МОТИВИ
към Решение №
55, постановено на 15.01.2020 г. по
НАХД № 602 по описа
на Районен съд Варна за 2019 г.
Производството
по НАХД № 602 по описа на Районен съд Варна за 2019 г. е образувано във връзка
с депозирано в Районен съд Варна постановление от 04.02.2019 г. на Районна
прокуратура Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е
направено предложение обв. П.П.И.,
с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***№ 51 да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба” по реда на
чл. 78а от НК, за това, че на 08.07.2018 г. в гр. Варна, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление № 17 – 0819 –
004983 /02.11.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна
полиция“, влязло в законна сила на 29.11.2017 г. за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, е управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с peг. № В 8807 КН, без съответно свидетелство за управление
на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343 В, ал. 2 от НК.
В
проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 602 по описа
за 2019 г. на Районен съд Варна, представител на Варненската районна
прокуратура не се явява.
В
хода на съдебните прения по време на проведеното на 15.01.2020 г. открито
съдебно заседание по НАХД № 602 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна, упълномощеният
защитник на обв. И. – адв. С.Р.
*** моли съдът да постанови решение, с което да оправдае неговия подзащитен по повдигнатото му обвинение, мотивирайки се, че
в случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 1 от НК, която изключва обществената
опасност на деянието. Адв. Р. подчертава, че не се
оспорва от защитата обстоятелството, че към момента на извършената проверка от
страна на служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, обв. И. е бил неправоспособен водач, но според него в
случая обв. И. е действал в условията на крайна
необходимост, а именно да спаси живота и здравето на св. А.К..
Обв. П.П.И. се
придържа към становището на адв. С.Р., като в
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази
своята последна дума пред съда, обв. И. моли да бъде
оправдан по възведеното му обвинение, подчертавайки, че не е престъпник.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На
25.02.2014 г. била издадена от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
14 – 0819 – 000579, с която била наложена санкция на обв.
П.П.И. по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по
пътищата и му било иззето свидетелството за управление на моторно превозно
средство.
Междувременно
на 02.11.2017 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна издал Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983, с което
санкционирал обв. И. за нарушение на чл. 150а, ал. 1
от Закона за движение по пътищата. Наказателно постановление № 17 – 0819 –
004983, издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна било връчено лично на обв. И. на 21.11.2017
г. и влязло в законна сила по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН на 29.11.2017 г.
Въпреки,
че бил санкциониран по административно – наказателен ред за това, че управлява
МПС без необходимата правоспособност, това административно наказание не оказало
необходимото въздействие спрямо обвиняемия.
Вечерта
на 08.07.2018 г. св. А.К., който живеел на съпружески начала с дъщерята на обв. П.П.И. в жилище, находящо се в блок № 53 в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, почувствал силни болки в сърдечната
област и помолил обв. И. да го откара с автомобила си
до най – близкото лечебно заведение.
Макар
да съзнавал, че е неправоспособен водач, обв. И.
привел в движение товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В 8807 КН, качил
св. А.К. и своята внучка св. Ж.А.К. в превозното средство и ги откарал до
сградата на „Диагностично – консултативен център ⅠⅠⅠ
– Варна“ ЕООД, находяща се на бул. „Константин и Фружин“ в ж.к. „Владислав Варненчик“
в гр. Варна.
Св. Г.П.Г. – лекар в кабинета за неотложни случаи
в „Диагностично – консултативен център ⅠⅠⅠ
– Варна“ ЕООД прегледала св. А.К., като констатирала, че същият е с много
високи стойности на кръвното налягане, поради което му направила венозна
манипулация и го насочила към кардиологичното отделение на МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ в гр. Варна.
Св.
А.К. и св. Ж.А.К. се качили обратно в автомобила „Форд Транзит“ с рег. № В 8807
КН, като обв. И. отново го привел в движение и се
насочил към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ в гр. Варна.
Движейки
се по ул. „Отец Паисий“ в гр. Варна в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул.
„Сливница“, на около 20 метра след кръстовището с бул. „Цар Освободител“, около
22:00 часа управлявания от обв. И. товарен автомобил
бил спрян за проверка от св. Е.Ж.Г. и св. Л.М.М. –
служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
След
като установили самоличността на водача на товарния автомобил и след като констатирА.обстоятелството, че същият не разполага с
правоспособност да управлява моторно превозно средство към дата 08.07.2018 г.,
полицейските служители пристъпили към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение на обв. И.. Конкретният
АУАН с номер № 988363 от 08.07.2018 г. бил съставен от св. Г., а св. М. бил
вписан като свидетел в съставения АУАН.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Е.Ж.Г., показанията на св. Л.М.М., показанията на св. А.К.; показанията на св. д-р. Г.П.Г.;
показанията на св. Ж.А.К.; фотокопие на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 14 – 0819 – 000579, издадена от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна; фотокопие
на Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983 от 02.11.2017 г., издадено от
Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна; акт от
08.07.2018 г. за установяване на административно нарушение, съставен от св. Е.
Жеков Г.; актуална справка за съдимост на обв. П.П.И., издадена от Бюро „Съдимост“ към Районен съд Монтана;
писмо от 09.05.2019 г. от Изп. Директор на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД, адресирано до XLIV състав на Варненския
районен съд, писмо от 13.05.2019 г. от дружеството „А1 България“ ЕАД, адресирано
до XLIV състав на Варненския районен съд; писмо от 20.03.2019 г. от Районен
център 112 – Варна към дирекция „Национална система 112 – МВР“, адресирано до XLIV
състав на Варненския районен съд.
На
първо място следва да се отбележи, че в действителност обв.
П.П.И. не оспорва обстоятелството, че към 22:00 часа
на 08.07.2018 г. същият е бил неправоспособен водач на моторно превозно
средство.
Също
така от приложеното в кориците на досъдебното производство фотокопие на
Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983, издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна се установява, че същото е
влязло в законна сила на 29.11.2017 г., като обв. И.
е бил санкциониран за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, т.е. за управление на превозно средство, без необходимата
правоспособност.
В
случая следва да се подчертае, че Наказателно
постановление № 17 – 0819 – 004983, издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна е било връчено лично на обв. И. на дата 21.11.2018 г. – обстоятелство потвърдено от
самия обвиняем с полагане на подпис в частта „Разписка“ на процесното
наказателно постановление. Този факт е важно да бъде коментиран и анализиран,
тъй като в случая наказателното постановление е било връчено по реда на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН, т.е. не е била прилагана фикцията, залегнала в разпоредбата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за връчване на наказателните постановления, при условие,
че нарушителят не е бил открит, т.е. обв. И. е
съзнавал, имал е изградена субективна представа, че считано от датата
29.11.2018 г., вече е санкциониран по административно – наказателен ред за
извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
На
практика, както и по – горе отбеляза съда, тези обстоятелства в случая са
безспорни, тъй като не само, че не се оспорват от обв.
И., а напълно и безусловно се признават от него.
Неговите
възражения срещу повдигнатото обвинение са по – скоро от правно естество и са
насочени към това, че според него поведението и действията му вечерта на
08.07.2018 г. могат да се квалифицират като действия, извършени при крайна
необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК, т.е. намира, че липсва
обществена опасност на деянието му и поради тази причина то не е престъпно.
Анализирайки
цялостното поведение на обв. И. вечерта на 08.07.2018
г., съдът не може да приеме и сподели това становище, поради следните
съображения:
От
показанията на св. А.К., св. Ж.А.К. и св. д-р. Г.П.Г. по един категоричен начин
се установява, че св. К. е посетил кабинета за неотложни случаи в сградата на „Диагностично
– консултативен център ⅠⅠⅠ – Варна“
ЕООД, находяща се на бул. „Константин и Фружин“ в ж.к. „Владислав Варненчик“.
Макар и към доказателствата по делото да беше приобщено писмо от Директора на „Диагностично
– консултативен център ⅠⅠⅠ – Варна“
ЕООД, че св. А.К. не е посещавал лечебното заведение, както през деня, така и
вечерта на 08.07.2018 г., съдът вярва на показанията на изброените трима
свидетели, доколкото са последователни, логични и взаимнодопълващи
се. Също така в своите показания св. д-р. Г. сама обясни, че не винаги се
съставят някакви документи, които така да се каже „оставят следа“ в архива на
лечебното заведение, че дадено лице го е посетило, така, че е съвсем реална
възможността и не е необяснимо и нелогично в „Диагностично – консултативен
център ⅠⅠⅠ – Варна“ ЕООД да не
разполагат с документация, свързана с прегледа и извършените манипулации на св.
А.К. вечерта на 08.07.2018 г.
По
– важното в случая е, че д-р. Г. си спомни, че такъв преглед де факто е бил
проведен, като самата тя обясни, че „В
случая господинът беше с много високи стойности на кръвното налягане, аз му
направих манипулация и прецених, че рискът не е много висок и мога да го
пренасоча към съответната болница с негов си транспорт.“
Именно кредитирайки и давайки вяра на
показанията на св. Г. в тази им част, според съда е изключено да бъдат
квалифицирани действията на обв. И. като извършени
при „крайна необходимост“. Според съда би могло евентуално да се помисли в тази
посока и да се приложи хипотетично разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК ако обв. И. беше откарал св. К. само до сградата на „Диагностично
– консултативен център ⅠⅠⅠ – Варна“
ЕООД, която се намира в същия квартал, в който живее и самия обвиняем – ж.к.
„Владислав Варненчик“.
Но
след извършения преглед на св. К., очевидно самата св. д-р. Г. е преценила, че
състоянието на пациента не е животозастрашаващо и
същият може със собствен транспорт да посети лечебното заведение, в което го е
насочила – в случая МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, поради което и съдът намира, че
дори и да е имало действия, които хипотетично могат да бъдат квалифицирани като
извършени при „крайна необходимост“ то тези действия приключват след като обв. И. е откарал св. К. до сградата на „Диагностично –
консултативен център ⅠⅠⅠ – Варна“
ЕООД.
След
като е бил прегледан от д-р. Г.П.Г., според съда нищо не е налагало обв. И. да продължи да го транспортира с автомобила си до
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ в гр. Варна, което болнично заведение се намира в
другия край на гр. Варна. Има разминаване в показанията на св. А.К. и в
показанията на неговата дъщеря св. Ж.А.К. по отношение кога точно автомобила,
управляван от обв. И. е бил спрян за проверка на ул. „Отец
Паисий“ в гр. Варна – дА.преди или след посещението
му в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, но съдът не намира този въпрос за толкова съществен.
По – важно е и релевантно за настоящия казус е, че свидетелите А.К. и Ж.А.К. са
единодушни, че след като обв. И. е останал при
полицейските служители, за да бъде финализирана
извършената му проверка, те двамата са продължили своето движение с таксиметров
автомобил. Давайки вяра на показанията на св. Али К. и св. Ж.Али К., че са
продължили своето движение с таксиметров автомобил, според съда възниква логичния
въпрос, защо още по – рано същата вечер не са се придвижили от своя адрес до сградата
на „Диагностично – консултативен център ⅠⅠⅠ
– Варна“ ЕООД с помощта на таксиметров автомобил и възниква, и още по –
логичния въпрос защо впоследствие не са продължили своето движение до МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД с таксиметров автомобил.
В
случая цялата ситуация се е разиграла в разгара на лятото – 08.07.2018 г. във
вечерните часове, когато ноторно известно е, че не е
такъв проблем да се намери таксиметров автомобил в териториалните очертания на
гр. Варна, при това в може би най – многочисления жилищен комплекс, дори и да
се наложи клиента да изчака няколко минути. И съдът ще потвърди позицията си,
че дори и св. К. да е искал по възможно най – бързия възможен начин да достигне
до „Диагностично – консултативен център ⅠⅠⅠ
– Варна“ ЕООД, т.е. образно казано да „ги е нямал тези няколко минути“, когато
се е намирал в дома на жената, с която живеел на съпружески начала, то съдът е
категоричен, че не е имало никаква пречка, същият да не бъде превозен с
таксиметров автомобил до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.
Заслужава
внимание и твърдението на обв. И., че е решил да
предприеме действията по транспортиране на св. К. до лечебно заведение, след
като е бил получен отказ от телефон 112 да бъде изпратена линейка до домашния
адрес на св. К. (впрочем обв. И. живее в същата
жилищна сграда в ж.к. „Владислав Варненчик“). Без да
обръща доказателствената тежест в производството,
съдът няма как да не отбележи, че липсват доказателства в подкрепа на
становището на обвиняемия, че линейка е била повикана на адреса. В крайна
сметка и в двете постъпили в деловодството на съда писма от Началника на
Районен център 112 – Варна (съответно от 20.03.2019 г. и от 10.05.2019 г.) с
категоричност се съобщава, че няма данни на тел. 112 да е било получено
телефонно обаждане за този инцидент със св. К. вечерта на 08.07.2018 г. Поради
тази причина, съдът не може да приеме, че е била викана линейка на адреса –
няма обективни доказателства, въз основа на които да бъде направен един такъв
обоснован извод. Намиращото се на л. 54 от НАХД № 602 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд писмо от Директора на дирекция „Национална система 112“
до обв. И. не е нищо повече от представянето на
общите задължения на дирекция „Национална система 112“ и чисто теоретично представяне
на процедурата при позвъняване на този телефонен номер за спешни ситуации.
Съдът внимателно се запозна със съдържанието на цитирания документ, но той в
никакъв случай не установява, че вечерта на 08.07.2018 г. е било съобщено на
телефон 112 за инцидент и здравословни проблеми на лицето св. К. в гр. Варна.
Безспорно
установено е, че изпълнителното деяние е извършено именно в едногодишния срок
от влизане в сила на Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983 /02.11.2017
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“, влязло в
законна сила на 29.11.2017 г., а именно на 08.07.2019 г. около 22:00 часа,
когато обв. И. е управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“ с peг. № В 8807 КН по ул. „Отец Паисий“ в
гр. Варна, в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул. „Сливница“. По отношение
управлението на превозното средство, самият обв. И.
никога не е отричал, че именно той го е привел в движение и го е управлявал.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира за установено от фактическа страна, че
на 08.07.2018 г. в гр. Варна, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983
/02.11.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна
полиция“, влязло в законна сила на 29.11.2017 г. за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, обв.
П.П.И. е управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с peг.
№ В 8807 КН, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство
Субектът
на престъпното деяние по чл. 343В, ал. 2 от НК – П.П.И.
е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да
разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги
контролира.
От
субективна страна обв. И. е извършил престъпното
деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като
същевременно е искал и целял тяхното настъпване. Обв.
И. отлично е осъзнавал, че не разполага със свидетелство за управление на
моторно превозно средство, че е напълно задължително да разполага с такова
свидетелство, за да има право да управлява лек автомобил, знаел е, че вече е
наказван по административен ред за идентично деяние, като въпреки това отново
на 08.07.2018 г. е шофирал автомобил, с което е осъществил от субективна страна
престъпния състав на чл. 343 В, ал. 2 от НК.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие и се изразява в управлението на моторно
превозно средство от обвиняемия на 08.07.2018 г., без същият да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
влизане в сила на административното му наказание за извършено идентично
нарушение.
С
извършеното престъпно деяние по чл. 343В, ал. 2 от НК са накърнени обществените
отношения, чрез които се осигуряват условия за безопасна употреба на
транспортните средства.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
В
процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът не констатира
наличието на някакви смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства в
конкретния случай.
Факта,
че обв. И. е неосъждан не може да се приеме като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото този факт е съобразен от
законодателя при приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съдът намира, че напълно законосъобразно
Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за
извършеното от обвиняемия умишлено престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до три години, както
и „глоба“ в размер от 500 до 1200 лева, деецът не е осъждан за извършено
престъпление от общ характер и спрямо него не е бил прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция,
както и с деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
Макар
и при наличие на един своеобразен паритет между смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства или по – скоро липсата на такива факти, съдът
счита, че е разумно и справедливо на обв. И. да бъде
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба” в
размер на 1000,00 лева, предвид и данните по делото, че същият е безработен,
т.е. очевидно не разполага с високи доходи.
По
отношение разноските.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, и доколкото го намери за виновен по повдигнатото
му обвинение, съдът осъди обв. П.П.И.
да заплати сторените разноски в съдебната фаза на наказателното производство в
размер на 90 лева в полза на Държавата по банкова сметка ***.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: