Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 883
гр.Русе, 07.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански
състав
в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието на
прокурора .............................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 3131 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Ю.Й.Д.
твърди, че е собственик на три ниви, находящи се в землището на с.К., общ.Л.,
обл.Разград, които през стопанската 2015/2016 г. отдала под наем на ответника с
писмен договор, сключен за срок от 1 година.Счита, че с изтичане на
определеното време, контрактът е прекратил действието си.Независимо от това
обстоятелството, без нейно знание и съгласие, ответникът продължил да ползва
земите.При извършена през м.април 2018 г. справка в ОД ”Земеделие”-Разград,
ищцата установила, че наемателят е подал заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ за същите
ниви и за следващите две стопански години, представяйки заверени копия от
договори за наем, сключени от нейно име, всеки със срок на действие от една
година.Твърди, че тя не е подписвала такива документи.Счита, че насрещната
страна следва да й заплати обезщетение за това, че е ползвала имотите без
основание.Претендира заплащане на сумата от 1 875,09 лв., от които за Нива от 7,998
дка, шеста категория, в м.”Ени баалък“, имот №
011005 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 011009, имот № 011006,
имот № 000122, имот № 011002, имот № 011004 се търсят 279,93
лв. при средно рентно плащане от 35 лв. за дка, като
приема, че с извършено на 02.07.2018 г. престиране от ответника на сумата от
990 лв., след отправяне от нейна страна на покана за доброволно уреждане на
отношенията, е било погасено задължението за стопанската 2016/2017 г.,
възлизащо на 271,93 лв. при средно рентно плащане от 34 лв. на декар, за Нива от
12,923 дка, от които 11,631 дка шеста категория,
а 1,292 дка-четвърта категория, в м.”Кору чешме“, имот №
018006 по плана за земеразделяне,при
граници: имот № 000130, имот № 018008, имот № 018007, имот № 018005-за
стопанската 2016/2017 г.-421,78 лв., при
съобразяване същото плащане, от които
относими към този дълг приема погасени 17,60 лв., а за стопанската 2017/2018
г.-452,31 лева, за Нива от 20,602 дка, четвърта категория, в м.”Хайвалък“, имот №
035002 по плана за земеразделяне, при
граници: имот № 035003, имот № 035001, имот № 000156, имот №035005-721,07
лв. за стопанската 2017/2018 г., като приема, че
задължението за стопанската 2016/2017 г., възлизащо на 700,47 лева също е
погасено на 02.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба, както и обезщетения за забава за времето 21.06.2018 г.-26.05.2019 г.
на обща стойност от 177,60 лв., а по пера, както е заявено в молбата от
13.02.2020 г.Търсят се разноски за производството.
Ответницата А.К.И.,
в качеството й на ЕТ ”ММ-М.Й.-А.И.”-Разград, оспорва исковете.Счита, че не
дължи търсените суми, тъй като 5,957 дка от отдадените й под наем земеделски
земи са необработваеми, а за тях, през периода 2007 г.-2017 г., ищцата е
получила наем от 2 978,50 лв.Намира, че наемодателката се е обогатила без
основание с тази сума, в който смисъл прави възражение за прихващане.Претендира
се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, че ищцата е собственик на трите имота, находящи се в землището на с.К.,
общ.Л., обл.Разград /л.4/.Тези земеделски земи, както и още две ниви, всички с
площ от 44,321 дка, били отдадени под наем на ответницата, като няма
разногласие по въпроса, че ЕТ е обработвала нивите през стопанската 2015/2016
г.
Ответницата
признава, че е ползвала имотите и през следващите две стопански години.В тази
връзка е представен Договор № 105 от 01.05.2016 г. /л.31/.Ищцата е оспорила
подписа си, както и вписаната в документа дата.Другата страна е пояснила, че договорът е подписан от св.Пл.П.,
първи братовчед на Ю.Д., който също отдавал земи под наем в това землище.Сочи, че
наемодателката е била съгласна да бъде представлявана от своя роднина.
Съгласно
договора, страните се споразумели, че наемателката ще ползва недвижимостите за
срок от 1 година, срещу което ще дължи 80 кг пшеница за 1 дка земеделска земя или
паричната равностойност, според средната пазарна цена за стопанската година.В
документа има изписан ръкописен текст ”или 30 лв. за дка”, платими в края на
стопанската или календарна година.В договора е посочено, че прекратява
действието си според условията, предвидени в закона и по взаимно съгласие на
съконтрахентите.
Ответницата твърди,
че наемните отношения с ищцата за тези земи датират от 2007 г.Представени са
списъци за изплатени наеми за 2012 г.-2015 г., като документите в по-голямата
си част са изпълнени небрежно, текстът е ръкописен, поставян хаотично и видимо
с различни пишещи средства.В първия списък е записано, че за 2012 г. ищцата е получила
2 436,50 лв. за 44,3 дка.Срещу името на лицето има положен подпис.В същия
списък срещу името на друг наемодател е записано, че взема рента за 2014 г.Само
за някой лица са упоменати декарите земя и никъде на друго място, освен за
ищцата, няма посочена единична цена за декар.В списък от 26.09.2013 г.,
озаглавен ”Наем 2012-2013 г.”, Ю.Д. е под № 17.Тук е отбелязано, че за 44,2 дка
по 55 лв., тя е получила 2 420 лв./вместо 2 431 лв./.Срещу някой от
подписите е поставена дата от 2015 г.В списъка за 2014 г. най-отдолу е записано
име ”Ю.” , сума 2 600 лв. и подпис.За 2015 г. рентата отново е 2 436
лв.-по 55 лв. за 44,3 дка.
Ищцата не
отрича, че е била в договорни отношения с насрещната страна за процесните земи
през стопанската 2010/2011 г. и 2011/2012 г.В тази връзка са представени
договор от 01.08.2010 г., касаещ общо
осем ниви, и договор от 01.08.2011 г. за пет имота.Всеки от контрактите е
сключен за срок от една година, като в първия от тях паричната равностойност на
пшеницата е определена на 25 лв. за дка, а във втория-на 30 лв.
Трите
договора, представени по делото, са типови, като ръкописно в тях са записани имената
на наемодателите, имотите, срокът на действие на контракта и левовата
равностойност на пшеницата.
Св.Пл.П.
установява, че в договора от 01.08.2010 г. фигурират и негови земи.Той
договарял от свое име, като представлявал и братовчедка си, за което тя била
съгласна.Документът носи само неговия подпис за наемодател. През следващата
стопанска година с братовчедка му се разбрали всеки да сключи самостоятелен
договор с ЕТ, но отново свидетелят поставил подпис от името на ищцата, за което
имал нейното съгласие.Пл.П. установява, че му е известно, че Ю.Д. е продължила
отношенията си с наемателката включително до стопанската 2015/2016 г.Уточнява,
че уговорката им с ЕТ била всяка година да сключват нов договор, за да избегнат
изискването за нотариална заверка.
Свидетелят
потвърждава, че два от петте имота на ищцата, били необработваеми.По този повод
между страните възникнали разногласия, но за някакъв период от време, без да
може да уточни кога, на Пл.П. е известно, че братовчедка му да е получавала
наем от ответницата.
Свидетелят
сочи, че докато траели взаимоотношенията им с ответницата, понякога той
получавал своята и на ищцата ренти, но не винаги се разписвал за това.Сигурен е
за 2014 г. /л.73/.Тогава наемателят, по настояване на братовчедка му, по-рано от
обичайното време им изплатил наемната цена.През останалите години ЕТ бил винаги
в забава. Свидетелят уточнява, че след изтичане на първите две стопански години
от 2010 г. до 2012 г., включително, до стопанската 2014/2015 г. неговите
взаимоотношения, както и тези на ищцата с насрещната страна, се уреждали само
по устни уговорки.Потвърждава, че наемателят им предоставял по-високи от
договорените наемни суми.
Във връзка с
Договор № 105/01.05.2016 г., с видимо коригирани месец и година, свидетелят е
заявил в съдебно заседание, че подписът за наемател прилича на неговия, но
счита, че е бил копиран от предходен договор.
Пл.П.
установява, че след 2016 г. наемателката започнала да избягва срещи с него и
братовчедка му.Ищцата провела няколко разговора с ответницата по телефона, като
настоявала да им се изплатят сумите за имотите.А.И.обещавала, но след като няколко
пъти не спазила обещанията си да им преведе парите, двамата с Ю.Д. решили да получат
официална информация от ОД ”Земеделие”-Разград.От там на 16.05.2018 г.
отговорили на ищцата, че петте й имота били декларирани за ползване от
ответницата със заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б ал.3 от
ЗСПЗЗ от 27.07.2016 г. за стопанската 2016/2017 г. и от 28.07.2018 г. за
стопанската 2017/2018 г.В тази връзка наемателката представила пред
административния орган заверени копия на договори за наем със срок на действие
една година.В тях ищцата била вписана като наемодател /л.5/.В документа е
посочено, че двата имота, извън тези, предмет на исковата молба, не са били
обработвани като ниви, поради временната
им неизползваемост.
