Решение по дело №13045/2019 на Софийски градски съд

                           Р  Е  Ш Е Н И Е    

 

  Гр. София, 21.12.2020, г.

 

 

                                 В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година  в следния състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                 ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

       

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 13045 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на 258-273 от ГПК.

 

         С решение № 179644 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 66063/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав съдът е отхвърлил предявения от С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.О.Н., с адрес: гр. София, бул. „******иск с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 6 ЗДСл вр. чл. 19, т. 6 НЗСДА за сумата от 5 217 лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа по проект BG05M2ОP001- 2.002 „Студентски практики - фаза 1“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020г. за периода от 01.02.2017г. до 01.07.2017г.

                Недоволен от постановеното решение, с което искът при квалификацията на чл. 67, ал. 7, т. 6 ЗДСл вр. чл. 19, т. 6 НЗСДА е отхвърлен , е останал ищецът С.Г.М., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения, за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. По-конкретно поддържа, че неправомерно първостепенният съд е обосновал изводите си за неоснователност на предявения иск като се позовава на последваща Заповед № РД 09-135/19.01.2017 г., с която зам.-министърът на МОН е утвърдил вътрешни правила за заплатите на служителите на МОН и е отменил условията за работа по процесния проект, доколкото по проекта ищецът е работил почти две години при утвърдените вече условия. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и уважи предявения иск.

Въззиваемата страна – М.О.Н. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС.

По иска с правно основание чл. 67, ал.7, т. 6 ЗДСл вр. чл. 19, т. 6 Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСД А).

Решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка - при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, а и с доклада по делото първостепенният съд е отделил за безспорни и неподлежащи се от доказване фактите, че за периода от 01.02.2017 г. до 01.07.2017 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „държавен експерт“, като със Заповед № РД-09-615 от 10.05.2016 г., а впоследствие със Заповед № РД-09-2466 от 01.06.2017 г. на Министъра на образованието и науката ищецът е бил определен за член на екипа за организация и управление по проект BG05M2ОP001-2.002 „Студентски практики - фаза 1“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. като областен координатор по проекта, както и че ищецът е работил по проекта за периода от 01.02.2017 г. до 01.07.2017 г., от която дата служебното му правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със Заповед №РД 10-1725 от 14.06.2017г. Видно от приетата от първоинстанционният съд длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „държавен експерт“ сред основните задължения на длъжността е извършване на дейности по управление и изпълнение на проекти, финансирани/съфинансирани от фондове и програми на Европейския съюз, по които бенефициент е МОН, което е съответствие на разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от Закона за държавния служител, съгласно който на държавния служител с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на органа по назначаването да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

 По делото са приети като писмени доказателства, неоспорени от ответника справки за отработени и одобрени часове за работа по проект BG05M2OP001-2.002 „Студентски практики — фаза 1“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020г., от които се установява, че за м.02.2017г. ищецът е отработил 75 часа по проекта, за м.03.2017 г. - 70 часа, за м.04.2017 г. - 42 часа, за м.5.2017 г. - 77 часа и за м.06.2017 г. - 78 часа, поради което обоснован е изводът на СРС, че за посочените отработени часове ответникът дължи на ищеца заплащане на допълнително трудово възнаграждение за извършената работа на основание чл. 67, ал. 7, т. 6 ЗДСл вр. чл. 19, т. 6 НЗСДА.

Законосъобразен е извода на първостепенния съд, че при определяне на дължимия размер на възнаграждението на ищеца следва да се вземат предвид Вътрешните правила за заплатите на служителите в Министерството на образованието и науката, утвърдени със Заповед № РД 09-135 от 19.01.2017г., в сила от 01.02.2017г., доколкото за процесния период не е била приложима разпоредбата на чл. 25а, ал. 2 НЗСДА (в сила от 01.01.2019 г.), приета въз основа на законовата делегация на чл. 67, ал. 11 ЗДСл., определяща начина на изчисляване на допълнтелното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 6 ЗДСл.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати и задължителни осигурителни вноски за сметка на осигурителя на служителите по управление и изпълнение на проекти, финансирани/съфинансирани от фондове и програми на Европейския съюз, са бюджета на МОН и бюджетите на съответните проекти/програми, като основаната месечна заплата/възнаграждение се финансира пропорционално от двата източника, а допълнителните възнаграждения - от бюджета на МОН, а съгласно чл. 35, ал. 5 от Вътрешните правила изчисляването, начисляването и изплащането на полагащите се основни месечни заплати/основни месечни възнаграждения на служителите, извършващи работа по управление и изпълнение на проекти, финансирани/съфинансирани от фондове и програми на Европейския съюз, по които бенефициент е МОН, се извършва пропорционално от съответните източници на финансиране.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена предпървоинстанционния със Съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвило същата при отчитане на отработените и одобрени часове по проекта за процесния период съгласно справките, представени от ищеца, и правилата за изчисляване и начисляване на допълнително възнаграждение за отработените часове по Вътрешните правила, дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за работата по проекта за периода от 01.02.2017 г. до 01.07.2017 г. се равнява на сумата от 3 948,56 лв., която е платена  на ищеца по ведомостите за заплати за съответния месец.

При съобразяване на доказателствената тежест в процеса, както и при събраните по делото писмени доказателства въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че по делото не се установява ищецът да е работил по проекта над посочените в справките часове за съответния месец, както показанията на свидетелката М.следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК (свидетелката е съпруга ищеца и следва да бъде съобразена възможната й заинтересуваност) и при отчитане на факта, че тези свидетелски показания - за положен от ищеца ищеца труд по проекта в почивни дни и на официални празници, не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.

Законосъобразен с оглед установеното плащане на дължимото за периода допълнително възнаграждение за работа на ищеца по проект BG05M2OP001-2.002 „Студентски практики - фаза 1“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. се явява извода на СРС, за неоснователност на при квалификацията на чл. 67, ал. 7, т. 6 ЗДСл вр. чл. 19, т. 6 НЗСДА за сумата 5 217 лв.

В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Въззиваемата страна не ангажира доказателства за направени разноски поради което такива не й се следват.

         Водим от горното, Софийски градски съд

 

          Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 179644 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 66063/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.