Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.06.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 17550 по описа на съда за
2013 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.“ ООД (в
несъстоятелност) иск срещу М.И.Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител
рег. № * на Камарата на ЧСИ за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
86 701.69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът бил обявен в несъстоятелност с решение №
178/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. описа на ВОС. С решението били
прекратени правомощията на органите на дружеството и законното представителство
се осъществявали единствено от постоянния синдик. С определение от 19.04.2010
г. Г.П.С. била назначена за постоянен синдик. Против „ХДИ З.“ ЗАД било
образувано изпълнително дело № 2012*0409965 за реализиране на правата на „К.“
ООД, установени с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 01290/2006 г. по
описа на СГС. След връчване на призовката за доброволно изпълнение длъжникът
превел изцяло дължимата сума в размер на 86 701.69 лева по сметка на
съдебния изпълнител, след което изпълнителното производство било прекратено. За
сочените обстоятелства Г.С. узнала при провеждане на процедура по отмяна на
допусната в полза на „К.“ ООД обезпечителна мярка. На 31.01.2013 г. й бил
връчен препис от молбата за отмяна на обезпечението. Достъп до изпълнителното
дело й бил отказан. Отправила искане до М.Б. да предаде събраните в
изпълнителното производство суми, като ги депозира по особената сметка, открита
за целите на производството по несъстоятелност. Въпреки многократните покани,
събраната в изпълнителното производство сума не била преведена и това увреждало
„К.“ ООД (в несъстоятелност) като взискател по изпълнителното дело. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди частен съдебен изпълнител М.Б. да
заплати на „К.“ ООД (в несъстоятелност) сумата от 86 701.69 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът
М.И.Б. оспорва иска с твърдения, че ищецът не е бил взискател по изп.д. № 2012*049965,
а същото е било образувано по молба „С.к.“ ЕООД, въз основа на договор за
консултации от 01.06.2006 г., сключен между „К.“ ООД и „С.к.“ ЕООД.
Взискателят
„С.к.“ ЕООД представил изпълнителен лист, в който не било отразено, че „К.“ ООД
е дружество, обявено в несъстоятелност. Това обстоятелство не било посочено и в
молбата на „С.к.“ ЕООД за образуване на изпълнителното дело. След изпращане до
длъжника „ХДИ З.“ ЗАД на покана за доброволно изпълнение, в указания 14-дневен
срок постъпило плащане на сумите по изпълнителния лист и на таксите и разноските
по изпълнителното дело по сметка на съдебния изпълнител М.Б.. Последният превел
на „С.к.“ ЕООД сумата по изпълнителния лист и сторените от взискателя разноски
в изпълнителното производство. По тези съображения възразява, че носи
отговорност, тъй като липсвало противоправно поведение от негова страна.
Напротив, синдикът бездействал и не упражнил надлежно правомощията си по чл.
658, ал. 1 от ТЗ.
Привлеченото
от ответника на негова страна трето лице помагач „С.к.“ ЕООД изразява становище
за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска. Твърди, че е бил
легитимиран да образува изпълнително производство за събиране на вземането по
изпълнителния лист срещу „ХДИ З.“ ЗАД.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
Съгласно
чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговоря за вредите, които
неправомерно е причинил при извършване на своята дейност. Фактическият състав
на отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ обхваща неправомерни действия
на частния съдебен изпълнител при упражняване на дейността му, в резултат на
което е настъпила вреда.
По реда
на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и
по повод на тази дейност. Активно легитимирано е лицето, което твърди, че в
резултат на нарушения в дейността си, частният съдебен изпълнител му дължи
обезщетение. Предвид изложените от ищеца твърдения в тази насока, искът не е
недопустим. Дали действително ищецът има право да получи обезщетението, както и
наличието на останалите предпоставки по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ е въпрос по
съществото на спора и е свързан с основателността на иска. По тези съображения
доводите на третото лице помагач за недопустимост на иска не могат да бъдат
споделени.
Частните
съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ангажирането на отговорността на ответника, в
качеството му на частен съдебен изпълнител, е обусловено от пълно и главно
доказване на вредите, тяхната пряка причинна връзка с изпълнението на работата
на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно. Съгласно чл. 154, ал.
1 от ГПК установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест
на ищеца, която съдът му е указал с определението по доклада на делото в
съдебното заседание на 18.03.2016 г.
Ищецът
извежда правото си да получи обезщетение от неправомерно действие на частния
съдебен изпълнител М.И.Б. по изп.д. № 2012*0409965, изразяващо се в незаплащане
на събраната в изпълнителното производство сума от длъжника „ХДИ З.“ ЗАД,
съгласно представен изпълнителен лист от 10.10.2012 г. по т.д. № 01290/2006 г.
по описа на СГС.
Не се
спори, че изпълнителният лист от 10.10.2012 г. материализира съдебно признато
изискуемо и ликвидно вземане на „К.“ ООД към „ХДИ З.“ ЗАД.
От
депозираната пред ЧСИ рег. № * на Камарата на ЧСИ М.Б. молба от 30.10.2012 г. е видно, че изп.д. № 2012*0409965
е образувано от „С.к.“ ЕООД за събиране на вземането на „К.“ ООД към „ХДИ З.“
ЗАД. Активната си процесуална легитимация взискателят е установил с договор от
01.06.2006 г. Според чл. 8 от договора „К.“ ООД е дал съгласие „С.к.“ ЕООД да
получи изпълнителния лист по делото срещу „ХДИ З.“ ЗАД, да образува
изпълнително дело като взискател и сумите, които се съберат да се превеждат по
посочена от „С.к.“ ЕООД банкова сметка, ***елното дело срещу „ХДИ З.“ ЗАД, „С.к.“
ЕООД следва да преведе 20% от събраните суми по изпълнителното дело на „К.“ ООД
или на посочено от него лице.
Така
сключеният договор разкрива белезите на договор за поръчка, към който са
приложими разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД. В изпълнение на поръчката „С.к.“
ЕООД е предприел действия по нейното изпълнение, като е завел изпълнително дело
за събиране на вземането на „К.“ ООД от „ХДИ З.“ ЗАД.
Действително,
изпълнителното производство е образувано след откриване на производството по
несъстоятелност, но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото взискател е „С.к.“
ЕООД. При това, договорът между него и „К.“ ООД е сключен далеч преди откриване
на производство по несъстоятелност на „К.“ ООД. Липсват данни законният
представител на дружество, а и назначеният синдик, в изпълнение на правомощията
си по чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ да е направил искане за прекратяване,
разваляне или унищожаване на договора от 01.06.2006 г.
Ответникът
нито е бил длъжен, нито е могъл да знае, че „К.“ ООД е обявено в
несъстоятелност дружество. Дори и да го е установил обаче, той не би могъл да
преведе сумата на „К.“ ООД, тъй като това дружество не притежава процесуалното
качество на взискател по изпълнителното дело. Нещо повече, съдебният изпълнител
би отговарял спрямо легитимирания взискател „С.к.“ ЕООД в случай, че бе превел
сумите на „К.“ ООД, което дружество, съгласно договора от 01.06.2006 г., е дало
съгласието си взискател в изпълнителното производство да бъде „С.к.“ ЕООД, по
негова сметка да бъде събрано вземането от „ХДИ З.“ ЗАД, след което да получи
20% от събраните суми.
Нещо
повече, евентуално предприемане на действие по образуване на изпълнително
производство от страна на „К.“ ООД би представлявало нарушение на договора от
01.06.2006 г. и съгласно чл. 10 от същия би породило вземане за неустойка в
полза на „С.к.“ ЕООД.
При така
установените по делото факти не се установява съдебният изпълнител да е
извършил противоправно действие при изпълнение на работата си, поради което
искът срещу него следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претенции
за присъждане на разноски са направили ответника и третото лица помагач.
Съобразно изхода на спора на ответника М.И.Б. следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в
размер на 6 160 лева.
На
третото лице помагач разноски не се дължат, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля предявения от „К.“ ООД
(в несъстоятелност), ЕИК **** срещу М.И.Б., ЕГН **********, в качеството му на
частен съдебен изпълнител рег. № * на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС
иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от
86 701.69 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по изп.д. № 2012*0409965.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „К.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ****, представлявано от синдика Г.П.С.,
с адрес *** да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 160
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника „С.к.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, офис *.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: