Решение по дело №461/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1402

 

 

гр. Пловдив, 24.06.2019 год.

 

 

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 461 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2.  Образувано е по жалба от Г.Д.З., ЕГН : **********, с адрес: *** срещу Решение №2153-15-22/18.01.2019г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. срещу разпореждане №152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководителя на осигурява­не­то за безработица при ТП на НОИ- Пловдив, с което на основание чл.54ж ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 152-00-256-1/14.06.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира присъждане на сторените разноски.

3. Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител намира съ­ща­та за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по де­лото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаг­раж­дение.

 

IІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейна­та ДОПУСТИМОСТ.

 

IIІ. За фактите:

5.  От данните по приложената административна преписка се установява, че Г.Д.З. е сключил срочен Трудов договор № 99/15.05.2017г.  по чл.68, ал.1, т.1 от КТ с ЕТ“Г.Б. - Водолей“, на длъжност „куриер служба офис“, считано от 15.05.2017г. за срок до 31.05.2017г., включително.

Със заповед № 92 от 01.06.2017 г. трудовото правоотношение между ЕТ“Г.Б. - Водолей“ и Г.Д.З., като куриер служба офис е прекратено, считано от 01.06.2017г.

Съгласно Констативен протокол № КП-5-15-00461131/25.09.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ- Пловдив, издаден на основание чл.108,ал.1 от КСО е посочено, че Г.Д.З. е назначен на срочен Трудов договор № 99/15.05.2017г.  по чл.68, ал.1, т.1 от КТ при ЕТ “Г.Б. - Водолей“, на длъжност „куриер служба офис“, считано от 15.05.2017г. за срок до 31.05.2017г., включително. Посочено е, че са отработени 10 работни дни, видно от разплащателна ведомост. От цитирания по-горе констативен протокол става ясно, че Г.Д.З. е представил писмени обяснения вх.№ 1006-15-225#15/10.09.2018г. за работата му в ЕТ „Г.Б. – Водолей“. Съгласно представените писмени обяснения З. е узнал за позицията куриер служба офис от свой познат, без да назове името му. З. много общо е обяснил, че е работил в офиса на фирмата, като е събирал и връщал документи на клиенти, на които не може да посочи имената. Ходил е 1-2 пъти на ден до магазини, за да носи документи, без да посочи конкретно какви документи. З. е контактувал със собственичката на фирмата, получил е заплата в брой и е подписал фиша за м. май.2017г. В заключение в цитирания констативен протокол е посочено, че Г.Д.З. не е упражнявал трудова дейност за периода 15.05.2017г. – 31.05.2017г. при  ЕТ „Г.Б. – Водолей“.

Със задължителни предписания № ЗД-1-00461128/25.09.2018г. е предписано осигурителя ЕТ „Г.Б. – Водолей“ да заличи като неправилно подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО по декларация "Данни за осигурено лице" за 6 лица, включително и за Г.Д.З.. Същите са връчени на осигурителя ЕТ „Г.Б. - Водолей“ на 01.10.2018г., съгласно писмо изх.№1006-15-225#19/26.09.2018г. и обратна разписка, не са обжалвани и са влезли в законна сила на 16.10.2018г., като са изпълнени от осигурителя и са заличени данните за посочените шест лица, видно от приложените шест броя справки “Отхвърлени данни от РОЛ“ по ЕГН.

Със заявление вх.№ 152-00-256/08.06.2017г. Г.Д.З. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е посочено, че правоотношението с ЕТ „Г.Б.- Водолей“ е прекратено, считано от 01.06.2017г.

С разпореждане № 152-00-256-1/14.06.2017г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив. на Г.Д.З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 14,03 лв. дневно.

С разпореждане № 152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено посоченото по-горе разпореждане, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на Г.Д.З.. В мотивите към разпореждането административния орган се е позовал на данните в Констативен протокол № КП - 5-15-00461131/25.09.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ- Пловдив, съгласно които лицето Г.Д.З. не е упражнявало трудова дейност в ЕТ „Г.Б.- Водолей“ за периода 15.05.2017г.- 31.05.2017г.

С разпореждане № 152-00-256-3/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Г.Д.З.. Като  мотиви е посочено, че предвид данните в Констативен протокол № КП- 5-15-00461131/25.09.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, лицето Г.Д.З. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

С разпореждане № 152-00-256-4/19.11.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив е разпоредено лицето Г.Д.З. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.06.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 3 493,47 лв. лева главница и 317,57 лв. дължима лихва.

Разпореждане № 152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив е оспорено от З.  пред Директор на ТП на НОИ-Пловдив, който с оспореното пред настоящата инстанция Решение № 2153-15-22/18.01.2019г. е оставил в сила разпореждането и е отхвърлил жалбата срещу същото, излагайки съображения за наличието на предпоставките по чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Разпореждане № 152-00-256-3/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив също е оспорено от З.  пред Директор на ТП на НОИ-Пловдив, който с Решение № 1040-15-5/18.01.2019г. е спрял образуваното производство по жалбата, до приключване на производството по оспорване на разпореждане № 152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив със стабилен административен/съдебен акт, приемайки, че е налице връзка на преюдициалност между двете производства.

6.В хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателствени средства, като е разпитана свидетелката Г.Б.Б., собственик на ЕТ „Г.Б. – Водолей“. Разпитана по делото свидетелката е заявила, че с Г.Д.З. нямат родствена връзка. През 2017г. З. е водил два пъти при нея хора във връзка с консултация, изпратени били от колегите от НАП и тогава той й споделил, че е шофьор и е напуснал работа. Свидетелката в този период, май месец 2017г. била много зле, тъй като единадесет месеца преди това, при катастрофа загинал 27 годишният й син и поради тази причина не могла да шофира колата си, не могла да си върши работата. Тогава се разбрали  с Г.З. да го вземе да работи при нея за известно кратко време, изпълнявайки функциите на шофьор, защото свидетелката спряла да шофира, а той имал автомобил. Назначила го до края на месец май. За 15-те дни, това което му се е полагало по ведомости, трудовото възнаграждение, му било изплатено.  За ЕТ най – редовно били внасяни задълженията към НОИ и НАП. След приключване на взаимоотношения със З., след около година и три месеца й били връчени задължителни предписания за заличаване на няколко човека, като преценили, че Г.З. не е изпълнявал трудови задължения. Свидетелката изпълнила предписанията, защото в тях пишело, че ако не ги изпълни подлежа на санкция и глоба. Свидетелката е заявила още, че е ходила на психолог, на психиатър, била много зле и затова не е обжалвала задължителните предписания и заличила данните.

 

IV.За правото :

7. Решението, предмет на настоящия съдебен контрол е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, а именно от Директор на Териториално поделение  на НОИ - гр.Пловдив, който е компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.1,т.2, б.“б“ от КСО. При издаването на оспорения индивидуален административен акт е спазена изискуемата се от закона писмена форма. Решението е мотивирано, в него са изложени фактическите и правни основания довели до неговото издаване. Следва да се отбележи, че административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е решението на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта. С оглед на изложеното съдът приема, че решението на Директор на ТП на НОИ - Пловдив е надлежно мотивирано.

При постановяване на решението, предмет на настоящия съдебен контрол не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Оставайки в сила процесното разпореждане и отхвърляйки жалбата срещу него административния орган е постановил един правилен и законосъобразен административен акт. Съображения за това са следните:

8. Правното основание за издаване на разпореждане № 152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, посочено и в самото него, е разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.

Посочената разпоредба гласи, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа който го е издал когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Събрания по административната преписка доказателствен материал по несъмнен начин сочи, че жалбоподателят Г.Д.З. не е упражнявал трудова дейност при ЕТ“Г.Б. - Водолей“ за периода 15.05.2017г. – 31.05.2017г., съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

От своя страна § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО дава легално определение на "осигурено лице", като осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.

Както в чл. 10, ал. 1 от КСО, така и в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО законодателят използва изразите: "лицето да упражнява трудова дейност", "което извършва трудова дейност", т. е. не е достатъчно да съществува трудов договор, а реално да се осъществява, упражнява трудова дейност. В тази връзка ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив се е позовал на данните в Констативен протокол № КП - 5-15-00461131/25.09.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ- Пловдив, съгласно които З. не е упражнявал трудова дейност при ЕТ „Г.Б. - Водолей“ за периода 15.05.2017г. – 31.05.2017г., по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази насока следва да се съобрази и факта на заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, което заличаване е извършено от самата собственичка на ЕТ Г.Б. – логично е ако жалбоподателят действително е упражнявал трудова дейност във фирмата на едноличния търговец, работодателят да не заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, независимо че има задължителни предписания за това.

По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност при ЕТ „Г.Б. - Водолей“ за периода 15.05.2017г. – 31.05.2017г., като показанията на свидетелката Г.Б., че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, не променят този извод. Показанията на свидетелката в тази им част противоречат на събраните по преписката писмени доказателства, съставляващи официални документи, поради което и съдът не ги кредитира при разрешаването на административноправния спор.

Действително, в случая формално трудов договор е бил сключен и е била внесена съответната осигурителна вноска за Г.Д.З. за периода от 15.05.2017г. до 31.05.2017 г., в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката в останалата им част, но след като той не е упражнявал трудова дейност при едноличния търговец за същия период, на посочената длъжност в трудовия договор, то за него не е бил осъществен фактическия състав за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, т. е. той няма качеството на осигурено лице за този период,

9. Ето защо, и по изложените съображения, съдът намира, че са били налице законовите предпоставки за издаване на разпореждане за отмяна разпореждането за отпускане на ПОБ поради представянето на нови документи и доказателства, имащи отношение към правото за получаване на ПОБ. Затова оспореното разпореждане № 152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Пловдив е издадено в съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето решение, директорът на ТП на НОИ -Пловдив е постановил правилно и законосъобразно решение. Жалбата се явява неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.

 

V.За разноските :

10. При посочения изход на спора,  на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължат сторените разноски по производството.Те се констатираха в размер на 100 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.З., ЕГН : **********, с адрес: *** срещу Решение №2153-15-22/18.01.2019г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. срещу разпореждане №152-00-256-2/01.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пловдив, с което на основание чл.54ж ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 152-00-256-1/14.06.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

ОСЪЖДА Г.Д.З., ЕГН : **********, с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: