№ 558
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по постъпила
въззивна жалба от Х. СТ. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан
Крум“ 38, подадена чрез адв. Радостин Станчев против решение № 260852 от 11.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 138/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е
пoстановено, че вината за прекратяване на брака му с ищцата ЦВ. Й. Т., ЕГН: **********,
от гр. Бургас поради развод дълбоко и непоправимо разстройство е по негова вина и в
частта, с която ползването на семейното жилище с адрес:гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *** е предоставено само на съпругата -ищца.
Въззивникът изразява недоволство от решението е обжалваната му част, като твърди,
че същото е незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и необосновано.
Излага съображения, че прекратяването на брака е постановено без да са налице основания
за това, като заявява, че ако следва да се търси вина, то тя е и на двамата съпрузи. По
отношение на семейното жилище, въззивникът счита, че немотивирано районният съд е
предоставил ползването му само на съпругата, като заявява, че няма доказателства страните
да имат друго жилище в режим на съпружеска имуществена общност. Заявява, че имота в с.
Банево представлява недовършен строеж, който не представлява жилище по смисъла на пар.
5, т. 30 от ЗУТ, поради което не е годен за обитаване. По подробно изложените в жалбата
съображения се иска отмяната на решението в обжалваната му и постановяване на ново, с
което съдът да постанови, че вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи,
както и да предостави семейното жилище за съвместно ползване и на двамата съпрузи. Не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не
изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата- ищца ЦВ. Й. Т. е депозирала писмен
отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
1
бракът между страните е разстроен, съществува формално и, че вината за това е на
въззивника, които обстоятелства ищцата сочи, че се установяват и от поведението му в
съдебната зала. Сочи, че агресивното поведение на ответника продължило по време на
висящото пред районния съд производство с отправяне на закани с убийство и
саморазправа, за което свидетели станали съдебния състав, адвокатите на страните и
свидетели. Заявява, че ответникът окончателно е напуснал семейното жилище и е заживял в
къщата в с. Банево. Сочи, че за деянията на ответника през м. юли 2021г. е подала молба за
защита по ЗЗДН, по която е образувано гр.д. № 4998/2021г. по описа на БРС, по което съдът
е издал заповед за незабавна защита, а с постановеното съдебно решение от 06.08.2021г. на
ответника са наложени окончателни мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1- т. 3 и т. 5 от ЗЗДН.
Въззиваемата моли горепосочените новонастъпили обстоятелства да се вземат предвид от
съда с оглед установяване на правилния извод на първата инстанция вината на ответника за
разстройството на брака им. По отношение на семейното жилище въззиваемата счита за
правилни изводите на районния съд, че семейното жилище, представляващо двустаен
апартамент не може да се ползва съвместно от двамата съпрузи, като наред с това тя няма
друго жилище, а въззивника с оглед наложените му мерки по ЗЗДН се е преместил да живее
на вилата им в с. Банево. Оспорва твърденията във въззивната жалба, че посочената вила не
е годна за обитаване, като заявява, че тя представлява две стаи с баня и тоалетна, напълно
обзаведени и оборудвани с техника и мебели и е устроена именно за жилищни нужди. Моли
за потвърждаване на решението на районния съд е обжалваните му части и отмяната му в
частта, с която е постановено ищцата да запази брачното си фамилно име, като се иска
съдът да възстанови предбрачното фамилно име на ищцата „Й.“. Моли за присъждане на
разноските по делото. Направени са доказателствени искания по чл. 156, ал. 2, чл. 195 и чл.
176 от ГПК, както и за изискване на гр.д. № 4998/2021г. по описа на БРС, които въззивният
съд е оставил без уважение. Представено е съдебното решение, постановеното по
посоченото дело по ЗЗДН. В съдебно заседание въззиваемата, чрез адвокатския си
представител заявява, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба, като моли съдът
да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части досежно вината и
семейното жилище, от което въззивникът понастоящем е отстранен по реда на ЗЗДН.
Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Пред районния съд ищцата ЦВ. Й. Т. е предявила спрямо ответника Х. СТ. Т. искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 вр. с чл. 56, ал. 1 от СК- за прекратяване на сключения
помежду им граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по
вина на ответника, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата, като
ищцата е поискала да запази след развода брачното си фамилно име.
С постановеното по делото съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявените искове, като допуснал развод и е прекратил сключения между страните
граждански брак на основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК по вина на ответника, предоставил
е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *** изцяло на ищцата и е постановил същата след развода да запази брачното си
фамилно име „Т.“.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частта относно
вината за разстройството на брака и относно предоставеното за ползване само на ищцата
семейно жилище, находящо се на горния адрес. Що се касае до искането на ищцата,
направено в писмения отговор за възстановяване на предбрачното й фамилно име „Й.“, тъй
като първоинстанционното решение в частта относно фамилното име не е обжалвано,
2
същото е влязло в законна сила в тази част и не подлежи на въззивен контрол. Ищцата може
да упражни правото си да иска промяна на фамилното си име в отделно производство и на
друго основание - ЗГР.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция в рамките на заявените във въззивната жалба
оплаквания и при съобразяване на императивните норми, я намира за неоснователна, по
следните съображения:
По отношение на вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на
развод съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая такова искане е направила само ищцата.
Районният съд след преценка на ангажираните по делото доказателства е приел, че
вина за разстройството на брака има само съпругът, тъй като същият е проявявал
неуважително отношение към съпругата си и често е отсъствал от дома, като не е
установено наличие на брачни провинения от страна на съпругата.
