Решение по дело №879/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. Я. С., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 236/28.03.2025 г., постановено по АНД № 343/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 797304-[рег. номер]/14.11.2024 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 50 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Твърди се, че липсва реално административно нарушение, тъй като декларацията е подадена в срок, но е допусната техническа грешка при въвеждане на ЕГН, която грешка е поправена доброволно. Излагат се подробни доводи, че деянието било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че нарушението е първо и открито от самото задължено лице, преди установяването му от контролния орган. Липсвала вреда за фиска. Твърди се, че в резултат от извършеното нарушение не са настъпили никакви вредни последици. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба, с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представя писмено становище, в което поддържа подадената жалба на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация – зам. директора на ТД на НАП Бургас, не се явява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претедира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е подало в срок до 25.07.2024 г. в ТД на НАП Бургас декларация образец 1 за месец юни 2024 г. Касаторът подал посочената декларация по електронен път на 05.08.2024 г. в системата на НАП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Изложил е доводи, че не е налице маловажен случай. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Разпоредба на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 4 от КСО да представи пред ТД на НАП Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за м. юни 2024 г. Не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба за липса на нарушение, тъй като декларация обр. № 1 била подадена в срок, но с погрешно посочено ЕГН. Задължение на всяко лице, което подава горепосочената декларация е да подаде същата с точно отразени данни за всяко лице подлежащо на осигуряване. Обстоятелството, че е посочено грешно ЕГН, независимо по какви причини, не води до извод за липса на извършено нарушение и не освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност.

В конкретния случай спорно се явява приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно посочената разпоредба за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.

По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда, предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. Нарушените норми са насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с оглед превенция на фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния случай.

В този смисъл, налице е именно типичен случай на неизпълнение на задължение от съответния вид, а не на деяние с по-ниска степен на обществена опасност.

Нарушението е формално /на просто извършване/, поради което не би могло въобще да се обсъжда дали е настъпила реално някаква вреда, които обстоятелства са релевантни към съставите на резултатните деяния.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може да обоснове единствено налагане на наказанието към най-ниския размер предвиден в закона, както е и в настоящия случай.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който своевременно ги е претендирал, а именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за настоящата инстанция на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 236/28.03.2025 г., постановено по АНД № 343/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА С. Я. С., [ЕГН], да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.