№ 121745
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110155605 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 55605/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба с вх. № 216079/13.10.2022 г. от „Виваком България“ ЕАД
срещу Агенция по заетостта.
С разпореждане от 17.10.2022 г., съдът при проверка на редовността на исковата
молба е счел, че същата е нередовна, поради което е предоставил възможност на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за ответника да
конкретизира претенциите си, като: 1) уточни основанието и периода за който е предоставял
телекомуникационните услуги, като съобрази издадената в негова полза заповед за
изпълнение; 2) представи доказателства за довнесена държавна такса. На страната е указано,
че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството ще
бъде прекратено.
В предоставения срок е подадена молба от 01.11.2022 г., с която ищецът е представил
доказателства за внесена държавна такса, като са изложени твърдения във връзка с
основанието на претенцията и е посочен периодът й.
Постановено е Разпореждане от 03.11.2022 г., с което исковата молба е обездвижена с
указания до ищеца, че съдът му предоставя последна възможност в едноседмичен от
съобщението да посочи ясно и точно основанието на което твърди, че е предоставил
телекомуникационни услуги както и периода за който е предоставил същите, като съобрази
издадената в негова полза заповед за изпълнение.
1
Подадена е молба от 07.12.2022 г. от ищеца във връзка с дадените от съда указания.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба, съобразно правилото на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира следното:
На първо място трябва да се отбележи, че принципно указания по редовността на
исковата молба се предоставят еднократно, особено като се има предвид факта, че ищецът се
представлява от лице, което упражнява юридическата професия. Въпреки това с оглед
частично изпълнените указания, съдът е предоставил възможност на страната да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба.
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.“. Тоест, в случая твърденията на ищеца досежно основанието на
предявената претенция следва да отговаря на отразеното в заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 26523/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
В случая съдът констатира, че твърденията на ищеца се разминават от отразеното в
заповедта за изпълнение, вкл. съдът отчита и взема предвид факта, че и по самото заповедно
производство на ищеца (тогава заявител) са давани указания по редовността на заявлението
във връзка с основанието на което се претендират вземанията. В тази насока трябва да се
посочи, че самият ищец изрично е посочил и е отразено в заповедта за изпълнение, че
основанието за ползването на телекомуникационните услуги е договор № 2/08.01.2018 г.,
докато в настоящото исково производство се твърди, че след изтичането на договора,
услугите се дължали по фактури (в исковата молба – без изобщо настоящият съдебен състав
да намира за необходимо да изяснява, че принципно за гражданското право фактурата не е
основание за нищо сама по себе си), което се поддържа и в уточнителната молба от
01.11.2022 г., а в молбата от 07.12.2022 г. се поддържа наличието на допълнително
съглашение между страните към договора № 2/08.01.2018 г., респ. че договорните
отношения между страните са обективирани в издадените фактури. Последното не може да
бъде взето предвид от съда, тъй като се касае за различни основания от отразеното в
заповедта за изпълнение.
Следователно, с оглед изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
129, ал. 3 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството да
бъде прекратено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 216079/13.10.2022 г.,
подадена от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ...... срещу АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА,
като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55605/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
ищеца пред Софийският градски съд с частна въззивна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3