№ 1337
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502899 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 262922 от 10.05.2021 г. по гр.д. 2271/2020 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 4 състав е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Столична
община да заплати на А. Й. Й. сумата от 10000 лева за неимуществени вреди и 2425,44 лева
имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа
общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в
резултат на което получил „триглезенно счупване на дясната подбедрица с изкълчване на
дясната глезенна става“, настъпило на 27.11.2019 г. в гр.София, ЖК „Яворов“, на ъгъла на
ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, пред магазин от веригата „ПроМаркет“, след като го
напуснал, вървейки достигнал до края на тротоара, където се подхлъзнал на пропаднал и
наклонен бордюр и попаднал във вдлъбнатина – „нещо като дупка“, намираща се на пътната
павирана настилка непосредствено до пропадналия и наклонен бордюр, залитнал, загубил
равновесие, стъпил с цялата си тежест върху десният си крак и паднал на пътната настилка,
ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата
на увреждането - 27.11.2019 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на
извършване на всеки разход, а именно: за сумата 1821 лв. – от 29.11.2019 г.; за сумата 200
лв. – от 02.12.2019 г.; за сумата 73.39 лв. – от 02.12.2019 г.; за сумата 245 лв. – от 30.01.2020
г.; за сумата 40.60 лв. – от 03.02.20 г.; за сумата 45.45 лв. – от 05.02.20 г., до окончателното
им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до предявения размер от 50
1
000 лева за неимуществени вреди.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника - с
оплаквания за неправилност и необоснованост поради необсъждане на всички събрани
доказателства и алтернативно нарушение на критерия за справедливост при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца
поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, като не са отчетени всички фактори от
значение за обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор от Столична община, в
който жалбата на ищеца се оспорва.
Страните не са направили доказателствени искания.При извършената служебна
проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община
като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. Свидетелят П. И. И., който живее в квартала, разказва
в с.з., че е станал неволен свидетел на инцидента с ищеца на 27.11.2019 г. в гр.София, ЖК
„Яворов“, на ъгъла на ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, пред магазин от веригата
„ПроМаркет“. Ищецът излязъл от магазина, направил няколко крачки и стъпил на наклонен
бордюр, бордюрът го подлъгал, защото тежестта на тялото била на крака, който стъпил на
бордюра, опитал се да пристъпи, но бордюрът свършил и кракът му попаднал в лека
вдлъбнатина на платното от около педя и половина, две. При опит да се задържи, човекът се
2
изхвърлил с левия си крак и се получил полет на тялото във въздуха и падане на пътното
платно. Свидетелят се запътил към него, за да види какво се е случило. Видял, че кракът му
бил изкривен на 90 градуса – дясното стъпало и явно бил в тежко състояние. Преди около
месец имало ремонт на това място, но поради теч и той не засегнал тротоара. Дал
телефонния си номер на човека, за да го извика при нужда от свидетелстване. След месец -
два срещнал пострадалия, който бил с патерици и трудно се придвижвал. На същото място
имало и други инциденти с паднали възрастни хора, но не толкова тежки.
Свидетелят В. Д. Х., колега на ищеца, на когото същият се обадил след инцидента и
казал, че е паднал и не може да стане, разказва, че е отишъл на мястото на ъгъла на ул.
„Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, и видял А. да лежи на тротоара с ударен крак. Имало
хора наоколо, завили го с одеяло. Кракът отекъл, бил завъртян настрани. Дошла линейка.
Обездвижили крака и взели А. в болница. Като го повдигнали от бордюра, свидетелят
видял, че той е наклонен и е хлътнал надолу. Под самия бордюр павираната улица била
хлътнала и имало нещо като дупка.
Неоснователно е оплакването на Общината, че липсва нарушение на тротоарната
настилка, което да е причина за инцидента. От показанията на двамата свидетели
безпротиворечиво се установява, че ищецът е паднал на улицата при опита си да слезе от
тротоара, като кракът му е попаднал във вдлъбнатина.
Налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй
като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на
нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат
достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения
на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за
управление на общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които
разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е
задължение на Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии при планирането на пешеходната инфраструктура се спазват следните принципи:
1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3.
непрекъснатост; 4. удобство; 5. Привлекателност (чл. 33, ал. 1). А според ал. 3 тези
принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и
достъпността са с най-висок приоритет. Общината не е изпълнила задължението си да
осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се установява обстоятелство,
освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно
от ищеца вследствие пропадане във вдлъбнатина на улицата. Независимо че видно от
представените с отговора на исковата молба протокол/акт-19 от 18.11.2019 г., акт относно
3
фактическото приключване на СМР от 09.11.2019 г. и протокол във връзка с изпълнението
на обекти в район „Средец“ с възлагателно писмо с изх. № СОА19-ТД26-8950/03.07.2019 г.,
девет дни преди инцидента е установено завършването на определени видове СМР,
подлещажи на заплащане, преходът от тротоара към уличното платно на мястото на
инцидента не е бил безопасен. От една страна, от представените писмени доказателства не
може да се установи, че точно на това място е направен ремонт, а от друга, дори да се
приеме, че ремонт е извършен именно там, наличието на вдлъбнатина и резкият преход от
бордюра към улицата, за които свидетелстват очевидците, опровергават тезата на Общината,
че е положила дължимата грижа по повод стопанисването на общинските площи към
момента на инцидента.
