Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.02.2022г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На седми февруари 2022 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Жоржета Х.
като разгледа докладваното от съдията т.д.№26 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание по чл.49 от ЗЗД в общ размер
на 242 208.30
лв.
Ищецът „Л...“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* твърди в
исковата си молба, че в резултат виновно противоправно
поведение на директора на ТП-ДЛС“Ч...“-гр.Попово, изразяващо се в подбудителство
към лъжесвидетелстване и съставяне на документи с невярно съдържание, използвани
в съдебния спор по чл.82 от ЗЗД по т.д.№13/2016г. на ОС-Търговище, както и
съзнателно възпрепятстване на ищеца да осъществи дейност в договорени за
дърводобив обекти, последният претърпял имуществени вреди, както следва-125 509.89
лв. от пропусната полза от неизпълнен договор №68/02.09. 2015г. за добив на
дървесина и договор №74/ 23.09.2015г. за продажба на дървесина, ведно с лихва
за забава в размер на 54 991.26 лв. за периода от 27.10.2015г. до 19.02.2020г.,
съдебни разноски по т.д.№13/2016г. на ОС-Търговище в размер на 24 919 лв., ведно с лихва за
забава в размер на 10 356.39 лв. за периода 16.01. 2016г.-19.02.2020г.,
сумата 18 461.17 лв. по изпълнителен лист №11/ 2018г., ведно с лихва за
забава в размер на 2 720.37 лв. за периода 23.05. 2018г.-19.02.2020г. и
сумата 4 800 лв. разноски по ДП №66/ 2019г.на ОДМВР-Търговище, ведно с
лихва за забава в размер на 240 лв. за периода 24.08.2019г.-19.02.2020г.,
обуславящо ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците
„Североизточно държавно
предприятие“-гр.Шумен, ЕИК *********, възложило управлението на държавното
стопанство на деликвента, както и на ТП-ДЛС“Ч...“-гр.Попово,
чийто управител е бил последният.Моли съда да постанови решение, с което да
осъди първия ответник, а при условията на евентуалност-втория ответник, да му
заплатят исковата сума в общ размер на 242 208.30 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
С писмени отговори по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват претенциите,
предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по спора, както и липса на
материалноправни предпо-ставки за уважаването им,
включително и с възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С договор №
68/02.09.2015г. за извършване на дейности за обект № 1, позиция № 1, насаждения
с кад. № 000003, 000190, 000246, 000080, 000070 и 000137, със срок на действие
30.10.2015г., продължен до 30.12.2015г. с анекс № 84/14.10.2015г., ищецът се задължил
да извърши почистване от дървесна и
храстова растителност за осигуряване на проводимостта на речните легла в
посочени критични участъци на територията на област Търговище, разположени на територията на ДЛС „Ч...“
гр.Попово- сеч, разкройване на асортименти по БДС, извоз до временен склад и
рампиране на добитата дървесина, почистване на дървесината и храстова
растителност, с прогнозно количество
дървесина от общо 908 пл.куб.м дървесен вид върба, 268 пл.куб.м тех.дървесина и
дърва за огрев- 640 пл.куб.м., при
договорена единична цена за сеч и извоз до временен склад 19лв./м3 без ДДС или на
обща стойност 17 252.00лв. без ДДС,
което количество е закупено от ищеца с договор №74/23.09.2015г. от стопанството
за сумата 19 068 лв.
По искова молба на ищеца срещу ДЛС „Ч...“
гр.Попово е образувано т.д.№13/2016г. на Окръжен съд-Търговище за
присъждане на обезщетения по чл.82 от ЗЗД за вреди от неизпълнен договор
№68/02. 09.2015г. за добив на
дървесина и договор №74/23.09. 2015г. за продажба на дървесина, разрешен
окончателно с влязло в сила решение №138/21. 06.2017г. по в.т.д.№83/2017г. на Апелативен съд-Варна, с което
претен-циите за главница и лихви
изцяло са отхвърлени, разрешени са и въпро-сите
относно дължимите съдебни разноски. Ищецът е
подал и молба за отмяна на влязлото в сила решение по търговския спор по
чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, като с решение №201/27.12.2019г. по т.д.№2294/2019г.
на ВКС, IIт.о. същата е оставена без уважениеq.Прекратено е и наказателното производство по ДП №66/ 2019г.на
ОДМВР-Търговище по чл.290, ал.1 от НК срещу свидетел по търговския съдебен спор,
поради несъставомерност на деянието, макар и св.И.И.В. съзнателно да е
потвърдил неистина относно маркирането на дърветата по т.д.№13/2016г. на
Окръжен съд-Търговище.
При тези
обстоятелства, въпросите относно това дали решението по чл.82 от ЗЗД е повлияно
от неверни показания или невярно документиране са неотносими към настоящия
съдебен спор, меродавни за който са обстоятелствата налице ли е противоправно
възпрепятстване по смисъла на чл.45 от ЗЗД от страна на директора на ловното
стопанство ищецът да осъществи сечта в определения район, последица на което
поведение да е невъзможността ищецът да реализира приход от продажбата на
добитата дървесина, обуславящо и производната безвиновна отговорност по чл.49
от ЗЗД на съответния възложител на управлението на стопанството, по отношение
на която не е изтекла общата 5-годишна давност от края на 2015г. до предявяване
на исковата молба на 19.02.2020г. Не е налице и сила на присъдено нещо по
спора, предвид липсата на тъждество на предмета му с предмета на т.д.№13/2016г.
на ОС-Търговище, съгласно указанията по определение №260168/31.03.2021г. на
АС-Варна.
Съгласно чл.45, ал.2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечта
в горите, за извършването й е необходимо насаждението да е маркирано и да е издадено
позволително за сеч, а съгласно договора за сеч, предаването на обекта става с
протокол, като изпълнителят е длъжен да отсича само маркирани дървета.В тази
насока, приложените позволителни са с неверни данни относно вида и размера на
площите, като единствено за имот №000070 е представен подписан от страните
протокол за въвеждане на изпълнителя, а представителят на последния е отказал
да подпише протоколите за въвод в имоти кад.№№ 000003, 000246 в землището на с.
Конак и №000190 в землището на
с.Априлово, поради липса на маркировка.Липсата на маркировка и ограничаване на
площите за сеч се потвърждава от показанията на св.М.-бивш служител при ищеца и св.Д.-бивш заместник-директор на стопанството, не се опровергава
и от показанията на св.И.И.В.-бивш началник на посочения участък в стопанството,
които са неясни и уклончиви. С отчитане вероятна заинтересованост от изхода на
делото на всеки един от свидетелите (включително св.Д., който е понастоящем в съдебен спор с ответниците), при така констатираните противоречия, предпочитание следва
да бъде отдадено на първата група свидетелски показания, не само с оглед
тяхната категоричност и последователност, но и с оглед потвърждаването им от
представени по делото писмени доказателства- писма вх. №3445/23.11.2015г. и вх.№
3746/17.12. 2015г., удостоверяващи, че ищецът
е поискал съдействие от възложителя в тази насока, но отговор не последвал,
нито разпореждания на директора до съответните служители да осъществят въвод,
съобразно нормативните изисквания. Заключенията на вещите лица също установяват
липса на трасиране и ограничаване площта на сечищата.При тези обстоятелства,
следва да се приеме, че изпълнителят е поставен в невъзможност да осъществи
законна сеч в обектите по договора, от което са последвали имуществени вреди за
същия, изразяващи в пропусната ползи по договор
№68/02.09.2015г. и по договор №74/23.09. 2015г., съгласно заключенията на
назначените технически и икономическа експертиза, като следва да се прецени
дали неизпълнението на договорните задължения от страна на възложителя се дължи
на противоправно поведение на неговия директор, чиито управленски функции са
възложени от първия ответник с договор за управление №34/23. 10.2014г.
Представените по
делото доказателства не установяват преки нареждания на директора на ДЛС до
служителите да не се дава достъп на изпълнителя до обектите, да се бави и
отлага максимално дълго въвода в тях, предвид твърденията в исковата молба.В качеството
си на ръководител, обаче, същият е длъжен да организира и контролира дейността
на стопанството, включително осигуряване достъп на изпълнителите по сечта до определените
им обекти.Който достъп да е не само фактически, а при спазване всички
изисквания на нормативната уредба за провеждане на законна сеч.А изготвените протоколи
за въвод не удостоверяват изпълнение на тези задължения, т.е. границите на
секторите за сеч да са надлежно очертани и маркировката да е осъществена преди
започване на дейността. Напротив, събраните свидетелски показания и останалите
писмени доказателства обуславят обратния извод. Дори и при гола сеч да не е
необходимо маркиране на отделните дървета, то очертаването на границите на
сечището е безусловно изискване-чл.50, ал.6 от Наредба №8/ред.2013г./, съгласно
която разпоредба ограничаването на площта при гола сеч се извършва чрез маркиране
с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени
за сеч, както и с отбелязване с видим знак върху оставащите крайни дървета.В
тази насока ищецът е депозирал две писмени искания, адресат на които е именно директорът
и в чиито управленски правомощия е да разпореди очертаването на границите и
маркировката, и то своевременно, предвид краткия срок за изпълнение, но не го е
сторил и по този начин е възпрепятствал неправомерно изпълнителя, като липсата
на основателна причина за това сочи на съзнавана нагласа в поведението.Довод за
това са и показанията на св.Д., съгласно които директорът е разпоредил границите и маркировката да се
поставят едва след изтичане срока на договора за сеч, в хода на съдебното
производство по т.д.№13/2016г. на ОС-Търговище, както и призованите за
свидетели по делото служители да възпроизведат неверни факти пред съда. Неизпълнението
на тези задължения е основание за отказ на изпълнителя да извърши сечта, която при
тези условия би била незаконна, както и представлява основание за ангажиране
гражданската отговорност на възложителя по договора за управление на стопанството
за поведението на директора и предявените искове за обезвреда по чл.49 от ЗЗД по
повод сечта и продажбата на дървесина са доказани по основание.
Относно размера на
вредата за меродавно следва да се приеме заключението на двучленната техническа
експертиза, не само с оглед липсата на противоречие в становището на двете вещи
лица, всяко от което е посочено от насрещните страни, но и с оглед на
техническата му издържаност, подробна и ясна обосновка, както и използване на
адекватни методики при изчисленията.Съгласно посоченото заключение, действителното
количество на неотсечения дървостой на върба, топола и габър по договора през
2015г. е както следва: в имот № 000003-17.749 куб.м., 000190-70.265 куб.м.,
000246-660.381 куб.м., 000080-465.404 куб.м., 000070-956.605 куб.м. и 000137-338.740
куб.м. или общо 2 509.144 куб.м. стояща дървесина.След приспадане на текущия
прираст за цялата площ от 33.61 куб.м. и предвид заключението на назначената
икономическа експертиза за пропусната печалба от 12.90 лв. на 1 куб.м. по договор №68/ 02.09.2015г. и пропусната печалба от 36.13 лв. на 1 куб.м. по договор
№74/23.09. 2015г., то пропуснатата от ищеца полза възлиза в размер на 31 934.39
лв.(2 509.144куб.м.-33.61
куб.м.=2 475.534 куб.м. х 12.90 лв.) по първия и в размер на 89 441.04
лв. (2 509.144куб.м.-33.61 куб.м.
=2 475.534 куб.м. х 36.13 лв.) по втория договор, или общо на сумата 121 375.43
лв. До този размер претенцията за пропусната полза е основателна и следва да
бъде уважена, ведно с лихва за забава по чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата в
размер на 36 952.07 лв. за периода 19.02. 2017г.-19.02.2020г. и законната
лихва от 20.02.2020г. до окончателното плащане, като в останалата част до пълния
им размер от 125 509.89 лв.-глав-ница и лихва за забава над сумата 36 952.07
лв. до сумата 54 991.26 лв. и за периода на забава от 27.10.2015г. до
18.02.2017г.(погасена по
давност с изтичане на 3-годишен срок-чл.111, б.“в“ от ЗЗД) претенциите следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
претенциите за имуществени вреди за съдебни разнос-ки по т.д.№13/2016г.
