М О
Т И В
И
- към присъдата на ОС Кюстендил по внохд 589/2020 -
Адв.К.А., защитник на
подсъдимия Н.Х. *** обжалва присъда № 260001 от 09.09.2020г. по нохд 1315/2019г.
по описа на РС Дупница, с която Х. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 НК, като са му наложени наказания
„лишаване от свобода” за срок от 1 година с отлагане на изтърпяването за изпитателен
срок от 3 години, „глоба“ от 500 лв и „лишаване от право да се управлява МПС“
за срок от 1 година. Изразява се становище за неправилност на присъдата, като
се иска отменянето й и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно –
да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание.
Представителят на ОП Кюстендил
застъпва становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда.
Подсъдимият Х. се възползва от
правото си да даде обяснения пред въззивния съд, като не се признава за виновен
и настоява да бъде оправдан.
Защитникът му изразява становище за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
Окръжен съд Кюстендил, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, го обсъди
поотделно и в съвкупност. От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Подсъдимият Н. Х.Х. е на ***г., ****
и живее в гр.***. През зимните месеци
пребивава в гр.****, където семейството му притежава семеен хотел, а
подсъдимият работи ******.
През първата половина на м.април 2018г. Х. заедно със свои близки
посетил Италия с цел туризъм, като пътували с лек автомобил. Няколко дни преди
да се върнат в България, подсъдимият изпушил цигара марихуана. След като
потеглили в обратна посока, Х. се свързал със свой приятел – св.Я. М.. Двамата
се уговорили да се срещнат в гр*** след пристигането на подсъдимия, а на
следващия ден да отпътуват заедно за гр.**** с автомобила на свидетеля.
Х. пристигнал в ****о на 16-ти
април и се срещнал с М., като двамата пушили марихуана. На следващия ден
потеглили за гр.****с автомобила на свидетеля – марка „****“, а заедно с тях
пътувала и св.Р. С., приятелка на М.. След ****водачът решил да не продължава
към магистралата за гр.София и насочил автомобила по пътя за гр.***.
По същото време, на пътя гр.**** –
гр.****, в района на пътен възел „****“, се намирали св.Г. и С. – младши
автоконтрольори при ОД МВР Кюстендил, като изпълнявали служебните си
задължения. Около 14.45ч. спрели за проверка лекия автомобил, управляван от М.
и забелязали, че в превозното средство освен водача има още един мъж и млада
жена, намираща се на задната седалка. М. излязъл от автомобила и представил на
полицейските служители личната си карта, както и свидетелството за управление
на МПС. Г. и С. констатирали че М. е правоспособен водач, но им направило
впечатление, че същият е видимо притеснен от проверката, а зениците му са разширени.
Освен това бил превъзбуден, говорел на висок глас и ръкомахал. Решили да
направят допълнителна проверка и поканили М. да бъде изпробван с технически
средства за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Свидетелят се съгласил и в 14.55ч.
бил изпробван с техническо средство „Драгер драг тест 5000“ за употреба на
наркотични вещества, а малко по – късно и с друго такова – „Алкотест 7510
Дрегер“, за употреба на алкохол. Първото средство отчело положителен резултат
за употребата на канабис, а втората проверка била отрицателна. Полицейските
служители запознали М. с резултата от първия тест, като същият заявил че приема
показанията на техническото средство. Допълнил, че с Х. предния ден заедно са „пушили трева“. Издаден му бил и талон за
медицинско изследване, но М. заявил че няма да дава кръвна проба. В хода на
проверката на С. направило впечатление и обстоятелството, че Х. започва да се
изнервя.
Г. и С. уведомили за извършената
проверка в Оперативна дежурна част при РУ МВР гр.***, откъдето получили
разпореждане лицето и лекият автомобил да бъдат транспортирани до РУ гр.***.
Свалили регистрационните номера на автомобила на М., като уведомили Х. и С., че
водачът е дал положителен резултат за употреба на марихуана. Обяснили им, че
някой друг трябва да управлява автомобила до районното управление, но
свидетелката заявила че може да
управлява само такъв с
автоматични скорости. Г. попитал подсъдимия Х. дали е правоспособен водач и
дали е съгласен да управлява автомобила на М. до полицейското управление. Попитали
го също така дали е употребил наркотични вещества, на което Х. отвърнал
отрицателно. Възприел въпросите на Г. като разпореждане и се съгласил да
управлява автомобила на М. до гр.****. Влязъл в превозното средство и седнал на
мястото на водача. М. заел предната пасажерска седалка и след потеглянето на
полицейския автомобил, двамата мъже и С. поели след него.
По пътя към гр.*** на Г. и С.
