РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500175 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8353/06.12.2024г. от М. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., обл. Варна, ул. “О.” ***, срещу Решение №
243/20.11.2024 г., постановено по гр.дело № 20243120100585 по описа за 2024
година на Районен съд – Девня, с което съдът ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Г. Х. Я., ЕГН: ********** и ненавършилия
пълнолетие неин внук А. А.ов Н., ЕГН: **********, както следва:
1. До навършване на 2 годишна възраст на детето – всяка първа седмица
от месеца - за времето от 10:00 до 18:00 часа на съботния или на неделния ден
в присъствието на майката, като точния ден и мястото на срещите се определя
по уговорка между страните и съобразно свободно за детето и бабата време.
2. След навършване на 2 годишна възраст на детето - всяка първа
седмица от месеца - за времето от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя с
преспиване при бабата, като бабата взема детето от дома на майката и го
връща в този дом.
1
3. След навършване на 2 годишна възраст на детето - една седмица през
лятото, през време когато родителите не ползват платения си годишен отпуск,
като в случай, че родителите не съобщят на бабата за времето на годишния си
отпуск до 31.05 на всяка година, то бабата сама определя една седмица от
месец юли или август, като уведомява своевременно родителите за това.
4. След навършване на 2 годишна възраст на детето – в периодите, в
които бабата е извън страната – всяка трета събота от месеца за времето от 16,
00 часа до 17, 00 часа посредством видео връзка по „Вайбър“ с максимална
продължителност от 30 минути и съобразяване с часовото време на
РБългария.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинсганционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че
постановеният режим не съответства на възрастта на детето и необходимостта
му от майчини грижи. Детето не е оставало насаме с баба си, а тя отсъства
често и за дължи периоди, тъй като работи на речен кораб. Липсва изградена
емоционална връзка между тях, като бабата не търси контакт с детето. Поради
това няма как детето да бъде оставяно с приспиване при нея. Счита, че следва
да бъде съобразен и режимът, определен на бащата.
Въззивницата моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да постанови режим, който да отговаря на интереса
на детето.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа се, че бабата на детето е обичлив човек с подход
към детето и само поведението на майката, която възпрепятства контакта й с
детето, е причината за по-редките срещи. Счита, че становището на майката,
че само тя би могла да се грижи за детето, не опира нито на закона, нито на
житейската действотелност. Няма доказано основание въззивницата да не
може да се грижи за детето.
При преценката си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по отношение на
преценката за правилност и законосъобразност, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с правно
2
основание чл. 128 ал. 1 от СК, предявена от Г. Х. Я., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Варна, ул. “К.” ***, срещу М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., обл.
Варна, ул. “О.” *** и А. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. “А. Н.”
*** за определяне на мерки за лични отношения между ищцата, имаща
качеството на баба по бащина линия на малолетното дете А. А.ов Н., роден на
*** г. и детето.
Твърди се в молбата, че ответницата М. И. е снаха на ищцата, а
ответника А. Н. е неин син, като двамата са родители на единствения внук на
ищцата – А., роден на *** г. Сочи се, че в началото на октомври 2023 г.
ответницата М. И. е напуснала семейното жилище, собственост на ответника
А. Н. в гр. Варна и заедно с детето се преместила да живее при майка си в с.
Ч., обл. Варна, където двамата пребивават и до момента. Твърди се, че ищцата
е виждала внучето си и след преместването на майката в с. Ч. до 18.03.2024 г.,
когато ответницата М. И. завела дело за развод и променила отношението си
към съпруга си и неговата майка. Излага се, че ищцата много обича внучето
си, като от самото му раждане е оказвала помощ на майката и младото
семейство и редовно виждала детето в дома им в гр. Варна. Моли за по –
разширен режим на контакти между нея и детето. Претендира разноски.
В постъпил в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответницата М.
И. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наведените в
исковата молба твърдения, че тя е причината за развода между нея и сина на
ищцата. Излага, че ответникът А. Н. е имал много лошо и грубо отношение
към нея, което я принудило да напусне семейното им жилище и да отиде да
живее при майка си в с. Ч., обл. Варна. Заявява, че от самото раждане за детето
се грижи единствено тя, като то е винаги обгрижвано и усмихнато. От друга
страна твърди, че родителите на бащата на детето са идвали в дома им почти
всеки ден, като са стояли по цял ден, дори болни и без маски, в резултат на
което детето се разболяло тежко от грип, което довело до хоспитализацията
му. Сочи, че след преместването й в дома на майка й, ищцата е посетила
детето два пъти, не е търсила други срещи с него. Твърди, че както бащата на
детето, така и неговата баба – ищцата пътуват на речни кораби, като през по -
голямата част от годината са на работа, поради което между тях и детето няма
изградена емоционална връзка. Излага, че ищцата не е оставала насаме с
детето, никога не му е сменяла памперс, не го е хранила, преобличала, къпала
3
или приспивала, че тя не знае детето какво обича, кое не му харесва. Счита, че
поискания в исковата молба режим не е съобразен с това обстоятелство и
нуждите на детето. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковата претенция, алтернативно за режим на лични контакти, съобразен с
възрастта на детето и определения такъв между детето и бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник – А.
Н., в който същият заявява, че признава предявения иск от неговата майка, че
желае ищцата да има връзка с детето му – неин внук, че ответницата М. И.
създава пречки за това, като той самият е ограничен в контактите си с детето.
Моли да не бъде осъждан за разноски в производството, тъй като не е станал
причина с поведението си за завеждането на делото.
Контролиращата страна – ДСП – Вълчи дол, представя социален доклад,
в който не изразява становище по същество на искането, предоставя
преценката на съда.
При преценка на изложеното във въззивната жалба, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не са спорни следните обстоятелства: че ответниците по
делото М. И. И., ЕГН: ********** и А. Я. Н., ЕГН: ********** са съпрузи,
считано от 21.07.2023г., че на *** г. им се е родило дете - А. А.ов Н., ЕГН:
**********, че ищцата Г. Х. Я., ЕГН: ********** е майка на ответника А. Н. и
баба по бащина линия на детето А..
С решение №3568/14.10.2024 г., постановено по гр. дело № 3283/2024 г.
по описа на РС – Варна, бракът между двамата ответници е прекратен с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка, упражняването на родителските права върху детето А. са
предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено на нейния
адрес в с. Ч., определен е режим на лични контакти на бащата с детето,
последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето и съдът се е
произнесъл по отношение на фамилното име на съпругата след развода и
ползването на семейното жилище.
Решението в частта за личните контакти на детето с бащата не е влязло в
законна сила, тъй като е обжалвано и по същото е образувано в.г.д. №
241/2025г. по описа на ВОС, I състав.
4
Служебно известен на съда е факта, че с невлязло в законна сила
решение по в.г.д. № 241/2025г. по описа на ВОС, I състав съдът ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата А. Я. Н. ЕГН ********** с адрес в град
Варна - ул. „А. Н.“ *** с детето А. А.ов Н. ЕГН **********, както следва:
1/ До навършване на тригодишна възраст: от 10 часа до 17 часа всяка
първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и в присъствието на
майката;
2/ След навършване на тригодишна възраст: всяка първа и трета седмица
от месеца от 17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване и без
присъствието на майката; двадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; първата половина на великденските и коледните
празници на всяка четна година и първата половина на новогодишните
празници всяка нечетна година от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на
последния от първата половина на празничните дни; когато бащата е извън
страната може да осъществява аудио- или видеовръзка всеки понеделник,
сряда и събота в периода от 16 часа до 17 часа /съобразно часовата зона на
България/ с продължителност от 15 минути;
3/ За осъществяване на така определения режим на лични отношения на
бащата с детето до първи май на всяка календарна година майката следва да
уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а
бащата до петнадесети май на същата година следва да уведоми писмено
майката кои дни извън нейния отпуск ще прекара с детето, а ако майката не
уведоми бащата, последният до петнадесети май на същата календарна година
следва да определи тези дни и да уведоми за това майката;
4/ За изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от
дома на майката и ще го връща обратно там.
Производството за определяне на режим на лични отношения между
прародител и дете по чл. 128 от СК се явява спорна съдебна администрация на
граждански отношения, поради което съдът не е обвързан стриктно от
поискания режим в исковата молба или заявения такъв във въззивната жалба
/ако има такъв/. Постановеният от съда режим трябва да е съобразен на първо
място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното
положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес. /Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр.
