Определение по дело №408/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4010
Дата: 9 октомври 2013 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200600408
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 214

Номер

214

Година

18.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.18

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20134100100486

по описа за

2013

година

Normal;за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от Държавна агенция "Д. Р. и В. З." С. , взискател по изп.д. № 170/2002г. по описа на ДСИ при ВТРС, подадена против постановление от 07.12.2012г. с което на осн.пар.2, ал.14 ПЗР на ЗИД ГПК и чл.330 б."д" ГПК е прекратено изпълнителното дело. В жалбата се посочва,че неправилно ДСИ е приел в дву годишен срок да не са поискани изпълнителни действия и се посочва,че с молба от 17.08.11г. са поискали справки за имуществото на длъжника.Посочват още,че по тази молба има дадени указания за внасяне на Дт от 10лв. за извършване на справките.Моли да се отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно.

От ответника по жалба и длъжник в изпълнителното производство- "С." Е. гр.Д. в законоустановения срок не е постъпило писмено становище.

Държавният съдебен изпълнител в писмени обяснения по изп.дело 170/02г. е изложил становище по обжалваното действие с твърдение частната жалба да е неоснователна с оглед разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК даваща възможност на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство когато взискателят не поиска извършване на изпълнителтни действия в продължение на две години.

Окръжният съд като съобрази твърденията в жалбата и въз основа на данните в изпълнителното дело приема за установено следното:

Жалбата на Д а "Д. Р. и В. З." С. -ТД "ДР" В.Т е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК срещу обжалваем акт на СИ и е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на изпълнително дело № 170/2002г. по описа на Д. съдебен изпълнител при ВТРС, е изпълнителен лист издаден от ВТРС по гр.д.№ 1802/2000г. на ВТРС , в полза ДА"ДРВВЗ" С.-ТД"ДР" В.Т за сумата от 948.43лв. неустойка по договор, със законната лихва от 16.10.2000г. до окончателното изплащане и 85лв. разноски . Взискателят с молба от 01.03.2002г.е поискал образуване на изпълнително дело против длъжника като е посочил изпълнителен способ- налагане на запор върху сметки в банки.На 18.04.03г. е извърешен опис и оценка на движима вещ на дружеството,която е възложена на купувач с постановление от 19.10.04г.След направени спарвки от ДСИ по молба на взискателя от м.07.2006г., от ОД"П" сектор КАТ В.Т и от О. В.Т са получени справки за липса на данни за притежавани МПС и недвижими имоти, като през м.06.2008г. отново с молба е изискано повторно извършване на справки за длъжниково имущество.От същите е получена спрака с идентично съдържание. С нова молба от 17.08.2011г. е поискано пак справка от ТД НАП за наличие на недвижими и движими имоти и вещи. От ТД НАП Г с писмо от 03.10.2011г. е посочена липса на декларирани недвижими имоти, на движима собственост , на банкови сметки и на търговски обекти, на регистрирани трудови договори на длъжника .На 07.12.2012г.е постановен атакувания акт.

При така посочената фактическа обстановка правилно и при изпълнение на изискваният в нормата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК ,ДСИ е постановил прекратяване на изпълнителното производство след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.Твърдяните от жалбоподателя изпълнителни действия- искане за събиране на справки и проучване имущественото състояние на длъжника не представляват такива по смисъла на закона - опис, възбрана,запор, продан и т.н.Освен това прекратяването на изпълнителното производство в посочените в нормата на чл.433 ГПК случаи настъпва по силата на закона, и постановлението на СИ само обявява това прекратяване.

При така изложеното съдът приема,че жалбата на Д а "Д. Р. и В. З." С. -ТД "ДР" В.Т е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на осн.чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Д. съдебен изпълнител при ВТРС от 07.12.2012г.по изп.дело № 170/02г., с което съдебният изпълнител е прекратил принудителното изпълнение по делото на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

76C5EC0C609DF601C2257B48003CD6EB