Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
юни
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 15738
по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Б.Б.А. срещу ЗК „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.07.2018
г. около 21,55 ч. управлявал велосипед по бул. „Константин Величков“ в посока
бул. „Ал.Стамболийски“. На около 30 м преди кръстовището с бул.
„Ал.Стамболийски“, движейки се в крайна дясна лента при задминаване на колоната
спрели автомобили, внезапно пътуващият в таксиметров лек автомобил „Хюндай
Соната“ рег. № *******пътник, внезапно отваря задна дясна врата, при което удря
ищеца, който вследствие на удара претърпял следните увреждания: наранявания в
гръдния кош и ребрата, контузия и контузна рана на дясна подбедрица, смазване
на палеца и счупване с размачкване на показалеца на лява ръка, наложило
ампутация на първа фаланга на показалеца на лявата ръка. Ищецът твърди, че
нараняването на показалеца е наложило спешна хирургична интервенция с голям
обем и сложност, с прикрепване на траспланта на краче или ламбо на друго място.
Лечението е наложило болничен престой за девет дни. Пръстът е имобилизиран.
Твърди се, че през първите три месеца от произшествието, ищецът е изпитвал
непрекъснати и интензивни болки в лявата ръка, изпитвал болки и в местата на
контузиите, имал затруднения при движение и дишане. Не можел да си служи с
лявата ръка, лишен бил от възможността да се придвижва свободно, тъй като не
можел нито да кара велосипед, нито да шофира. Ищецът твърди, че към момента все
още чувства болки в пръста при продължително натоварване и влошаване на
времето. Твърди, че травмираният пръст, в частта, в която е останал след
ампутацията е загубил сетивността и рефлекторните си качества, нарушена е
фината моторика на ръката, движението е ограничено при сгъване и разгъване.
Твърди, че трайното увреждане със загрозяващ характер е повлияло изключително
зле на самочувствието на ищеца и живота му. Ищецът твърди, че след инцидента е
изоставил заниманията си със спорт, дърворезба и музика, занемарил външния си
вид. Ищецът твърди, че след инцидента започнал да получава кошмари в съня си.
Твърди, че за лечението си сторил разходи в общ размер на 82 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/22/318000511237, валидна към датата на ПТП. Поддържа се, че
застрахователят отговаря за причинените на трети лица, в това число
велосипедисти, вреди, в следствие притежаването или използването на МПС по
време на движение или престой, включително и когато тези вреди са пряко
следствие от отварянето на врати на МПС по време на движение или тогава, когато
превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите
участници в движението по пътищата, включително и тези които са извън МПС.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 05.12.2018 г., но до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 32 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, сумата от 82 лв.-обезщетение за
имуществени вреди-разходи направени за лечение на травмите, получени в пряка
причинна връзка с ПТП настъпило на 22.07.2018 г. в гр.София, виновно причинено
от пътуващия в таксиметров лек автомобил „Хюндай Соната“ рег. № *******пътник,
по отношение на който автомобил е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № BG/22/318000511237,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатски хонорар за
оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Александрова надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Оспорва твърдението за вина на пътника в лек автомобил „Хюндай Соната“ с
рег.№ *******за настъпване на произшествието на 22.07.2018 г. Оспорва вида и
размера на претендираните в исковата молба вреди, както и твърдението, че
същите са настъпили вследствие на ПТП от 22.07.2018 г. Счита размера на иска за
неоснователно завишен и прекомерен. Оспорва по основание и размер иска за
имуществени вреди, както и иска за присъждане на лихва, както и началната дата,
от която се претендира.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на
ответника. Поддържа доказателствените си искания. Моли да бъде допуснат
допълнителен въпрос към СМЕ.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор на 07.10.2020 г., с който поддържа отговора си и
направените с него оспорвания, възражения и искания.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител. Представя списък на разноските.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани
и да присъди на ответното дружество разноски, за които представя списък. Заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С показанията на разпитания пред
настоящия съдебен състав свидетел-очевидец И. Огнянов И. се установява, че на
22.07.2018 г. свидетелят се движел в такси, заедно с брат си, като в таксито
седял на задна дясна седалка. Движейки се по бул. „К. Величков“ в посока кв.
„Фондови жилища“ и достигайки кръстовището с бул. „Ал. Стамболийски“, където
отдясно и по посоката на движение на автомобила се намира Двореца на децата, на
около 50 м от светофара, свидетелят и брат му решили да слязат от таксито, тъй
като имало задръстване. Братът на свидетеля започнал да плаща, а свидетелят
решил да слезе вдясно. Таксито се намирало най-дясно до тротоара и в момента, в
който свидетелят отварял вратата точно тогава ищецът минал с колелото, ударил
се във вратата и паднал на тротоара. Ръката на ищеца била в кръв, пръстът му (показалеца) бил разтворен. На мястото на произшествието
няма обособена алея за велосипедисти. Има платно и тротоар. Ищецът нямал време
да реагира, защото свидетелят отворил рязко вратата и точно в този момент минал
и пострадалия.
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на събитието
л.а.м. „Хюндай Соната“ с рег.№ *******е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна
полица № BG/22/318000511237, валидна към датата на ПТП.
В пряка причинна връзка от така
реализираното произшествие, ищецът получил открито размачкване на крайната
фаланга на ІІ пръст на лявата ръка, охлузвания на предната стена на дясната
гръдна половина, контузия и разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. За
лечението на така получените увреждания ищецът провел болнично такова за 9 дни,
по време на което е опериран по спешност-ампутация на крайната фаланга на ІІ
пръст на лява ръка и оформяне на чукана с кожна пластика. Ищецът провел и
домашно-амбулаторно лечение за около два месеца. Съобразно заключението на СМЕ,
получените от ищеца травматични увреждания са причинили временно разстройство
на здравето, не опасно за живота. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет
за 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 20 дни, болки с малък интензитет
за около 1-2 месеца. Вещото лице установява, че липсата на част от крайната
фаланга на ІІ пръст на лявата ръка причинява трайно загрозяване на външния вид
на ръката. Не е установено обаче намаляване на хватателната функция на ръката.
Според Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, загубата на
крайна фаланга на ІІ пръст на ръката, представлява 5% загуба на работоспобност.
За лечението на травмите, ищецът
е направил и разходи в общ размер на сумата от 82,19 лв. и същите са били
необходими и свързани с лечението на получените травматични увреждания при
процесния инцидент, съгласно неоспореното от страните заключение на СМЕ.
Извършените разходи се доказват с
приетите по делото писмени доказателства, както следва: фактура № **********/24.07.2018
г. на стойност 17,40 лв.-потребителска такса-клиника по хирургия, фактура №
**********/30.07.2018 г. на стойност 10 лв.-медицински консумативи, фактура №
**********/06.08.2018 г. на стойност 10 лв.-медицински консумативи, фактура №
**********/09.08.2018 г. на стойност 10 лв.-сваляне на конци, контролен
преглед, фактура № **********/13.08.2018 г. на стойност 34,79 лв.-лекарства и
превързочни материали. Заплащането на сумите от ищеца е удостоверено с
представените фискални бонове.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката С.Г.И., която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелката
установява, че на 22.07.2018 г. Б. тръгнал на работа за нощна смяна, с велосипед, като
тръгнал по обичайния си маршрут, който обикновено ползва. Свидетелката го
изпратила и след известно време получила обаждане от него от „Пирогов“.
Свидетелката веднага отишла в „Пирогов“ и видяла Б. свит на една количка, целият
в кръв и много притеснен. Още същата вечер претърпял операция, след която отказвал
да говори. Всичко, което казвал след операцията било „отрязаха пръста, отрязаха
го“. След инцидента ищецът се променил тотално. Самия начин на живот се променил.
Свидетелката установява, че и двамата карат велосипеди. Б. много спортувал и
имал много връзки и социални контакти с приятели. Свирел на йоника, на китара.
Събирал се с приятели, занимавал се с дърворезба, но всичко това приключило. Операцията
била извършена с местна упойка и Б. се оплаквал от болки около три месеца след
това. Б. е много суетен мъж, като след произшествието и до днес си крие ръката,
когато разговаря с някой. Имал много красиви ръце и се притеснява постоянно.
Затворил се в себе си. Б. започнал да не си вдига телефона, станал видимо
тревожен, буди се посред нощ. Преди инцидентът ищецът работел в стъкларски
завод-ръководител смяна, което предполага работа с машини и с много фини детайли.
След престоя в болницата
взел 40 дни болнични. След като изтекъл болничния, ищецът използвал цялата
отпуска, а след това го съкратили. След операцията най-бил притеснен как ще
изхранва семейството си, тъй като към този момент дъщеря му навършвала една
година, а свидетелката била в отпуск по майчинство и не работела. Сега ищецът
ходи на интервюта за работа, обаче е много притеснен, заради пръстите и
кандидатства за много по-ниско платена работа от предишната, която заемал.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими
На 05.12.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 05.03.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 02.12.2019 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 22.07.2018
г. по отношение на увреждащия автомобил, при ответното застрахователно
дружество.
По силата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
Настоящият съдебен
състав приема, че отварянето на страничната врата на МПС от пътуващия в нея,
безспорно съставлява действие във връзка с използването му, поради което е
налице покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 477, ал. 1 КЗ. С поведението си - отваряне на задна дясна
врата на спрелия таксиметров автомобил, свидетелят И. Огнянов И. е нарушил
изискването на чл.95, ал.1 от ЗДвП, съобразно което пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство,
спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат
опасност за останалите участници в движението. Безспорно това поведение,
установено по делото, е в пряка причинна връзка с уврежданията на ищеца.
С писмените и
свидетелски доказателства, както и със заключението на приетата по делото СМЕ безспорно
са установени елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял болки и
страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието има пътника в таксиметровия автомобил, който
нарушил задължението си по чл.95, ал.1 от ЗДвП, като отворил задна дясна врата
на автомобила без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 32
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни повреди, за лечението на които
провел болнично такова за 9 дни, по време на което е опериран по
спешност-ампутация на крайната фаланга на ІІ пръст на лява ръка и оформяне на
чукана с кожна пластика, което довело до липсата на част от крайната фаланга на ІІ пръст на лявата
ръка, причиняващо трайно загрозяване на външния вид на ръката, от което
загрозяване ищецът изпитва силни притеснения и си крие ръката, когато разговаря
с хора. Освен притесненията, установява се, че загубата на крайна фаланга на ІІ
пръст на ръката, представлява 5% загуба на работоспобност, което от своя страна
принуждава ищеца да търси работа по-ниско платена от предишната заемана от него
длъжност. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът преценява също така, че ищецът е провел и домашно-амбулаторно лечение за
около два месеца, получените от него травматични увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Ищецът следва да бъде
обезщетен и за претърпените от него болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки
с умерен интензитет за около 20 дни, болки с малък интензитет за около 1-2
месеца. При определяне на дължимия размер, съдът също така съобразява, че
социалният живот на ищеца след злополуката претърпял значителни промени: ищецът
спрял да спортува, загубил връзки и социални контакти с приятели, вече не свири
на йоника и на китара, не се събира се с приятели, не се занимава с дърворезба.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди се
явява изцяло основателен по съображения и съобразно писмени доказателства,
обсъдени по-горе в мотивите на съдебното решение и следва да бъде уважен в
пълния му размер.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху присъдените две главници.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 05.12.2018 г., но доколкото ищецът претендира лихва от по-късен
момент, то съдът присъжда законна лихва върху главниците, считано от 05.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на сумата от 1580 лв., от която: 1330 лв.-заплатена ДТ и 250 лв.-депозит
вещо лице. Съдът не присъжда разноски в размер на 15 лв., тъй като депозитът за
свидетел, поради неизползването му подлежи на връщане на ищеца.
От общата сума от 1580 лв. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1235,24 лв., която сума е съответна на уважената част от
исковете – 25 080 лв.
Още с исковата молба ищецът е
заявил, че упълномощения от него адвокат Н. ще осъществява безплатна правна
помощ на ищеца, а и представя договор за правна помощ, от който се установява
този факт, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото ищецът и адвокат Н. не
са уговорили изрично, че ще се дължи възнаграждение за всеки един от
предявените искове, съдът определя възнаграждение върху общата цена на
предявените искове от 32 080 лв. и то е в размер на 1492,40 лв., като от
тази сума и съобразно уважената част от исковете /25080 лв./ на адвокат Н. се
дължи сумата от 1166,75 лв., съответно 1400,10 лв. с ДДС, предвид представените
доказателства, че адвокат Н. е регистрирана по ЗДДС.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът и на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определя в размер на сумата от 450 лв., от която ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 98,19 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска
/7000 лв./.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Б.Б.А., ЕГН **********,*** 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, сумата
от 82 лв. /осемдесет и два лв./-обезщетение за имуществени вреди-разходи
направени за лечение на травмите, получени в пряка причинна връзка с ПТП
настъпило на 22.07.2018 г. в гр.София, виновно причинено от пътуващия в
таксиметров лек автомобил „Хюндай Соната“ рег. № *******пътник, по отношение на
който автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № BG/22/318000511237, валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2019 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 32 000
лв., осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца и сумата от
1235,24 лв. /хиляда двеста тридесет и пет и 0,24 лв./ разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М.Б.Н.-Т., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1400,10 лв. с ДДС /хиляда и четиристотин и 0,10 лв. лв./
ОСЪЖДА Б.Б.А., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 98,19 лв. /деветдесет и осем и
0,19 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
заплатени от ответника по посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, при „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: