Определение по дело №1542/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3814
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193100901542
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ......../……….10.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1542/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.389 от ГПК, образувано е по обективирано в молба от 15.08.2019г. искане от К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, за допускане на обезпечение на предявените субективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Юробанк България“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“260, п.к. 1766, а в условията на евентуалност „Пробилд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Цар Симеон“32, ет. 4, ап.6, не притежават ипотечно право на предпочтително удовлетворяване върху ½ идеална част от недвижими имоти, представляващи апартамент 5 и гараж 3, находящи се в гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ 12, ет. 3, с идентификатори 10135.1507.808.1.16 и 10135.1507.808.1.13, ведно с 19.805 кв.м./ид.ч. от дворното  място, цялото с площ 272 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.808, идентичен с УПИ IV-15, учредено с нотариален акт № 119, том II, рег. № 2131, нот. дело № 319/2006г. на нотариус № 148 на НК, вписан под № 137, том ХХII, дело № 28491/2006г., вх. рег. № 36786/20.12.2006г. на СВ, за обезпечаване на вземане по договор за кредит HL 14132 от 14.12.2006г., сключен с „Юробанк България“АД.

В исковата молба се поддържа, че договорът за ипотека е сключен за обезпечаване на вземането на „Юробанк България“АД по сключен между страните договор за кредит. Ипотеката е вписана през 2006г. и е подновена през 2016г. На 06.12.2007г. кредиторът „Юробанк България“АД е прехвърлил вземанията си по договора за кредит в полза на „Българиън ритейл сървисиз“ АД, като 08.12.2010г. е извършена обратна цесия. След сключване на всеки от двата договора за цесия не е извършвано прехвърляне на учредената ипотека. Липсва вписване в Имотния регистър на прехвърляне на права по договорната ипотека. Поради непрехвърляне на обезпечението, вземането е придобито от цесионера „Българиън ритейл сървисиз“ АД без договорна ипотека, респективно при обратната цесия вземането също е прехвърлено необезпечено. За вземанията си по договора за кредит кредиторът „Юробанк България“АД се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по т.д. 444/2015г. на ВОС, послужил за обраузваноето на изп.дело 20177110400694 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова. В хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено от „Юробанк България“АД в полза на „Пробилд“ООД с договор за цесия от 31.05.2019г. Правният интерес от поддържане на иска и срещу двамата ответници в условията на евентуалност се обосновава с въведеното оспорване на договора за цесия, основано на твърдения, че липсват доказателства за представителната власт на лицата, които са го подписали, за плащането на цената, като условие за влизането му в сила, за точния размер на вземането по изпълнителното дело и за достоверната дата на вписване на договора в имотния регистър. Правният интерес от поддържане на иска срещу цедента се обосновава и с практиката му да извършва обратни цесии. Доколкото ипотекираните имоти са притежавани в обикновена съсобственост при равни квоти с трето за спора лице, за ищеца е налице правен интерес от отричане на ипотечното право само до размера на притежаваната от него квота. С оглед осуетяване на евентуални затруднения по реализиране на правата си при благоприятен изход от спора, моли за допускане на поисканото обезпечение.

СЪДЪТ, като прецени наведените в молбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск по реда на чл.389 от ГПК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: предявената искова претенция да се явява процесуално допустима и вероятно основателна, да е налице необходимост от обезпечаване – т.е. за ищеца да съществува риск от невъзможност или затруднение при осъществяване на правата му по бъдещото съдебно решение, както и адекватност на заявената обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. 

Обезпечителната си нужда молителят обосновава с твърдения за предприето принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист върху ипотекиран имот, предмет на оспореното ипотечно право.

Молителят се позовава на писмени доказателства, удостоверяващи действия по сключване на договора за поемане на обезпеченото с ипотеката кредитно задължение и осъществените след вписване на ипотеката поредица от цесии. С оглед ранния етап, в който се намира производството, към настоящия момент не може да се направи преценка за вероятна основателност на иска, още повече че прехвърлителният ефект на цесиите по отношение на ипотечното право е правен въпрос, който не следва да бъде предрешаван.

На следващо място изложените в молбата твърдения са недостатъчни за преценката за адекватност на обезпечителната мярка. Липсват данни за страните и предмета на изпълнителното производство, с оглед вероятността изпълнението да е предприето и от други присъединени взискатели и срещу други активи на длъжника или негови гаранти. В такъв случай спирането на цялото изпълнително дело, включително по отношение на други активи и лица, би довело до необосновано навлизане в правната сфера на кредитора и на чужди за настоящият спор субекти. Имайки предвид, че поначало цялото имущество на длъжника служи за покриване на задълженията му, спирането на изпълнението върху всички съдържащи се в него активи заради спор само относно един от тях, би било неоправдано. Липсата на представени доказателства за размера на дълга по изпълнителното дело към настоящия момент възпрепятства и извършването на преценка за размера на евентуалната гаранция, в случай на уважаване на искането за спиране.

По тези съображения на осн. чл. 395 ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба от 15.08.2019г. искане от К.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, за допускане на обезпечение на предявените субективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Юробанк България“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“260, п.к. 1766, а в условията на евентуалност „Пробилд“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Цар Симеон“32, ет. 4, ап.6, не притежават ипотечно право на предпочтително удовлетворяване върху ½ идеална част от недвижими имоти, представляващи апартамент 5 и гараж 3, находящи се в гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ 12, ет. 3, с идентификатори 10135.1507.808.1.16 и 10135.1507.808.1.13, ведно с 19.805 кв.м./ид.ч. от дворното  място, цялото с площ 272 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.808, идентичен с УПИ IV-15, учредено с нотариален акт № 119, том II, рег. № 2131, нот. дело № 319/2006г. на нотариус № 148 на НК, вписан под № 137, том ХХII, дело № 28491/2006г., вх. рег. № 36786/20.12.2006г. на СВ, за обезпечаване на вземане по договор за кредит HL 14132 от 14.12.2006г., сключен с „Юробанк България“АД.

 

Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от датата на постановяването на настоящото определение.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: