да бъдат приети, доколкото въпросът за обективното
пазарно търсене на каквито и да са продаваеми обекти изисква специални
знания, а доколкото основанието на съединения иск изисква съпоставка на
такива стойности, доказването с експертиза е наложително. Доколкото се
касае за съвкупност от разнородни активи и пасиви задачата на експертите
следва да се конкретизира от съда с посочване на подходяща обосновка за
приложените от вещите лица методи за оценка и с осигуряване на нужната им
информация като предмет на изследване.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
4
списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани
разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) искове на кредитор, останал неудовлетворен след реализиране на
обезпечение за обявяване на относителна недействителност на увреждаща
го разпоредителна сделка, сключена от първия длъжника, затрудняваща
събиране на установен паричен дълг, съединен с иск за установяване на
нищожност на следващо разпореждане, договорено от приобретателя и нов
правоприемник в противоречие с добрите нрави, евентуално за относителна
недействителност на увреждащо кредитора ново прехвърляне в полза на
недобросъвестен пореден приобретател.
По възможностите да уреждане на спора (чл. 145 ал.3 ГПК):
Съдът вече е насочил страните към медиация при разглеждане на
предварителните въпроси, но не е уведомен за постигнато съгласие на
страните да ползват посредничество на медиатор.
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните
половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото обуславящ за евентуално съединените срещу вторите двама
ответници искове е въпроса за увреждащия характер на първото
разпореждане, споразумението по предмета на делото между тези лица
следва изрично да покрива и този въпрос със съгласието на първия ответник.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото,
както следва:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове от "АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гp. София, ул. "Сребърна" № 16, представлявано от
изпълнителните директори Г.К.З. и Х.М.М., действащи чрез адв. Р. (ВАК) и
юрк. К., съд. ел. адрес: vladimir.karagyozov@bank.allianz.bg, както следва:
1.съединен срещу ответници: Й. ИВ. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: град Варна, ******* и „ЕДИНСТВО 022" АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: град Варна, **********, апартамент № 4,
представлявано от Изпълнителния директор Й. ИВ. Л. иск за обявяване на
относителна недействителност на осн. чл. 135 ал. 1 ЗЗД на възмездно
разпореждане с права върху недвижим имот(сграда) затрудняващо
възможност за принудително изпълнение на паричен дълг, представляващо
внасяне на непарична вноска с учредителен акт и съгласие по чл. 73 ТЗ,
вписани с вх. рег.№ 4046 от 24.02.2017 г., акт № 40, том: 9, , дв. вх.р.
5
4053/24.02.2017г. при общо знание за дълга на длъжника и приобретателя,
действали чрез едно и също лице
и 2. съединени срещу ответници „ЕДИНСТВО 022" АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град Варна, **********,
апартамент № 4, представлявано от Изпълнителния директор Й. ИВ. Л. и
„НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Одесос", улица „Овче Поле" № 24, етаж № 5,
апартамент № 11, представлявано от Управителя А.С.К. , искове за
установяване на нищожност на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД на договор за замяна на
търговско предприятие с нот. заверени подписи и съдържание с peг. № 1758 и
№ 1759, том: 1, акт № 143 от 09.05.2017 г., сключен в противоречие с добрите
нрави като размяна на имуществени престации със съществено
нееквивалентни стойности, евентуално за обявяване на относителна
недействителност на осн. чл. 135 ал. 2 вр. ал. 1 изр.последно ЗЗД) на
прехвърлянето на недвижим имот, като част от търговско предприятие,
заменено със същия договор, увреждащо същия кредитор на праводателя на
заменителя като последващо разпореждане в полза на недобросъвестен
приобретател при общо знание за увреждането поради свързаност с пряко
родство на представител на приобретателя и член на управлението на
прехвърлителя.
Насрещните страни, претендират присъждане на разноски по делото.
Списък е представен от ищеца с вх.№ 7340/25.03.22г, който е заявил
претенция до размер на внесена такси по делото и юрисконсултско
възнаграждение и е възразил предварително срещу размер на договорен
хонорар на адвокат на ответниците.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК):
Безспорни са фактите относно първоначалното кредитиране, и
сключените между ответниците сделки:
На 17.04.2008 г. ищцовата банка договорила с кредитополучател И. Й.
Л. кредит „Жилище" № 29692, като му предоставила срещу лихва главница в
размер на 140 000 лева. Задължението за връщане на кредита било обезпечено
с Договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот( вписан с
Нотариален акт № 110, том: IX, дело: 8048, вх.рег. № 10722 от 22.04.2008 год.
на СВ), представляващ поземлен имот №474 по плана на СО Ален мак, без да
са посочени права на кредитора и върху бъдеща или вече довършена в груб
вид новострояща се жилищна сграда в този имот.
След смъртта на кредитополучателя на 13.05.2012г. и вписване на отказ
на другия наследник, в нарочно производство по реда на чл.51 от ЗН
(ч.гр.дело № 11705/2016 г. на Районен съд - град Варна) по искане на
кредитора в хода на предприети опити за присъждане на вече дължими
просрочени вноски, Й. ИВ. Л. приела наследството с изявление, вписано под
№ 399 от 2016 г.
Банката предявила първоначално осъдителна претенция по т.д.№ 642 от
2013 год. на Окръжен съд - град Варна, което било прекратено поради отвод
за договорена арбитражна клауза. Сезираният по ВАД № 416 от 2014 г.
6
арбитражен съд при БТПП постановил валидно отхвърлително решение на
12.ХІ.2015 г., преди въвеждане на неарбитрируемост на потребителските
спорове(констатирано по повод искане за отмяната му в определение №
141/29.05.2018 г. по т. д. № 1248/2018 г., на ВКС, 1т.о.), но и преди
вписването на приемането на наследството от ответницата Л..
В последствие, на 31.08.2017г. банката поискала издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу вече легитимиран единствен правоприемник, а
след като получила Заповед № 7214/01.09.2017 год. и изпълнителен лист по
ЧГД № 13021 от 2017 г. на ВРС, насочила принудително изпълнение срещу
ипотекирания имот (възбранен с вписване по партидата на приобретател
ЕДИНСТВО 022 АД) и описан на 22.01.2018г като терен на длъжника,
застроен със сграда, притежание на трето незадължено лице. Изпълнението
върху терена е приключило с постановление за възлагане на имота на
купувача А.К., заплатила цена от 48 102.52лв, вписано на 05.04.2019г.
След оспорване на издадената заповед с възражение от Л., с влязло в
сила на 21.10.2020 г. (недопуснато до касация) Решение № 217/ 15.10.2019
год. по възз.т.дело № 309 от 2019 год. на ВАпС, са установени дължимите по
необслужения кредит суми: главница в размер на 122 962,84 лева, ведно със
законна лихва, считано от 31.08.2017 год., както и мораторна неустойка в
размер на 5 502,26 лева за периода 17.05.2012 год. до 30.08.2017 год.
Няма спор, че след приемането на наследството на задължения
кредитополучател(с изявление пред съда на 25.11.2016 год. в охранителното
производство по ЧГД № 11705/2016 год.) Й. ИВ. Л. е участвала заедно с
Д.Г.К. в учредяване на акционерно дружество с фирма „ЕДИНСТВО 022" АД,
ЕИК: ЕИК: *********, като на учредителното събрание на 02.02.2017 год. е
записала 2 000 акции от общо 2002 издадени от дружеството, като е заявила
покрИ.ето им с непарична вноска с недвижим имот, оценен от експерти по
реда на чл. 72 ТЗ на 200 000лв. Предоставените от учредителя на
новоучредяваното дружество права са индивидуализирани като придобити по
наследство права на собственика върху терена(идентичен с впоследствие
продадения ипотекиран поземлен имот) и реализирано приживе до акт
обр.15/23.01.2012г. по разрешение за строеж строителство на невъведена в
експлоатация жилищна сграда - самостоятелен обект на собственост с
идентификатор 10135.2515.474.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД — 18-92 от 14.10.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, район „Приморски", селищно образувание „Ален Мак",
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.****** със
застроена площ от 151 кв.м., брой етажи два, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна.
