Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в в публичното
заседание на тринадесети февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3424 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 19.11.2018 г.
СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 41343/17 г. е
отхвърлил
предявения от С.на С.в Б.положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника И.Й.Б.,
че ищецът е собственик на имот с идентификатор по действащ кадастрален план на
гр.София-68134.4355.2298 с площ от 727 кв.м. и със съседи ПИ 68134.4355.2339 от
една страна и ПИ 68134.4355.160 от останалите три страни.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- С.на С.в България.Въззивникът твърди, че решението е неправилно, като
излага доводи, че чрез установителния иск ищецът защитава своето право, отричайки
правата на ответника върху същия обект включително към минал момент, които са
пречка ищецът да реализира собственото си право.Твърди, че правото, предмет на
иска, се индивидуализира не само с вещта и лицето, което е негов носител, а и с
придобивното основание, и че за ищеца е налице правен интерес посредством
отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в
патримониума на ответника и към минал момент, когато го е придобил.Поддържа, че
правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост е налице,
както когато отричането на правата на ответника на със сила на присъдено нещо
ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца поради наличие на конкуренцията на материалното право
на собственост и към момента на възстановяване на правото на собственост в
полза на ответницата след постановяване решението на ПК, както и когато тя е
прехвърлила оспорваното от ищеца право на собственост на трето лице.Твърди, че право
на собственост относно процесния имот не е съществувало в полза на ответницата
и към момента на постановяване на решението на ПК, тъй като ищецът е придобил
имота по силата на регулация, обезщетението е изплатено, имотът е бил зает и е
станал собственост на ищеца към 1962 г.Излага доводи, че с участието на
ответницата като прехвърлител в договора за продажба засяга правната му сфера и
създава външна представа за несъществуващо право на собственост, поради което
спорът следва да се разгледа по същество.Моли съда да отмени решението
и да уважи иска предвид липсата на придобивно основание на ответницата към
момента на постановяване на решението на ОСЗГ, с което тя се е легитимирала към
момента на прехвърлителната сделка в полза на трето лице.Претендира разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- И.Й.Б. оспорва
същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
предявеният иск е недопустим.Поддържа становище, че искът е предявен срещу
ненадлежна страна, и че тя не е пасивно легитимирана да отговаря по него, тъй
като тя е продала имота преди десет години.Твърди, че въззивникът не би могъл с
установителен иск да оспори правото на собственост на приобритателя и да
установи изтекла в негова полза придобивна давност, след като не е предявил
иска срещу него.Твърди, че ищецът не е атакувал по съдебен път решенията на ОСЗГ,
и че възстановяването на собствеността е извършено законосъобразно в полза на
бившите собственици.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- С.на С.в Б./ССБ/ твърди, че е собственик по регулация и давностно владение
на имот с идентификатор по действащ кадастрален план на
гр.София-68134.4355.2298 с площ от 727 кв.м. и със съседи ПИ 68134.4355.2339 от
една страна и ПИ 68134.4355.160 от останалите три страни.Твърди, че имотът е
идентичен с имот бивш пл.№ 1198, нанесен в кад.лист 171 по неодобрения
кадастрален план на София, находящ се в землището на кв. „Обеля II част“, „Модерно предградие“,
местност „Чегаревец“, бул. „Баба Парашкева“, при съседи по скица: от север-ПИ с
идентификатор 68134.4355.2339 и от останалите три страни-ПИ с идентификатор
68134.4355.160, представляващ до 2003 г. неразделна част от имота на Съюза на С.с
идентификатор 68134.4355.160.Твърди, че разполага с нотариални актове за собственост върху
недвижими имоти, придобити бъзвъзмездно по регулация за общо 153 дка, както
следва: № 34, н.д.№ 1304/17.05.1973 г. за 3 130 кв.м.; № 35, н.д.№
1303/1973 г. за 80 кв.м.; н.а. № 3, н.д.№ 227/73 г. за 739 кв.м.; н.а. № 12,
н.д.№ 4019/1971 г. за 739 кв.м.; н.а. № 149, н.д.№ 3742/1971 г. за 612 кв.м.;
н.а. № 92, н.д.№ 2385/1971 г. за 999,60 кв.м.; н.а. № 94, н.д.№ 3905/1970 г. за
1 182,68 кв.м.; н.а. № 19, н.д.№ 4419/1970 г. за 342 кв.м.; н.а. № 12,
н.д.№ 1078/1970 г. за 494 кв.м.; н.а. № 170, н.д.№ 1173/1969 г. за 300 кв.м.;
н.а. № 55, н.д.№ 557/1969 г. за 2 703,88 кв.м.; н.а.№ 76, н.д.№ 5926/1969
г. за 850 кв.м.; н.а. № 106, н.д.№ 2206/1966 г. за 635 кв.м.; н.а. № 132, н.д.№
1263/1966 г. за 1 150 кв.м.; н.а. № 46, н.д.№ 1956/1966 г. за 101,92 дка;
н.а.№ 83, н.д.№ 1005/1964 г. за 3 800 кв.м.Ищецът твърди, че владее имота
повече от 30 години и до настоящия момент.При изваждане на кадастрална скица за
имот с идентификатор 68134.4355.160 е установил, че процесният имот е изключен
от общата площ на имота на Съюза на С.и е нанесен с отделен идентификатор
68134.4355.2298, който е идентичен с имот бивш пл.№ 2298, нанесен в к.л.171 по
неодобрения кадастрален план на София, заснет през 1994 г., находящ се в
землището на кв. „Обеля II ч.“, „Модерно предградие“, местност „Чегаревец“, бул. „Баба Парашкева“ и
е записан като собственост на Й.Т.В.съгласно решение № 096/14.03.2005 г. на
ОСЗГ „Нови Искър“, наследодател на ответницата.Със заповед № 70/19.02.1962 г.
на Председателя на ИК на СГНС съгласно чл.55а ЗПИНМ поземлен имот с настоящ
идентификатор 68134.4355.2298- тогава
със статут на земеделска земя, е бил отчужден по силата на регулационния
план въз основа на заповед № 329/30.11.1964 г. на гл.арх. на София в полза на
Съюза на С.в Б.като обществена организация с отстъпване право на строеж върху
него.С решение от 14.01.1965 г. комисия по & 5 от ППЗПИНМ се е произнесла
за отчуждаването на имота и неговата оценка съгласно чл.55а, пр.3 ЗПИНС.Твърди,
че собственикът на имота към момента на отчуждаването -ТКЗС „Антонин Запотоцки“
е бил обезщетен и стойността на имота е била внесена по сметка на ТКЗС.През
1962 г. е изработен КРП, с който е отреден парцел II с площ от 29 дка за нуждите на
ССБ, а през 1965 г. е изработен проект за промяна на РП, като за нуждите на ССБ
е отреден парцел II с площ от 153 дка за
производствено-жилищен комплекс, в границите на който се включва и процесния
имот, заснет в кадастралния план от 1962 г.Със заповед №
РД-50-СИ-591/08.10.1986 г. е одобрен нов КРП, в който процесният имот не
съществува на място в своите реални граници и не е нанесен в кадастралната основа.В
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2003 г. в границите
на имота на ССБ с идентификатор 68134.4355.160 попада изцяло площта на ПИ с
идентификатор 68134.4355.2298, но не е нанесен като имот на ищеца.Поддържа
становище, че след като по силата на дворищната регулация имоти, собственост на
ТКЗС, са били отчуждени по регулация или придадени към съседни парцели,
собственост на трети лица, щом местата са били заети и обезщетението е
изплатено, както е станало с имота, възстановен на Й.Т.В.наследодател на
ответницата, придадените или отчуждени места са станали част от парцела и
съответно собственост на неговия титуляр-ССБ.Твърди, че е декларирал имота като
свой, плаща данък за придобитите по регулация 153 дка и е придобил имота по
давност.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата И.Й.Б., че ищецът е собственик по регулация и
давностно владение на имот с идентификатор по действащ кадастрален план на
гр.София-68134.4355.2298 с площ от 727 кв.м. и със съседи ПИ 68134.4355.2339 от
една страна и ПИ 68134.4355.160 от останалите три страни.
С решение № 096/14.03.2005 г. по заявление
вх.№ 096/28.11.1991 г. ОСЗГ- „Нови Искър“ е признала правото на собственост на
наследниците на Й.Т.В.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива от 3,228 дка в строителните граници на с.Обеля в местността „Чергавец“,
имот № 1045, к.л.171, 172 от помощен план при граници: имот пл.№ 1046, имот № 1000004, имот № 241,
възстановила е правото на собственост на
наследниците на Й.Т.В.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 0,728
дка от описания имот и е отказала да възстанови нива от 2,500 дка.
С нотариален акт № 120 по н.д.№ 116/2006 г. Т.Й.Т.и
И.Й.Б. са признати за собственици на основание влязлото в сила решение №
096/14.03.2005 г. по заявление вх.№ 096/28.11.1991 г. ОСЗГ „Нови Искър“ на поземлен
имот /ПИ/ с пл.№ 2298 в кв.62а по плана на гр.София, местност „Сливница“,
одобрен със заповед № РД-09-518/05.08.2005 г., съдържащ по графични данни 728
кв.м., попадащ в УПИ V-1931, УПИ VI-1931,
УПИ IV-1907 при граници по скица: път, УПИ V-1931,
УПИ IV-1907, УПИ VI-1931 и УПИ V-1931.
На 23.10.2008 г. с нотариален акт № 28 по
н.д.№ 427/2008 г. е оформен договор за покупко-продажба, с който И.Й.Б. е
продала на Т.Й.Т.собствената си ½ идеална част от описания по-горе
поземлен имот.
Видно от нотариален акт № 102 по н.д.№
502/2008 г. Т.Й.Т.е продал имота на М.М.К..
С определение от 09.03.2018 г. производството по отношение на Т.Й.Т.е
прекратено, тъй като видно от извършената служебна справка ответникът е починал
преди депозиране на исковата молба.
С определение от 15.05.2018 г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за
конституиране в производството като ответници М.М.К. и Н.А.Т.като недопустимо и
е разпоредил исковата молба срещу посочените лица да се докладва за образуване
на отделно производство.
От заключението на приетата по делото
техническа експертиза на в.л. Л.Г.е установено, че старият кадастрален план е
от 1959 г., като имот пл.№ 1045, к.л. 171 и 172 с площ от 3 228 кв.м. е
идентифициран на наследниците на Й.Т.В..Архивният кадастрален план е от 1973 г.
и е действал до влизането в сила на КККР.В имот пл.№ 160 с площ от 101 920
кв.м. е записан на ССБ по нот.акт № 46, н.д.№ 1956/1966 г. и представляващ
парцел II, м. „Модерно предградие-западно от ДИП „Малчика“ от
имота на ТКЗС „Антонин Запотоцки“, кв. „Обеля“.Процесният имот пл.№ 2298 /част
от стар имот пл.№ 1045/ е попълнен в кадастралния план в имот пл.№ 160 през
2005 г. след възстановяването му от ПК с решение № 096/14.03.2005 г.Със заповед
№ 70/19.02.1962 г. е отреден п-л II, находящ се западно от
ДИП „Малчика“ в м. „Модерно предградие“-Обеля, вдясно от шосето за Драгоман
/бул. „Баба Парашкева“/ за нуждите на ССБ-производствени и жилищни сгради с
площ от 38 000 кв.м.Със заповед № 329/30.11.1965 г. е увеличена площта на
терена, като към п-л II са придадени части
от терена извън регулация на запад от ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба
Парашкева“ и източно от околовръстния път в един парцел II
/нов/ за нуждите на ССБ-производствено-жилищен
комплекс.В това разширение попада процесния имот, но не е нанесен в
кадастралната основа.За ПИ с идентификатор 68134.4355.2298 на място не
съществуват реални граници.Възстановената и попълнена в кадастралния план част,
определена като свободна, попада върху бетонова площадка между сгради с
ид.39,40 и 41.Тези сгради са разположени в оградената част на терена на ССБ.Със
заповед № РД-50-09-591/08.10.1986 г. е одобрен ЗРКП на бул. „Баба Парашкева“.Следващият
ЗРКП е одобрен със заповед № РД-09-50-340/23.06.1998 г., обявен за нищожен с
решение от 29.10.2003 г. по адм.д.№ 3009/2000 г. на СГС, влязло в сила на
09.11.2007 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивират правния си интерес с твърдението, че ответницата е
притежавала документ за собственост и се е разпоредила с чужд имот, който е
негова собственост.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост срещу ответницата.Същата се е разпоредила с
притежаваната от нея идеална част от процесния имот още през 2008 г.-преди завеждане
на иска в полза на другия съсобственик-Т.Т.който впоследствие заедно със съпругата си Н.Т.е
прехвърлил имота на М.Т..Съгласно т.3б от ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д.№ 4/14 г.
на ОСГК на ВКС налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост и
срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата
молба.В случая обаче последващият прехвърлител и приобретател /съответно Н.А.Т.и
М.М.К./ не са страна в производството и решението по настоящия спор между ищеца
и първоначалния прехвърлител не би имало сила на пресъдено нещо спрямо нейния
правоприемник и не би могло да се зачете в образуваното производство срещу тях.Не
е налице правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу
ответник, който не твърди и не е твърдял в минал момент право на собственост
върху предмета на спора, освен ако е праводател на трето лице по
вещнотранслативни сделки, предхождащи предявяването на иска и това трето лице,
позовавайки се на тези сделки, оспорва правото на собственост на ищеца, който
спор е съдебно предявен в същото исково производство /Р № 211 от 14.12.2016 г.,
гр.д.№ 1386/15 г. на ВКС, I ГО/.
При това положение не може да се
приеме, че за ищеца е налице правен
интерес от установяване на правото на собственост само срещу ответницата в
отделно производство, тъй като това решение не би му предоставило необходимата
защита срещу лицата, които понастоящем оспорват претендираното от него вещно
право.
Поради изложените съображения обжалваното решение следва
да се обезсили, а производството по делото да се прекрати поради липса на
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.4 въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата сумата от 500 лв.Възражението за
прекомерност, своевременно заявено от въззивника, е неоснователно, тъй като с
оглед цената на иска и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
минималния адвокатски хонорар възлиза на 1 219,58 лв. и уговореният и
платен размер на възнаграждението на пълномощника на въззиваемата от 500 лв. не
е прекомерен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 19.11.2018 г. на СРС, 88 с-в, по гр.д.№
41343/17 г. в частта, с която е отхвърлен положителния установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК на Съюза на С.в Б.срещу И.Й.Б. за признаване
за установено, че ищецът е собственик
на имот с идентификатор по действащ кадастрален план на
гр.София-68134.4355.2298 с площ от 727 кв.м. и със съседи ПИ 68134.4355.2339 от
една страна и ПИ 68134.4355.160 от останалите три страни и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА Съюза на С.в
Б.с ЕИК ******** и с адрес: гр.София, ул. „********* да заплати на И.Й.Б. с ЕГН
********** и с адрес: *** на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 500 лв.
/петстотин лева/.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.