Решение по дело №1228/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1088

 

Гр.Пловдив, 30.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 02.09.2019 г. в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов

                                                          Христо Иванов                                                                                            

При участието на секретаря Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№1228/2019

 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по жалба на Община ****, с адрес гр. ****, представлявано от д-р Е. К., в качеството му на кмет, чрез пълномощник юрисконсулт И.Д., против Решение № 130/12.04.2019 г., постановено по гр. д. №1820/ 2018 г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е осъдена Община **** да заплати на Адвокатско дружество „П. и К.“ на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата от 4995 лева, представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012 г. върху сумата по фактура № 2000000218/01.03.2016 г. за периода от 11.03.2016 г. до 16.09.2017 г. включително, както и разноски по делото в размер на 999,80 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, както и че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи, че неправилно РС не е уважил възражението на жалбоподателя ответник в първоинстанционното производство за прекомерност на неустойката; че първоинстанционният съд не е разгледал въпросът с нищожността на договорната клауза на неустойката. Иска се решението да бъде  отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск, при условията на евентуалност – да се намали размера на неустойката. Претендира за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна Адвокатско дружество „П. и К.“, с адрес ***, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че жалбата е бланкетна, тъй като в нея не се сочи никакво конкретно нарушение на материалния и процесуалния закон, а се извеждат общи и принципни твърдения за предмета на исковата претенция. Счита възражението за прекомерност на неустойката за неоснователно, излагат аргументи за необоснованост и неоснователност на направеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Навежда се довода, че с влязло в сила решение по в.гр.д.№2090/18 г. на ПОС, 9 гр.с. е потвърдено решението на КРС, с което неустоечната клауза на чл.6,ал.1 от договора за юридическо обслужване  е приета за действителна и че не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което се счита, че съдът по настоящия спор е обвързан по този въпрос от силата на присъдено нещо. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение прецени събраните по делото доказателства съгласно чл.269 от ГПК, и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи  на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „Адвокатско дружество „П. и К.“*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4995 лева, представляваща дължима сума за неустойка за периода от 11.03.2016 г. до 16.09.2017 г. /т.е. за 555 дни/ по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012 г., върху сумата от 1800  лв. по фактура № **********/01.03.2016 г. – неплатена услуга за абонаментно правно обслужване за месец март 2016 г.

В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен договор за юридическо обслужване № 198/19.10.2012 г., размера на дължимото месечно възнаграждение, падежа на плащане, както и наличието на уговорка за неустойка при забавено плащане и нейния размер. Направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойката на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираната неустойка с действително претърпените вреди от забавеното плащане на същите. 

Исковата претенция се основа на сключения между страните е договор за юридическо обслужване № 198/ 19.10.2012 г., с предмет ежемесечно абонаментно правно обслужване, при договорено месечно възнаграждение в размер на 1800 лв. без включен ДДС. От същия е видно, че уговореното месечно възнаграждение е дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, за който се дължи, като в случай на забавяне на плащанията от страна на Община **** е предвидено заплащане на неустойка в размер на 0,5% на ден. За извършената услуга за м.март 2016 г. ищцовото дружество е издало фактура №**********/01.03.2016 г. за сумата 2160 лв. с ДДС, която видно от приетата и неоспорена ССЕ не е платена, поради което ищецът претендира неустойка за забава за периода  11.03.2016 г. – 16.09.2017 г. в размер на 4995 лв., с-но чл.6,ал.3 от договора.  

Не се спори по делото, че фактурата, по която се претендира неустойка поради забавено плащане, е била осчетоводена от ответната община.

По отношение на оплакването за нищожност на клаузата за неустойка:

Съгласно ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следва да следи служебно. Договорната клауза за неустойка е нищожна, когато нарушава принципа на справедливостта и създава условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката излиза извън обезпечителните или обезщетителните си функции.  Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което следва да се преценява за всеки конкретен случай  към момента на сключване на договора, а прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

 Съдът намира за неоснователен довода на въззиваемия, че е формирана сила на присъдено нещо с цитираните в отговора на ВЖ съдебни решения, тъй като настоящият казус не касае производство по частичен иск, а самостоятелен иск с отделно правно основание и период, поради което съдът по настоящия спор не е обвързан по въпроса за недействителността на неустойката от силата на присъдено нещо.

При преценка недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съгласно изброените в мотивите по т.3 от тълкувателното решение критерии, ПОС намира следното: От приложения договор е видно, че с договорената  неустойка се обезпечава изпълнението на парични задължения. съгласно чл.86 ЗЗД – при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата като за действително претърпените вреди във по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. От горното следва, че обезщетителната функция на неустойката за неизпълнение на парично задължение е съизмерима с размера на законната лихва. В случая по процесния договор от 2012 г. за юридическа услуга ответната община се е задължила да плаща на адвокатското дружество по 1800 лв./без ДДС/ месечно за срок от 4 години, а в чл.6,ал.1 е договорена неустойка за забава върху всяка неплатена месечна вноска в размер на 0,5% на ден. От заключението на в.л. Р. М. от 01.03.2019 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че дължимата неустойка по фактура №**********/01.03.2016 г. върху сумата 1800 лв. за исковия период /11.03.2016 г. – 16.09.2017 г. , т.е. за 555 дни забава, е в размер 4995 лв., а законната лихва за забава върху сумата 1800 лв. за исковия период е 277,56 лв., т.е. договорената неустойка е 18 пъти по-висока от законната лихва. За аналогия, установената съдебна практика /в т.см.р.№378/18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№315/2005 г. , 2 ГО и др./ за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г., т.е. към момента на сключване на процесния договор,  се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва  е действително, е такова, когато тя не надвишава с повече от 3 пъти законната лихва. В този смисъл ПОС намира, че клаузата за неустойката в чл.6,ал.1 от процесния договор, уговорена в размер 18 пъти над законната лихва, нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца и е уговорена извън нейната обезщетителна функция.

По отношение на обезпечителната функция на неустойката -изпълнението на задължението не е обезпечено с поръчителство, залог, ипотека или  друго, но тъй като длъжникът е община, страните са преценили, че не е необходимо такова обезпечение.

Неустойката има също и наказателна функция, но договореният дневен размер на неустойката не цели проявлението на фунциите й , а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения.

ПОС намира, че в случая е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, тъй като с клаузата на чл.6 ал.3 от процесния договор  са нарушени принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелствуване – аргументи от чл.307,чл.302,чл.289 от ТЗ, тъй като вследствие на заплащането на тази неустойка  ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора – в този смисъл и р.№4/25.02.2009 г.на ВКС по т.д.№395/2008 г. на ВКС, 1 ТО, докладчик съдия Тотка Калчева.

Горното обосновава извод, че единствената цел, за която е уговорена неустойката  излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което е нищожна, съгласно приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение. Нищожноста на клаузата за неустойката обуславя отхърлянето на предявения иск като неоснователен.

Не до същия извод е достигнал и КРС, поради което решението му като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с отхвърлителен диспозитив.

В частта за разноските.

С оглед изхода от делото – основателност на въззивната жалба, по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски, които съглсно приложения списък по чл.80 ГПК на л.37 от д.ПОС са в  размер на 399,90 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 130/12.04.2019 г., постановено по гр. д. №1820/ 2018 г. по описа на Районен съд- Карлово И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Адвокатско дружество „П. и К.“, с адрес ***, представлявано от И. П. против Община ****, с адрес гр. ****, представлявано от кмета Е. К. иск на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4995 лева, представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012 г. върху сумата по фактура № 2000000218/01.03.2016 г. за периода от 11.03.2016 г. до 16.09.2017 г. включително, както и разноски по делото

ОСЪЖДА Адвокатско дружество „П. и К.“, с адрес ***, представлявано от И. П. да заплати на  Община ****, с адрес гр. ****, представлявано от кмета Е. К. сумата от  399,90лева, представляваща разноски по делото.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.