№ 342
гр. Варна, 09.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600250 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдим Ф. М. А., редовно призован, води се от органите на Съдебна
охрана, явява се лично, представлява се от адв. С. И. С. от АК – Добрич,
служебен защитник назначен от първата инстанция.
Жалбоподател частен обвинител и граждански ищец Б. Ф. М., редовно
призована, явява се лично, представлява се от повереник адв. М. Д. Я. от АК
– Добрич, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
СЪДЪТ докладва постъпило в деловодството на съда на 08.11.2023г в
15:11 часа допълнение към въззивната жалба на адв. Я., в качеството му на
повереник на частните обвинители. Докладчикът е преценил, че следва в
днешното съдебно заседание да се връчи копие на прокуратурата и на
подсъдимия чрез неговия защитник.
Връчиха се преписи на страните.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.А
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, няма да поддържам
възражението за допуснати процесуални нарушения и това е всъщност
причината в допълнението към въззивната жалба сме акцентували единствено
и само относно справедливостта на наложеното от първата инстанция
наказание на изправения пред Вас подсъдим. Поради тази причина аз няма да
изразявам никакви конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения и
Вие сте наясно какво съм имал предвид. Но по отношение несправедливостта
на наказанието изцяло поддържаме така депозираната от нас жалба.
На всички е ясно освен на първоинстанционния съд, който е постановил
атакуваната присъда, че подсъдимият не е реабилитиран, а напротив той е
осъждан. Съдът е приел, че по отношение на него е настъпила реабилитация
по закон защото видите ли втората му присъда била влязла в сила на 4 януари
2018 г. и по това наказание е настъпила реабилитация по право. Това не е
така, защото реабилитация по право настъпва единствено по отношение на
първото осъждане, а както става ясно от доказателствата по делото този
подсъдим е бил осъждан два пъти – веднъж през 1995 г., за което е несъмнено
реабилитиран по право и втори път през 2017 г., за което не е реабилитиран
по право – защото присъдата му макар и условна от една година лишаване от
свобода с три години изпитателен срок е влязла в законна сила на 4 януари
2018 г., изпитателния срок изтича на 4 януари 2021 г. и оттам насетне започва
да тече срока за „дългата“ реабилитация по смисъла на чл.88а от НК. Така че
недопустимо е да се посочва като смекчаващо отговорността му
обстоятелство заличаването на предходно осъждане и конкретно едно, това
което цитирах, поради настъпила реабилитация – такава в случая нямаме.
Абсолютно неправомерно и фриволно съдът постановил атакуваната присъда
е приел, че деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства – това не е така. Първо, поради липсата на
реабилитация. Второ, поради лошите характеристични данни за личността на
подсъдимия. Трето, поради наличието на не една, а две квалификации по
смисъла на чл. 116 от НК – по т.6 и по т.6а. Забележете, че тормоза над
бившата му съпруга от негова страна продължава години наред, не месец, не
два, не дни, години наред. Нищо от това не е отчетено. При наличието на
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства въпросът следва да бъде
решен кое от трите предвидени наказания в разпоредбата на чл.116 е
справедливо, дали лишаване от свобода, дали доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, защото законът предвижда три алтернативи
наказания. Съдът изобщо не е обсъдил наличието на тези три алтернативни
наказания, а е приел да наложи най-лекото и то отново забележете при баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради тези
причини, поради начина на извършване на престъплението – на публично
2
място, с нечовешка жестокост, което се отразява действително в
квалификацията по т.6 на чл. 116 от НК, но все пак следва да се има предвид
при индивидуализация на наказанието ние намираме, че адекватното
наказание за този подсъдим е средата измежду трите алтернативи –
доживотния затвор.
Алтернативно Ви моля, ако приемете че първата алтернатива от 15-20
години лишаване от свобода е тази, която следва да се приложи, то завишите
неговото наказание до максимума предвиден в тази законова разпоредба.
Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам въззивната
жалба за допустима и частично основателна досежно направеното в днешно
съдебно заседание артернативно искане, тъй като с подадената първоначално
бяха посочени единствено несправедливост на наказанието и желание за
налагане на доживотен затвор без алтернативно завишаване на наказанието
лишаване от свобода. Считам, че съдът правилно е извършил
индивидуализацията по отношение на кое от трите по вид наказания да
наложи, като е отчел всички относими към това обстоятелства – отегчаващи и
смекчаващи, и е определил наказанието при превес на отегчаващите близко
до максималния размер лишаване от свобода.
Съгласна съм със защитата, че реабилитация по право настъпва само
досежно първото осъждане и че съдът е следвало да съобрази при преценка на
размера на наказанието именно изложените данни за обременено съдебно
минало, осъждането за такива тежки престъпления, които макар и по
отношение на първото да е настъпила реабилитация, в светлината на
характеристични данни е следвало да бъдат взети предвид от съда и аз
считам, че въззивната жалба се явява основателна до искането за налагане на
наказание лишаване от свобода в максимален размер и в този смисъл моля за
Вашия съдебен акт.
Тъй като беше оттеглено оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения няма да излагам съображения, макар че въззивният
съд извършва преценка за правилност и законосъобразност на присъдата в
цялост и извън оплакванията посочени в жалбата.
В този смисъл Ви моля за Вашето решение.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без уважение
жалбата, подадена от името на частния обвинител.
Според нас по отношение размера на наложеното наказание
първоинстанционният съд отчита най-вече и поведението на извършителя, и
неговото отношение към извършеното след извършване на деянието.
Документирано е, че той веднага след като е извършил това нещо, и то го е
извършил в състояние на афект породен от обстоятелството, че той си е
въобразявал през цялото време, че ще трябва и това е била целта на живота му
да запази семейството си. Извършил е тези нарушения, за които има и
предупредителни протоколи да не се среща с пострадалата и го е направил с
3
цел отново да събере семейството и децата си при себе си. При обявяване на
срещата той е бил под влияние на алкохол и у него се е отворила, предвид
интелектуалния му уровен, ревността и той е бил в състояние на частичен
афект, което разбира се не го оправдава нито като поведение, нито като
действие към този момент и под влияние на това той е извършил това деяние,
за което веднага, когато е осъзнал какво е станало, е посетил РУ на Полицията
в гр. Тервел с намерение да се предаде. Там е имало само служител на
пожарната и след това е заминал. След задържането му, същият ден вечерта,
до края на досъдебното производство, а и по време на съдебното следствие
той не е извършвал никакви действия с цел да се оправдае, да се укрие, а
напротив е съдействал изцяло на разследващите органи за установяване на
истината. В този смисъл считам, че определения размер на наказанието
кореспондира с целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 и
считам, че то ще изиграе своята роля. Иначе законодателят много ясно е
определил, че целта е да се поправи и да се въздейства и на останалите.
Считам, размерът на наказанието от 18 години е достатъчен той да
осъзнае поведението си и ще въздейства и на останалата част от обществото в
смисъл на превенция на съобразяване с правилата на закона. В този смисъл
Ви моля да постановите Вашия съдебен акт.
ПОДС. А. – Съжалявам много. Не исках да убия жена си, аз я обичах
много. Тя направи грешката, видя ме че съм пиян и не трябваше да ми казва,
че има приятел. Ако не бях пиян нямаше да я убия и нямаше да допускам тази
грешка. Тя направи грешка като каза, че има приятел. В болницата като
влязох вече нямах алкохол. Те ме закараха чак на другия ден да ми вземат
кръвната проба.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А. – Да си остане такава присъдата, каквато е.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4