РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 19.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8357/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. чл. 55, ал.1, пр. трето, вр. с чл. 88, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищците П.Т.Я., действащ със съгласието на своя законен представител А.П.Д. и Б.Т.Я., чрез законния си представител А.П.Д., твърдят, че на 18.01.2010 г. наследодателят им Т. Я.Я. сключил с ответника „П.е.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 6 с площ от 99,79 кв.м. и ателие № 5, с площ от 53,50 кв.м. на втори етаж и мазе № 2, находящи се във вход А, на жилищна сграда с административен адрес с. Г.М., ж.к. *******Твърдят, че по предварителния договор заплатили цена общо в размер на 27 565 евро, като договорът бил развален поради виновното му неизпълнение от ответника с достигане до него на изявлението за разваляне на договора, станало на 05.06.2014 г. Твърдят, че по силата на чл. 23.1 от предварителния договор и анекс към него от 02.12.2013 г. от ответника е дължима неустойка, поради неизпълнението му, в общ размер на 10% от продажната цена или 6480 евро. Сочат, че с влязло в сила решение по гр.д. № 70037/2014 г. по описа на СРС, 48 състав са уважени предявените от тях частични искове за половината от посочените по-горе суми, като в настоящия процес претендират останалата част – по ½ част от сумата от 14783 евро или по 7391,50 евро от всеки един от ищците представляваща заплатена на отпаднало основание цена по предварителен договор от 18.01.2010 г. и по ½ част от сумата от 3240 евро, представляваща неустойка по чл. 23.1 от предварителния договор и анекс към него от 02.12.2013 г. или по 1620 евро от всеки един от ищците. Претендират и разноски.
Ответникът „П.е.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди да е изпълнил предварителния договор точно, като не е налице негово виновно неизпълнение. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
По
общите факти.
С влязло в сила решение № 11688/25.07.2016 г. постановено по гр.д. № 70037/2014 г. по описа на СРС, 48 състав са уважени предявените от П.Т.Я. срещу „П.е.“ ЕООД частични осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 6391 евро, предявена частично от 13782,50 евро, представляваща подлежаща на връщане парична сума с оглед разваляне на предварителен договор от 18.01.2010 г., както и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1620 евро, предявена частично от сумата от 3240 евро, представляваща неустойка по чл. 23.1 от предварителен договор от 18.01.2010 г., както и предявените от Б.Т.Я. срещу „П.е.“ ЕООД частични осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 6391 евро, предявена частично от 13782,50 евро, представляваща подлежаща на връщане парична сума с оглед разваляне на предварителен договор от 18.01.2010 г., както и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1620 евро, предявена частично от сумата от 3240 евро, представляваща неустойка по чл. 23.1 от предварителен договор от 18.01.2010 г.
На основание чл. 298, ал.1 и ал. 4 и чл. 299, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, на същото основание и по отношение на разрешените с него искания и възражения, като спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.
В т. 2 на тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. о т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „ Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“ В мотивите по тази точна на тълкувателното решение е посочено, че предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, както и че е недопустимо да се разглеждат правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника. В последващия процес е допустимо да се разглеждат единствено правопогасяващите и правоотлагащи възражения на ответника, касаещи останалата част от вземането.
Предвид изложеното, в настоящия процес следва да се съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск, като се приеме за установено със сила на пресъдено нещо между страните, че на 18.01.2010 г. между наследодателя на ищците Т. Я.Я. и ответника „П.е.“ ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е развален поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и вземането на ищците за неустойка за неизпълнение на договора по т. 2 от анекс от 18.01.2010 г. е станало изискуемо.
Според чл. 5 от предварителния договор за продажба продажната цена е в размер на 64 800 евро. Според разпоредбата на т .2 от анекс от 18.01.2010 г. към предварителния договор, в случай че продавачът не изпълни кое да е от поетите задължения, включително и да променя архитектурата на съседните апартаменти и ателиета и да извършва фактическо преустройство без изричното писмено съгласие на купувача последният има възможност да развали договора като покани продавача в срок до 1 месец да възстанови всички платени до момента суми, както и неустойка в размер на 10 % от продажната цена на имота.
По исковете по чл. 55, ал.1, пр. трето, вр. с чл. 88, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаване на исковете е необходимо да бъде установено наличието на валидна облигационна връзка между наследодателя на ищците и ответника по предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който ищците, респ. техния наследодател е заплатил цена в общ размер на 27 565 евро, наличието на виновно неизпълнение на договора от страна на ответника и достигането до него на изявление на ищците за разваляне на договора.
Предвид изложеното по-горе относно силата на пресъдено нещо по уважените частични искове съдът намира предявените искове за доказани по основание.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва плащането по процесния договор на сумата общо в размер на 53 911.91 лева, равняваща се на 27565 евро, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства.
Ответниците, като законни наследници на Т. Я.Я. имат право на по ½ част от платената сума – на по 13782,50 евро и след отчитане силата на пресъдено нещо за по 6391 евро, разликата е в размер на 7391,50 евро.
По възражението на ответника за погасителна давност.
Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давностния срок спира да тече докато трае съдебния процес относно вземането, а според разпоредбата на чл. 116, б „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, в случай че той бъде уважен. Въпросът относно това дали предявяването на частичния иск спира, респ. прекъсва давността по отношение на непредявената част от вземането е разрешен в т. 1 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. о т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.
По отношение на процесните вземания за главница приложима е общата 5-годишна погасителна давност.
Давността в процесния случай започва да тече по аргумент от чл. 114, ал. 2 ЗЗД от момента, в който вземането е възникнало. С предявяване на исковете на 22.06.2018 г. давността се спира. В настоящия случай, вземанията на ищците са станали изискуеми от момента, в който договорът се счита за развален с достигане до ответника на изявлението за разваляне на договора – на 05.06.2014 г., считано от който момент на датата на предявяване на исковете давността не е изтекла. Предвид изложеното възражението на ответника за погасителна давност се явява неоснователно, а предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе относно силата на пресъдено нещо с оглед уважения частичен иск за това вземане, съдът намира, че искът е доказан по основание. Според разпоредбата на т. 2 от анекс от 18.01.2010 г. към предварителния договор, страните са се съгласили, че при процесната форма на неизпълнение ответникът дължи неустойка в размер на 10 % от продажната цена, която е в размер на 64 800 евро (чл. 5 от предварителния договор). Ищците имат право на по ½ част от неустойката за неизпълнение в размер на 6 480 евро, т.е. на сумата в размер на 3240 евро, от които за 1620 евро са уважени предявените от тях частични искове. В полза на ищците е възникнало вземане на разликата в размер на по 1620 евро.
По възражението за погасителна давност.
Според разпоредбата на чл. 111, б. „б“, пр. второ ЗЗД вземанията за неустойка се погасяват с изтичане на 3-годишна погасителна давност, която в случая, предвид уговореното изискване за покана и по аргумент от чл. 114, ал.2 ЗЗД започва да тече от момента на възникване на вземането – от момента, в която договорът се счита за развален - 05.06.2014 г., считано от която дата към момента на предявяване на исковете - 22.06.2018 г. давността е изтекла.
Предвид изложеното, поради погасяване на вземането за неустойка по давност, предявените искове за неустойка следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното от ищеца и адв. Д. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай между ищците и адв. Д. е сключен договор за правна защита и съдействие, по който е уговорено общо възнаграждение за представителство по делото на двамата ищци в размер на 2500,00 лева, поради което следва да се приеме, че дължимото от всеки от тях възнаграждение е ½ или сумата от 1250,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1058,75 лева за представителство на всеки един от ищците.
Съдът намира, че така договореното от страните по договора за правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лева не се явява прекомерно завишено, с оглед фактическа и правна сложност на делото. Независимо че по основанието на процесните вземания е налице сила на пресъдено нещо в настоящия процес са направени правопогасяващи възражения на ответника. На следващо място, уговореното възражение макар и да надвишава минималното това надвишение не може да се приеме за „прекомерно“. Ето защо съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците възнаграждение в размер на по 1603,55 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на по 53,93 лева, всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „П.Е.“ ЕООД, ЕИК:*********да заплати на П.Т.Я., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. трето, вр. с чл. 88, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 7391,50 евро, представляваща остатък от подлежаща на връщане продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.01.2010 г., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1603,55 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1620 евро представляваща неустойка по чл. 23.1 от предварителния договор и анекс към него от 02.12.2013 г.
ОСЪЖДА „П.Е.“ ЕООД, ЕИК:*********да заплати на Б.Т.Я., ЕГН: ********** чрез законния си представител А.П.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 55, ал.1, пр. трето, вр. с чл. 88, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 7391,50 евро, представляваща остатък от подлежаща на връщане продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.01.2010 г., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1603,55 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1620 евро представляваща неустойка по чл. 23.1 от предварителния договор и анекс към него от 02.12.2013 г.
ОСЪЖДА П.Т.Я., ЕГН: ********** да заплати на „П.Е.“ ЕООД, ЕИК:*********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 53,93 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Т.Я., ЕГН: ********** чрез законния си представител А.П.Д., ЕГН: ********** да заплати на „П.Е.“ ЕООД, ЕИК:*********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 53,93 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: