Р Е Ш Е Н И Е
София, 04.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6999/2020 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК
*******, съдебен адрес: *** против В.С.Д., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че В.С.Д., дължи на „Ц.К.Б.“ АД сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски /ю.к. възнаграждение/
в размер 300 лв., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 30101/2017 г.
на СРС, 32 – ри с-в на 18.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК. Претендират се разноски в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът твърди, че на
26.06.2008 г. „Г.-05“ ООД е издал в полза на „Ц.К.Б. ” АД запис на заповед за
сумата 418 000 евро с падеж на предявяване със срок до 62 месеца от датата на
издаване. Записът на заповед е авалиран от ответника В.С.Д.
и Г.Д.С., ЕГН **********, видно от саморъчно изписаните им имена и поставените
подписи на лицевата страна на менителничния документ.
Записът на
заповед е редовно предявен за плащане на ответника В.С.Д., като волеизявлението
на Банката за това е достигнало до знанието на адресата чрез Нотариална покана
връчена му чрез Нотариус Р.Р., с peг.№
203 при НК и район на действие CPC на 23.04.2012 г.
Дължимата
сума по записа на заповед не е била погасена към момента на подаване на
заявление по чл. 417 ГПК в съда, поради което за ищеца се е породил правен
интерес да иска издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл. 417, т. 10 и сл. ГПК и той е подал такова в СРС за снабдяване с
изпълнителен лист срещу авалистите по записа на
заповед В.С.Д. и Г.Д.С. за сумата 418 000 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2012 г. до изплащане на вземането и
24 976,37 лв. – разноски по делото.
Образувано е
ч.гр.д. № 22406/2012 г., по описа на СРС, Гражданска колегия, 75-ти с-в и в полза
на Банката на 22.06.2012 г., са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, по силата на които В.С.Д. и Г.Д.С. са осъдени да заплатят при условията
на солидарна отговорност на „Ц.К.Б.” АД
сумата 418 000 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 07.05.2012 г. до изплащане на вземането и 24 976,37 лв. – разноски по
делото.
Възражения
по чл. 414 ГПК не са постъпили.
По делото на
22.12.2017 г. от ответника В.С.Д. е постъпило възражение по чл. 423 ГПК срещу
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувано ч.гр.д. №
12400 от 2018 г. на Софийски градски съд. С определение от 20.12.2019 г. СГС е
приел възражението му и е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по чл. 423 ал. 4 ГПК, включително по искането по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Със съобщение получено на 17.06.2020 г. по гр.д. № 22406 от 2012 г. на Районен
съд София 75 състав Районен съд София е указано на Банката да предяви иск за
установяване на вземанията си.
В тази
връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземането му по издадените в заповедното
производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при условията на
солидарност, по отношение на ответника В.С.Д. и Г.Д.С. за сумата 418 000 евро,
ведно със законната лихва, считано от 07.05.2012 г., въз основа на запис на
заповед, издаден на 26.06.2008 г. в полза на „Ц.К.Б.” АД от „Г.-05” ООД, ЕИК *******, авалиран от Г.Д.С. и В.С.Д.. Претендира разноски и за двете
инстанции.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал е
също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.,
както и образуваното изп.дело № 20208580400460 по
описа на ЧСИ У.Д., образувано срещу Г.Д.С. и В.С.Д..
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък. Направил е възражение по отношение на претендирания от
ответната страна адвокатски хонорар.
Ответникът В.С.Д. оспорва изцяло предявения иск, както по основание,
така и по размер. Претендира разноски.
На
първо място заявява, че процесният запис на заповед не му е предявен, тъй като
липсват доказателства за това. Счита, че предявяването за плащане е необходимо,
за да знае длъжникът по ценната книга на кого трябва да плати.
На следващо
място заявява, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на
вземането по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 42317РО-АА-0126/19.06.2008
г., т.е. налице е каузално правоотношение. Според ответника, съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 г., с въвеждане на твърдение за наличие на
каузално правоотношение от някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК, то
подлежи на доказване, и то доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, имат за последица погасяване вземането по записа на заповед.
Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа
на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с
каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед.
По - нататък
заявява, че, въз основа на Извлечение от счетоводна сметка, по реда на чл. 417,
т. 2 ГПК, „Ц.К.Б.“ АД е подала заявление по чл. 417 ГПК, по него е образувано ч.гр.дело
№ 17933/2012 г. на СРС, ГО, 34-ти с-в и са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 332/2012 г.
на ЧСИ У.Д., peг. № 858, район на действие СГС. По
изпълнителното дело са продадени ипотекирани в полза на Банката недвижими имоти
и задължението се погасява по принудителен ред. Впоследствие „Ц.К.Б.“ АД е подала
второ заявление по реда на чл. 417, т. 9 ГПК за същия размер на дълга и по
същия кредит, но въз основа на процесния запис на заповед, по което е
образувано ч. гр. дело № 22406/2012 год. на СРС, ГО, 75-ти с-в. По издадения
изпълнителен лист по второто заповедно производство е образувано второ изп.д. № 858/2012 г. на ЧСИ У.Д., peг.
№ 858, район на действие-СГС, преобразувано в изп.
дело № 460/2020 г. Според ответника се касае за един и същи кредит, в размер
400 000 евро, който ищцовото дружество събира
принудително по две изпълнителни дела.
По
изпълнителното дело постъпват суми за погасяване на задължението в полза на „Ц.К.Б.“
АД - взискател по горепосоченото изпълнително дело.
Видно от Удостоверение за размера на дълга по изп.д.
№ 332/2012 г. на ЧСИ У.Д., peг. № 858, район на
действие СГС от 09.02.2018 год., общо към тази дата по делото са постъпили 463
006, 86 лв.
Според
ответника, след погасяване на задължението по каузалното правоотношение чрез
плащане, кредиторът - ищец, предявявайки правата си и срещу авалиста,
е недобросъвестен, в смисъл на знание от негова страна за наличие на
относителни възражения по каузалното правоотношение, основани на погасяването
чрез плащане от страна на длъжника по договора. В този смисъл той се позовава
на Решение № 194 от 01.02.2018 г. по т. д. № 84 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро ТО.
Представил е
писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертиза.
По същество
моли съда да отхвърли предявения иск, катао
неоснователен и недоказан, като му присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява наличието на запис на заповед за сумата 418 000 евро,
издаден на 26.06.2018 г. от „Г.-05“ ООД в полза на ищеца,
платим на предявяване със срок до 62 месеца от датата на издаване,
който е авалиран от ответника В.С.Д.
и Г.Д.С..
Не се спори,
че към момента на издаване на записа на заповед двамата авалисти
са били собственици на капитала на дружеството – издател по записа на заповед.
От събраните доказателства се установява, че записът на заповед е предявен за
плащане на ответника В.С.Д. с Нотариална покана, връчена чрез Нотариус Р.Р., Рeг.№ 203 при НК, Район на
действие CPC, на 23.04.2012 г.
Доказа се
също, че, във връзка с подадено от Банката – ищец искане по реда на чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 22406/2012 г., по описа на СРС, Гражданска
колегия, 75-ти с-в, по което на 22.06.2012 г. са издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, по силата на които В.С.Д. и Г.Д.С. са осъдени да заплатят
солидарно на „Ц.К.Б.” АД сумата 418 000
евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2012 г. до
изплащане на вземането и 24 976,37 лв. – разноски по делото. По издадения
изпълнителен лист е образувано второ изп.д. №
858/2012 г. на ЧСИ У.Д., peг. № 858, район на
действие-СГС, преобразувано в изп. дело № 460/2020 г.
Във връзка с
подадено и прието възражение по чл. 423 ГПК срещу издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, на ищеца е указано в законовия срок да предяви
иск за установяване на вземането си, което той е сторил и е образувано
настоящото производство.
От събраните
в хода на производството писмени доказателства се установи също, че между ищцовото банково дружество и „Г.-05“ ООД е сключен Договор
за предоставяне на кредит овърдрафт № 42317РО-АА-0126/19.06.2008 г. Във връзка
с този договор, въз основа на Извлечение от счетоводна сметка, по реда на чл.
417, т. 2 ГПК, по подадено заявление от „Ц.К.Б.“ АД е образувано ч.гр.дело №
17933/2012 г. на СРС, ГО, 34-ти с-в, по което са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист срещу
кредитополучателя за сумата 400 000 евро, ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2012 г. до окончателното изплащане, договорна лихва 8 470
евро за времето 29.04.2011 г. – 20.03.3012 г., наказателна лихва в размер 824,
60 евро за периода 21.03.2012 г. – 09.04.2012 г., разноски 46, 02 евро,
17 459, 34 лв. държавна такса и 9 000 лв. ю.к. възнаграждение.