Така направения извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата
съдебна инстанция, като същият е правилен и обоснован, тъй като съответства на събраните
по делото доказателства, които са еднозначни и безпротиворечиви. От тях се установява, че
причината за разстройството на брака на съпрузите се дължи изключително на
противобрачното поведение на ответника, изразяващо се в обиди, отправени към съпругата
му и безпричинното отсъствие от живота на семейството им, довело до отчуждаването на
съпрузите. Тъй като гореизложените обстоятелства сочат, че единствено поведението на
ответника е довело до разстройството на брака, правилно районния съд е приел, че
изключителна вина по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК има само съпругът. С оглед
оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че липсват доказателства за наличието на
каквото и да противобрачно поведение на съпругата. Затова неоснователен се явява и
доводът в жалбата, че съпругата също следва да носи вина за разстройството на брака
поради неполагане на усилия от нейна страна за запазването му. В случая районният съд е
допуснал развода, тъй като е преценил, че с оглед данните по делото брачната връзка между
страните е невъзвратимо разкъсана и изчерпана, като вина за това носи единствено съпругът
с оглед противобрачното си поведение. Затова, тъй като по делото липсват данни за
проявено от ответницата поведение, което също да е причинило или да допринесло за
разстройството на брака, същата не може да носи вина за това, че не е искала да запази
брачната си връзка, която е установено, че е дълбоко и непоправимо разстроена и не може
да бъде заздравена. Досежно изложените в жалбата твърдения на въззивника, че считал, че
отношенията му със съпругата му за нормални, без сътресения и без външни признаци за
раздори помежду им, това са негови субективни възприятия, които доколкото не са
подкрепени от доказателства, събрани по делото, са останали недоказани.
От гореизложеното следва, че вина за разстройството на брака има само съпругът,
поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на семейното жилище: Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
3
случай съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. В случая искане за предоставяне ползване на семейното жилище са
направили и двамата съпрузи, като ищцата е поискала да го ползва изцяло, а ответникът е
изразил съгласи и за съвместното му ползване и от двамата съпрузи.
По делото се установява, че роденото от брака на страните дете е навършило
пълнолетие, като не живее при тях. С влязло в законна сила решение от 06.08.2021г. по гр.д.
№ 4998/2021г. по описа на БРС, потвърдено с окончателно решение от 02.11.2021г. по
в.гр.д. № 1695/2021г. по описа на БОС въззивникът е отстранен от семейното жилище чрез
наложена мярка по реда на чл. ЗЗДН за срок от 5 месеца, който срок не е изтекъл
понастоящем.
Тъй като въпросът за ползването на семейното жилище се разрешава в производство,
представляваща спорна съдебна администрация, при предявен иск по чл. 56, ал. 1 от СК
следва да се установи възможността дали в него могат да се обособят отделни помещения за
самостоятелно ползване, независимо коя от страните е въвела искане за ползването му /в
т.см. решение № 13 от 19.03.2014г. по гр.д. № 3649/2013г. по описа на ВКС/. В случая
страните не спорят, а и от представения документ за собственост на семейното жилище, се
установява, че то представлява двустаен апартамент с площ от 58.64 кв.м., придобит по
време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, състоящо се от спалня,
дневна, кухня, баня, тоалетна и антре. Безспорно с оглед вида и броя на помещенията в
семейното жилище, съдът приема, че в него отсъства възможност за обособяване на
самостоятелни реални части без общо ползване на помещения от съпрузите. Задължителната
по въпроса за семейното жилище съдебна практика приема, че да може съдът да постанови
съвместно ползване на семейното жилище и от двамата съпрузи при общо ползване на
сервизните помещения не е достатъчно само доказване на жилищна нужда, но следва да се
установи, че отношенията между съпрузите са търпими.
В случая от данните по делото се установява тъкмо обратното – отношенията между
страните са от такова естество, което изключва възможността им за съвместно съжителство,
като наред с това ответникът е този, който често е напускал семейното жилище и е живял в
къщата на страните в с. Банево. Освен това по делото са представени доказателства и за
обстоятелството, че страните имат и друг придобит по време на брака недвижим имот-
апартамент, находящ в същата сграда, но в друг вход и на друг етаж. Установено е също, че
по време на брака страните са построили и къща в с. Банево, която е електрифицирана и
водоснабдена, макар да няма все още издадени нужните строителни книжа за въвеждане в
експлоатация. Там въззивникът често пребивавал, като същата имала условия за преспиване.
От горното следва извода, че жилищната нужда на съпругът може да бъде задоволена с
друг имот и не се изчерпва със семейното жилище.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че правилно
районният съд, съобразявайки данните по делото за липсата на възможност за обособяване
на отделни помещения за самостоятелно ползване от всеки от съпрузите в семейното
жилище, както и наличието на друг имот за обитаване е постановил семейното жилище да
4
се ползва след развода само от съпругата. В допълнение, независимо от горното, между
страните са налице нетърпими отношения, които водят до невъзможност семейното жилище
да им бъде предоставено за съвместно ползване, при общо ползване на сервизните
помещения. Наред с това понастоящем въззивникът е отстранен от семейното жилище по
реда на ЗЗДН съгласно влязло в законна сила решение от 06.08.2021г. по гр.д. № 4998/2021г.
по описа на БРС, като срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗД понастоящем не е
изтекъл.
Предвид горната фактическа обстановка, като е предоставил ползването на
семейното жилище, представляващо прекратена съпружеска имуществена общност изцяло
на съпругата, районният съд е постановил правилно решение по иска по чл. 56, ал. 1 от СК
при спазване на задължителна съдебна практика по този въпрос, поради според настоящата
инстанция същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 600 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260852 от 11.06.2021г., постановено по гр. дело №
138/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в обжалваните части, с които е пoстановено,
че вината за прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство е на съпруга Х. СТ. Т., а ползването на семейното жилище с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** е предоставено на съпругата ЦВ. Й. Т..
ОСЪЖДА Х. СТ. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“
38 ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „С.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ***, направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5