Управлението на новобразуваното търговско дружество било поето от
двамата акционери и трето лице(П.К.М.),като представителството е
възложено на Й. ИВ. Л., която непосредствено след учредяване на
„ЕДИНСТВО 022" АД договорила с „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД, ЕИК:
********* със сключен с per. № 1758 от 09.05.2017 г. за удостоверяване на
подписите и с per. № 1759, том: 1, акт № 143 от 09.05.2017 г. за
удостоверяване на съдържанието на Нотариус Борис Василев договор, замяна
на цялото търговско предприятие (включващо и правото на собственост
7
върху апортираната сграда) срещу изрично индивидуализирани движими
вещи, а именно: ХЛАДИЛНИК, марка „СМЕГ", 0204299, KSE605X, сериен №
0204299, ТЕЛЕВИЗОР с марка „САМСУНГ", модел LCD TV SMSUNG 3D UE
- 48H6400, сериен номер ZCPF3SGG102436 и ТРАПЕЗНА МАСА, дървена,
цвят „тъмно кафяв" с размери 1400/800, на сборна стойност 2 151 лева. При
договарянето на тази замяна, съгласието на дружеството приобретател е
заявено от управляващия едноличен собственик А.С.К..
За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване.
Спорни са твърденията на ищеца-кредитор относно актуалният размер
на задълженията на правоприемника на кредитополучателя, след
приключване на реализация на даденото обезпечение, както и действителната
стойност на уговорените при замяната на предприятието насрещни
престации, респективно вида и състоянието на довършеност на
новопостроената сграда, както и родствени връзки между участници в
дружества и правни последици от иначе безспорните факти на проведено
арбитражно производство, участие в търговски дружества и презумптивно
знание на определени обстоятелства:
Ищецът твърди, че продаденият ипотекиран имот не е бил достатъчен
за удовлетворяването на присъденото задължение, удостоверено в
стабилизирана част от заповедта, като към предявяване на настоящата
претенция неизплатения сборен дълг възлиза на общо 167 209,50 лева.
Ответниците оспорват само така обявения размер, но сочат насрещно
само факт на погасяване на изпълняемото право с цената на възложен на
купувач продаден имот.
Ищецът твърди, че при учредяването на ново акционерно дружество с
апорт, вносителката е знаела за съществуването на дълга на наследодателя си,
поради вече отправено изрично искане за приемане на наследство именно по
повод претенция за плащане на просрочените кредитни задължения. Сочи, че
с прехвърляне на необхваната от ипотечни права новопостроена сграда, вече
възникнала в завършен вид, макар и невъведена в експлоатация, обема на
ликвидните активи, получени от наследството на длъжника значително е
намалял и това затруднява събирането на вече присъденото парично
задължение. Счита, че обективно увреждащия характер на това едностранно
волеизявление е станало известно и на другия акционер, участвал в
учредяването и член на съвета на директорите Д.К., който бил син на
договарялата замяната А.К.. Твърди, че тази пряка родствена връзка
предпоставя близки контакти, достатъчни за възникване на знание и в лицето
на едноличния собственик на последващия приобретател за обстоятелствата
по увреждането на интересите на кредитора с разпорежданията на акционера
Л., действала със знание за наличие на наследствен неудовлетворен паричен
дълг. Позозава се и на нетипични за търговския обмен отношения между
заменителите, индициращи съгласувано укрИ.е на актива: обявяване на
занижена стойност на сделката, липсата на обявени годишни отчети,
сравнително кратък период след приемане на наследството до организирането
на верига от прехвърляния, липса на обявяване пред данъчни власти на
придобИ.ето на активите както от първото, така и от второто дружество - нов
собственик на предприятието.
8
Отделно ищецът твърди, че като част от предприятието на новото
дружество, процесният имот е съхранил стойността си, оценена по повод
апортирането му като вече напълно завършена, но невъведена в експлоатация
жилищна сграда едновременно с терена и тази стойност многократно
надхвърля получените срещу цялото предприятие стойност на движимите
вещи до степен на съзнателно нарушение на справедливо договаряне на
еквивалентни възмездни престации на заменителите. Позовава се на
оповестени в ТРРЮЛНЦ декларации за липса на извършена търговска
дейност на двете дружества в периода от учредяване на АД и от придобИ.е
на движимите вещи до договорената замяна.
Ответниците оспорват съзнателното увреждане на кредитора както с
първото разпореждане, така и с последващото разпореждане, като насрещно
сочат, че към момента на договарянето дългът на този кредитор е бил отречен
със валидно и стабилно арбитражно решение, постановено след предприета
защита именно срещу претенция на банката срещу наследници на
кредитополучателя. Считат, че към този момент личен дълг на Л. не е
съществувал, респективно и увреждане на кредитора не е извършено.
Евентуално сочат, че Л. не е знаела за своето задължение, а договарящият
замяната на предприятието приобретател не е можел добросъвестно да узнае
за каквито и да са претенции на банката, заявила искането за издаване на
заповед срещу приел наследството длъжник след приключване на това
договаряне. В тази връзка се оспорва както недоказаното родство между К.и,
така и презумптивното знание на обстоятелства поради общуване на близки
роднини, тъй като в договарянето на замяната са участвали юридически, а не
физически лица, а позицията на К. в управлението на
праводателя(миноритарен акционер с по-малко от 0.1% от капитала и член в
СД без представителни правомощия) не предполага възможност за
въздействие върху знанието и волята на договарящите се.
Отделно се оспорват доводите за стойностите на разменените престации
при замяната на предприятието, като насрещно, макар и бланкетно,
ответниците сочат, че прехвърлената съвкупност не се изчерпва с придобити
при учредяване недвижими имоти(активи), но и пасиви, чиято стойност може
да не е известна към момента на договарянето, както и че балансовата
стойност на предприятието не е еднаква с възможните пазарни предложения,
отчитащи значително повишен икономически риск от придобИ.е на
недовършено строителство(опасност от скрити недостатъци и обективни
пречки за въвеждане на обекта в експлоатация). Оспорва се възникването на
сградата като довършен обект преди 2012г, но този факт няма самостоятелно
значение извън остойностяването на актива, като елемент от прехвърлената
съвкупност. Оспорва се и обявената пазарна стойност на насрещно
заменените движими вещи, като бланкетно(без конкретно твърдение за
прикрита действително договорена цена), насрещно се сочи симулативно
обявяване на привидно по-ниска цена на индивидуализирани вещи, с цел
ограничаване на разходите по сделката.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Претенцията за обявяване на недействителност на увреждащи действия
на длъжника Л. съответства на конститутивен отменителен (Павлов) иск,
уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право, реализуемо по съдебен ред за
9
обявяване на относителна недействителност на сделка, по отношение на
увреден кредитор.
Предмет на делото по този иск е самото потестативно право (ТРОСГТК
№ 2/2017 г.). Правоотношението, което легитимира кредитора не е предмет на
установяване, но тъй като в конкретния случай то вече е било предмет на
приключил с изпълняем съдебно установен титул, въпросите относно
качеството на кредитора не могат да се преразглеждат и възраженията на
ответниците в тази връзка могат да се квалифицират само като доводи за
субективното отношение на участниците в сделките.
Конкретната хипотеза на първия предявен Павлов иск, се очертава по
чл. 135 ал.1 пр.2 ЗЗД, която включва установяване на фактически състав,
пораждащ потестативното право, както следва:
1. разпоредителната сделка между ответниците уврежда възможностите за
удовлетворяване на ищеца от наследствено имущество, известно на
кредитора на наследодателя на отчуждителката, като наследена
невъведена в експлоатация сграда, но изградена поне в груб вид приживе
от наследодателя в собствения му терен, като разпореждането с тази
сграда осуетява възможността кредитора да продължи изпълнението си
върху този елемент от имуществото на длъжника извън реализиране на
ипотека върху „гола собственост“ на терена, като го подменя с трудно
ликвидно право върху акции.
2. разпореждането с имота е възмездно, но е резултат от едностранно
изявление на длъжника като учредител на ново акционерно дружество,
като представителя на учредяваното ново юридическо лице
(изпълнителен член на първия назначен СД) съвпада с вносителя на
апорта, който като наследник на кредитополучателя има лични
впечатления за възникналите вземания на кредитора и неизправността на
своя наследодател.
Възраженията на ответниците относно първоначално приключилия
арбитражен спор могат да се квалифицират като насочени към опровергаване
на знание на апортиращия относно факта на съществуващ дълг към момента
на разпореждането със субективна убеденост за отречено от съд задължение.
Вторият, съединен и обусловен от относителната недействителност на
апорта иск, съответства на претенция за установяване на абсолютната
нищожност на последваща сделка, сключена между дружеството-
приобретател и правоприемник, придобил универсална съвкупност на права,
задължения и фактически отношения чрез договор по чл. 15 ТЗ.
Предмет на делото по този иск е опорочаването, предвидено като
основание за отричане на правно действие на сключен договор в чл.26 ал.1
предл. 3 ЗЗД, което включва установяване на накърняването на добрите нрави
като неписани правни принципи на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения(ТРОСГК № 1/2009), чрез:
1. злепоставяне на интерес на една от договарящите се страни (в
случая акционерното дружество) в резултат от възползване от лекомислие,
неопитността, икономическа или физическа зависимост на другата страна от
нея или от трети лица, каквито твърдения са наведени общо във връзка със
свързаността на лицата, участващи в управление на двете дружества
10
2. извличане на обективна изгода за другата страна (в случая
приобретателя на предприятието) с явна и значителна нееквивалентност на
насрещните престации, при която стойността на получените движими вещи е
толкова незначителна в сравнение със стойността на съвкупността от активи и
пасиви на предприятието, че има практически нулева стойност.
Възраженията на ответниците(извън защита по преюдициалните
въпроси по обуславящия интереса на ищеца първи иск) са бланкетни и не
могат да бъдат докладвани до посочване на конкретни твърдения за
десимулирано съдържание на заявена като привидна клауза от същата сделка.
Евентуално съединеният също като втори Павлов иск е предявен под
условие, че не бъде установен посочения порок на договарянето и сделката,
последвала първото увреждащо действие на длъжника, е породила валидно
прехвърлителен ефект.
Предмет на делото в този случай е допълнителното потестативно право
на кредитора, които се поражда от последователно извършени увреждащи го
сделки от частни правоприемници, като началото на „веригата“ е поставено
от увреждащо действие на длъжника, а края от договаряне с последен
приобретател(т. 3 от ТРОСГТК 2/2017). В тази усложнена хипотеза, уредена в
чл. 135 ал.2 ЗЗД, фактически състав, пораждащ вече установената с първия
иск относителна недействителност следва да се установи и спрямо последния
ответник, както следва:
1. разпоредителната сделка между първи и последващ приобретател
уврежда възможностите за удовлетворяване на ищеца от наследствено
имущество, известно на кредитора на наследодателя на първата
отчуждителка, като наследена невъведена в експлоатация сграда, но
изградена поне в груб вид приживе от наследодателя в собствения му
терен, като подмяната на актива, апортиран в АД с значително по-ниски
на стойност движими вещи осуетява възможността кредитора да
продължи изпълнението си върху този елемент от имуществото на
първия приобретател
2. разпореждането с имота е възмездно, но е резултат от общо знание на
длъжника и недобросъвестен приобретател(изявил воля чрез законен
представител, свързан чрез родствена връзка с участник в общо
управление на дружеството- отчуждител), както за възникналите
вземания на кредитора, така и за увреждането на интересите му при
придобИ.ето на апортирания имот.
Възраженията на ответниците, извън тези отнасящи се до
първоначалното увреждане, които са идентични и по този иск са насочени
към опровергаване на презумпции за знание на факти, известни на близък
родствен кръг по чл. 135 ал.2 ЗЗД. Твърденията относно предназначението на
сделката и мотивите за уговаряне на съдържанието също могат да се
квалифицират като насочени към опровергаване на общото знание на
договарящите се относно факта на задължението на Л. и текущите й
отношения с банката –кредитор на наследодателя й.
При определяна на формирането на волята на търговски дружества,
съдът следва да съобразява правила на чл. 15 ал.2 вр. чл. 262п ТЗ и чл. 235 и
237, 244 ТЗ, както и чл. 147 ал.1 и 2 ТЗ
11
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по
Павловия иск, насочен срещу безспорно сключена първа възмездна
разпоредителна сделка е доказването на вредоносния й ефект спрямо
кредитора и знанието на апортиращия учредител за задълженията на
наследодателя. Ищецът се позовава на безспорните писмени документи.
Ответниците по този първи иск носят тежест да докажат отричането на
съществуване на паричния дълг, евентуално на изпълняемото задължение, в
хода на прилагане на способи на принуда по изпълнение на вече стабилната
заповед срещу наследницата на кредитополучателя. Позовават се на
установено правно положение с безспорни писмени документи.
В тежест на ищеца, предявил съединения установителен иск е
установяването на елементите на основанието за абсолютна нищожност като
справедлива пазарна стойност на всяка от престациите и особена зависимост
между договарящите заменители, опорочила свободната воля. Посочени са
безспорни писмени документи за съдържанието на постигнато съглашение и
участието на лицата в търговските дружества. Ангажирано е експертно
заключение. Допълнително съдът следва да съобрази и оповестени като
съставени от дружествата доказателства, приложени към заявленията за
оповестяване на резултати от годишно приключване на дейността. Няма в
тази връзка твърдения, за които не се сочат доказателства.
Ответниците биха носили тежест за установяване на конкретен друг
размер на установена от експертите стойност на престациите, както и за
прикрито съдържание на уговорка за цена, но доказателствена тежест по
възражение за симулация ще може да се разпредели едва след конкретно
посочване на факти и евентуално допълване на доклада на съда.
С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по
евентуално съединения Павлов иск, насочен срещу последен елемент от
поредицата разпоредителни сделки е доказването на вредоносния й ефект
спрямо кредитора и знанието за конкретните факти на увреждащо поведение
на първоначалния отчуждител, изключващи добросъвестното последващо
придобИ.е на актив от имуществото му.
Противно на възприетото от ответника, ищецът не се позовава на
презумпция за знание, уредена само за договарящи физически лица, а на
фактически отношения на свързаност на волеформиращите органи на
търговските дружества, чрез едни и същи личности, формиращи
психическото отношение на юридическите лица (в смисъла, възприеман в
съдебната практика, например решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4606/2014 г., IV г. о., ГК). Това знание е спорно и за него ищецът се е
позовал на индиции, за които сочи писмени доказателства, както и на
прецумпции за знание, основани на родствена връзка.
Ответниците не сочат допълнително насрещни факти по този иск, за
които да носят доказателствена тежест и не са ангажирали доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството,
12
като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на
съдебното дирене.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се
от доказване наличните в ТР по партидата на дружествата „ЕДИНСТВО 022"
АД, ЕИК: ********* и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД, ЕИК: *********
вписвания и обявявания на документи, визуализирани чрез публичен достъп
до електронен търговски регистър, включително на приложени към съответни
заявления доказателства и книжа, съдържащи лични данни на граждани,
които още не са оповестени, но са регистрирани като съставени от търговците
– заявители документи.
ОБЯВЯВА на страните като служебно известни фактите, оповестени
като вписани обстоятелства в Служба по вписванията по лични партиди на
собственици И. Й. Л. ЕГН ********** и „ЕДИНСТВО 022" АД, ЕИК:
*********, както и в Имотен регистър по помощна имотна партида 309061 за
сграда с кадастрален идентификатор 10135.2515.474.3, като получените
справки са приложени към делото.
ОБЯВЯВА на страните като служебно известни действия за вписване на
възбрана и опис на възбранен ипотекиран имот по изп. дело 609/2017 на
ЧСИ711 Даниела Петрова-Янкова, оповестени като факти от съдебния
изпълнител с приложено по делото писмо вх.№ 11640/17.05.22г.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи,
приложени към искова и допълнителна молба в неоспорени копия, заверени
от страната за вярност, както следва: договор за кредит „Жилище" № 29692 от
17.04.2008 год.(л.5-10); нот. акт за учредяване на ипотека от 21.04.2008г(л.11-
13), акт за смърт, удостоверение за наследници(л.14-15), удостоверения от
ВРС за отказ и приемане на наследството от двамата наследници (л. 16-17),
изпълнителен лист(л.18), декларация –съгласие на вносител на апортна
вноска, протокол от Учредителното събрание на „Единство 022" АД (л. 19-
23), справка от личната партида за вписвания в Служба по вписвания за
собственик Й. ИВ. Л.(л. 24); оценка на непарична вноска ( л. 25-30); договор
за замяна на предприятие от 09.05.2017 год.(л.31), Удостоверение на ЧСИ
Даниела Петрова — Янкова за размер на задължение по изп. дело
609/2017(л.32); Решение № 217 от 15.10.2019 год. по възз.т.дело № 309 от
2019 год. на Апелативен съд — град Варна и Определение № 549 от
21.10.2020 год. на Върховния касационен съд, ТК, II — ро отделение(л.33-46);
договор за покупко - продажба от 15.04.2017 за първоначално придобИ.е на
движими вещи от заменителя (л.145) и декларации по чл.38 от ЗСч от
„Единство 022" АД и „Ню Голдън Гейт" ЕООД(л. 143-44).
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи,
приложени към отговори по искова и допълнителна молба в неоспорени
копия, заверени по ЗАдв за вярност, както следва: Удостоверение от
Община Варна от 13.12.2017 г. степен на завършеност на сградата(л.103),
постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 609/2017 г. на
ЧСИ №711 със скица (л.104-106); диспозитив на решение от 12.11.2014 г. по
ВАД №416/2014 г. на АС БТПП, определение по т.д. 1248/2018 г. на ВКС и
определение по ч.т.д. 1969/2018 г. ВКС (л.152-157).
13
ДА се извърши служебна справка чрез отдалечения достъп на съда до
НБД „НАСЕЛЕНИЕ“, от която да се установят роднини по права линия на
лицата Д.Г.К. ЕГН ********** и А.С.К. ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, след внасяне на такса от 5 лв по сметка на
Варненски окръжен съд съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди с друго такова от Община Варна с удостоверение за това, кое е
лицето, което е заявило последно придобИ.ето на ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор 10135.2515.474.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед No РД — 18 - 92 от 14.10.2008 год, със
застроена площ от 151 кв.м., два етажа, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.2515.****** находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, район „Приморски", селищно образувание „Ален Мак", с площ
от 801 кв.м. и кой е понастоящем титуляр на данъчните задължения за този
имот, според декларираните от собствениците данни.
ДОПУСКА на основание чл.195 ал.1 ГПК съдебно- оценителна
експертиза с вещо лице Т.В.С.(№ 396 от списък на ВОС), което след като се
запознае с материалите по делото и след като извърши оглед на движими
вещи и евентуално ако се налага и на недвижими имоти и други активи от
предприятието, да даде отговор за справедлива пазарна оценка към 09.05.2017
год (момента на сключване на договора за замяна) на търговското
предприятие на „Единство 022" АД, само на жилищната сграда с
идентификатор 10135.2515.474.3, и само на заменените движими вещи, като в
случай, че при огледа вещото лице констатира обективни данни за
нововъведени изменения във вида на строителният обекти след или нови
ремонти, съхраняващи вещите да изготви вариант на същото заключение, без
съобразяване на тези нови изменения, евентуално при съобразяване на вида,
описан в оценката на вещите лица при апортиране на недв.имоти. Вещото
лице да посочи методиката, по която е работило и обосновка защо е приело
съответния метод на оценка за подходящ за тези имущества и съвкупности.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лева за изготвяне на експертизата,
вносими от ищеца в тридневен срок от уведомяване за определението с
представяне на доказателства за внасянето му по сметка на ВОС IBAN BG32
CECB 9790 33C8 7843 00 в ЦКБ клон Варна.
Задължава ответника „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД, ЕИК: ********* да
окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице,
назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на
придобития от него имот и счетоводна документация на придобитито
предприятие, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161
ГПК и съдът ще приеме за доказани твърденията на ищеца за съвпадане на
стойности на предприятието със съхранена без изменение стойност на
апортирани активи.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
за извършване на оглед на счетоводна документация и активи, находящи се в
предприятие на ответника „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
14
организиране на огледа и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне
на заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно
заседание.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че при
пропускане на посочване на такъв списък до приключване на съдебно дирене,
правото им да искат изменение на определени от съда разноски в тяхна полза
ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 24.11.2022г от 10.30 часа .
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните
и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се призоват
страните.
Препис от определение да се изпрати на страните( чрез пълномощници
на електронните адреси, обявени по делото), ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 7 на МП. Към книжата за страните допълнително да се приложат копия от
становищата на насрещна страна по предварителни въпроси, съответно на
ищеца – преписи от вх.№ 18695, 18696 и 18697/05.08.22 и на ответника –
препис от вх. № 18179/29.07.22г , като към електронните съобщения се впише
и указание за нужда от потвърждаване на получените електронни писма.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15