Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 27.01.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети
ноември Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1516 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 69, ал. 1 ЗН и искане по чл. 537, ал.
2 ГПК,
като производството е във фаза по допускане на делбата.
Ищецът В.С.Ч.
твърди в поправената си искова молба, че с ответницата били наследници по закон
на майка им В.Д.Ч., починала на - г. и баща им С.М. Ч., починал на - г. Приживе
тези им общи наследодатели, по силата на договор за отстъпване право на строеж
върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния съвет С., от - г.,
заповед № 2860/- г. на Кмета на Община С. и договор за отстъпване право на
строеж върху държавна земя от - г., придобили в режим на СИО следните недвижими
имоти: 1). сграда
с идентификатор -, с адрес: гр. С., ул. **, разположена в поземлен имот с
идентификатор № -, със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; 2). сграда
с идентификатор -, с адрес: гр. С., ул. **, разположена в същия поземлен имот,
със застроена площ: 30 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж; и 3). сграда
с идентификатор -, с адрес: гр. С., ул. **, разположена в същия поземлен имот,
със застроена площ: 34 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж. По наследство с ответницата придобили правото на собственост върху тези
имоти при равни права. През 2018 г. обаче ответницата се снабдила с констативен
нотариален акт за собствеността им по наследство и давност № 189/2018 г., с
който неправилно и незаконосъобразно била призната за единствен техен собственик.
Оспорвал правото й на собственост върху 1/2 идеална част от тях, за които се
била снабдила с цитирания н.а. Никога не бил губил владението си върху тези
имоти, а ответницата никога не била упражнявала самостоятелна фактическа власт
върху тях. Не била владяла неговата идеална част от тях явно, спокойно и
необезпокоявано. Нито била демонстрирала спрямо него намерение да ги владее за
себе си. Поради това държанието й не било трансформирано във владение и тя не
била придобила собствеността върху наследствената му 1/2 идеална част от тези
имоти. Както преди, така и след смъртта на родителите им, винаги имал пълен
достъп - ключ до тези имоти. Разполагал с възможност да пребивава в тях по
всяко време и ги ползва според правата си. Включително бил възприеман от
съседите като собственик и те търсели него тогава, когато синът й вдигал
прекалено голям шум и им създавал безпокойство, по-голямо от обикновеното.
Освен това самата ответница, още преди смъртта на родителите им, се установила
постоянно в Г., където живеела и работела и до момента. През това време част от
имотите се ползвали от нейният син, а друга от дъщеря й, за което той нямал
против, тъй като те били негови племенници и не разполагали с други жилища. Тя посещавала
изключително рядко тези имоти - веднъж годишно за по няколко дни, по време на
отпуска си. Тези имоти били декларирани в Община С. на името на двама им,
съобразно наследствените им квоти и когато през септември 2018 г. отишъл в същата
Община да плати дължимия за тях местен данък, с изненада узнал, че те вече били
предекларирани само на нейно име. Опитал се да осъществи достъп до тях, но се
оказало, че ключовете били сменени и бил лишен от възможността да ги ползва
според правата си. Направил опит да разговаря с племенниците си, които живеели
там, но те отказали категорично да се срещат с него и му заявили, че имотите
били на майка им и той нямал работа в тях. Искането е да се допуснат до делба
между страните при равни права същите имоти и отмени нотариалния акт № 189/2018
г. до размера на 1/2 ид.ч. от същите.
Ответницата М.С.Д. заема становище за неоснователност
на предявените искове, които моли съда да отхвърли и й присъди сторените по
делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощниците й
писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните по
делото са брат и сестра. Техни родители са В.Д.Ч. и С.М. Ч.. На - г., по време
на брака им, С. Ч. е закупил на свое име, с представения договор за отстъпване
на право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния
съвет С. - правото на строеж върху урегулирано държавно място от 563 кв.м,
съставляващо тогава парцел - от кв. - по плана на С.,
кв. **, за построяването на жилищна сграда съобразно одобрен план и качествени
материали (л.
6). Този
договор е сключен по реда на чл. 15 (в действащата му към този
момент ред. от Изв., бр. 12/1958 г.), във вр. с чл. 13 ЗС (в
същата му редакция). Бракът на родителите на страните е бил заварен от
влизането в сила на 22.05.1968 г. на първия СК (Обн.
ДВ, бр. 23/1968 г.). Поради това, по силата на чл. 13, ал. 1 от него,
закупеното с този договор на името на баща им С. Ч. право на строеж, е
придобито от същия и майка им В.Ч. в режим на бездялова съпружеска имуществена
общност между тях (чл. 103 ЗПР на същия СК/68).
Страните
не спорят, че въз основа на този договор, родителите им са станали собственици
на построената въз основа на него жилищна сграда на един етаж с гараж в същата
от северната й страна.
Със
ЗИД на ЗС (Обн.
ДВ, бр. 87/1974 г., в сила от 01.12.1974 г.) е
бил създаден нов чл. 15в ЗС. Според първата му алинея, правото на строеж върху
държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна жилищна
сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на неговите
роднини по права линия. А според втората му алинея, приобретателят по ал. 1
придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от
първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги,
като приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж.
Според
задължителната практика на ВКС, формата за действителност на това прехвърляне
по чл. 15в ЗС (отм.) е писмена с нотариална заверка на подписите. А при
неспазването й, но при наличие на писмена форма на изявленията за прехвърляне
на отстъпеното право на строеж/част от него, следва извода за
предаване на владението от декларатора на неговия роднина по права линия (сочен
като приобретател) върху отстъпено право на строеж,
като в този случай владението се предава включително срещу наследници и
правоприемници на направилият писменото изявление за
преотстъпване суперфициар (Р 202-2013-I
г.о.).
На
05.02.1979 г., на това основание по чл. 15в ЗС (отм.),
ответницата и родителите й са подали до ГОНС С. представената от пълномощника й
в първото заседание по делото молба, вписана в нотариалните книги в том I,
№ 9 (л.
143).
С нея те заявили, че бащата на страните е реализирал отстъпеното му с договора
от - г. право на строеж и построил в северозападната част на дворното място
масивна едноетажна жилищна сграда, в която живее със семейството си, но същата
не задоволява жилищните им нужди, защото в нея живее и ответницата със съпруга
си и детето им. Поради това със същата молба бащата на страните е заявил, че ще
извърши пристройка върху 25 кв.м площ, долепена до източната страна на
съществуващата му сграда, а ответницата желае да построи вторият й етаж, който
ще надстрои над същата сграда, за което родителите й са дали съгласието си това
да стане безвъзмездно (л. 143).
Формата
за това прехвърляне по чл. 15в ЗС (отм.) е
писмена с нотариална заверка на подписите (Р
202-2013-I
г.о.).
Според действащата към датата на тази молба от 05.02.1979 г. обаче, норма на
чл. 486, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.),
удостоверяването на подписите върху частни документи се извършва от нотариуса с
надпис върху документа, който всъщност е удостоверителното му изявление, че
подписите принадлежат на подписалите го лица (така
и Опр. 374-2009-I г.о. и Опр. 93-2018-I
г.о.).
Такъв надпис на нотариуса обаче, липсва върху тази молба от 05.02.1979 г.,
който да удостоверява, че положените върху нея подписи са на ответницата и
родителите й (л.
143).
Налице е само подпис на нотариуса, който обаче не представлява изисквания от чл.
486, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.)
надпис (л.
143).
Поради това съдът намери, че върху тази молба няма нотариална заверка на
подписите на ответницата и родителите й. Поради това, въз основа на същата, тя
не е придобила правото да надстрои/построи втория етаж на процесната жилищна
сграда (Р
202-2013-I
г.о.).
С
тази молба обаче подписалите я родители на страните са й предали на 05.02.1979
г. владението върху построения след това през 1980 г., видно от показанията на разпитаните
свидетели, втори етаж от процесната жилищна сграда (така
и Р 202-2013-I
г.о.). А
щом това му владение й е било предадено от първоначалните му носители и нейни
родители, то следва да се приеме, че същото й е било предадено и срещу ищеца (така
и Р 202-2013-I
г.о.).
А след като е така и ответницата е започнала на това основание да упражнява въз
основа на него фактическа власт върху построения през 1980 г. втори етаж от
процесната жилищна сграда, което основание изключва владението на същия етаж и
на родителите й, и на ищеца, намерението й за неговото своене се предполага (чл.
69 ЗС).
Поради това е достатъчно същата да докаже по делото, че е упражнявала
фактическа власт върху този етаж в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекъл на 05.02.1989
г. (така
и ТР 1-2012-ОСГК). А по делото не само страните не спорят, но се и
установява от съвкупната преценка на показанията на всички разпитани по делото
свидетели С., М., В., Г., Н. и П., че в този период само ответницата е живяла
със семейството си на този втори етаж от процесната жилищна сграда. Поради това
именно тя е упражнявала фактическа власт, респективно владяла същия етаж от
тази сграда в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и поради това го е придобила по давност
на 05.02.1989 г.
Вярно
е, че пълномощниците на ищеца оспориха автентичността на подписа на баща й под тази
молба от 05.02.1979 г. и съдът откри поради това производство за проверка на
неговата автентичност по чл. 193 ГПК. Но също така е вярно, че от заключението
на назначената в рамките му съдебно – почеркова експертиза се установява
несъмнено, че подписа, положен от името на баща й в тази молба от 05.02.1979 г.,
и условно свободните подписи, положени от негово име в другите документи, посочени
в заключението, са изпълнени от едно и също лице (л.
187). Вярно
е, че това заключение не дава категоричен отговор на въпроса дали оспореният от
ищеца подпис под същата молба е положен от С. Ч., което видно от отговорите на
вещото лице се дължи на липса на запазени до момента достатъчно свободни
образци от подписа му (л. 196).
Но също така е вярно, че сред ползваните от вещото лице за това му заключение подписи
на С. Ч. е и този, положен за него в представения по делото от пълномощника на
ответницата договор за строителство от 08.06.1979 г., а автентичността на този подпис
на С. Ч. под този договор за строителство, ищецът не е оспорил, а според
заключението на вещото лице и той е изпълнен от същото лице, което е изпълнило и
подписа му под молбата от 05.02.1979 г. (л.
162-165 и 183).
Ето защо съдът признава с настоящото решение за недоказано оспорването на
автентичността на подписа му под тази молба от 05.02.1979 г., а го намери за
автентичен (чл.
194, ал. 3 ГПК).
Поради
това съдът намери, че ответницата е придобила по давност на 05.02.1989 г., още
приживе на родителите си, надстроеният втори етаж от процесната жилищна сграда,
която сега е с идентификатор - (л. 33).
Това му придобиване от нея впрочем е било признато извънсъдебно и родителите й,
видно от представените по делото от пълномощниците на ищеца данъчни декларации
на баща й от 13.03.1998 г. и от 12.02.2001 г. (в
първата от които е декларирал като собствен на него и съпругата му, а във
втората като съсобствен на него и страните - само първият етаж от процената
жилищна сграда, но не и вторият й етаж -л.
118 и 130),
и от ищеца, който в данъчната си декларация от 24.02.2006 г. е декларирал като
съсобствен по наследство с ответницата само първият етаж от процесната жилищна
сграда, но не и вторият й етаж (л. 136 и 139).
А тази му декларация несъмнено означава, че към датата на подаването й на
24.02.2006 г. той е признал в същата извънсъдебно, не само владението на
ответницата на този втори етаж от процесната жилищна сграда, но и придобиването
му от същата по давност (Р 202-2013-I
г.о.).
Този
извод не търпи промяна от посоченото в показанията на свидетелите С., М. и В.
обстоятелство, че ищецът и баща му С. Ч. са участвали в/извършили
строителството на този втори етаж от същата сграда. Защото влагането на
средства и труд за изграждането му няма за последица придобиването на
собственост върху него (чл. 77 ЗС). Без
значение за изхода на делото по отношение на този етаж е и обстоятелството, че
въпреки, че е собствен на ответницата, същият не е бил заснет в кадастралната
карта като самостоятелен обект от тази сграда, защото с т. 4 от мотивите на ТР
8-2014-ОСГК се дадоха задължителни разяснения, че кадастралните карти имат само
декларативно действие. Поради това от тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. Поради това и неправилното им заснемане в тях
не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на собственост върху
същите (т. 4 от мотивите на ТР 8-2014-ОСГК). Ето защо иска на ищеца за
допускане до делба между страните и на този собствен само на ответницата по
давност втори етаж от процесната жилищна сграда, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, защото между страните липсва съсобственост върху този етаж от
тази сграда към датата на приключване на устните състезания по делото.
На
- г., въз основа на представената заповед № 2860/- г. и сключения въз основа на
нея договор от - г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя (с
който на бащата на страните е отстъпено допълнително право на строеж върху
процесното място, за пристройка към съществуващия му гараж и преустройството му
в шивашко ателие), родителите на страните са придобили по време на брака им,
в режим на съпружеска имуществена общност между тях (чл.
19 СК/85), правото
на собственост върху процесната сграда с идентификатор -, с адрес: гр. С., ул. **,
разположена в поземления имот с идентификатор -, със застроена площ: 36 кв.м, с
брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж (л. 7-8
и 34).
По
делото обаче няма доказателства същите да са придобивали и процесната сграда с
идентификатор -, с адрес: гр. С., ул. **, разположена в поземления имот с
идентификатор -, със застроена площ: 34 кв.м, с брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж (л. 35).
За същата ищецът е представил само издадена му от СГКК скица, от която обаче е
видно само, че тази сграда е записана в кадастралния регистър на името на баща
му въз основа на договора за суперфиция (неправилно
отразен „за делба“ – б.р.) от - г. (л.
35).
С него обаче не му е отстъпвано и правото на строеж на такъв гараж, а само на
жилищната сграда (л. 6). Никой от разпитаните по
делото свидетели не дава и показания кой е построил този гараж и кога (л.
148-152).
Само в данъчната си декларация от 13.03.1998 г. бащата на страните е
декларирал, че същият гараж е бил построен през 1979 г., въз основа на документ
от 19.07.1976 г. на Общински съвет С., който впоследствие е зачертан в тази му декларация,
а този документ не е представян по делото (л.
119). А
други доказателства, от които да се установява, родителите на страните да са
придобивали и правото на строеж/собственост върху този гараж, ищецът, чиято е
тук доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото (чл.
154, ал. 1 ГПК). Същият
гараж не може да се приеме за придобит и по давност от родителите на страните, защото,
според декларацията на баща им, е бил построен през 1979 г. в процесния имот, който
към датата на построяването му е бил държавна собственост, върху която
суперфициарите му са имали само вещното право на ползване (чл.
15, ал. 3 ЗС отм. и Р 348-1992-IV г.о.).
Поради това с построяването му през 1979 г. в този държавен имот, същият гараж е
станал държавна собственост по приращение (чл.
92 ЗС). А
до влизане в сила на 01.06.1996 г. на изменението на чл. 86 ЗС (изм.
ДВ, бр. 33/1996 г.), имотите държавна и общинска собственост, не можеха да
се придобиват по давност, а започналата да тече след това от 01.06.1996 г.
давност за придобиването на тези от тях, които са частна държавна или общинска
собственост, е спряна на 01.06.2006 г. с §1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона на собствеността (Обн. ДВ, бр. 46/2006 г.) и
не тече до 31.12.2022 г. според последното му изменение (Обн.
ДВ, бр. 7/2018 г., в сила от 31.12.2018 г.).
Поради това не е и изтекла до приключване на устните състезания по делото. Ето
защо съдът намери, че няма данни по делото родителите на страните да са
придобили този гараж и по давност.
На
- г. е починала майката на страните - В.Д.Ч.. За свои наследници по закон е
оставила преживелият я съпруг С.М. Ч. и страните по делото, техни деца (л.
9). Със
смъртта й е била прекратена и възникналата между нея и преживелият я съпруг С.М.
Ч. съпружеска имуществената общност върху първия етаж от процесната жилищна
сграда с идентификатор - и шивашкото ателие, сега - хангар, депо, гараж с
идентификатор - (чл. 26, ал. 1 СК/1985 отм.). Вторият етаж от същата сграда и
гаража с идентификатор -, не са били придобивани с оглед изложеното от
родителите на страните. Тъкмо напротив. С оглед изложеното вторият етаж от
жилищната сграда е бил придобит по давност от ответницата на 05.02.1982 г., а гаража
с идентификатор - е станал след построяването му през 1979 г. държавна
собственост по приращение (чл. 92 ЗС). Така
след смъртта на майката на страните, преживялият я съпруг С. Ч. е притежавал
общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху първия етаж от
процесната жилищна сграда с идентификатор - и от гаража с идентификатор - (от
които 3/6 идеални части от прекратената СИО - чл. 27 СК/85 отм. и 1/6 по
наследство от съпруга си - чл. 9, ал. 1 ЗН), а всяка от страните по делото е
притежавала по наследство от майка им по 1/6 идеална част от правото на
собственост върху тези имоти (чл. 5, ал. 1 ЗН).
На - г. е
починал и бащата на страните – С.М. Ч.. За свои наследници по закон е оставил страните
по делото, негови деца, които по наследство от него са придобили в
съсобственост, при равни права, притежаваните от него към момента на смъртта му
общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху първия етаж от
процесната жилищна сграда с идентификатор - и от гаража с идентификатор - (чл. 5, ал.
1 ЗН). Така след смъртта му, всяка от страните по делото е
притежавала общо 3/6 идеални части или ½ идеална част от тези два имота (първия
етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор - и от гаража с идентификатор
-) –
1/6 идеална част по наследство от майка им В.Д.Ч. и 2/6 идеални части по
наследство от баща им С.М. Ч. (чл. 5, ал. 1 ЗН).
По
делото няма данни никоя от страните да е губила тези придобити по наследство от
тях от родителите им идеални части от правото на собственост върху тези имоти,
а възражението за противното на ответницата в отговора й, за придобиване по
давност на наследената от ищеца ½ идеална част от същите имоти, с
непрекъснатото им владение от смъртта на майка й, е неоснователно. Трайна е практиката
на ВКС, че когато един от наследниците
упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само
на неговите идеални части от този имот и държател на идеалните части на
останалите сънаследници от него. Поради това, за да се приеме, че е установил
владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от същия
имот, не е достатъчно да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен
имот повече от 10 години, а е необходимо освен това и да е отблъснал владението
на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия наследствен имот само за себе си (ТР
1-2012-ОСГК и Р 211-2017-I г.о).
Само в този случай, след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал
владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по
давност и техните идеални части от наследствения имот, каквито негови
отблъскващи действия не представляват нито тези по заплащането на данъците и
таксите за смет за този имот, на които и в случая се позовава неоснователно ответницата
в отговора си, поради което съдът не обсъжда представените от нея със същия
квитанции за заплащането на тези данъци и такса битови отпадъци (л.
46-57),
защото тези действия са такива на обикновено управление. Поради това не водят
до отричане на правата на останалите наследници върху наследствения имот (така
Р 566-2010-I г.о., Р 124-2009-I г.о., Р 315-2009-- г.о., Р 223-2006-I г.о. и Р
216-2002-I г.о. на ВКС). Нито пък такива действия представляват извършването на
ремонти на този имот, които не надхвърлят нуждите на обикновеното му ползване, на
които също неоснователно се позовава и в случая ответницата (Р
211-2017-I
г.о.). Поради
това съдът не обсъжда представените от нея със същия отговор в тази насока
платежни документи и договори за закупуване на материали и заплащане на труд за
същите ремонти (л. 58-104). Още повече, че по делото
няма и данни тези труд и материали да са били вложени за ремонта на процесните
делбени имоти. Нещо повече. Всички тези платежни документи и договори за тези
ремонти датират от 2015-2017 г., от който момент до предявяване на иска за
делбата им по делото, не е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиването
им по давност, дори и да бе доказано същите ремонти да представляват
отблъскващи владението на ищеца действия на ответницата в тези имоти (л.
58-104).
А
в случая по делото няма данни ответницата да е демонстрирала ясно и
недвусмислено пред ищеца намерение да завладее неговата ½ идеална част
от всеки от тези оставените в наследство от родителите им първи етаж от
процесната жилищна сграда с идентификатор - и от гаража с идентификатор -, отблъсквайки
владението му върху същите и манифестирайки ясно и недвусмислено пред него
намерението си да ги владее само за себе си (ТР
1-2012-ОСГТК). Касае
се обаче до възникнала от наследяването им от родителите им съсобственост между
страните по делото при равни права върху всеки един от тези два имота. Поради
това презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, и за да бъде придобита равната
идеална част на ищеца от същите имоти по давност, ответницата следваше да е
извършила явни действия по отблъскване на неговото владение чрез нея/децата й на
тази му идеална част от същите имоти (Р 211-2017-I
г.о.).
Всички разпитани по делото свидетели обаче сочат само, че ответницата е
упражнявала, чрез децата си, след смъртта на майка си, когато е заминала да
работи и живее в Г., от където се връща само веднъж/два пъти годишно за по
няколко дена, по време на отпуск, само фактическа власт/държане върху тези
имоти и е извършвала в тях чрез децата си ремонти, свързани с подобряване само
на условията за ползването им и нищо повече (св.
