Разпореждане по дело №4/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.196-211 от ГПК (отм.). Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. И. Г. срещу решение №54 от 04.01.2010 г. постановено по Г.д.№ 1586/2005 г. по описа на РС- Б., с които е допуснато извършване на съдебна делба между бивши съпрузи на вещи представляващи СИО описани в ИМ и допълнението. Освен това на основание чл.31, ал.2 ЗС жалбоподателят е осъден да заплаща на П. М. парично обезщетение считано от 06.11.2009 г. до “свършване на делбата” , в размер на 100 лева. Въззивната жалба касае единствено допусната делба по пункт 3 –автоматична пералня “П 05” и присъденото обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.

В съдебно заседание чрез пълномощника в процеса въззивника поддържа въззивната жалба. Представена е писмена защита.

В срок въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание отговора се поддържа от пълномощника на въззиваемата.

Иска се в атакуваната част решението да бъде отменено и пералнята изключена от делбената маса, както и да бъде отхвърлен иска по чл.31, ал.2 ЗС.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК (отм.), приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори , че страните са бивши съпрузи. След прекратяване на брака П. М. е предявила иск за делба на СИО. Производството е първа фаза по допускане на делбата. В делбената маса е включена и автоматична пералня “П 05”. От показанията на св.М се установява, че автоматичната пералня “П 05” е подарък от свекървата на младото семейство за годежа.

Вещите и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос. Съгласно чл. 19, ал. 3 СК(отм) съвместният принос се предполага до доказване на противното. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК(отм) и че ответникът не е доказал , че автоматичната пералня е негова лична собственост. Процесната вещ е част от семейната имуществена общност. Събраните гласни доказателства, сочат, че страните са притежавали като семейство тази вещ и че тя се намира в тяхното семейно жилище, в което в момента живее ответника. Действително доказателствата сочат , че средствата за закупуването на пералнята са дадени от майката на ответника, но той не е доказал, че това дарение е направено лично на него, а не на цялото семейство. Дарените вещи на съпрузите са семейна бездялова имуществена общност, но с прекратяването на брака тази бездялова семейна общност се трансформира в обикновена съсобственост и подлежи на делба като дяловете на бившите съпрузи са равни. Делбата на тези вещи следва да се допусне при равни права като се приеме, че те се държат от ответника.От изложеното следва , че в тази част въззивната жалба е неоснователна.

Досежно жалбата в частта касаеща претенцията за заплащане на обезщетение до приключване на производството за делба, настоящата инстанция намира следното: Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, в случай че съсобственик не използва имота съобразно правата си, съдът по искане на съделител постановява какви суми трябва да плаща ползувателя на неползувателя срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имота, допуснат до делба, през време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на мярката е един от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния случай не се спори, че Б. Г ползва делбения апартамент. Целта на привременната мярка е да се задължи ползващия съделител да заплаща съответната сума на неползващия съделител. В тежест на М. е да докаже размера на претендираната месечна сума. В съдебно заседание на 06.11.2009 г. тя е поискала заплащане на 100 лева за ползването на нейната част от жилището. За да докаже това си искане тя не е ангажирала никакви доказателства. С оглед уважаване на тази претенция е следвало тя да докаже средната пазарна наемна цена за имота през процесния период, което тя не е сторила. Така че не следва да се уважи искането на ищцата с правно основание чл. 282, ал. 2 от ГПК(отм), съдът да постанови какви суми ползващият имота ответник следва да заплати на неползващия ищец за ползването на делбения имот до окончателното извършване на делбата, тъй като същото не е скрепено с доказателства, установяващи размера на сумите. При това положение претенцията се явява неоснователна. В тази част решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и искането отхвърлено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение №54 от 04.01.2010 г. постановено по Г.дело №1586 по описа за 2005 г. на РС-Б. в частта , с която Б. И. Г. е осъден да заплаща на П. А. М. парично обезщетение , затова че я е лишил от ползването на нейната част от съсобственото им жилище , находящо се в Г.Б., У.Б. 10, в размер на 100 лева месечно, за времето от 06.11.2009 г. до свършване на делбата и вместо него постановява:

Охвърля искането на П. А. М. с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм/, да бъде осъден Б. И. Г. да й заплаща парично обезщетение , затова че я е лишил от ползването на нейната част от съсобственото им жилище , находящо се в Г.Б., У.Б. 10, в размер на 100 лева месечно, за времето от 06.11.2009 г. до свършване на делбата.

Потвърждава решение №54 от 04.01.2010 г. постановено по Г.дело №1586 по описа за 2005 г. на РС-Б. в останалата му част . Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: