Решение по дело №215/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 185
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№              /29.07.2020 г., гр. Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                             II състав

На осми юли                                                  две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Стоилова

гражданско дело № 215 по описа за 2020г. на ПРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Я.М.Г. с ЕГН **********, с адрес с.Ч. срещу Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Твърди се, че на 28.04.2012г. страните сключили граждански брак по време, на който отношенията между страните били хармонични. 

От брака си страните имали родено едно дете П.Г., роден на ***г..

С течение на времето страните се отчуждили, детето било единственото, което ги свързвало. През лятото на 2019г. ищцата напуснала семейното жилище.

Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнасяте за вината. Иска се предоставяне на родителските права спрямо детето на ответника, тъй като детето е свикнало да живее в неговия дом и след раздялата между страните продължава да живее с него, определяне на местоживеенето при ответника, определяне на режим на лични отношения между майката и детето. Осъждане на майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез техния баща и законен представител, в минимален размер; няма претенции към ползването на семейното жилище, след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилното си име Г., не претендира издръжка от ответника.

Ищцата предлага сключването на споразумение с ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В него не се оспорва, че страните са в брак и че от него имат родено дете П.Г., че страните са разделени от лятото на 2019г., както и че детето живее заедно с баща си след раздялата между страните.

Твърди се, че причината за раздялата между страните е факта, че ищцата е заживяла с друг мъж, роднина на ответника. След раздялата ищцата не търсила контакт със сина си, нито изпращала някакви средства за издръжката му

 Въпреки това ответникът бил готов да й прости и да заздравят семейните си отношения. В случай, че ищцата не желае заздравяване на семейните отношения се предлага сключване на споразумение за прекратяване на брака.

В хода на производството страните са постигнали  съгласие за допускане на развод помежду им по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното: 

Видно от представените по делото Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1942/25.09.2012 г., изд.от Община Варна; Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0014/28.04.2012 г., изд.от Община Провадия се установява, че страните са сключили граждански брак на 28.04.2012г. в гр.Провадия, за което е издаден акт за граждански брак № 14/28.04.2012г.. По време на бракът между страните е родено детето им П.Г.Г. роден на ***г.. Социалният доклад по делото съдът няма да коментира поради преминаване на производството от такова по чл.49, ал.1 СК към такова по чл.50 СК.

От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с определянето на издръжка и фамилното име, с ползването на семейното жилище и защитава интересите на детето. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева, каквато е и внесената такса. На основание чл. 7 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде заплатена и държавна такса в размер на 2 на сто върху стойността на тригодишните платежи за определената издръжка на детето П.Г. или сумата от 144 лв. от майката и за издръжката за минало време 25 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр. Провадия на 28.04.2012г. граждански брак между Я.М.Г. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0014/28.04.2012 г. издаден от Община Провадия.    

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение роденото от брака дете П.Г.Г., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Варна, се предоставят за упражняване на бащата Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето П.Г.Г., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Варна е при бащата Г.П.Г. с ЕГН ********** на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ се следният режим на лични отношения между майката Я.М.Г. с ЕГН ********** и детето П.Г.Г., ЕГН **********, за всяка календарна година до настъпване на основания за изменение или прекратяване както следва: майката ще взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, без преспиване до навършване на детето на 10 години; двадесет дни за периода 01.08 – 30.08 от 10ч. до 17ч. без преспиване до навършване на детето на 10 години; Всяка нечетна година: първите два дни от Великденските празници от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване до навършване на детето на 10 години, първите два дни от Коледните празници от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване до навършване на детето на 10 години; Всяка четна година:  последният ден от Beликденските празници от 10:00 ч. до 17:00 ч. без преспиваме до навършване на детето на 10 години., два последователни дни: от 10.00ч. до 21:00ч. на 31.12, и от 10.00 ч. до 21.00ч. на 01.01. (независимо, че вторият ден е по време на нечетна година), без преспиване до навършване на детето на 10 години.

МАЙКАТА Я.М.Г. с ЕГН **********, ще заплаща на непълнолетния си син П.Г.Г., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.П.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв. от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.02.2020г., с падеж 15-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време от 01.08.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 140 лева месечно и за периода от 01.01.2020г. до 26.02.2020г. в размер на 152,50 лева месечно.

Семейното жилище на страните, находящо се в с.Ч., общ.Провадия собственост на родителите на Я.М.Г. с ЕГН ********** се предоставя за ползване на бащата Г.П.Г. с ЕГН ********** до навършване на детето П.Г.Г., ЕГН ********** на 18 години.

Страните не са придобивали по време на брака си недвижими имоти, а придобитите от тях движими вещи те ще поделят в отделно производство.

Издръжка между страните не се дължи.

След прекратяване на брака съпругата Я.М.Г. с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име Г..

 Разноските по делото остават между страните така както са сторени.

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 7 т. 2 от ТДССГПК Я.М.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Провадия държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 169 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….