На 21.06.2018
г. ответницата получила нотариална покана от четирима наемодателя, измежду
които ищцата и св.Пл.П., с която те поискали да им бъде изплатена наемна цена
за двете процесни стопански години.По делото няма спор, че на 02.07.2018 г. ЕТ
превела по банков път в полза на Ю.Д. сумата от 990 лв.
Между страните
няма разногласие по въпроса, че средните рентни плащания за региона през двете
процесни стопански години са съответно 34 лв. за декар и 35 лв. за декар.
Ответната
страна е заявила в съдебно заседание, че е в невъзможност да представи
договорите за наем, които са депозирали пред ОД ”Земеделие”-Разград.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че в периода на стопанските 2010/2016 г. между страните е имало
сключени договори за наем, по силата на които ищцата предоставяла на ответницата
за временно и възмездно ползване, за срок от по 1 година, собствените си
земеделски земи, находящи се в землището на с.К., обл.Разград, срещу което наемателката
заплащала наемна цена.От събраните в производството доказателства, както и от
обясненията на страните, става ясно, че за част от годините отношенията по
повод имотите са се уреждали по устни уговорки.
Няма спор, че през стопанските 2016/2017 г. и
2017/2018 г. ответницата е продължила да ползва земеделските земи, подавайки за
тях заявления до ОД ”Земеделие” по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ, като във връзка с
изискването на чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ представила пред административния орган
заверени копия от договори за наем, всеки със срок на действия от една година,
в които ищцата фигурира като наемодател.Такива документи в хода на настоящото
производство не се представиха.С оглед данните по дело, съдът счита, че с цел да спази законовите изисквания, даващи
й право да обработва земеделските земи с всички привилегии на земеделски
производител, пред административния орган наемателката е ползвала договори,
които не са подписани от ищцата или от неин представител. Допуснати са законови
нарушения, но тези обстоятелства в случая се явяват ирелевантни за спора.С
оглед признанието на ищцата, че между нея и ЕТ е имало договор за наем за
стопанската 2015/2016 г., то ако след изтичане на уговорения между страните срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределено време-чл.236 ал.1 от ЗЗД.Съдът намира, че в процесния случай липсват данни наемодателката да се е
противопоставила на ползването на земеделските земи.Според показанията на
св.Пл.П., двамата с ищцата са били в известност, че ответницата продължава да ползва
имотите им и след 2016 г.Жената се обаждала няколко пъти на наемателката да
настоява да им се изплатят съответните суми.В нотариалната покана от 2018 г.
също се съдържа само изявление за престиране на наеми, без искане да се
преустанови ползването на недвижимостите.При това положение исковете за
заплащане на обезщетения и лихви за забава не могат да бъдат уважени.Дори да
счита, че финансовите им взаимоотношения с ответницата по повод ползването на
нивите не са окончателно уредени с извършения превод от 990 лв., то ищцата
следва да реализира правата си по друг, предвиден в закона ред.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Й.Д., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:***, офис № 17,
чрез адв.Н.Б. ***-М.Й.-А.И.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Н.Й.Вапцаров”
№ 17, вх.А, ет.3, ап.5, със собственик А.К.И., със съдебен адрес:***, офис № 3, чрез адв.Д. ***, искове
за заплащане на
сумата от 1 875,09
лв.,
представляваща дължим остатък от обезщетения за неоснователно ползване през
стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 години на собствените й земеделски земи,
находящи се в землището на с.К., общ.Л., обл.Разград, от които за нива от 7,998 дка, шеста категория, в м.”Ени баалък“, имот №
011005 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 011009, имот № 011006,
имот № 000122, имот № 011002, имот № 011004-279,93 лв., за нива от 12,923 дка, от
които 11,631 дка шеста категория, а 1,292 дка-четвърта категория, в м.”Кору
чешме“, имот № 018006 по плана за
земеразделяне,при граници: имот № 000130, имот № 018008, имот № 018007, имот №
018005-за стопанската 2016/2017 г.-421,78 лв., а за стопанската 2017/2018 г.-452,31
лева, и за нива от 20,602 дка,
четвърта категория, в м.”Хайвалък“, имот № 035002 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 035003,
имот № 035001, имот № 000156, имот №035005-721,07 лв. за стопанската 2017/2018 г., със законната лихва върху тях
от 27.05.2019 г., както и обезщетения за забава за времето 21.06.2018
г.-26.05.2019 г. на обща стойност от 177,60 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.Й.Д., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:***, офис № 17,
чрез адв.Н.Б. ***, да заплати на ЕТ ”ММ-М.Й.-А.И.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Н.Й.Вапцаров” № 17, вх.А, ет.3, ап.5, със собственик А.К.И., със съдебен адрес:***, офис №
3, чрез адв.Д. ***, сумата от 540 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/