Въз основа
на този изпълнителен лист е образувано изп. д. №
332/2012 г. на ЧСИ У.Д., peг. № 858, район на
действие СГС. По изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия за
събиране на вземането, като са били продадени ипотекирани в полза на Банката
недвижими имоти и понастоящем задължението продължава да се погасява по
принудителен ред.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 22406/2012 г., по описа на СРС,
Гражданска колегия, 75-ти с-в,, по което срещу длъжника са издадени процесните Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на
страните съдът назначи съдебно –
икономическа експертиза.
За изготвяне на експертизата вещото
лице е проверило следните документи:
1. Договор за предоставяне на
кредит овърдрафт № 42317PO-DD-0126 от
19.06.2008 г.
2. Анекс № 1 от 26.11.2008 г.
3. Удостоверение от ЧСИ У.Д. от
09.02.2018 г.
4. Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.04.2012 г.
5. Извлечение от сметка с IBAN *** „Г.-05” ООД за периода от 02.01.2008 г.
до 31.12.2008 г.
6. Удостоверение от ЧСИ У.Д. изх.
№ 1265/18.01.2022
г.
както и с допълнително
предоставените от ищеца:
7. Справка за постъпили суми по
договор за кредит-овърдрафт, № 42317РО-АА-0126/19.06.2008 г., предоставен на Г.-05
ЕООД, ЕИК *******.
8. Справка за лихвен процент по
договор за кредит-овърдрафт, № 42317РО-АА-0126/19.06.2008 г., предоставен на Г.-05
ЕООД, ЕИК *******.
9. Извлечения от сметка с IBAN *** „Г.-05” ООД за периода от 2008 г. до 2013
г. включително, както и за 2018 г.
По първата поставена задача -
да се установи какъв е размерът на сумите, които са усвоени по Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт № 42317 РО-АА-0126/19.06.2008 г., вещото лице
е посочило, че усвояването на кредита - овърдрафт за периода започва от 30.06.2008 г., като първата сума е за
еднократна такса в размер 4 000,00
евро. До 31.07.2009 г. са усвоени общо 400 037, 89 евро, като е достигнат
и превишен лимитът от 400 000,00 евро, уговорен в т. 3.1. от Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт № 42317РО – АА – 0126/19.06.2008 г. През целия
период са усвоявани суми, начислявани са лихви и такси и са правени вноски за
погасяване на задълженията по кредита, с които е променян остатъкът по сметката към всяка една дата. Посочено
е и салдото по сметката към 10.04.2012 г., което е в размер 403 569,83 евро.
Извършени плащания за
погасяване по Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 42317
РО-АА-0126/19.06.2008 г. по сметката са постъпили общо 118 770,81 евро, от които: по сметката на Г. – 05” ЕООД
115 104,45 евро и по сметка на „ЦКБ“ АД – 3 666,36 евро.
По – нататък, според експерта,
към 29.09.2020 г. /датата на депозиране на писмения отговор на исковата молба/
погасената сума от задълженията на „Г.-05“ ООД по посочения Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт, с
постъпили суми от ЧСИ е в размер 236 829,06 лв., от които:
-
Погасена
главница – 121 150,73,
-
Погасена
възнаградителна лихва за периода 24.04.2012 г. -
29.09.2020 г. – 8 470,30 евро,
- Погасена наказателна лихва за
периода 24.04.2012 г. - 29.09.2020 г. – 824,60 евро,
- Погасени присъдени разноски
за периода 24.04.2012 - 29.09.2020 г. – 46,02 евро,
-
Погасена
законна лихва – 106 337,41 евро.
Експертизата посочва, че към датата на
сключване на договора - 19.08.2008 г. размерът на лихвения процент е бил 9,00 %,
като е променян до настоящия момент.
Вещото лице заявява, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 21.03.2012 г. и към тази
дата размерът на постъпилите суми за погасяване на задължението към Банката -
ищец е 118 770,81 евро, от които по сметката на Г. – 05” ЕООД –
115 104,45 евро и по сметка на „ЦКБ“ АД – 3 666,36 евро.
Последната сума за погасяване
на задължения по договора за кредит - овърдрафт в размер 4 000,00 евро е постъпила
на 14.09.2011 г..
Въз основа на издадените на
24.04.2012 г., по гр.д. 17933/2012 г. на СРС, ГО, 34-ти с-в заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника „Г.-05” ЕООД, за събиране на вземане,
възникнало по Договор за кредит овърдрафт № 42317 РО-АА-0126/19.06.2008 г. и
Анекс № 1/26.11.2008 г. към същия, е образувано изпълнително дело № 20128580400332 при ЧСИ У.Д..
От Удостоверение, издадено от ЧСИ У.Д.
на 09.02.2018 г., са видни преведените суми към „ЦКБ” АД по посоченото
изпълнително дело срещу длъжника „Г.-05” ЕООД, от проведени публични продани.
Вещото лице е направило извод, че общият
размер на сумата, преведена към взискателя „Ц.К.Б.”АД,
след извършени разпределения, възлиза на 463 006,86 лв.”
Съгласно Удостоверение, изх. №
1265/18.01.2022 г., издадено от ЧСИ У.Д., общият размер на постъпилите суми по изпълнително дело № 20128580400332 от продажби
по публични продани към датата на удостоверението е 535 328,28 лева, в т.ч.:
-
51 000,00
лв. за ателие 10,
-
39 500,00
лв. за магазин 3,
-
56 767,28 лв. за ателие 8,
-
96 121,00
лв. за апартамент 18,
-
56 500,00
лв. за магазин 4,
-
91 140,00
лв. за апартамент 20,
-
144 300,00
лв. за ателие 1.
Посочените
в друго проверено от вещото лице Удостоверение – това, изх. № 4366/09.02.2018
г. суми, преведени по сметка на взискателя „ЦКБ“ АД – 463 006,86 лв. са
напълно идентични с тези, в
Удостоверение с изх. № 1265/18.01.2022 г.
Следователно, от ЧСИ У.Д. са
постъпили суми в общ размер 463 006,86 лева, с които са погасени
задължения в размер на 236 829,06 евро.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника В.С.Д., че той
дължи на ищеца, солидарно с Г.Д.С. сумите, визирани в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на изпълнителен лист.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, а, съобразно характера на предявения иск -
положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше да докаже в
процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
запис на заповед за сумата 418 000 евро, издаден на 26.06.2008 г.
от „Г.-05“ ООД
в полза на ищеца, платим на предявяване със срок до 62 месеца, считано от
датата на издаване, който е авалиран
от Г.Д.С.
и ответника В.С.Д..
Константната
съдебна практика на ВКС приема, че в производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК вземането
на кредитора – ищец ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение на
основание издаден запис на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната
книга, при условие, че бъде доказана в хода на производството обезпечителна й функция
по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и
поемателя. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между
издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва
да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение.
Настоящият
съдебен състав намира наличието на каузално правоотношение, обуславящо
издаването на записа на заповед, за доказано, пред вид факта, че от събраните писмени доказателства
се установява, че записът на заповед е издаден от „Г.-05“ ООД с обезпечителна цел, т.е.
задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен характер и
неговата действителност е обусловена от действителността на основното
/обезпеченото/ вземане.
С
оглед на това в хода на делото ответникът доказа наличието на валидно и
изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение – договор за
кредит – овърдрафт, във връзка с което е образувано заповедно производство,
издаден е изпълнителен лист и са събирани суми за погасяване на съществуващото
задължение.
Съгласно
съществуващата и приложима съдебната практика /Решение №162/ 02.11.20ИГг. по т.д. № 1126/2011 г. на
ВКС, II т.о./, запис на заповед с падеж на предявяване, трябва да бъде предявен
на издателя, като необходимо условие за определяне падежа на задължението и
настъпване изискуемостта му за плащане. Задължението по запис на заповед с
падеж на предявяване възниква със самото му подписване, а изискуемостта му - от
момента на предявяването му за плащане на издателя, респ. на авалиста, тъй като с извършването на предявяването, до
знанието на издателя, респ. авалиста се свежда и на кого трябва да плати.
В този смисъл съдът намира за
доказани твърденията на ищеца за предявяване на записа на заповед за плащане на
длъжника, респ. авалиста на датата на падежа или след
това, съобразно изискванията на ТЗ и счита, че възраженията на ответника за
непредявяване на записа на заповед са неоснователни и не следва да бъдат взети
предвид.
Ответниковите възражения, обаче, са
основателни досежно съществуването на договор за кредит – овърдрафт, издаден от
кредитополучателя катао обезпечение по казуалното правоотношение запис на заповед, авалиран от двамата тогавашни управители на дружеството
/единия от които ответникът/, образувани две заповедни производства, издадени
два изпълнителни листа и образувани две изпълнителни дела.
Съдът намира, че ищецът, включително и към настоящия
момент, събира принудително по две изпълнителни дела вземането по един кредит,
обезпечен със запис на заповед. Образувани са две изпълнителни производства по
описа на ЧСИ У.Д., въз основа на изпълнителни листове, издадени по две
производства - веднъж по чл. 417, т. 2 ГПК и втори път по чл. 417, т. 9 ГПК, в
резултат на което ищецът в настоящото производство събира по принудителен ред
вземането си два пъти на едно и също
основание.
Съдът приема тезата на ответната страна,
според която, След погасяване на задължението по каузалното
правоотношение чрез плащане, кредиторът - ищец, предявявайки правата си и срещу
авалиста, е недобросъвестен, в смисъл на знание от
негова страна за наличие на относителни възражения по каузалното
правоотношение, основани на погасяването чрез плащане от страна на длъжника по
договора, в който смисъл е и практиката, визирана в Решение
№ 194 от 01.02.2018 г. по т. д. № 84 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
ТО.
Базирайки се на
нормата на чл. 465 ТЗ, недобросъвестен е и кредиторът, който към момента на
придобиване на правата по ценната книга знае, че каузалното задължение, покрито
с менителничната сделка, не е възниквало или е
възникнало, но е погасено изцяло или отчасти. Релевантният момент за преценката
за добросъвестност е този, към който приносителят придобива правата по менителничния ефект. Моментът има значение за материалната
легитимация по прекия иск на онзи кредитор, който не е кредитор по каузалното
правоотношение с длъжника, покрито с менителнична
сделка. Моментът е без значение за материалната легитимация по прекия иск на
онзи кредитор, който е и кредитор по каузалното правоотношение с длъжника,
покрито с менителнична сделка. Във всеки момент този
кредитор знае дали и доколко прекият иск покрива задължение по каузално
правоотношение с длъжника. По упражнения пряк иск неговият длъжник разполага с
възражение за фактите, които са от значение за каузалното правоотношение и
рефлектират върху прекия иск.
В тази връзка съдът приема за доказана тезата на ответника, че каузалното
правоотношение, въз основа на което е издаден процесният запис на заповед, е описаният
по – горе Договор за предоставяне на кредит овърдрафт
№42317РО-АА-0126/19.06.2008 г. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 год. с
въвеждане на твърдение за наличие на каузално правоотношение от някоя от
страните в производството по чл. 422 ГПК, то подлежи на доказване и то
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, имат за последица
погасяване вземането по записа на заповед. Доказването на каузалното
правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в
случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими
към погасяването на вземането по записа на заповед.
В настоящия случай по
делото се доказа, че ищецът е
недобросъвестен, тъй като, въпреки че се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка по
реда на чл. 417, т. 2 ГПК за събиране на вземането си по сключения договор за
кредит – овърдрафт, втори път претендира
и дължимо, според него, вземане въз основа на процесния запис на заповед, издаден именно като обезпечение на
договора за кредит.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за установяване на
обстоятелството, че ответникът дължи на ищеца сумата 418 000
евро, ведно със съответните лихви и разноски – така, както това е постановено в
издадените по делото в СРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на издадения на 26.06.2008 г. запис на заповед, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски, както
следва: адвокатско възнаграждение в размер 9 900 лв., 15 лв. д.т. и 900 лв.
депозити за вещи лица.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар, като приема, че в настоящия случай той изцяло е съобразен
с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК
*******, съдебен адрес: *** против В.С.Д.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл. 415 ГПК за признаване за установено,
че В.С.Д., дължи на „Ц.К.Б.“ АД сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и
разноски /ю.к. възнаграждение/ в
размер 300 лв., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 30101/2017 г. на
СРС, 32 – ри с-в на 18.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“ АД
да заплати на В.С.Д. сторените
по делото разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в размер 9 900 лв.,
15 лв. д.т. и 900 лв. депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: