РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Радка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Коев ВАНД
№ 1189/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивен
протест и допълнение към него на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу
решение от 18.10.2018 г. по НАХД № 1871/2017 г. по описа на СРС, НО, 136
състав, с което Л.П.Ц. с ЕГН: ********** е признат за невиновен в това, че на 01.09.2016 г. около 08:40 часа в гр.София,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“, с регистрационен № *******, на ул. „Д.П.“, с посока на движение от бул.
Сливница към бул. Тодор Александров, в района на кръстовището с ул. Цар Симеон,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 50 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“,
-
чл.6, ал.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето
поведение.... с пътните знаци....; във вр.
-
чл.45, ал. 2 от ППЗДвП:
„Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования:
Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ БЗ „път с предимство“,
а именно при
движението си по път без предимство, сигнализиран с пътен знак Б1, не
пропуснал, движещия се по ул. „Цар Симеон“, сигнализиран като път с предимство
с пътен знак БЗ мотоциклет, марка „Сузуки“, модел
„ЖСК 750Р“, с регистрационен № **** и реализирал ПТП с него, при което причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на П.Н.И., ЕГН **********, изразяваща
се в счупване на лявата трапецовидна кост/на лявата китка/, причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по - голям от 30 дни -
престъпление по чл.343,ал.1,б. „б”,пр.2, вр. с
чл.342, ал.1, пр.З от НК,
поради което и на основание чл. 304 го оправдал.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените
по делото разноски в размер на 1599,00 /хиляда петстотин деветдесет и девет/ лева
са оставени за сметка на Държавата.
В протеста са развити съображения за
неправилност на решението, поради което се желае неговата отмяна.
След запознаване с мотивите е постъпило
и допълнение към въззивния протест, в което представителят
на държавното обвинение релевира твърдения за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на отстранимите, което се изразява в това, че на обвиняемия Л.Ц.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1 б. „б“ вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, като е посочено, че е причинена средна телесна повреда на
лицето П.Н.И., а такава всъщност е причинена на И.Б.. Това нарушение се е
пренесло и в обвинителния акт, в чиято обстоятелствена част е посочено, че тази
телесна повреда е причинена на Б., а в диспозитива е
отразено, че е причинена на И.. Изтъкнато е, че първоинстанционният
съд е следвало да следи служебно за това нарушение и невръщайки делото на
прокурора е препятствал правото на защита на обвиняемия Ц. и на пострадалата Б..
Изразено е и несъгласие с това, че първият съд е базирал своето решение на
изготвената в хода на съдебното следствие АТЕ, а не с тази на досъдебното
производство, паради различията в изчислената скорост, с която се е движел
мотоциклетистът. Поддържа се тезата, че безспорно обвиняемият Ц., който е
управлявал лек автомобил е ударил мотоциклетиста И., който се е движел по път с
предимство и че по-високата скорост на последния може да обуслове
съпричиняване на деянието и смекчаващо отговорността
обстоятелство за обвиняемия, но не може да го оневини. В заключение се
моли протестираното решение да бъде отменено и делото
да бъде върнато на СРП.
С въззивният
протест не се правят доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага провеждането на допълнителен
разпит на свидетели и вещи лица, както и събирането на доказателства, който
извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 25.03.2019 г., след
изслушване становищата на страните.
Пред въззивната
инстанция, в хода на съдебните прения прокурорът от СГП заявява, че не поддържа
протеста и че невиновността на обвиняемия е установена безспорно.
Защитникът на обвиняемия – адв. Д. застъпва становището, че в съдебното следствие пред
първата инстанция са събрани множество доказателства свидетелстващи за невиновността
на обвиняемия и пледира за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият Л.Ц. не се явява за да
изложи личната си позиция по спора.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи,
като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се
запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл.
от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество въззивният протест е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивния съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до
правилността на решението.
СГС намира, че първостепенният съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал всички възможни
доказателства за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на същото. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на анализ
доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на
СРС.
ПО
ФАКТИТЕ:
На 01.09.2016 г., около 08:40 часа, в
град София, обвиняемият Л.П.Ц., управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“, с регистрационен номер *******, се движел по ул. „Д.П.“, с посока на
движение от бул. „Сливница“, към бул. „Тодор Александров“. В автомобила водачът
бил сам. Пътното платно на ул. „Д.П.“, по което се движел лекият автомобил,
управляван от обв.Ц., е с по две ленти за движение, в
двете посоки.Тъй като обаче в дясната лента имало паркирани автомобили, които
са разтоварвали стоки към намиращите се наблизо магазини, на обв.Ц. се наложило да се движи в лявата лента. Платното на
ул.“Д.П.“, предназначено за движение в обратна посока, е отделено с
разделителен остров, върху който също имало паркирани автомобили. Времето било
ясно, видимостта добра, пътното платно било от асфалт и сухо, движението не е
било натоварено и пред автомобила нямало друг движещ се автомобил. На
кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Д.П.“*** бил поставен пътен знак Б1, а
именно „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Обвиняемият трябвало да
пресече кръстовището, но нямал видимост от лявата му страна т.к на разделителния
остров на ул. „Д.П.“
били паркирани два микросбуса. За да продължи напред
лекият автомобил бавно навлязъл на ул. „Цар Симеон“ със скорост около 20 км/ч, докато
получил видимост.
В същото време по ул.“Цар Симеон“, с
посока от ул. „Одрин“ № 44 към бул. „Константин Величков“, отляво на лекия
автомобил, се движел мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„ЖСК 750 Р“, с регистрационен номер №****, управляван от П.И. и намиращата се
на седалката зад него пътничка И.Б.. Мотоциклетът се движел със скорост около
87 км/ч. В посоката на мотоциклета бил поставен пътен знак БЗ - „Път с
предимство“, но поради паркираните микробуси на разделителния остров водачът на
мотоциклета също нямал видимост и първоначално незабелязал пресичащият
кръстовището лек автомобил „БМВ“, управляван от обв.Ц.,
но след това го видял и въпреки това решил да не намалява скоростта си т.к той
се движел по пътя с предимство. Станало ясно обаче, че ще последва удар, при
което мотоциклетистът направил опит да го предотврати, като се отклонил наляво,
но не успял и последвал челен удар между мотора и лекия автомобил. Мотоциклетистът
се ударил с предната част на мотоциклета в областта на предния ляв калник в
лявата част на предната броня на лекия автомобил.В резултат на удара последвало
прелитане на св.П.И. и неговата пътничка св.И.Б. над предния капак на
автомобила и падане на терена, а мотоциклетът се завъртял в посока обратна на
часовите стрелки и паднал на лявата си страна.Скоростта на автомобила в момента
на удара е била 20 км/ч, а на мотоциклета – 87,3 км/ч.
В района на инцидента, свидетели
съдействали на пострадалите, като свидетелката С.С.Г.се
обадила на тел. 112, за да съобщи за настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Водачът на автомобила-обвиняемият Ц., също спрял автомобила и се
опитал да помогне на пострадалите Б. и И.. Пострадалите били откарани за
преглед в болница „Н.И.Пирогов“ ЕАД. На обвиняемия Ц. била извършена проверка
от органите на О „ПП” - СДВР, в хода на която се установило, че същият притежава
валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ и не е
употребил алкохол.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно¬медицинска експертиза, пострадалата пътничка И.Б. в следствие на
удара е получила следните травматични увреждания: „счупване на лявата
трапецовидна кост на лявата китка, което е реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник”
за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата и което представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. пр. 3 от НК. По
отношение на водача на мотоциклета св.П.И. е причинено-навяхване на лявата глезенна става и контузия и охлузване на десните коляно, подбедрица и глезенна става, оток
и кръвонасядане на лявата колянна
става, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На 01.09.2016 г. в 11:30 часа „ТПТП“-„ОПП“-СДВР
извършил оглед на местопроизшествието,
като бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, към който била
приложена скица на ПТП и фотоалбум. Дежурният по ПТП служител на ОПП-СДВР
изготвил констативен протокол № К-759/01.09.2016 г., в който отразил
участниците в ПТП, щетите и деформациите по превозното средство, управлявано от
подсъдимия, пострадалите лица, обстоятелствата и причините за ПТП, както и
изпробването на обвиняемия за употреба на алкохол.
По случая било образувано досъдебно
производство № 513 ЗМТ-11397/2016 г. по описа на „РТП“-О „Разследване“ – СДВР,
пр.пр № 30252/2016 по описа на СРП по реда на чл.212,
ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие
срещу обвиняемия Л.П.Ц. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събрания в хода на наказателното производство доказателствен
материал:
Гласните доказателствени
средства: показанията на свидетелите П.Н.И. /л. 22-23 от ДП/, И.Е.Б./л. 24 от
ДП/, С.С.Г./л.25 от ДП/; П.С.Т./л.26 от ДП/; В.В.В./л.27 от ДП/; обясненията на обвиняемия Л.П.Ц. /л.20 от
ДП/.
Писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол № К-759/01.09.2016
г. /л.6 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8-9 от ДП/; докладни
записки /л. 4-5 от ДП /; справка за съдимост /л. 65 от ДП/; медицински
документи /л.57-62 от ДП/; справка за тел 112 /л.53 от ДП/ и протокол за
призоваване на свидетел по телефона /л.55 от ДП/;
Веществени доказателствени
средства: скица към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14 от ДП/,
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 10-13 от ДП/.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал: съдебномедицинска експертиза по
писмени данни /л. 29-39 от ДП/; автотехническа
експертиза /л.34-48 от СП/; комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени
данни /л.116-129 от СП/.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по закон минимум
е мотивирала постановеното от нея решение. Съдът в съответствие с изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е
кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Досежно възраженията
във въззивния протест за безспорност на факта, че
обвиняемият Ц. е ударил мотоциклетиста, поради неспазване на пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и че решението на първата
инстанция е базирано само върху изготвените СМЕ и АТЕ, настоящият състав,
намира същите за неоснователни. В хода на наказателното производство е събран
достатъчен по обем писмен и гласен доказателствен
материал въз основа, на който е направен обоснован извод за невиновността на
обвиняемия. При паралел между двете автотехнически
експертизи се установява, че вещите лица са достигнали до идентични заключения
единствено по отношение на мястото на удара по дължина и широчина на платното и
скоростта на лекия автомобил. В
изготвената на досъдебното производство АТЕ не е извършено действително
изчисление на скоростта на мотоциклета, а декларативно е прието, че тази
скорост е била 50 км/ч на базата на свидетелските показания по делото.
Скоростта на мотоциклета е от изключително значение т.к на тази основа стъпват
всички останали въпроси свързани с опасната зона за спиране, отстоянието до мястото на удара, механизмът на
произшествието и причините за настъпване на ПТП-то. На съдебното следствие
скоростта на мотоциклета е определена, след установяване на дължината на
отхвърляне на телата, която се явява 12, 00 м. Използвана е програмата „Google Earth Pro” и конкретна формула, при което е
получено, че скоростта на мотоциклета в момента на удара е била 87,3 км/ч, което
е значително над 50 км/ч. Това чувствително е променило горепосочените
показатели, въз основа на което е установено, че ударът е бил непредотвратим
посредством аварийно спиране. Въпреки факта, че обвиняемият Ц. се е движел по
път без предимство също е установено, че неговите действия са били единствено
възможните и безопасните за пресичане на пътното платно. В тази връзка въззивният съд напълно се солидаризира с кредитирането от
първата инстанция на последващата АТЕ. Последната в
най-пълна степен и обективно отразява начинът, по който е настъпило процесното ПТП. Не е опроверган и фактът, че видимостта на
обвиняемия Ц.от ляво е била ограничена поради паркирани бусове.
Това е закрепено освен в неговите обяснения, а и в показанията на свидетелите Г.,
Т.и В.– „след края на пазара Д.П., от другата на кръстовището има разделителен
затревен остров около него и върху него винаги има паркирани автомобили“; „на
единия ъгъл на кръстовището – левия, спрямо посоката на движение на БМВ-то
имаше спрели два буса бял и син, но подробности за
тях не мога да посоча, те ограничаваха малко видимостта на водача на БМВ-то“; „не
мога да посоча къде и дали имаше паркирани автомобили, но знам, че в района
винаги има паркирани автомобили върху разделителния остров“. Свидетелката С.Г. е
пояснила още, че моторът е навлязъл в кръстовището без да намалява скоростта
си, че се е движел в лявата лента на пътното платно, което е било предназначено
за престрояване за ляв завой и че е видяла как моторът е блъснал лекият
автомобил в предната лява част около предната лява гума. Не се спори и по
въпроса за скоростта на лекия автомобил – 20 км/ч. В тази насока са дори
показанията на пострадалите И. и Б. – „ не съм намалявал скоростта си, т.к
автомобилът намали своята до 20 км/ч,
непосредствено преди да навлезе в кръстовището“; „автомобилът се движеше
с ниска скорост, като преди кръстовището започна да намалява скоростта си“. Показанията
на свидетелката Г. също кореспондират с изложеното – „ в посока към ул. „Пиротска“ с ниска скорост се движи лек автомобил марка
БМВ“. Всичко казано до тук еднопосочно, непротиворечиво и житейски издържано
свидетелства за адекватните действия на обвиняемия Ц., предприети от него при
преминаване на процесното кръстовище, както и за ненарушаване
правилата на Закона за движение по пътищата.
Първостепенният съд е отдал дължимото
внимание и на обосноваването на недоказаността средната телесна повреда на
пострадалия да е причинена от деянието. Настоящата инстанция напълно споделя
виждането, че не може със сигурност да се определи дали счупването на ос трапецоидеум на лявата китка на пострадалия е в резултат от
станалия на 01.09.2016 г. инцидент. Направените на досъдебното и съдебното
производство медицински експертизи проследяват в хронологичен порядък всички
изследвания, които са осъществявани с пострадалите, като категорично сочат, че
това счупване е констатирано едва на 15.09.2016 г. след проведено компютър – томографско изследване на лявата гривнена
става. И в двете заключения е посочено, че такъв тип увреждане е възможно да
бъде получен при падане на тялото върху ръката, но не изключва и други възможни
причини, като удар или натиск с твърди предмети. Правилно ревизираният съд е
кредитирал заключенията на приложените по делото СМЕ. Техните изводи очертават
характера на настъпилите телесни увреждания, но не оказват влияние върху
отговорността по причиняването им. Независимо от това дали обсъжданите травми
са причинени вследствие ПТП-то или не, при положение, че за настъпилото
произшествие обвиняемият Ц. не следва да носи отговорност, според изготвената
от инж. Е.АТЕ, е ирелевантно какви са въпросните
увреждания.
Съдът се довери на заключенията на
експертизите, т.к не са налице данни вещите лица да са заинтересовани по
някакъв начин от изхода на делото. Настоящия съдебен състав ги приема за
обективни и компетентни, като счита че кореспондират изцяло с останалите доказателствени източници. Намира същите за обосновани,
изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата
прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно възприети от СРС при формирането на фактическите и
правни изводи по делото.
От приложените по делото свидетелства за
съдимост е видно, че обвиняемия Ц. е неосъждан.
ПО
ПРАВОТО
Най-важното възражение от страна на СРП
е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на отстранимите, относно това, че на обвиняемия Л.Ц. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1 б. „б“ вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, като е посочено, че е причинена средна телесна повреда на
лицето П.Н.И., а такава всъщност е причинена на И.Б.. То е инкорпорирано и в обвинителния
акт, в чиято обстоятелствена част е посочено, че тази телесна повреда е
причинена на Б., а в диспозитива е отразено, че е
причинена на И.. По този начин се твърди, че не е изпълнено вмененото по чл.249,
ал.1 и ал.2 от НПК съдебно задължение и е нарушено правото на защита на
обвиняемия Ц. и на пострадалата Б. /което поначало ако бъде прието би предпоставило отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане/. От теоретична гледна точка СГС изразява съгласие с
изложеното становище, но в конкретния случай не намира основание да отстъпи от
позицията си, касателно правилността на постановеното
решение.
Неотклонно в годините върховната съдебна
инстанция по наказателни дела е прокарала становището си, че нарушението е
съществено тогава, когато неспазването на процесуалното правило се е отразило
върху правилността на присъдата или решението и несъществено, когато лисва
каквото и да е било съмнение, че то е оказало влияние върху нея. Прегледът на
материалите по делото установява действителност на посочените факти, но не води
до извод за нарушаване на правото на защита на обвиняемия и на пострадалата. В
проведените съдебни заседания, в хода на съдебното следствие са предприети
всички мерки, които да осигурят разкриването на обективната истина в
съответствие с чл.13 и чл.14 от НПК. Взети са под внимание всички искания на
защитника на обвиняемия при съблюдаване на принципните положения на чл.15 от НПК, в резултат на което е установено, че обвиняемият е невиновен за
причинените на пострадалите телесни увреждания. На фона на казаното е нужно да
се подчертае, че отмяната на решението и връщане делото за ново разглеждане се
явява напълно безпредметно, т.к дори делото да бъде върнато на прокуратурата за
отстраняване на цитираните нарушения, крайният резултат би бил абсолютно същият,
което е излишен формализъм и в пълно противоречие с принципите за разумния срок
и процесуалната икономия.
При така установена фактическа
обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност въззивната инстанция намира от правна
страна, че в мотивите си първоинстанционният съд
обосновано е приел, че с действията си обвиняемият Л.П.Ц. от обективна и
субективна страна не е осъществил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, съответно не е нарушил
правилата на чл.50, чл.6, ал.1 от ЗДВП и чл.45, ал.2 от ППЗДвП.
Общественоопасният характер на престъплението по чл.343 от НК е свързан с отрицателното въздействие върху обществените отношения по транспорта,
като настъпването на вредоносния резултат е включено от закона в престъпния
състав и е необходимост за неговата наличност. Нормата на чл.
343 от НК е препращаща към тази на
чл. 342 от НК, която от своя
страна е бланкетна. След запълването й със съответно съдържание,
се създава забрана за управление
или експлоатация на транспортни средства и съоръжения в нарушение на правилата
за движение и експлоатация или изискванията за добро качество на ремонт. Според
обвинението, което е повдигнато тези правила са именно чл.50, чл.6, ал.1 от
ЗДВП и чл.45, ал.2 от ППЗДвП.
Обосновано СРС е приел, че движейки се на
01.09.2016 г. около 08:40 часа в гр.София с лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“, с регистрационен № *******, на ул. „Д.П.“, с посока на движение от бул.
Сливница към бул. Тодор Александров, в района на кръстовището с ул. Цар Симеон обвиняемият
не е нарушил горепосочените правила за движение по пътищата. Това е така, т.к
при преминаване през пътното кръстовище същият е следвало да съобрази, че се движи
по път без предимство, че има ограничена видимост и че скоростта му на движение
трябва да е ниска, което всъщност е направено. Безспорно е установено, че
обвиняемият се е движил с 20 км/ч, когато е предприел пресичане на процесното кръстовище, както и че тази скорост е била
провокирана от факта, че от лявата му страна е имало паркирани бусове, които са пречили да бъде възприето движението по
ул. „Цар Симеон“ в посока бул. „Константин Величков“. Бавното изнасяне на
автомобила към средата на кръстовището свидетелства за проявената внимателност,
старателност и повишено внимание към създадената пътна обстановка. По този
начин в никакъв случай не може да бъде направен извод за игнориране на
правилата за движение осигуряващи безопасността по транспорта. Изпълнителното
деяние изисква несъобразяването с посочените разпоредби да е довело до сблъсъка
на МПС-то с мотоциклета, вследствие на което да са причинени уврежданията на
пострадалите. Липсата на съставомерния признак за
нарушаване на вменените от обвинението норми, води до липса на деяние.
В подкрепа на горното е и направената в
заключението на АТЕ констатация от страна на вещото лице, където е посочено, че
в момента когато предната част на автомобила е станала видима за водача на
мотоциклета, последният е отстоял на 41, 30 м. от мястото на удара, докато се е
движел с 87, 3 км/ч. Подчертано е, че тази скорост не е позволявала на
мотоциклета да спре в зоната на своята „опасна зона“ за спиране и ако същият се
е движел с допустимата скорост от 50 км/ч, удар не би настъпил. По този начин
се удостоверява, че неизвършването на нарушения на правилата за движение от
страна на обвиняемия изключва императивно изискуемата пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносния резултат, представляващ телесните повреди на пострадалите.
Все в коментирания аспект трябва да се
заяви, че неналичието на обективните признаци на деянието, прави ненужно и
безпредметно обсъждането на субективните такива.
Предвид изхода на делото, районният съд
правилно и законосъобразно е оправдал обвиняемия и на основание чл. 190, ал.1 НПК, е оставил за сметка на Държавата направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Същото е постановено при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният
протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
18.10.2018 г. постановено от СРС, НО, 136 състав по НАХД № 1871/2017 г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.