По повод справедливия размер на обезщетението, спорен и за двете страни, въззивният
съд намира следното. От заключението на изготвената от д-р Б. Б. съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно и обективно дадена, и приложените
медицински документи, се установява, че ищецът е получил травматично увреждане:
„триглезенно счупване на дясната подбедрица с изкълчване на дясната глезенна става“.
Получената сложна глезенна увреда се дължи на „внезапно стъпване на криво“ с единия
крак, когато този крак е опорен за тежестта на тялото. Твърденият от ищеца механизъм на
увредата е типичен за получаване на глезенни увреждания, потвърден от материалите по
делото и проведеното болнично и после болнично лечение. Получил е спешна медицинска
помощ, като са направени изследвания и предоперативна подготовка, след което още същия
ден е извършена операция и „открито наместване на счупените глезени и стабилизация с 2
бр. метални плоки и винтове“ с включена инфузионна, антибиотична, седативна и
обезболяваща терапия. Изписан е на 04.12.2019 г. с предписана терапия и режим на
обезболяващи лекарства. В периода 03.02.-10.02.2020 г. ищецът е провел стационарна
рехабилитация за възстановяване на обема и силата на движенията на дясната глезенна става
и премахване на хипотрофията на мускулатурата. След рехабилитацията състоянието е
подобрено и е започнало самостоятелно придвижване с дозирано натоварване на
оперирания крайник. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 4 месеца.
Получените фрактури и луксации на дясната глезенна става са довели на пострадалия болки
и страдания, като най интензивни са били през първите 3 седмици след злополуката и около
3 седмици по време на проведената първа рехабилитация. Извън тези периоди е търпял само
периодично явяващи се болки при промяна на времето, когато е бил принуден да ползва
седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите
3 месеца ищеца не е трябвало да стъпва на десния си крак и лечението му е било
провеждано при придвижване с помощни средства – патерици, през който период се е
придвижвал и обслужвал със затруднения.
Към момента на СМЕ, вещото лице дава заключение, че ищецът е напълно възстановен
– без негативни последици и усложнения. Търпи болки и страдания спорадични по своя
характер, при промяна на времето, които се повлияват от обезболяващи средства. Обемът на
движенията на ставата е почти в норма. Придвижва се самостоятелно. В областта на дясната
4
глезенна става – двустранно има остатъчни постоперативни белези – отвън 12-13 см, а от
вътрешна страна – 8-9 см, които остават пожизнени и е безпредметно да се прави опит за
корекцията им поради невъзможността да бъдат заличени напълно.
Пред първата инстанция е представена епикриза от операцията за премахване на
металните синтези. Към момента на изготвяне на заключението тази епикриза не е била
приета и не е била съобразена от него, но е дадена прогноза, че провеждането на втората
операция ще доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни, както и
нужда от провеждане на кратка рехабилитация. Тези факти също следва да бъдат
съобразени при определяне на размера на обезщетението. Неоснователни са оплакванията в
жалбата на ответника, че е налице е противоречие в заключението. Втората операция не е
била известна на д-р Б., а в съобразно задачата си той е написал заключението си само въз
основа на документите по делото, епикризата от операцията за вадене на остеосинтезния
материал не е била представена по делото, поради което не е съобразена от него.Този факт
не внася съмнение в изводите му относно лечебния и възстановителен период и болките и
страданията, свързани със самото увреждане, операцията за поставяне и операцията за
вадене на винтовете и плаките.
Показанията на св. В. Х. са в сходен смисъл. След инцидента отишъл в Пирогов и
чакал пред травматологията, а ищецът бил в санитарна носилка. На другия ден го
оперирали. След изписването свидетелят ходил на домашни посещения два пъти в месеца.
Намирал ищеца в повечето време на легло. До тоалетна ходел с патерици, а уринирал в
леген, защото кракът го болял. Вече не бил същият човек след инцидента. Походката му
била променена, изпитвал болки при промяна на времето, куцал. Страдал, че не си върши
семейните задължения. Вече не бил активен физически, както преди, когато играел футбол и
правел преходи в планината. Доколкото знаел, не излизал и с децата. Нивото му в работата
паднало. Изявленията на свидетеля, че ищецът вече не е същият човек и че нивото в
работата му паднало съдът намира за общи – от тях не може да се установи какво точно се е
променило в начина на живот и в работата. По делото няма медицински документи или
други доказателства за усложнения във връзка с получената травма на крака, за променени
работни задължения или месторабота. Поради уговорката, която прави при разказа си –
„доколкото знам“, е видно, че свидетелят няма преки наблюдения върху семейните
занимания на ищеца с децата му. Неоснователни са обаче оплакванията на Столична
община, че показанията не следва да се кредитират изобщо, тъй като свидетелят е подчинен
на ищеца. На първо място, самият свидетел заявява, че ищецът не му е пряк ръководител. На
второ място, за фактите, които описва като очевидец, показанията са безпротиворечиви и
съответни на показанията на другия очевидец и на заключението на СМЕ.
При така установените увреждания, наложилата се операция, първоначален болничен
престой от седем дни, последващ седемдневен болничен престой за рехабилитация,
интензивни болки първите 3 седмици след злополуката и около 3 седмици по време на
проведената първа рехабилитация, придвижването с помощни средства първите три месеца
и затрудненото обслужване през това време, втората операция с болничен престой от три
5
дни, болки при раздвижването и кратката рехабилитация, съпоставени с възрастта на ищеца
– 43 години към деня на инцидента, обществено-икономическите условия и съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира за справедливо обезщетение от 30000 (тридесет
хиляди) лева. Оплакванията за завишен размер са неоснователни, а за занижен размер –
частично основателни. По-голямо обезщетение не би било обосновано предвид факта, че
пострадалият е възстановен, а по време на възстановителния период не са настъпили
усложнения.
Без доказателствена опора са доводите на Столична община, че ищецът е взел
обезщетение за трудова злополука и предявяването на настоящия иск е единствено с цел
неоснователно обогатяване. По делото няма нито документи, нито други доказателства за
този факт, поради което няма как да се приеме за осъществил се и да бъде съобразен от съда.
По повод обезщетението за имуществени вреди съдът намира разходите за доказани
чрез представените по делото фактури и касови бонове, както и изслушаната СМЕ с
изключение на разхода „фотоуслуги“ за сумата 45.45 лв. от 05.02.2020 г., поради което
решението следва да бъде отменено за сумата от 45.45 лв. със законната лихва от 05.02.2020
г. до плащането, а в останалата част - потвърдено.
С оглед изхода на спора разноските за първата инстанция следва да се променят, както
следва. Дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение е 1261,80
лева, като на адв. Х.Ч. следва да се присъдят допълнително 763,36 лева. На основание чл.
78, ал. 6 ГПК Столична община следва да бъде осъдена да заплати допълнително 800 лева
над присъдените от СГС 497,10 лева за държавна такса и допълнително 200 лева за
сторените разноски от бюджета на съда. Дължимите разноски в полза на Столична община
следва да се намалят на 115 лева, като решението се отмени за разликата от 115 лева до 230
лева.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба на ищеца за въззивната инстанция в
полза на процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се дължат 865
лева (1730х2000/40000), а Столична община следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
400 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262922 от 10.05.2021 г. по гр.д. 2271/2020 Софийски градски
съд, I гражданско отделение, 4 състав в частта, в която искът на А. Й. Й. с правно основание
чл. 45-49 ЗЗД срещу Столична община е отхвърлен за разликата от 10 000 (десет хиляди) до
30 000 (тридесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до плащането, в
частта, в която Столична община е осъдена да заплати на А. Й. Й. обезщетение за
имуществени вреди за направени разходи за сумата от 45.45 лв. със законната лихва от
05.02.2020 г. до плащането, както и в частта в която А. Й. Й. е осъден да заплати на
6
Столична община разноски над сумата от 115 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 3, гр. София да заплати на А. Й. Й.,
ЕГН ********** на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД допълнително 20 000 (двадесет хиляди)
лева ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до плащането, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на падане на 27.11.2019 г. в гр. София на ъгъла на ул.
„Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Й. Й. с ЕГН ********** с правно основание чл. 45-49 ЗЗД
срещу Столична община за имуществени вреди за направени разходи във връзка с падане на
27.11.2019 г. в гр. София на ъгъла на ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“ за сумата от
45.45 (четиридесет и пет 0,45) лв. със законната лихва от 05.02.2020 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 3, гр. София да заплати на адв. Хр. Г.
Ч., член на САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 763,36 (седемстотин шейсет и три, 0,36) лева и за въззивната
инстанция в размер на 865 (осемстотин шейсет и пет) лева.
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 3, гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК още 800 (осемстотин) лева за държавна такса и 200 (двеста) лева за сторените
разноски от бюджета на съда
ОСЪЖДА Столична община, ул. „Московска“ 3, гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7