Р
Е Ш Е
Н И Е №1537
гр. Бургас, 06.07.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря
Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9264 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявен от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
гр.София, против М.В.С. ***.
Ищецът е твърдял, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 6616/2019г. на РС Бургас. По същото е била издадена такава за сумите:
392 лв. – глав-ница, дължима
по Договор за кредит ”Бяла карта” с № 446398/18.12.2015г.,
сключен с “Аксес Файнанс” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №
1/26.02.2019г. към него, ведно със законна-та лихва, считано от
07.08.2019г. до окончателното плащане; 23.50 лв. – договорна лих-ва за периода
от 23.12.2015г. до 06.06.2018г.; 28.24 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 70.45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране;
28.20 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 07.06.2018г. до
30.07.2019г., и дело-водните разноски. Посочил е
също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъж-ника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането.
Предвид това е искал от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на С., че му дължи горните суми. Претен-дирал е
разноски.
С Определение от 21.11.2019г. производството по делото, досежно претенциите
за неустойката и мораторната лихва, е било прекратено, поради оттегляне на иска,
а За-поведта за изпълнение е била обезсилена в съответната й част.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. С.М., оспорва претенцията – по основание и по размер, и иска от Съда да я
отхвърли.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира за установено следното:
По заявление на ”Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е изда-дена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против С. за исковите суми – по
ч. гр. дело № 6616/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
На 18.12.2015г. “Аксес Файнанс” ООД и М.В.С. са сключили Договор за кредит ”Бяла карта” № 446398, по силата на който дружеството се е задъл-жило
да му предостави револвиращ кредит в максимален размер 100 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта,
преда-дена същия ден, а той – да го ползва и върне, съобразно уговореното. Посочен
е фикси-ран лихвен процент на заема – 43.2 %, а ГПР е определен на 45.9 %.
С анекси от 23.06.2016г. и 12.01.2018г.
кредитният лимит е бил увеличен – съот-ветно на 200 лв. и на 400 лв.
С Приложение № 1 от 26.02.2019г. към рамков договор за прехвърляне на
парич-ни задължения от 11.11.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД “Аксес Файнанс” ООД е пре-хвърлило на
ищеца вземанията си по процесния договор за кредит в
претендираните с исковата молба размери.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от
предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била
съобщена от “Аксес Файнанс” ООД на ответника съобраз-но
чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.
В хода на настоящото производство С. е търсен на посочения в исковата молба адрес: гр.Б….,
така и в справката от НБДН, но тъй като не е бил открит на него, както и по
месторабота – липсват данни да работи по тру-дово правоотношение, му е бил
назначен особен представител по делото, който е полу-чил книжата за него.
Съдът, обаче, констатира, че в договора за
кредит е отразен настоящ адрес ***. Посочени са мобилният му телефон и имейла.
Въпреки това, нито цедентът, нито цесионерът, въз основа на даденото му пъл-номощно,
са действали с грижата на добрия търговец и не са потърсили С., за да го
уведомят за извършената цесия. Ето защо в случая не може да се обоснове
направата на извод, че с връчването на книжата по делото на назначения му
особен представител, прехвърлянето на вземането е било надлежно съобщено,
респективно – че е породило действие
спрямо него. Или в крайна сметка, следва да се приеме, че към настоящия мо-мент
с активна материалноправна легитимация по отношение на дължимите по догово-ра за
кредит суми спрямо ответника, разполага единствено
първоначалният кредитор – “Аксес Файнанс” ООД, на когото той
все още валидно може да изпълни задължението
си, но не и ищецът.
При това положение предявените установителни искове се
явяват неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят изцяло.
Разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Панайот Во-лов” № 29, ет.3, искове за признаване за установено по отношение на М.В.С., с ЕГН: **********,***, че същият дължи сумите:
392 лв. – главница по Договор за кредит ”Бяла карта” с № 446398/18.12.2015г.,
сключен с “Аксес Файнанс” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от послед-ното на дружеството с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11. 2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №
1/26.02.2019г. към него, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2019г.
до окончателното плащане; 23.50 лв. – дого-ворна лихва за периода от
23.12.2015г. до 06.06.2018г., и 70.45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6616/2019г.
на РС Бургас, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.