на ОС-Търговище в размер на 24 919
лв., ведно с лихва за забава в размер на 10 356.39 лв. за периода
16.01.2016г.-19.02.2020г., сумата 18 461.17 лв. по изпълнителен лист
№11/2018г., ведно с лихва за забава в размер на 2 720.37 лв. за периода
23.05. 2018г.-19.02.2020г. и сумата 4 800 лв. разноски по ДП №66/ 2019г.на
ОДМВР-Търговище, ведно с лихва за забава в размер на 240 лв. за периода
24.08.2019г.-19.02.2020г., тъй като
разходите се следват за производствата в които са направени, а и липсва пряка
причинноследствена връзка с поведението на деликвента по чл.45 от ЗЗД относно
възпрепятстване икономическата дейност на ищеца.
Първият ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 4 823.37
лв., определени по съразмерност и компенсация, а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на втория ответник направените по делото разноски в размер на 121.21
лв., съразмерно на отхвърления евентуален иск в разгледаната му част.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Североизточно държавно
предприятие“-гр.Шумен, ЕИК ********* да заплати на „Л...“ ЕООД-гр.Търговище, ЕИК
*********
обезщетение в размер на 121 375.43
лв.(сто двадесет и една хиляди триста
седемдесет и пет лева и 43 ст.) за причинени вреди от противоправно поведение на директора на ТП-ДЛС“Ч...“-гр.Попово, изразяващи се в
пропуснати ползи от възпрепятстване изпълнението на договор №68/02.09.2015г. за добив на дървесина и
договор №74/23.09. 2015г. за продажба на дървесина, ведно с лихва за забава в размер
на 36 952.07 лв. (тридесет и шест хиляди деветстотин петдесет и два лева и 7ст.) за периода
19.02.2017г.-19.02.2020г., както и ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.02.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Л...“ ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* против „Североизточно
държавно предприятие“-гр.Шумен, ЕИК *********, а
при условията на евентуалност-против ТП-ДЛС“Ч...“-гр.Попово искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени
вреди, както следва: в частта им над
сумата 121 375.43 лв. до сумата 125 509.89
лв. от пропусната полза от неизпъл-нен договор №68/02.09.2015г. за добив на дървесина и договор №74/
23.09.2015г. за продажба на дървесина, лихва
за забава върху претендираната главница над сумата 36 952.07 лв. до сумата
54 991.26 лв. и
за периода на забава от 27.10.2015г. до 18.02.2017г.; съдебни
разноски по т.д.№13/2016г. на ОС-Търговище
в размер на 24 919 лв., ведно с лихва за забава в размер на
10 356.39 лв. за периода 16.01. 2016г.-19.02.2020г.; сумата 18 461.17
лв. по изпълнителен лист №11/ 2018г., ведно с лихва за забава в размер на
2 720.37 лв. за периода 23.05. 2018г.-19.02.2020г. и сумата 4 800 лв.
разноски по ДП №66/2019г. на ОДМВР-Търговище, ведно с лихва за забава в размер на 240 лв. за
периода 24.08.2019г.-19.02.2020г.,
в резултат виновно противоправно поведение на тогавашния директор на ДЛС“Ч...“-гр.Попово-Г,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Североизточно държавно
предприятие“-гр.Шумен, ЕИК ********* да заплати на „Л...“ ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* направените
по делото разноски в размер на 4 823.37 лв., определени по съразмерност
и компенсация, на осн.чл.78, ал.1-2 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л...“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* да
заплати на ТП-ДЛС“Ч...“-гр.Попово направените по
делото разноски в размер на 121.21 лв., на
осн.чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: