Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр.Варна, 27.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми август през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7168 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие и е образувано по молба от Х.Ю.Х. срещу П.М.А..
В сезиращата съда молба и уточняващата
такава се излага, че ответницата е майка на молителката, като живеят в общо
домакинство. Твърди се, че ответницата системно я тормози и обижда, като на 18.05.2017г.
А. нарекла дъщеря си „курва, която ще завърши на магистралата“, като наред с
това я заплашила, че ще бъде изгонена от дома. Молителката потърсила подкрепа и
защита в дома на своите баба и дядо по майчина линия, но ответницата е
последвала наричайки я „лайно“. Отправената заплаха била осъществена на
20.05.2017 год., когато А. бутайки и блъскайки дъщеря си, наричайки я „боклук“,
принудила молителката да напусне жилището. Седмица след това А. потърсила
молителката, като я заплашвала и викала. Продължила да я търси чрез обаждания и
съобщения. С оглед изложеното сезира съда с искане за налагане на мерки по чл.
5, т. 1, 2, 3 и 5 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката лично
и чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Ответницата П.М.А. оспорва наведените в сезиралата
молба факти и обстоятелства. Оспорва да е употребявала алкохол, да е изпадала в
кризи и да е гонила дъщеря си от дома. Тъкмо обратното, твърди детето да е
неспокойно, като нощем прави забележки на майка си за упражняван от А. майчин
контрол. Твърди, че никога не е ограничавала контактите на детето с неговите
прародители и ако то е посетило баба си и дядо си по майчина линия това е било
по негово желание. Именно по собствено желание Х. е посетила дядо си по бащина
линия. Оспорва да е обиждала дъщеря си.
В съдебно
заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа изразеното
становище.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”-Варна в хода по същество изразява становище за основателност на молбата, като счита, че поделото са събрани достатъчно данни за това, че върху Х. е упражнявано насилие от страна на майката.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
В подкрепа на молбата е представена
декларация от Х.Ю.Х., в която същата е декларирала, че в периода 20.05-2017г. –
30.05.2017 год., П.М.А. е осъществила актове на домашно насилие, изразяващи се
в отправени заплахи, обиди, изгонване от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Тихомир“, № 12, ет. 3, ап. 4.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и представените
от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна документи, касаещи Х.Ю.Х..
От
приложеното на л. 88 от делото удостоверение за раждане се установява, че
ответницата П.М.А. е майка на молителката Х.Ю.Х..
Видно от
приложеното на л. 83 от делото удостоверение, че с влязло в законна сила на
04.11.2003 год. решение по гр.д. № 329/2003 год., сключеният между П.А. и Юлиян
П. граждански брак е прекратен, като родителските права по отношение на Х.Х. са предоставени на майката.
Със заповед
№ ЗД/Д-В-180/11.07.2017 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, по отношение на Х.Х. е предприета мярка за
закрила по ЗЗДт, като молителката е настанена в дома
на своя дядо по бащина линия Х.Т. П.. Във връзка с така предприетата мярка е
изготвен социален доклад от 11.07.2017 год. /л. 96-97/, който макар и по вторичен път, установява,
следното: на проведена среща между социалните работници, Х., баща й и дядо й по
бащина линия, молителката е показала видео клипове, на които се виждало как П.А.
във видимо превъзбудено състояние нарича дъщеря си с
обидни думи; настоява тя да напусне както нейния, така й домът на родителите й;
поставя условия, че може да ги посещава само с нейно разрешение.
По молба изх. №
СЛ/Д-В/834-006/26.07.2017 год. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна /л.
109-110/ е образувано гр.д. № 11847/2017 год., по описа на ВРС, Х състав /факт,
служебно известен на съда/. С молбата съдът е сезиран с искане за настаняване
на Х.Ю.Х. в домакинството на близки и роднини – Х.Т. П., дядо по бащина линия,
до навършване на пълнолетие на детето. Отправено е и искане за определяне на
режим на контакт между детето и родителите му, който да се осъществява в протективна среда.
От материалите предоставени от
контролиращата страна се установява, че по отношение на Х.Х.
са предприемане нееднократно мерки за закрила, като първата такава датира от м.
06.2011 год., когато със заповед № ЗД-Д-Вн-01/0238/22.06.2011 год. Х. е
настанена в семейството на Т. И. и М.И. – баба и дядо по майчина линия. В
изготвения социален доклад по повод предприемане на мярка за закрила е
посочено, че детето от м. 12.2010 год. е отглеждани от неговите баба и дядо по
бащина линия, като финансова помощ за обезпечаване нуждите на детето е
предоставена от неговите баба и дядо по майчина линия. Извършено наблюдение е
установило, че в моменти, когато майката е напрегната тя не съумява да намери
подходящ начин, по който да комуникира с дъщеря си. Като резултат от тези
взаимодействия отношенията им са влошени за неопределен период от време.
Посочено е, че по данни на специалистите, работили с майката, тя страда от запоен
тип алкохолизъм, като при проведени срещи със социалните работници А. е
споделила за това, че посяга към алкохола и лекарствата единствено, за да се
успокои. Отричала е да злоупотребява с тези средства, като е изразила позиция,
че не намира за необходимо да провежда терапия за предотвратяване на рецидиви.
Относно зависимостите на майката в преписката са приложени два броя амбулатирни листи от 03.04.2009 год. и 05.03.2010 год., в
които по данни на пациента е отразено за злоупотреба с алкохол и оплаквания за
силно нервно напрежение, дразнене и избухване без повод.
С решение № 4183/01.11.2011 год.,
постановено по гр.д. № 12302/2011 год., по описа на ВРС, Х.Х.
е настанена за отглеждане и възпитание в семейството на роднини – Т. Б. И. и М.А.И
– нейни баба и дядо по майчина линия, за срок от една година, считано от
влизане в сила на решението, на основание чл. 28, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
След изтичане срока на предприетата по
отношение на Х. мярка за закрила, същата е продължена със заповед №
ЗД-Д-Вн-01/0445/19.011.2012 год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна. В заповедта е посочено, че не са налице условия за реинтеграция на детето в биологичното му семейството, тъй
като майката е отново без постоянна трудова заетост и стабилен доход, който да
й позволи да издържа дъщеря си. Наред с това, въпреки настъпилото подобрение
във взаимоотношенията майка-дъщеря е прието, че то не е достатъчно устойчиво и
може да се отрази неблагоприятно върху психо-емоционалното
състояние на детето.
С решение от 25.04.2013 год.,
постановено по гр.д. № 3856/2013 год., по описа на ВРС, Х.Х.
е настанена за отглеждане и възпитание в семейството на роднини – Т. Б. И. и М.А.И
– нейни баба и дядо по майчина линия, за срок от една година, считано от
влизане в сила на решението, на основание чл. 28, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
От предоставените от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна материали се установява, че в рамките на
периода, през който детето е било изведено от дома на неговата майката, а и
след това, на детето, неговите родители и разширеното му семейство са
предоставени социални услуги, като последно през м. 10.2014 год. е сключен
договор за предоставяне на социална услуга с цел „Отглеждане на детето в
сигурна семейна среда“, с продължителност на договора 12 месеца, в рамките на
който период работещите специалисти са констатирали, че майката П.А. е
абдикирала от грижите към своята дъщеря Х., като същата имитира адекватно родителстване и се опитва да задоволява емоционалните и
образователни потребности на детето. А. разчита на външна помощ в грижите за Х.
в лицето на своите родители и Д.А. /приятел на майката/, като твърди, че те са
„длъжни“ да го правят. Посочено в протокола от екипна среща от 22.05.2015 год.
/л. 148/, че П.А. не се е явила в деня на консултацията, като получената
информация от Д.А. е, че същата е в неадекватно състояние след употреба на
алкохол. Информацията е потвърдена от самата Х. и родителите на П.А., които са
споделили притесненията за здравословното й състояние. При домашно посещение в
дома на майката е установено, че детето е само, без храна, като Х. е споделила,
че майка й не се е прибирала от четири дни. При проведена консултацията с П.А.
в дома на Д.А., същата е консултирана да посети психиатъра си, но ответницата
се е държала неадекватно и агресивно, отказвайки това.
Изслушано по делото е и заключението
на вещите лице по допусната комплексна съдебно-психиатрично психологична
експертиза. В заключението си вещите лица излагат, че в актуалния психичен
статус на Х.Х. водещи са леко понижено настроение,
вътрешна тревожност, страхова готовност /обективно
свързана с майката/, намалена концентрация на вниманието и несигуростта
в поведението, отговарящи на диагноза депресивна невроза. Психоемоционалното
състояние на Х.Х. е в резултат на хронична фрустрация свързана с отношението на майка й към нея.
Детето изживява себе си като жертва на среда на хронично домашно насилие от
страна на майката. Вещите лица сочат да са налице данни за продължително, от
най-ранна детска възраст на Х., неглижиране, системно
психическо и на моменти физическо насилие от страна на майката. Що се отнася до
П.А. вещите лица заключават, че се касае за личност с емоционална хладност, дистантност и намален емоционален резонанс в съчетание с демонстративност в поведението и личностова
незрялост. Излагат още, че П.А. е склонна към импулсивно и зависимо поведение,
с лесна възбудимост с афективна лабилност до
агресивност. Именно този личностов профил експертите
сочат да е предпоставка за алкохолна злоупотреба и за неизградена във времето емпатична връзка с дъщеря й.
В съдебно заседание вещите лица
изразяват мнение, че връзката между майката и детето не трябва да бъде
прекъсвана, като постепенно, със съдействието на специалисти, такава да се
осъществява. Изразяват мнение, че самата Х. желае да поддържа връзка, но тя да
бъде осъществявана по друг начин. Към момента на изследването детето се излага
да е наранено, уплашено, което състояние изисква грижи от страна на близки
хора. Връзката между детето и майката трябва да бъде ограничена, за да се
предпази детето от нова фрустрация и агресия.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпит на водените от молителката свидетели – Ю.Х.П. /баща
на Х./ и Х.Т. П. /дядо на Х. по бащина линия/ и от ответницата – М.И. /баща на П.А./
и Д.А. /лице във фактическо съпружеско съжителство с П.А./.
В показанията си Ю.П. излага, че от
споделено му от Х. знае, че майка й я е обиждала, наричайки я лайно, курва,
заплашвала я и я изгонила. Излага, че Х. е при дядо си от 18 май, като той
видял детето на 24 май. Излага още, че майката е търсила контакт с детето,
звънейки й от непознати телефонни номера, при които разговори е я е обиждала,
наричайки я лайно. Това поведение на майката излага да не е изолиран случай.
Свидетелят Хараламби П. излага, че
внучка му една вечер му се обадила разплащана по телефона и попитала дядо си
дали може да отиде при него. Взела си всичко необходимо за училище и отишла при
свидетеля, като от 20 май 2017 год. живее при него. Излага, че детето било
подтиснато и коренно променено. Споделила с дядо си, че майка й не я оставяла
да се подготви за училище, обиждала я, наричайки я „тъпа“, „курва“. На 22 май
2017 год. П.А., заедно с приятеля си Д.А., отишли в дома на свидетеля. Майката
казала на детето да става, да си взема багажа и да тръгва, като в противен
случай ще бъде тормозена, ще бъде лишена. Майката продължила да напада Х., при
което свидетеля се намесил, за да бъде прекратено това отношение. П.А. заявила,
че е ангажирана и си тръгнала.
В показанията си свидетелят М.И.
излага, че през м. май 2017 год. Х. отишла в жилището им, находящо
се под това, в което живеят майката и детето. Посещението си обяснила с това,
че не може да понася тютюневия дим от цигарите на майка си. Друго не е споделяла.
Останала в дома на свидетеля три-четири дни, след което заявила, че иска да
отиде при другия си дядо, което сторила и където понастоящем живее.
Свидетелят Д.А. излага, че за
възникналия между П.А. и Х. инцидент знае първо от написаното от детето, а след
това и от майка й. П.А. помолила свидетеля да отидат заедно в дома на дядо й,
за да помолят Х. да преосмисли това, което е направила, като майка й изтъкнала,
че е в края на срока и е добре да се върне в дома си до завършване на учебната
година. По време не срещата излага да не е имало обиди. Сочи, че П.А. е много
загрижена майка не само за ежедневието на Х., на и за нейното бъдеще. Много
рядко й повишава тон, като самият свидетел я е упреквал, че е много толерантна
и прави компромиси. Сочи, че ответницата има малко по-лабилна психика и при
по-тежки моменти /като остане без работа или не може да намери такава/ изпада в
депресии, през които периоди си е позволявала да пие бира. По повод тези и
състояния е посещавала психолог или психиатър. При тези си състояние обаче сочи
ответницата да не е имала отрицателно отношение към Х..
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица,
с оглед предвидената в чл. 8, ал. 1 и чл. 3, т. 4 ЗЗДН възможност и предвид
безспорния между страните факт, че Х.Ю.Х. е дъщеря на ответницата П.М.А..
Същата е основана на твърдение за осъществени по отношение на молителката
актове на домашно насилие в периода от 20.05-30.05.2017 год. и е депозирана в
предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира
подадената молба за основателна. Доказано в хода на производството посредством
събраните доказателства е осъщественото от ответницата поведение, което
поведение съдът намира, че е подведимо под
предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо
такова спрямо детето Х., изразяващо се в отправени обиди. За този си извод
съдът кредитира приложената от молителката декларация за осъщественото спрямо
нея домашно насилие. Последната съставлява доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН и е допустимо, при
липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на
нея /аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. За съда не е налице основание да не даде
вяра на декларираното от молителката, доколкото от цялостния анализ на доказателствения материал по делото, а и от личните
възприятия на съда по време на проведените съдебни заседания, се налага извода,
че майката има описаното в декларацията отношение към дъщеря си, което
отношение е резултат на неспособността й да контролира емоциите и поведението
си. Нещо повече, за инцидентите между страните свидетелства и установеното от
вещите лица емоционалното състояние на детето, което е възприето и от свидетеля
Хараламби П. непосредствено след пристигането на Х. в дома на нейния дядо, а и
който е пряк свидетел на отправените от А. към дъщеря й обидни думи в дома на
свидетеля на 22.05.2017 год. Съдът не давя вяра на показанията на водения от
ответницата свидетел Д.А., че по време на срещата в дома на Хараламби П. не е
имало отправени обиди, доколкото същите са в пряко противоречие с останалия събран
по делото доказателствен материал от една страна, а
от друга с оглед заинтересоваността му от изхода на делото, предвид установения
по делото факт, че посоченото лице е във фактическо съжителство с А..
Съвкупно от изложеното, съдът намира,
че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с
фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие,
степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици, като съдът не е
обвързан от конкретно посочените такива. Въз основа на посочените критерии
съдът намира, че по отношение на ответницата следва да се наложи предвидената в
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за закрила, като същата се задължи да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Х.Х..
Посочената мярка, съдът преценява, че е достатъчна да даде адекватна защита на
детето. Варно, че от изнесеното от вещите лице се установи, че Х. се чувства
наранена, уплашена, като експертите са на мнение, че връзката между майка и
дете трябва да бъде ограничена, за да се предпази от нова фрустрация
и агресия, като от друга страна са категорични, че тази връзка не трябва да
бъде прекъсвана. Отчитайки последното, както и фактът на предприетата
административна мярка по ЗЗДт, инициираното съдебно
производство по чл. 26 ЗЗДт и отправеното искане за
определяне на режим на личен контакт, който да бъде осъществяван в протективна среда, съдът намира, че подобна забрана и
пълното лишаване на А. от контакт с дъщеря й би довела до задълбочаване на
конфликта във взаимоотношенията между двете. Поради
изложеното, съдът намира искането за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН за неоснователна.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати такава в размер на 200 лева. За горния си извод съдът
изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
държавна такса в размер на 25 лева и разноските по делото в размер на 540 лева
– възнаграждение за вещи лица.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
П.М.А., ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х.Ю.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, глоба в размер на 200.00 лева
/двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса и разноски в размер на 565.00 лева /петстотин шестдесет и пет лева/, на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
Въз
основа на настоящото решение ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като
обжалването на решението не спира изпълнението й.
В
заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите
на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат
на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: