№ 179
гр. гр.Несебър, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно
наказателно дело № 20242150200618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. ********* против Наказателно
постановление № 360 от 06.08.2024г., издадено от Директора на РДГ - Бургас, с което на основание
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 2, предложение 3
от ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредба № 1 за КОГТ/ във вр. чл. 9а от Наредба № 1
за КОГТ, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София, за това, че в качеството
си на длъжностно лице, оправомощено да издава превозни билети със Заповед № 4 от 27.04.2022г.
на Директора на ОПУОГСГС – Несебър издава документ в нарушение на подзаконов нормативен
акт по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за КОГТ във връзка с т. 11 от Заповед № 1019/17.11.2022г. на
ИАГ София, а именно Превозен билет /ПБ/ № 7505/00060 от 26.05.2024г., издаден на основание
Позволително за сеч № 0765460 от 18.03.2023г. за подотдел 337:б, като не е посочил вярно
дървесния вид, определен по позволително за сеч, а е вписал в превозния билет дървесен вид габър.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Посочва се, че сочените в наказателното постановление като нарушени
разпоредби не съдържат в себе си състав на нарушение. Излагат се съображения, че изброените в
НП факти и обстоятелства не кореспондират с посочените като нарушени разпоредби, което
нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно е приложен
материалния закон, както и че не са спазени правилата, които гарантират изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Изложени са подробни съображения, че издадения ПБ, в
който е вписан дървен вид „габър“, който липсва в издаденото Позволително за сеч /ПС/, въз основа
на който е издаден, е резултат на сложен и динамичен фактически състав, представляващ поредица
1
от актове и действия на служител на ОП „УОГСГС“ за осигуряване на населението с дърва за огрев.
Твърди се, че тъй като насаждението, от което са добивани дърва е „чисто“, то не са необходими
ведомости за вид различен от преобладаващия. Сочи се, че дървесния вид „габър“, който е вписан в
ПБ, а липсва в ПС, е в една и съща група с бука и в този смисъл двата вида съответстват на един и
същи критерий и втория е включен в ПС. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП, поради необсъждането и неприлагането от страна на АНО на чл. 28 от ЗАНН.
Представя писмени доказателства.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
От същия е постъпило заявление, в което изразява становище по същество. Навежда, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на
други двама свидетели, доколкото нито актосъставителя, нито свидетеля на акта са присъствали
при извършване на нарушението. Твърди се, че на място при извършване на проверката е
констатирано, че „няма отсечени немаркирани дървета“, което означавало, че при маркирането в
подотдела са предвидени за сеч и дървесни видове от габър. Излагат се съображения, че
жалбоподателят не попада в групата лица по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, които могат да извършват
сочените в НП нарушения. Твърди се, че нормата е бланкетна и сама по себе си не може да породи
самостоятелно действие.
Административнонаказващият орган - Директора на РДГ - Бургас се представлява от
юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност на същата и излага
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП. Моли обжалваното НП да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че жалбоподателят заема длъжността горски стражар в ОП
„УОГСГС“ при община Несебър и като такъв е лице, оправомощено да издава превозни билети.
На 25.06.2024г. е получен сигнал за извършено нарушение в системата на ИАГ, при което
има експедирана дървесина от отдел в община Несебър от общинска горска територия /ОГТ/, която
не е описана в позволителното за сеч. По повод на сигнала е била извършена проверка в подотдел
337б от горски инспектори в РДГ – Бургас С. С. (актосъставител) и Х.А. (свидетел при
установяване на нарушението). Същите посетили горското насаждение, находящо се в землището
на с. П., след като потърсили и установили жалбоподателя в Общинско горско в Несебър. При
извършена справка и проверка установили, че издаденото позволително за сеч от 18.03.2024г. за
отдел 337, подотдел „б“ не съдържа дървесен вид „габър“, каквато дървесина е отразена в ПБ №
7505 от 26.05.2024г., издаден въз основа на това позволително за сеч. При извършената на място в
насаждението проверка служителите на РДГ Бургас установили, че има отрязани фигури от
дървесен вид „габър“ общо 18 пр. м3, нарязани на дължина от около 1 м. Не било констатирано
отсечени немаркирани дървета в подотдела, но липсвали и документи, удостоверяващи законността
на добитите „дърва за огрев“ от дървесен вид „габър“. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № 003929 от 25.06.2024г. След установяване на нарушението на С. Г. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0107754 от 26.05.2024г. за
извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 2, предложение 3 от ЗГ във вр. с чл. 211,
ал. 2, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии /Наредба № 1 за КОГТ/ във вр. чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ, във вр. с т. 11
2
от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София. В АУАН подробно е описано в какво се изразява
извършеното от страна на жалбоподателя нарушение, а именно, че в качеството си на длъжностно
лице, оправомощено да издава ПБ със Заповед № 4 от 27.04.2022г. на Директора на ОП „УОГСГС“
– Несебър издал документ в нарушение на подзаконов нормативен акт – чл. 15, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 за КОГТ във вр. с т. 11 от Заповед № 1019/17.11.2022г. на ИАГ София, а именно:
Превозен билет № 7505/00060/26052024/121139 от 26.05.2024г., издаден на основание
Позволително за сеч № 765460 за отдел 337, поотдел „б“ като не е посочил вярно дървесния вид
„габър“, определен в позволителното за сеч. АУАН е подписан с възражение от жалбоподателя,
посочвайки, че той не е извършил нарушението.
Така описаната фактическа обстановка била изцяло възприета от
администратинтонаказващият орган, който издал атакуваното наказателно постановление, с което
за квалифицираното от него деяние по по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 2, предложение 3 от ЗГ
във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредба № 1 за КОГТ/ във вр. чл. 9а от Наредба № 1
за КОГТ, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София и на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ, на жалбоподателя наложил административно наказание - глоба в размер на 300,00
лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.08.2024г. по пощата с
обратна разписка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: разпита на свидетелите С. С. - актосъставител и Х.А. – горски инспектори в РДГ
Бургас, както и представени и приети по делото писмени документи – НП, АУАН, констативен
протокол, Заповед № РД49-171 от 23.05.2024г., Заповед № 1019 от 17.11.2021г., Превозен билет,
Позволително за сеч и др. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира - чл. 13, чл. 107, ал.
2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка
съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН не е съставен в
присъствието на двама други свидетели с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като
нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са присъствали при извършване или установяването
на нарушението. По делото безспорно се установи, че след сигнал за извършено нарушение в
системата на ИАГ e извършена проверка в подотдел 337б, при което служителите на РДГ са
установили действително извършеното от жалбоподателя нарушение. Предвид спецификата на
дейност при издаването на превозен билет – за място, време и т.н. възможността компетентните
3
служители на РДГ физически да присъстват при извършване на нарушението е минимална.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В
конкретния случай след извършена справка в ИАГ и проверка на място, служителите на РДГ са
установили нарушението, поради което и по арг. На чл. 40, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН са съставили
АУАН на виновното лице.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
и сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователно
изведеното от жалбоподателя оплакване за това, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а именно: че са изброени само откъслечни факти, които не
кореспондират с посочените като нарушени норми, както и че ангажирането на отговорността на
жалбоподателя е на основание на бланкетна норма, която няма как да породи самостоятелно
действие. Както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ. Текстът на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ предвижда налагане на наказание „Глоба“ от 300,00 до
5000,00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Дейстиетелно цитираният текст представлява санкционна норма, която се явява бланкетна,
доколкото в нея не се съдържат изискваниятата към съответните документи, които, ако бъдат
нарушени при съгласуването, одобрението или издаването на същите, посочените лица носят
административнонаказателна отговорност. Именно поради тази причина АНО, за да
санкционирано лицето на това основание е добавил необходимата привръзка, посочвайки
конкретната правна норма, в която се съдържа съответното изискване или съдържание на
конкретния документ, а именно: чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за КОГТ във вр.
чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София.
Отделно от това, освен изписването на конкретно нарушените разпоредби, АНО е описал и
словесно в какво се изразява извършеното нарушение, а именно издаване на ПБ без да е посочено
вярно дървесния вид, определен в позволителното за сеч. АНО е спазил разпоредбите на чл. 42, т.
5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно реквизитите на акта и постановлението,
съгласно които същите трябва да съдържат и законните разпоредби, които са били нарушени.
Приетите за нарушени законни разпоредби трябва да са посочени конкретно, точно и ясно,
доколкото противното в твърде сериозна степен застрашава правото на защита на санкционираното
лице. Описанието на нарушението и цитирането на нарушените разпоредби както в АУАН, така и в
НП са достатъчни, за да може жалбоподателят да прецени дали наистина е налице твърдяното
нарушение. В обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че жалбоподателят, в
качеството си на длъжностно лице, оправомощено да издава превозни билети със Заповед № 4 от
27.04.2022г. на Директора на ОПУОГСГС - Несебър е издал превозен билет, като не е посочен вярно
4
дървесния вид определен по позволителното за сеч, а е вписал в превозния билет дървесен вид
габър, за което АНО е посочил изрично законовата разпоредба, която е нарушена. В чл.
211 от Закона за горите, в чл. 15 и сл. от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването
на горските територии, както и в съответна заповед за определяне на съответния образец на
превозния билет с № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София се съдържат изискванията, на които трябва
да отговарят издаваните превозни билети. АНО е посочил нарушената правна норма, поради което
жалбоподателя е могъл да организира адекватно своята защита и респективно съда да осъществи
контрол върху издадения акт. В тази връзка съдът счита за неоснователно наведеното от
жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на издаденото НП, поради нарушаване правото
му да разбере за какво нарушение е извършил, респ. е наказан.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че не попада в категорията лица, които
могат да извършват нарушение по посочените разпоредби, тъй като той не е оправомощен да
издава превозни билети от директора на държавно горско стопанство съгласно разпоредбата на чл.
211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, съдът намира следното:
Действително в АУАН и НП като основание за издаване на превозни билети е цитирана
разпоредбата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, която регламентира оправомощаването от директора на
служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните
горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните
си задължения. Същевременно обаче АНО изрично е посочил, че жалбоподателят е длъжностно
лице, оправомощено със заповед на Директора на ОП „УОГСГС“ – Несебър, тъй като се касае за
общинска горска територия. Неговите правомощия се простират само досежно отделите,
представляващи горски насаждения само на територията на съответната община. Налице е
празнина в разпоредбата на чл. 211 от ЗГ при изброяването на горските стопанства и
разграничаването им на държавни, респ. общински, но тази непрецизност на законодателя не
дерогира правомощията дадени на жалбоподателя, както и неговото задължение да спазва
нормативните изисквания при изпълнението им. Жалбоподателят не отрича да няма правомощия за
издаване на превозни билети, нито, че е издал такъв. С НП е ангажирана отговорност на лице, което
е сред лицата, посочени като задължени субекти във визираната за нарушена материалноправна
норма - чл. 257 от ЗГ - длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдна дейност, длъжностно
лице – горски стражар. След като чл. 257 от ЗГ вменява задължения само на длъжностните лица и
лица, упражняващи лесовъдна дейност, следва, че тези лица, притежаващи такова качество, могат
да бъдат наказвани на основание чл. 257 от ЗГ за неизпълнение на задълженията си по този член.
Без значение е каква е организацията на работата в обектите и кой фактически следва да
оправомощи лицето да издава превозния билет /дали съгл. длъжностната си характеристика,
отделна заповед или по пълномощие/. В самото наказателно постановление е посочено, че
нарушението е извършено от длъжностното лице С. Г., който като горски стражар определено
попада в посочените в разпоредбата на чл. 257 от ЗГ лица. В тази връзка същия може да бъде
субект при извършване на вмененото му нарушение по този член. Противното би означавало
липсва на възможност за контрол върху действията на горските стражари/лесовъди към ОП
УОГСГС.
Дори да се приеме, че цитираната разпоредба на чл. 211 от ЗГ не би следвало да бъде
вписана като привръзка към нарушената разпоредба, съдът счита, че това не води до съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП. Жалбоподателят е наясно с длъжността,
която заема, отговорностите, които носи, както и не отрича да е оправомощен да издава превозни
5
билети.
Относно останалите възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, съдът
счита следното:
Действително от доказателствата по делото се установява, че количеството на неправилно
вписания в превозния билет дървесен вид „габър“ е в размер на 4,8 пр.куб.м.. Това обаче според
настоящия съдебен състав не е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина. В тази връзка и
издаването му следва да става въз основа на редовни и законосъобразни първични документи. В т.
11 от Заповед № 1019/17.11.2021г. на ИАГ София ясно и точно е регламентиран редът и начина на
издаване на превозните билети. Неправилни са посочените от жалбоподателя в жалбата твърдения,
че насаждението е „чисто“, но в него съществуват и са предвидени за сеч дърва за огрев от
дървесния вид габър, като това обстоятелство позволявало да бъде издаден превозен билет без
необходимите ведомости. Като длъжностно лице, жалбоподателят има задължението да извършва
действия с цел опазване на горските територии. Независимо, че в неговия подотдел са предвидени
за сеч дървесен вид габър, при констатирането на сеч извън издаденото позволително за сеч негово
задължение е да състави АУАН /при констатирано нарушение/ или да състави съответните
първични документи, чрез които да бъде констатирана извършената сеч, респ. нейното
експедиране. В тази връзка, с оглед възможността за осигуряване на населението на дърва за огрев,
жалбоподателят е следвало да извърши определени действия във връзка с констатираното
разминаване на отсечения дървесен вид и в последствие да издаде и/или да включи този дървесен
вид в допълнителен превозен билет. В случай, че той беше изпълнил задълженията си съобразно
изискванията на подзаконовите нормативни актове, то и в системата на ИАГ не би се отчело
нарушение при превозването на добитата дървесина. Ирелевантно за допуснатото и извършено от
жалбоподателя нарушение е дали двата дървесни вида – габър и дъб си приличат и имат еднаква
стойност. Предвидените в закона и подзаконовата нормативна уредба правила, имат за цел
опазване на горските територии и редовността и законосъобразността на експедираната дървесина.
В тази връзка и правилата при издаването на превозни билети респ. контрола при извършване на
сечта следва да бъдат стриктно спазвани, за да не се допускат нарушения и незаконна сеч.
Ирелевантно е обстоятелството, че в насаждението не е имало отсечени немаркирани дървета.
Фактът, че всички отсечени дървета са били маркирани не дава право и възможност за тях да бъде
издаден превозен билет без наличието на първични документи.
В случая така формулираното административнонаказателно обвинение очертава деяние, за
което би могло да се реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Издаването на превозен билет в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за КОГТ във вр. с т.
11 от Заповед № 1019/27.11.2021г. на ИАГ София представлява административно нарушение, тъй
като същото представлява неизпълнение на задължения от страна на съответното длъжностно
лице. Следователно неотразяването вярно на дървесния вид, определен по позволителното за сеч,
представлява неизпълнение на контролни правомощия по смисъла на чл. 257, ал. 1 от Закона за
горите.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай и съответно не е
налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност в хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
6
опасност спрямо типичните нарушения от този вид, още повече, че Законът за горите придава
особена значимост на охраняване на горските територии, които не следва да бъдат заобикаляни
посредством института на маловажния случай, респ. няма данни, които да сочат на необходимост
от преодоляване на тази защита. За пълнота, съдът счита, че необсъждането наличието на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН от страна на АНО, не представлява съществено процесуално
нарушение, доколко съдът сам би могъл да прецени дали жалбоподателят би могъл да се ползва от
нейното приложение. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав счита, че за
конкретния случай не са налице предпоставките на посочената разпоредба.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
От страна на въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски, а
сторените от жалбоподателя такива следва с оглед изхода на делото да останат за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 360 от 06.08.2024г., издадено от Директора
на РДГ – Бургас, с което на С. Б. Г. за нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 2, предложение
3 от ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредба № 1 за КОГТ/ във вр. чл. 9а от Наредба № 1
за КОГТ, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София на с което на основание
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение 1, т. 2, предложение 3
от ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредба № 1 за КОГТ/ във вр. чл. 9а от Наредба № 1
за КОГТ, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7