направило впечатление, че следващият ги автомобил криволичи, като водачът не
спазва очертанията на пътната лента и взима завоите неуверено. След като
пристигнали пред полицейското управление в гр.*** С. забелязал че очите на подсъдимия
Х. блестят и го поканил също да бъде изпробван с технически средства за
употреба на наркотични вещества и алкохол. Подсъдимият категорично отказал да
бъде изпробван, започнал да вика и заявил, че знае какви права има. С. съставил
срещу него акт № 530211 за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, като иззел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Преди изготвянето на акта бил извикан
за съдействие и служител на РУ МВР гр. *** – св.Й. В.. Същият присъствал на
депозирания от Х. отказ и бил посочен в акта като свидетел.
След като актът му бил връчен,
подсъдимият провел телефонен разговор. Непосредствено след приключването му,
заявил на полицаите че е съгласен да даде кръв за изследване.
В 16.15ч. С. издал на подсъдимия
талон за изследване, въз основа на който Х. бил съпроводен до Филиал СМП гр.**.
В 16.30ч. от дежурния лекар – св.У., му била взета кръв за изследване,
запечатана в три отделни проби . Една от пробите с кръвта била изпратена в ОД
МВР Кюстендил, където св. К. – И. я изследвала за наличие на етилов алкохол. Останалите
две на 10.05.2018г. били предадени с протокол от св.Л. – разследващи полицай
при ОД МВР Кюстендил, на Токсикохимична лаборатория при ВМА гр.София.
В тази лаборатория на 31.05.2018г.
било извършено изследване на иззетата от подсъдимия кръв от експерт – химик
Глухарова. Доколкото ДП било образувано впоследствие / 18.07.2018г./, на
21.08.2018г. била назначена съдебно химическа експертиза.
Видно от съдебно химическа
експертиза, изготвена от в.л.К. и А., в кръвта на Х. е установено наличие на
карбокси метаболит на тетрахидроканабинол / ТНС/ в концентрация 27 ng/mL.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
наказателното производство доказателства – показанията на св.В. Г., С., У., К.
– И. и Л., от съдържащите се в ДП и описани по – горе в хода на изложението
писмени документи, отчасти от обясненията на подсъдимия Х., дадени от него пред
въззивния съд, и отчасти от показанията на св.Маринов и Симеонова.
На първо място, Окръжният съд се солидаризира
напълно с извода на районния такъв, че на част от показанията на св.М. и С. не
следва да бъде давана вяра. А именно – в която твърдят, че св.Г. и С. са
отправили към подсъдимия разпореждане да управлява автомобила чрез думите :
„Качвай се и карай след нас“. Съображенията за това са идентични с изложените в
мотивите на първоинстанционния съд – показанията на св.Г. и С. по отношение на
това обстоятелство са логични и последователни, М. и С. от друга страна са
заинтересовани от оневиняването на своя приятел. Намира за недостоверно и друго
твърдение на този свидетел – че пушенето на марихуана с подсъдимия се е случило
два дни преди проверката. То се опровергава от обясненията на подсъдимия,
доколкото същият посочва че се е прибрал в *** вечерта, преди да заминат с М.
за гр.****. Следователно, срещата между двамата и пушенето на марихуана са се
случили на 16.04.2018г.
От друга страна, Окръжният
съд не приема за достоверни и част от обясненията на подсъдимия, а именно : че
св.С. е изискал и взел неговото свидетелство за управление на МПС при
първоначалната проверка на св.М., че един от двамата полицейски служители му е
разпоредил : „Айде, карай след нас“, както и че вечерта преди заминаването за
гр.**** не се е виждал със св.М.. Първото и третото от тези твърдения се
опровергават, както от показанията на св.Г. и С., така и от тези на св.М.. Последният
посочва, на първо място, че полицейските служители единствено са попитали С. и Х.
дали притежават свидетелства за управление. Посочва също така, че преди заминаването
с подсъдимия са пушили марихуана в гр.***.
Що се отнася до
твърдението на подсъдимия за отправеното му разпореждане да управлява
автомобила до гр.***, въззивният съд го приема за недостоверно, по
съображения, идентични с изложените по – горе относно твърденията на М. и С.
за същото обстоятелство.
Описаната по – горе фактическа
обстановка не различава съществено от приетата от страна на районния съд, като са
налице няколко различия. Окръжният съд приема, че след запознаването му с
резултата от направения тест св.Я. М. е съобщил на полицейските служители, че предния
ден с подсъдимия са употребявали марихуана, докато според първоинстанционния
съд свидетелят е споменал единствено за своя лична употреба. Но от показанията
на св.Г., дадени от него на ДП пред разследващ полицай и прочетени от въззивния
съд по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НК, се установява че М. е споменал
не само лична употреба, но и обстоятелството, че и двамата с Х. са употребявали
марихуана, при това през деня, предхождащ проверката. Това обстоятелство –
съвместната употреба на марихуана, е видно и от показанията на св.М.,
депозирани пред първоинстанционния съд.
На второ място, РС
Дупница не е обсъдил кога подсъдимият е употребил марихуана, въпреки че такива
данни е посочил един от свидетелите. А допълнителна информация е посочил и самият
подсъдим, макар това да е сторено едва пред въззивната инстанция.
За да постанови обжалваната
присъда, Районният съд е приел, че подсъдимият Н.Х.Х. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 НК, като на 17.04.2018г. около 15.30ч. в гр.*** е управлявал лек
автомобил „***“ след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол /
канабис/. Окръжния съд намери този извод
на Районния съд за неправилен, доколкото
подсъдимият не е осъществил визираното в обвинителния акт престъпление по чл.343б
ал.3 НК. В конкретния случай при обсъждане на въпроса извършено ли е или не
престъплението от страна на подсъдимия Х., следва да бъдат взети предвид
няколко обстоятелства.
От една страна, в дните
преди полицейската проверка подсъдимият на два пъти е пушил цигари с марихуана
– със своя брат по време на почивката в Италия, както и с М. след пристигането
му в България, в деня преди да потеглят за ****. След спирането на автомобила
за полицейска проверка и изследването на М. с техническо средство, Х. е научил какъв
е резултатът от него, а именно – положителен за употреба на марихуана от страна
на свидетеля.
Попитан от полицейските служители дали е употребявал наркотични вещества,
подсъдимият е отговорил отрицателно и тази негова реакция е била логична и обусловена
от желанието му да не се уличава сам в извършването на престъпление. На последващи
въпроси на св.Г. –
дали притежава свидетелство за управление на МПС и дали е съгласен да
управлява превозното средство, Х. е отговорил утвърдително. Седнал е на мястото
на водача и е управлявал автомобила от мястото на проверката до сградата на
полицейското управление в гр.***.
Съответно, полицейските
служители още в началото на проверката и след изпробването на М. с техническо
средство, са получили от него информация че двамата с подсъдимия са
употребявали марихуана. Видно от показанията на св.С., дадени пред първоинстанционния
съд в с.з. от 20.02.2020г., след излизането на подсъдимия Х. от автомобила пред
Районното управление в гр.*** очите му са били „много блестящи“. И с оглед на
професионалния си опит са решили да го изпробват с техническо средство за употреба
на наркотични вещества.
Предвид на тези
обстоятелства, следва да бъде посочено че поведението на двамата полицейски
служители в този случай е било непрофесионално и укоримо. Г. и С. най – напред
са установили с техническо средство, че св.М. е употребил наркотично вещество –
канабис, преди извършване на проверката. И подозренията им с оглед състоянието
на водача – приповдигнато и възбудено настроение, неестествено блестящи очи, са
се потвърдили. Свидетелят изрично е заявил при запознаването му с резултата от
теста, че не го оспорва и е обяснил на двамата автоконтрольори, че предния ден
с неговия приятел – подсъдимия, са пушили марихуана. Х. също е бил с
неестествен блясък в очите и макар С. да твърди, че е забелязал това едва в гр.***,
очевидно е че той не може да се придобие за сравнително краткото време на
кормуване от мястото на първоначалната проверка до полицейското управление.
Независимо, че
подсъдимият е бил запитан от Г. дали е съгласен да управлява автомобила на М. и
отговорът му е бил положителен, двамата полицейски служители – автоконтрольори
при ОД МВР Кюстендил, изобщо не е следвало да допускат Х. да го стори. Както с
оглед на получената информация, че същият е употребявал марихуана с проверения
вече водач на автомобила, така и предвид състоянието му – Х. е бил изнервен и с
блясък в очите. Не може да не бъде отчетен и факта, че въпросът е зададен от
униформен служител на ОД МВР Кюстендил, натоварен с контрол на автомобилния
транспорт. И макар да не е дал обяснения в тази насока,
подсъдимият не е могъл пред полицаите да посочи мотив за отказ от управлението на превозното средство, още
повече посочвайки обстоятелството че за период от няколко дни на два пъти у
пушил цигари с марихуана. А Г. и С. е следвало да намерят друг вариант за
транспортиране на лекия автомобил в
съответствие с нареждането, което са получили. Още повече, това без проблем е
могло да бъде сторено и от един от тях двамата.
С оглед на всичко това, Окръжният съд
намери че наказателната отговорност на подсъдимия Х. за управлението на
автомобила на М. - от мястото на проверка до гр.***, не следва да бъде
ангажирана. Обективните признаци на престъплението по чл.343б ал.3 НК в
конкретния случай формално са налице – Х. е управлявал лек автомобил след
употреба на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол /канабис/. Употребата на такова вещество се
установява по безспорен и несъмнен начин от експертното заключение на в.л. Но не
може да се приеме, че субективните такива са
налице - управлението на автомобила не е
било по волята и желанието на подсъдимия, а във връзка с оказано от него
съдействие на полицейски служители.
Предвид гореизложеното, с оглед
на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, въззивният съд по реда на чл.334
т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 НПК отмени присъдата на РС Дупница и постанови нова
такава, с която призна Н.Х. за невинен в извършване на престъплението, визирано
в обвинителния акт.
Постанови сторените разноски да останат за сметка на държавата.
По тези съображения Окръжния съд
постанови присъдата си.
Председател :
Членове :