№ 704
гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103206 по описа за 2022 година
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД .
В подадената искова молба от Т. А. М. ЕГН **********, с адрес : гр. П УЛ. В Т № *
против И. Л. В. ЕГН ********** И Р. Т. В. ЕГН ********** - двамата с адрес : г. П УЛ В Т
№ ** се твърди, че по силата на договор за доброволна делба между ищеца и братята му И и
А А.и М.и от ** г. ищецът е станал собственик на 1/3 ид. част от дворно място с площ от 435
кв. м., което по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик
представлява поземлен имот с идентификатор ***, на жилището представляващо първи
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда в него, на югоизточната избена стая, и на 1/3
ид. част от общите части на сградата-етажна собственост. Със същия договор И М. е
получил в дял 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на
същата сграда, южната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата, а А М.
получи в дял - 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо третия етаж на
сградата, източната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата. Неподелена - за
общо ползване от тримата собственици останала най-голямата по площ - около 17 кв. м. -
избена стая със североизточно изложение, както и коридорите водещи до тези складови
помещения в избения етаж. Твърди се, че наследниците по закон на покойният му брат - И
М. с нот. акт № 127/24.06.2005 год. са продали на съпрузите Д и М А притежаваната от тях
част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на сградата и избената стая
с южно изложение. С друг договор, сключен с нот. акт № 57 том.XIV, рег. №
5386/13.09.2005 г. наследниците на брат му И са продали на същите купувачи притежавания
от тях масивен гараж с площ от 11.93 кв.м.- /средният/, представляващ едноетажна масивна
сграда разположена между жилищната сграда и регулационната линия на дворното място с
1
улица „В Т“ Твърди се, че с последваща сделка - извършена с Нот. акт № 133/ 08.08.2006
год. съпрузите Д и М А са продали на ответниците И. и Р. В.и, които са съпрузи, същите
имоти описани в предходния абзац. Към собственият си гараж с идентификатор по КККР на
гр.Пазарджик * покойният брат на ищеца И М. бил присъединил чрез строително
преустройство - 8.65 кв.м. от площта на общата избена стая - с площ около 17 кв.м. Тази
присъединена към собственият му гараж част от съсобствената ни избена стая е преградена с
тухлена стена от останалата част на същата избена стая, с оставена врата за влизане от нея в
собственият му гараж. Твърди се, че около 4 кв.м. от същата избена стая - другият брат на
ищеца А М. е присъединил чрез преграждане с тухлен зид към собствената му избена стая с
източно изложение. Твърди се, че в резултат на тези преустройства съсобствената избена
стая с първоначална площ около 17 кв.м. , останала с реално обособена площ от около 4
кв.м. Тази площ по споразумението на ищеца с братята му А и И М.и била останала във
владение на ищеца с оглед ползването от него за складови нужди за сметка на правата на
ищеца на собственост върху 1/3 ид. част от описаната съсобствена избена стая. Твърди се, че
ответниците са лишили ищеца от владението му върху така обособеното складово
помещение, като първоначално поставили секретно заключващо устройство на вратата от
към коридора в избения етаж на сградата, а по-късно поставили помещението и под платена
охрана - СОТ и го ползват като преддверие към собствения си гараж, като по този начин
ответниците изцяло са лишили ищеца от правото му на владение върху така обособеното
складово помещение, установявайки свое владение върху него с обяснението, че
продължавали установеното фактическо положение между ищеца и брат му - И М. за
въпросната избена стая. Поддържа се , че това тяхно обяснение на действията им е
неоснователно, защото взаимните отстъпки между ищеца и братята му като между най-
близки роднини не създават права на собственост или други вещни права за ответниците.
Твърди се, че за защита на нарушеното право на собственост на ищеца върху процесната
част от описаното избено помещение ищецът е предявил искова претенция квалифицирана
като иск по чл. 109 от ЗС. По нея е било образувано гр. д. № 4225/2018 г. на същия съд.
Искът бил уважен, но с решение на Окръжен съд-Пазарджик по В. гр. д. № 279/2020 год.
решението на по-долната инстанция е било обезсилено. Твърди се, че ответниците дължат
на ищеца и парично обезщетение за последните 5 години /начиная от 03.10.2017 г./общо в
размер на 1200 лв. /по 20 лв. месечно / - затова, че лишавайки ищецът от владението на
собствената му вещ са лишили ищецът от възможността да реализира доходи от нея
отдавайки я под наем за складови нужди. Моли се съдът да постанови решение, с което
признавайки ищецът за собственик на процесното избено помещение с източно изложение, с
площ от около 4 кв.м. в избения етаж на жилищната сграда застроена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, да осъди ответниците да предадат на ищеца
владението върху него, както и да заплатят парично обезщетение за неоснователното му
ползване за период от 5 година назад от падане на иска в размер на 1200 лв. Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
На основание чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата
претенция за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на имота – чрез
2
намаление на неговия размер на 390,00 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се сочи
като безспорно, че ответниците, са собственици по силата на нотариален акт за продажба на
недвижим имот №133, том V, н.д. №706/2006 г., с АКТ на вписване №123, том XIII. дело
№3453/2006г., с вх. №5067 от 08.08.2006 г., на СВ-Пазарджик на следния недвижим имот:
1/3 идеални чист от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор -№ *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК е адрес па поземления имота: гр. Пазарджик, ул. "В Т“
№* с площ от 438 кв.м„ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план № 10069, кв.115 и
съседи на имота: **, ВЕДНО със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** с
площ от 116 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор № *, разположена в процесния
поземлен имот с идентификатор № *, както и прилежаща избена стая е южно изложение,
разположена в сграда с идентификатор № *, както и на ГАРАЖ представляващ по
кадастралната карта сграда с идентификатор № *, към които конструктивно и функционално
е свързано, процесното помещение от 4 кв.м. Което присъединяване е станало със
съгласието на тримата братя - Т. М., А М. и И М., още през 1968 г. Като още тогава
първоначалния собственик И М. е установил владение върху изградения обект в настоящите
граници, в този вид,а впоследствие владението върху процесното помещение и гараж е
предадено от същия на праводателите на ответниците Д Д и М Да, които пък са го предали
на ответниците оше през 2006 г. и от тогава и по настоящем се владеят единствено от тях
вече повече от 16 г., без някой до този момент да им е оспорвал собственоста върху
процесната стая от 4 кв.м. Оспорва се обстоятелството, че процесното помещение от 4 кв.м.
е предадено на ищеца и ползвано някога от него. За сметка на извършеното пристрояване на
ищецът Т. М. е било предадено друго избено помещение изгардено под стълбището с площ
от 6 кв.м., което и понастощем ползва като изба, заедно с югоизточната избена стая. Това
обстоятелство и по настощем е съобразено със съгласието на всички съсобственици.
Поддържа се , че тази процесна стая от 4 кв.м. още от изграждането си е придадена към
ГАРАЖ с идентификатор № *. Същата е пространствена и функционално свързана и
единствено обслужва само ГАРАЖА на ответниците и като придадена към същия, следва
собствеността му. През годините никой освен собствениците на този гараж не е имал достъп
до нея. Извършеното преустройство по отношение на тази стая е търпим строеж и следва
собствеността на главната вещ - чл. 98 ЗС , в случая ГАРАЖ е идентификатор № *.
Следователно към момента, в който ищците са придобили този обект на собственост, по
силата на чл. 98 от ЗС те са придобили и процесната стая от 4 кв.м. Твърди се, че
процесната стая от 4 кв.м., заедно с ГАРАЖ е идентификатор № * се владеят като едно цяло
единствено от ответниците. Това обстоятелство е ставало открито, като никога ищецът, не
се е противопоставял на владението на процесния обект. Направено е възражение за изтекла
в полза на ответниците придобивна давност, по отношение на същото.
Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
3
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните не оспорват , а и от представените по делото писмени доказателства /
нотариално заверен договор от ** г. за доброволна делба от 29.06.1968 г. , констативен нот.
Акт № 12 , том ХІ , нот. Дело № 4673/1997 г. и скица на поземлен имот / безспорно се
установява, че с договор за доброволна делба между ищеца Т. М. и братята му И и А А.и
М.и през 1968 г. ищецът е станал собственик на 1/3 ид. част от дворно място с площ от 435
кв. м., което по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик
представлява поземлен имот с идентификатор ***, на жилището представляващо първи
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда в него, на югоизточната избена стая, и на 1/3
ид. част от общите части на сградата-етажна собственост. Със същия договор И М. е
получил в дял 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо втория етаж на
същата сграда, южната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата, а А М.
получи в дял - 1/3 ид. част от дворното място, жилището представляващо третия етаж на
сградата, източната избена стая и 1/3 ид. част от общите части на сградата.
Не е спорно също така , че с представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №133, том V, н.д. №706/2006 г., с АКТ на вписване №123, том XIII. дело
№3453/2006г., с вх. №5067 от 08.08.2006 г., на СВ-Пазарджик ответниците, са станали
собственици на следния недвижим имот: 1/3 идеални чист от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е
идентификатор -№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е
адрес па поземления имота: гр. Пазарджик, ул. "В Т“ №* с площ от 438 кв.м„ с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план № 10069, кв.115 и съседи на имота: **,
ВЕДНО със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** с площ от 116 кв.м.,
намиращ се в сграда с идентификатор № *, разположена в процесния поземлен имот с
идентификатор № *, както и прилежаща избена стая е южно изложение, разположена в
сграда с идентификатор № *, както и на ГАРАЖ представляващ по кадастралната карта
сграда с идентификатор № *.
Страните не спорят и относно твърдения в исковата молба факт, че праводателите на
ответниците Д Д Д и М И.а Да – са придобили същия имот от наследниците на брата на
ищеца – И А. М. по силата на описаните в нот. им акт / но непредставен по делото/ а
именно – нот.акт № 46, том Х, вх. Рег. № 3825/24.06.2005 г. нот.дело № 2490/2005 г. и нот
акт № 57, том ХІV , вх.рег. № 5386/13.09.2005 г. , нот.дело № 3690/2005 г.
По делото са събрани гласни доказателства. Посоченият от ищцовата страна свидетел
А С , установява, че най- напред била построена къщата , а след това и гаражите към нея.
Твърди , че ищецът пръв построил своя гараж , тъй като пръв си закупил кола. Свидетелят
твърди, че последните години не бил влизал в спорното помещение, но поддържа , че го
помнел като общо помещение- в него тримата братя си държали зимнината, имало рафтове с
4
буркани , качета за туршия. Тогава това помещение било отворено и всеки имал достъп до
него, но ищецът имал спорове с новия собственик на етажа, тъй като той поставил врата на
помещението и ищецът вече нямал достъп до него. Свидетелят поддържа , че повече от 10
години не бил влизал в тези изби. Установява , че ищецът Т. М. ползвал едно преградено
помещение под стълбите.
Разпитани са и двама свидетели посочени от ответниците – св. Д Д Д – праводател на
ответниците по придобивната им сделка и И Д Б - кум на ответниците. Св. Д поддържа ,че
той самият закупил имота около година преди да го прехвърли на ответниците. Закупил го
от А М. , който бил племенник на ищеца. Свидетелят поддържа , че купил имота ,
включително и избените помещения и гаража във вида , в който съществуват и към
момента. Гаражът бил самостоятелен с избено помещение към него. Помещението имало
вратичка към входа. Когато купил имота, ищецът вече си бил преградил и ползвал избено
помещение под стълбите. Той обаче не е имал никакви спорове към него. Сега гаражът и
избеното помещение към него се ползвали от ответника И. В.. Още по негово време
помещението си имало врата и тя се заключвала и никой освен него не влизал в това
помещение. От това помещение се влизало директно в гаража. Свидетелят И Б също
установява, че ответниците живеят в имота от 2006 г. , като описва и посочва гаража на
ответниците. Самият гараж имал голяма врата от към улицата и малка врата , от която се
влиза в малко избено помещение , където ответникът И. В. си държал зимнината. Това
помещение се ползвало само от него и свидетелят не знае някой да му го е оспорвал или да е
имал проблеми с него.
По делото е прието заключение на допусната съдебно- техническа експертиза, което
заключение съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице Г. установява, че съгласно изготвен за сградата архитектурен проект от 1965 г.
в първия надземен жилищен етаж е следвало да са разположени спомагателни и избени
помещения както следва : обща вътрешна стълбищна клетка с полезна площ от 11,64 кв.м.,
общ коридор с полезна площ от 21,48 кв.м. , североизточна избена стая с полезна площ от
14,13 кв.м. , източна избена стая с полезна площ от 10,87 кв.м. , югоизточна избена стая с
полезна площ от 10,86 кв.м. На място вещото лице е констатирало следните обособени
помещения : обща вътрешна стълбищна клетка с полезна площ от 11,64 кв.м.,в която под
едното рамо на стълбището е обособена складово помещение с полезна площ от 4,06 кв.м.
– ползвано от ищеца, общ коридор с полезна площ от 21,48 кв.м. , североизточна избена
стая с полезна площ от 14,13 кв.м. ,разделена на три части с вътрешни преградни стени и
същите обособени части са присъединени към следните помещения : полезна площ от 5,68
кв.м. към сграда с идентификатор *- гараж ползван от ответниците, полезна площ от 4,03
кв.м. към източната избена стая , ползвана от А М., остатъка от избата с полезна площ от
4,42 кв.м. , ползвана от ответниците, източна избена стая с полезна площ от 10,87 кв.м.
ползвана от А М. и югоизточна избена стая с полезна площ от 10,86 кв.м. ползвана от
ищеца.
В съдебно заседание , вещото лице е допълнило, че в етажа се намира още югозападна
5
избена стая с полезна площ 14,43 кв.м. , която се ползва от ответниците. Вещото лице дава
заключение, че размера на наемната цена за ползването за складови нужди на остатъка от
избата с полезна площ от 4,42 кн.в. е в размер на 6,50 кв.м. месечно. Процесната стая е
представлявала част от самостоятелен обект – изба със самостоятелно функционално
предназначение , съгласно първоначалния проект на сградата, като към настоящия момент
процесната част е придадена към гараж с ИД * и същите са функционално свързани и
обединени в един обект. Към заключението е изготвена и приложена схема.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим за разглеждане по
същество , според наведени в исковата молба твърдения и изложения петитум.За да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки , а именно : право на
собственост в патримониума на ищеца спрямо процесния имот , упражнявана фактическа
власт от страна на ответниците и липса на противопоставими права , въз основа на които да
владеят същия.
Така съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС , ищцовата страна следва да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване твърденият факт , в случая - че е носител
на вещното право на собственост върху процесната реално определена част от източно
избено помещение , с площ от около 4 кв.м. в избения етаж на жилищна сграда , застроена в
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик , поради което претендира
ответниците да бъдат осъдени и да предадат владението върху тази избена част.
В настоящия случай е безспорно установено , че съгласно одобрен архитектурен
проект от 1965 г. ,в процесния недвижим имот била построена триетажна жилищна сграда ,
като в първия надземен жилищен етаж са били построени по проект четири избени стаи –
североизточна, източна , югозападна и югоизточна, както и за тяхното обслужване - обща
вътрешна стълбищна клетка и общ коридор. Тези самостоятелни помещения , към
настоящия момент съществуват на място, но североизточната избена стая с полезна площ
от 14,13 кв.м. е разделена на три с вътрешни преградни стени и тези реално обособени и
преустроени части са присъединени към съседни помещения както следва : площ от 5,68
кв.м. към гараж ползван от отвентиците, площ от 4,03 кв.м. – към източната избена стая ,
ползвана от третия собственик на жилищен етаж А М. / неучастващ в настоящото
производство/ и процесната площ от 4,42 кв.м. ползвана от ответниците и обособена като
предверие на техния гараж. Именно тази част е спорна в настоящото производство , като
ищецът поддържа , че е получил владението върху тази част по споразумение с двамата му
братя – собственици на жилищни етажи в сграда - за ползване от него за складови нужди
за сметка на правата му в съсобствеността .Твърди се , че тази негова собствена част от
обособения обект изба била отнета от ответниците, които го лишили от владението й , като
поставили врата , която се заключвала , както и поставили платена охрана СОТ.
Съдът намира така предявената ревандикационна искова претенция за неоснователна.
6
Ищецът не е доказал при условията на пълно главно доказване , че е собственик на реално
оградената и преустроена част от североизточната избена стая. На първо място , тази избена
стая не е обща част на сградата в режим на етажна собственост , а е реално обособен обект ,
който е със спомагателно предназначение. Установява се безспорно от заключението на
експерта, че другите три избени помещения са собственост и се ползват съответно :
югоизточна избена стая с полезна площ от 10,86 кв.м. – се ползва от ищеца Т. М. ,
югозападната избена стая с полезна площ от 14,43 кв.м. се ползва от ответниците, а
източната избена стая с полезна площ от 10,87 кв.м. се ползва от третия собственик на
жилищен обект – А М.. По делото не са събрани каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че върху процесната реална част от избата , по силата на
неформално споразумение с другите двама братя – владението е било получено от ищеца.
Напротив – събрани са гласни доказателства / св. С/ , според които обособената част от
избата се ползвала през годините общо от тримата братя, а не от ищеца. На второ място
няма нито едно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че ищецът е
установил фактическата власт върху тази реална част само за себе си е демонстрирал това
свое намерение да свои.
В защита по същество, се развиват и други доводи , като се поддържа, че цялата
избена стая е останала съсобствена при права по 1/ 3 ид.ч. и от тук се извеждат правата на
ищеца върху реално обособената процесна част от избата. Тези доводи са нови в
производството и изложени за първи път на този етап от процеса, не биха могли да бъдат
включени в предмета на спора, тъй като ответната страна би била лишена от правото на
адекватна защита. Но по същество тези твърдения не биха могли да променят горните
изводи на съда , касаещи липсата на каквито и да било доказателства за неформално
споразумение между братята, с което твърдяната съсобственост е прекратена и е преминала
в собственост върху обособените части от избата. Според представения по делото нот.акт
№ 12 / 97 г., ищецът Т. М. е признат за собственик на първи жилищен етаж от сградата и
югоизточна избена стая, както и идеални части от дворното място и от общите части на
сградата. От заключението на експерта се установява , че и към момента ищецът ползва
собствената му югоизточна избена стая с полезна площ от 10,86 кв. , както и е преградил и
ползва помещение под рамото на стълбището – обособено като складово помещение с
полезна площ от 4,06 кв.м. Липсват доказателства за правото на собственост върху цялата
североизточна избена стая и действително следва да се приеме , че при липсата на друга
уговорка би следвало , тя да е останала съсобствена между собствениците на жилищните
обекти, без обаче да е обща част от сградата. По делото не е спорно , че тази стая е
преустроена в три помещения , като всяко едно от тях е придадено за обслужване съответно:
две части на гаража на ответниците и една част на избата на третия собственик на жилищен
етаж. В защита по същество , пак едва на този етап от процеса, ищецът развива довод, че е
съсобственик , който има правен интерес от предявяване на иск по чл. 108 ЗС против друг
съсобственик, но така изложените доводи не са предмет на спора въведен с първоначалната
искова молба и съдът не следва да ги обсъжда, доколкото ищецът е твърдял и обосновавал
самостоятелното си право на собственост върху реално обособена част от избеното
7
помещение, а не е претендирал , че той и ищците са съсобственици – на цялата изба или на
обособената част от нея. Липсата на доказателства за възникването на така твърдените права
на собственост в полза на ищеца върху тази процесна част от избата, обосноват извод за
недоказаност на исковата претенция и поради това за нейната неоснователност.
В писмения си отговор, ответниците противопоставят възражения за придобИе на
тази част като принадлежност към техния гараж и наред с това – за установяване на
фактическата власт с намерение да я своят в продължение на изискуемия от закона срок за
придобИе на правото на собственост чрез недобросъвестно владение. По делото са събрани
безспорни доказателства, в подкрепа на възражението на ответниците , че същите след като
са закупили имота през 2006 г. – жилищен етаж избено помещение с южно изложение и
гараж, ведно с идеална част от земята и от общите части на сградата – са установили
фактическата власт върху закупения от тях гараж с ИД * , към който е присъединена
полезна площ от 5,68 кв.м. , както и върху процесната част от североизточната избена стая –
обособена сега като предверие с вътрешен вход към гаража. Свидетелските показания / Д Д
и И Б / са категорични , че в този си вид обектът е закупен през 2005 г. от наследниците на
брата на ищеца , а през 2006 г. – от предишните собственици- и не е променян през
годините , като ответниците са го владели така и продължават и до сега - вече повече от 17
години. Това владение не е прекъсвано, макар , че св. С поддържа, че ищецът имал спорове с
ответниците по този въпрос. Ищецът също не оспорва и не представя доказателства, които
да опровергаят доказателствената сила на тези показания – а именно , че ответниците са
тези , които са установили владение върху обекта / преустроената процесна част от
североизточната избена стая/ и го ползват като свой за период , надхвърлящ изискуемите се
от закона 10 години, поради което и възражението им за придобИето му по силата на
извършени преустройства и полезна придобивна давност – е основателно.
При тези събрани по делото доказателства , съдът приема , че предявеният от ищеца
иск за собственост и възстановяване на владение върху обособена част от избено помещение
с източно изложение с площ от около 4,00 кв.м. / част от североизточна избена стая с площ
от 4,42 кв.м. според заключението на експерта, скицата от което прибодписана от съда да се
счита за неразделна част от съдебното решение / е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен. Аксесорната претенция за присъждане на обезщетение за неоснователното
ползване на тази част от избената стая – следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изхода от спора на основание чл. 78 ал.3 ГПК съдът следва да уважи
направеното от защитата на ответниците искане за присъждане на разноски, които
съгласно данните по делото и представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата в
размер на 700,00 лв. ,включващи внесен депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв. и
500,00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкия районен съд:
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 59 ЗЗД от Т. А. М. ЕГН **********, с адрес : гр. П УЛ. В Т № * против И. Л. В.
ЕГН ********** и Р. Т. В. ЕГН ********** - двамата с адрес : г. П УЛ В Т № ** да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
процесното избено помещение с източно изложение, с площ от около 4 кв.м. / част от
североизточна избена стая с площ от 4,42 кв.м. според заключението на експерта, скицата
от което прибодписана от съда да се счита за неразделна част от съдебното решение / в
избения етаж на жилищната сграда застроена в поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Пазарджик, , както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца
владението върху него и да заплатят парично обезщетение за неоснователното му ползване
за период от 5 години назад от датата на подаване на исковата молба в размер на 390,00 лв. –
като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. А. М. ЕГН **********, с адрес : гр. П УЛ. В Т № * да заплати на И. Л.
В. ЕГН ********** и Р. Т. В. ЕГН ********** - двамата с адрес : г. П УЛ В Т № **
сторените в настоящото производство разноски в размер на 700,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9