С., М., В., Г., Н. и П.). Никой от тези свидетели
не дава показания ищецът да е бил гонен от нея/децата й от тези имоти, нито да
не е бил допускан от тях до същите до месец септември 2018 г., когато същият
сам признава в исковата си молба, че за пръв път не е бил допуснат от децата на
ответницата в тези имоти, тъй като били на майка им (л.
2).
Нещо повече. Свидетелят С. дава показания, че се виждали с ищеца в процесната
къща между 2008-2015 г. А свидетелят М. дава показания, че последно видял ищеца
да излиза от двора на тази къща на погребението на чичо си през март 2010 г., а
след това го е виждал още няколко пъти и да излиза и влиза от двора на същата
къща (л.
148-149). При
това положение соченото от свидетелите обстоятелство, че ищецът не е живял в този
наследствен имот от 1980 г., когато е заживял при съпругата си в друго жилище в
С., а понастоящем в с. **, и само от време на време е посещавал родителите си в
този имот до смъртта на баща му през 2005 г., съвсем не означава, че се е
отказал от наследствените си права, нито пък означава, че ответницата е
отблъснала владението му върху придобитата по наследство от същите ½
идеална част от първия етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор - и от
гаража с идентификатор - (Р 211-2017-I
г.о.).
Едва с подаването на 09.08.2018 г. на молба й декларация за снабдяването й с
представения по делото н.а. № 189/2018 г. по обстоятелствена проверка,
ответницата е изменила намерението си да завладее за себе си и идеалната част
на ищеца от тези наследствени имоти, което последният е научил след това през
септември 2018 г., когато е установил в Община С., че същата е променила на
нейно име партидата за плащане на данъците и таксите им въз основа на издадения
й нотариален акт за придобиването им по наследство и давност (л.
2, 11 и 169-182). До предявяването на 07.03.2019 г. обаче на иска му по
делото за делба на тези имоти, не са изтекли изискуемите се от чл. 79, ал. 1 ЗС
10 години давностно владение, считано от отблъскването през август 2018 г. на
владението му върху тях, ако може да се приеме, че това е станало с подаването
на молбата на ответницата за снабдяването й с нотариалния акт по
обстоятелствена проверка (така и Р 211-2017-I
г.о. и Р
124-2009-I
г.о.).
Поради
това съдът намери, че възражението й в отговора за придобиване по давност и на тази
придобита от ищеца по наследство от родителите му ½ идеална част от всеки
един от тези оставени в наследство от тях имоти - първи етаж от процесната
жилищна сграда с идентификатор - и гараж с идентификатор -, е неоснователно. Тежестта
да докаже същото пълно и главно, тоест несъмнено, се носи от ответницата по
делото и то независимо, че се е снабдила с посочения н.а. по обстоятелствена
проверка, защото за наследената от родителите му ½ идеална част от
същите имоти, той също разполага с притежаваните от тях горепосочени два
договора за суперфицията им, които имат силата на нотариален акт за
собствеността им (чл. 18 ЗС). А при това положение
разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, а според същото, ответницата е тази, която носи тежестта да
докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, че е придобила по давност
наследената от ищеца ½ идеална част от същите имоти (ТР
11-2013-ОСГК). Поради
това съдът намери, че тя не доказа да е придобила по давност придобитата от
ищеца по наследство от родителите му ½ идеална част от тези наследствени
първи етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор - и гараж с
идентификатор -.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че между
страните по делото е възникнала по наследство от родителите
им и поради това съществува към датата на приключване на устните
състезания по делото, обикновена дялова съсобственост при
равни права само върху първия етаж от процесната жилищна
сграда с идентификатор - и гаража с идентификатор -, в която съсобственост ищецът
участва с 1/2 идеална част, а ответницата с останалата
1/2 идеална част от
същите имоти (чл.
5, ал. 1 ЗН). При това положение предявените от
ищеца искове за
допускане и извършване на делба им са основателни и следва да
се
уважат, като се допусне съдебна
делба между страните по делото върху тези имоти, при
посочените равни права/квоти за всяка от тях (чл.
69, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 344, ал. 1 ГПК). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, че съсобственият
на страните първи етаж от процесната жилищна сграда, която е с идентификатор -,
погрешно не е заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект, защото
тази грешка касае съществуващия между страните по делото спор за материалното му
право на собственост по смисъла на чл. 54, ал. ЗКИР, а този спор може да бъде
разрешен и в настоящото производство (Р 97-2016-I
г.о.). Като
последица от уважаването на тези му искове, следва в същата част да бъде уважено
и искането му по чл. 537, ал. 2 ГПК и отмени до наследствената му ½
идеална част, издаденият в полза на ответницата горепосочен нотариален акт в
частта му, с която след обстоятелствена проверка е била призната за собственик,
по наследство и давност на тези два имота, над нейната ½ идеална част от
същите (ТР
3-2012-ОСГТК и Р 81-2018-I г.о.).
В останалата му част, искът на ищеца за делба и на втория етаж от процесната
жилищна сграда, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, защото по делото
се установи, че този етаж от същата сграда, не е оставен в наследство на
страните от родителите им, а придобит още приживе на същите от ответницата по
давност на 05.02.1989 г. Поради това не е съсобствен между страните по делото и
към датата на приключване на устните състезания, а индивидуална нейна
собственост. Поради това искът на ищеца за допускане и извършване на делбата му,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с искането му по чл. 537,
ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, който признава след обстоятелствена
проверка ответницата за негова собственица по наследство и давност. Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с искането му по чл. 537, ал. 2 ГПК в същата му част, и иска на ищеца за допускане до и извършване на делба
между страните и на гаража с идентификатор -, защото ищецът, чиято е тук
доказателствената тежест, не доказа същият да е съсобствен на страните по
наследство от родителите им към момента на приключване на устните състезания по
делото. Ето защо и този му иск за делбата му, както и искането му по чл. 537,
ал. 2 ГПК в тази му част, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При
този изход на делото по отхвърления иск за делба на гаража с идентификатор -, дължимата
се за същия при отхвърлянето му съгласно чл. 9 ТДТКССГПК държавна такса от 100
лева, ще следва да бъде възложена в тежест на ищеца. На същото основание, в
тежест на същия следва да бъде възложена и дължимата се държавна такса от 50
лева по чл. 9 ТДТКССГПК поради отхвърляне в останалата му част на иска за делба
и на втория етаж от процесната жилищна сграда. При този изход на делото по тези
му два иска, сторените по същите от ответницата разноски, изчерпващи
се с половината от заплатените от нея 100 лева от възнаграждението
на вещото лице и половината от заплатените от нея 2000 лева за адвокатско възнаграждение
за защитата й по делото, следва да се възложат в тежест на ищеца или сумата от 1050
лева (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В.С.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес *** и М.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, по отношение
на следните съсобствени между тях недвижими имоти, а именно: 1). ПЪРВИ
ЕТАЖ от СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ: 100
кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и 2). СГРАДА
с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -, ул. **, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ: 36 кв.м, с брой етажи:
1, с предназначение: хангар, депо, гараж, при права (квоти): 1/2
(една втора) идеална част за В.С.Ч.
с
п.с. и 1/2 (една втора) идеална част за М.С.Д. с п.с.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 189,
том -,
рег. № 4571, дело № 378/2018 г. на нотариус П.И., вписан под № - в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – района на Старозагорския районен
съд, В ЧАСТТА МУ, с която М.С.Д. с п.с. е призната със същия за собственик по
наследство и давност над ½ идеална част от първия етаж на сградата с
идентификатор - и от сградата с идентификатор -.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.С.Ч. с п.с., против
М.С.Д. с п.с., искове за допускане и извършване на съдебна делба между тях при
равни права и на СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С., п.к. -,
ул. **, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, със
застроена площ: 34 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж, и на ВТОРИ ЕТАЖ от СГРАДА с идентификатор -, с адрес на сградата: гр. С.,
п.к. -, ул. **, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -,
със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна, КАКТО и искането му за
отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на посочения нотариален акт № 189/2018 г. В ЧАСТТА
МУ, с която М.С.Д. е призната за собственик по наследство и давност над
½ идеална част и на тези имоти.
ОСЪЖДА
В.С.Ч. с п.с., да заплати на М.С.Д. с п.с., сумата от 1050 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлените искове за делба.
ОСЪЖДА В.С.Ч. с п.с., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 150 лева за
дължима се за производството държавна такса за отхвърлените искове за делба.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: