№………./……….07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.07.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 838 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, гр. София, представлявано от управител П Н К, чрез
адв. Ян (ВАК) срещу решение №1587 от 07.04.2020г. по гр.д.№17310/2019г. на ВРС,
8 с-в, с което е отхвърлена претенцията му срещу К.Д.Т. за присъждане на 1103.84лв,
представляваща неотчетена от този пълномощник получена за сметка на
доверителя цена по договор за цесия от
23.10.2014г., сключен между цедент “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД.
Жалбата
вх.№30479/26.05.20. е депозирана преди изтичане на двуседмичния преклузивен
срок от връчването на обжалваемия акт и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата, чрез пълномощника
си адв. Г.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 77 и 78 от
делото на първа инстанция). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право
на жалба срещу решение, с което са отхвърлен иска му. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
минимална държавна такса по осъдителния иск е внесена. Жалбата е надлежно
администрирана. Не се установяват допуснати процесуални нарушения по обуславящи
необходимост от служебно отстраняване на пороци по редовността на сезирането на
съда.
Доклад по жалбата:
В жалбата си,
недоволният ищец обосновават
неправилност на изводите относно валидността на тристранно споразумение, в
което представлявания цедент се е договорил с цесионера да му върне цената
получена по сключената за сметка на довереника и първоначално договорена като
възмездна цесия, поради нуждата този цесионер само да финансира процеса по
съдебна защита на прехвърленото вземане и да поеме задължението на своя
праводател за цена, дължима на първоначалния титуляр на прехвърляния дълг.
Счита за неправилна преценката на фактите по това договаряне, като съдът не е
отчел, че с възмездното придобиване на едно вземане търговското дружество е
целяло печалба, която е изцяло изключена след уговарянето на новите параметри
на сделката от пълномощника, като изтъква, че цедирането вземане е сигурно
събираемо(поради установена трайна съдебна практика в интерес на титуляра), а
разноските за съдебния процес се възмездяват. Съответно с безвъзмездното лишаване
на довереника от това вземане, интересите му са били увредени, а поемането на
финансова тежест на възнагражденията на юристите в този процес и цената за
придобиването му от третото лице съвсем не е еквивалентна на очакваните ползи
от придобито доходоносно благо. Позовава се и на необоснованост на извода за
валидно договаряне при иначе правилно установен характер на обратно писмо на
това тристранно съглашение. Допълнително сочи свързаност на договарялите се
представители на увредения цедент и цесионера и последвалото консолидиране на контрола
върху получателя на благото на изключително ниска цена, като косвено
доказателство за сговарянето им във
вреда на представлявания въззивник. Отделно се сочат оплаквания за формирани
изводи за правни последици на неквивалентна размяна в отклонение както от
установената практика, така и от правната доктрина, както и неправилно
преценена формална доказателствена сила на частен документ. Оспорва се и
значението на установеното фактическо предаване на сумата, получена от
упълномощения довереник на трето лице, което въззивникът счита за изцяло
неотносимо към задължението за отчет по договора за мандат, изискващ изпълнение
на парично задължение за стойност, което не се погасява поради погиване или
липса на конкретна получена за доверителя сума.
Като счита, че е
доказал елементите от състава, пораждащ задължението на довереника да отчете
получена цена по сключена от името и за сметка на доверителя сделка и
недействителността на следващото я споразумение поради договарянето му във
вреда на представлявания или нищожността му поради противоречието му с морала,
моли искът му да бъде уважен след отмяната на неправилното решение.
Въззиваемата страна
К.Т., чрез пълномощника си оспорва оплакванията относно валидността на
тристранното споразумение, като сочи правилните констатации на новационния
ефект по отношение на начина на изплащане на цената на прехвърленото вземане,
договорен едновременно с освобождаване на цедента от задължението му към
първоначалния титуляр и поемането на разходите по съдебна защита на това
вземане. Подробно се излагат доводи срещу твърденията за увреждане с
безвъзмездна сделка и общ сговор на свързани лица, обосновава се оспорване на получаването на търсената от доверителя
цена лично от пълномощника със съдържание на подписан документ и на доказано
сключен договор за поръчка. Като излага и съображения за недоказано задължение
за отчет на довереник, евентуално за доказано изпълнение на това задължение
чрез тристранното споразумение, моли правилното решение да бъде потвърдено,
евентуално да бъдат разгледани и възраженията за прихващане, останали извън
предмета на обжалваното решение и при уважаването им претенцията да бъде изцяло
отхвърлена.
Страните
претендират насрещно за определяне на разноски във въззивна инстанция.
Всички доводи на
насрещните страните възпроизвеждат тезите им в първа инстанция.
По доказателствата:
Във въззивната
жалба не са посочени конкретните факти, за които са посочени приложените към
нея доказателства, но тъй като жалбоподателят се е позовал на неоснователен
отказ на първата инстанция да ги допусне, въззивният съд отчита първоначалното
позоваване в становището по отговора от 10.03.2020г. Ищецът е посочил протоколи
от съдебни заседания и съдебни решения, постановени по други дела с предмет
други правоотношения, макари и развили се между същите страни, като е поискал
от съда да ги допусне за да установи факти, изложени от свидетели, и
протоколирани като техни показания и възприети като установени в мотивите на
съдебните актове. Настоящият състав изцяло споделя преценката на първата
инстанция за недопустимост и неотносимост на така ангажираните доказателства.
Вярно е, че сами по себе си съдебните книжа като официални документи могат да
бъдат доказателствени средства, но не и за целите, посочени от въззивника.
Цитираните съчинения наистина отразяват възприети в доктрината принципи, но те
съвсем нямат съдържанието, извлечено от жалбоподателя. Напротив, още в първия
цитат е посочено, че показания на свидетели от едно дело не могат да се ползват
по друго, а именно това цели въззивника с посочване на протоколи от други дела.
Мотивите доказват волята на решаващия съд и отчасти поясняват предметния обхват
на силата на присъдено нещо и затова могат да се противопоставят на трети лица,
обвързани от решението, но като документ мотивационната част на съдебния акт
няма изобщо сочената от жалбоподателя доказателствена сила. Не е допуснато
процесуално нарушение, което да налага допълване на защита на въззивника с тези
доказателства, съответно и искането за допускането им по чл. 266 чл.4 ГПК е
неоснователно.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “КНМ Груп“ ЕООД срещу решение №1587 от 07.04.2020г. по
гр.д.№17310/2019г. на ВРС, 8 с-в, с което е отхвърлена претенцията му срещу К.Д.Т.
за присъждане на 1103.84лв, представляваща неотчетена сума от
пълномощник, получена за сметка на доверителя
като цена по договор за цесия от 23.10.2014г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за приемане на писмени документи, описани във въззивната жалба.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 19.08.2020г. от 13.30 часа.
Да се призоват страните, чрез пълномощници адв. Ян и адв. Ге.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването
им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните ведно със съобщение по Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението до въззивника да се приложи преписа от отговора(наличен към
корицата на делото).
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.