5
д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.
С разпоредбата на чл.128 ал. 1 СК е признато самостоятелно право на
бабата и/или дядото на детето да поискат от районния съд по настоящия адрес
на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като
единственото предвидено условие е - това да е в интерес на детето. С оглед на
това наличието на определен режим на личен контакт на детето с бащата /син
на ищцата/ не изключва правото й да предяви самостоятелна претенция и да й
бъде определен самостоятелен режим на лични отношения.
От друга страна в производството по чл. 128 от СК, задължително като
ответник се конституира и другия родител, доколкото същият се явява
задължителен другар в процеса и според разрешението, дадено от ОСГТК в
ТР № 1 по тълк.д. № 1/2013 г., т. 6, при задължителното другарство участието
на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, като за тази
абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно.
/решение № 82/22.04.2014 г. по гр.д. № 859 по описа за 2012 г. на четвърто
гражданско отделение на ВКС/. Смисълът на посочената разпоредба е да бъде
съобразен всестранно интересът на детето, да се отчетат всички гледни точки
и да се обсъдят всички релевантни по делото факти и обстоятелства. Следва
да бъде съобразен и определеният в полза на бащата режим на лични
контакти.
При преценката относно определянето на лични отношения между
баба и дядо с техен внук/внучка се изхожда винаги от интересите на
детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес
на отделна личност.
В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално
определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на
обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а
именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
6
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се
определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки
един конкретен случай поотделно.
В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на
преценката на горните обстоятелства.
Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи
за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес,
поради което отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от
майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата
и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т.н.).
В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само
"опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност
или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при
наведено твърдение, че прародителят страда от заболяване, което е от
естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане
причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за
детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере
доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните дА. - съществуват и в
каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното
заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128
СК, съответно да бъдат определени най-подходящите - и за двете страни -
мерки за лични отношения.
Отделно от това конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази
7
с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Когато
постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното
местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им
контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в
друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
/Така Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от
7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 412 от 7.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка
Първанова/
Първостепенно значение сред изброените в § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето критерии за преценка на интереса на детето имат желанията
и чувствата на детето. В настоящия процес детето е твърде малко, за да заяви
своите желания и потребности.
Не се твърди бабата да страда от определено заболяване, което да
създава опасност за детето при режима на личен контакт. Не се навеждат и
обстоятелства, които да сочат за качества и/или поведение у ищцата, които да
оказват или могат да укажат вредно въздействие върху личността или
възпитанието на детето. Фактът, че до настоящия момент бабата не е
изградила емоционална връзка с детето поради факта, че често отсъства /или
не й е дадена възможност да изгради такава/, не означава, че същата би
навредила на детето. Умението да се справя с грижите за своето внуче, както и
емоционалната връзка между тях, може и следва да се изгради с времето и с
помощта на отглеждащия родител. Доколкото ищцата Г. Я. е отгледала
ответника Н., съдът намира, че същата е способна да сменя памперси, да
храни и приспива малко дете. Знанието какво детето обича и какво не, както за
храна, така и по отношение на режима му, би следвало да бъде добито с
помощта на майката М. И..
Съдът взе предвид, че детето е на година и половина и живее в с. Ч., обл.
Варна, докато ищцата е от гр. Варна, поради което личните им контакти
следва да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата. Следва да бъде
8
съобразено и че трудовите ангажименти на ищцата включват отсъствие от
дома й за продължителни периоди от време /повече от месец/. Това
препятствие при осъществяване на режима на личен контакт следва да бъде
преодоляно чрез постановяване на режим по аудио или видео връзка по
„Вайбър“, която обаче предвид ниската възраст на детето /предполагаща, че то
не може да задържа вниманието си дълго време върху една дейност/, следва
да бъде ограничена до по 15 минути на сесия.
Макар бабата да има самостоятелно право на лични контакти с детето,
то не бива защитата на нейните права да служи за нарушаване на баланса в
контактите между детето и родителите му, постигнат с решението на съда по
в.г.д. № 241/2025г. по описа на ВОС, I състав, т.е. не следва да бъде допускан
такъв режим, който прекомерно да ограничи контакта на майката с детето през
почивните дни. Доколкото не е допустимо да бъде дублиран режима на бабата
по бащина линия и бащата /тъй като прародителят има самостоятелно право
на личен контакт по чл. 128 от СК/, то не е възможно дните, определени за
режим на контакт с бащата да бъдат предоставени и на бабата. Поради това
единствена възможност при предявен иска по чл. 128 от СК е да бъде
определен режим на бабата в дните, с които по принцип майката следва да е с
детето. Не може обаче да бъде определян прекомерно разширен режим в
полза на прародителя, тъй като това би накърнило правата на отглеждащия
родител да бъде с детето си в почивните дни. Поради същата причина и не
следва да бъде постановяван режим на бабата по време на празници, тъй като
същите са поделени между родителите по равно.
В конкретния случай съгласно твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, отношенията между бащата и неговата майка се
отличават с разбирателство и хармония. Това дава възможност и при
осъществяване на режима на личен контакт на детето с бащата, то да общува
пълноценно и с баба си по бащина линия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че удачен режим на личен
контакт на бабата с детето е както следва:
До навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа събота от
месеците септември, декември, март и юни от 10.00 часа до 18.00 часа
без преспиване и в присъствието на майката, като детето се взима и
връща от и във дома му в с. Ч., обл. Варна, ул. “О.” ***, освен при
9
изрична друга уговорка между страните;
След навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа събота
от месеците септември, декември, март и юни от 10.00 часа до 18.00 часа
без преспиване и без присъствието на майката, както и една седмица през
лятото, през време когато родителите не ползват платения си годишен
отпуск, като в случай, че родителите не съобщят на бабата за времето на
годишния си отпуск до 31.05 на всяка година, то бабата сама определя
една седмица от месец юли или август /невключваща рождения ден на
детето/, като уведомява своевременно родителите за това. Детето се
взима и връща от и във дома му в с. Ч., обл. Варна, ул. “О.” ***, освен
при изрична друга уговорка между страните.
в периодите, в които бабата е извън страната, за което същата уведомява
надлежно отглеждащия родител, всяка първа и трета събота от месеца за
времето между 16,00 часа и 17,00 часа посредством видео връзка по
„Вайбър“ с максимална продължителност от 15 минути и съобразяване с
часовото време на РБългария.
при отсъствие на бабата извън страната в дните на определения й режим
на личен контакт, същата осъществява пропуснатите лични срещи в
първата събота след завръщането си, за което уведомява своевременно и
надлежно отглеждащия родител.
С оглед разминаване в изводите на двете инстанции, съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да бъде предоставен посочения по-горе
режим.
Няма искания по разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243/20.11.2024 г., постановено по гр.дело №
20243120100585 по описа за 2024 година на Районен съд – Девня, с което
съдът ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Г. Х. Я., ЕГН:
********** и ненавършилия пълнолетие неин внук А. А.ов Н., ЕГН:
**********, както следва:
10
1. До навършване на 2 годишна възраст на детето – всяка първа седмица
от месеца - за времето от 10:00 до 18:00 часа на съботния или на неделния ден
в присъствието на майката, като точния ден и мястото на срещите се определя
по уговорка между страните и съобразно свободно за детето и бабата време.
2. След навършване на 2 годишна възраст на детето - всяка първа
седмица от месеца - за времето от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя с
преспиване при бабата, като бабата взема детето от дома на майката и го
връща в този дом.
3. След навършване на 2 годишна възраст на детето - една седмица през
лятото, през време когато родителите не ползват платения си годишен отпуск,
като в случай, че родителите не съобщят на бабата за времето на годишния си
отпуск до 31.05 на всяка година, то бабата сама определя една седмица от
месец юли или август, като уведомява своевременно родителите за това.
4. След навършване на 2 годишна възраст на детето – в периодите, в
които бабата е извън страната – всяка трета събота от месеца за времето от 16,
00 часа до 17, 00 часа посредством видео връзка по „Вайбър“ с максимална
продължителност от 30 минути и съобразяване с часовото време на
РБългария, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на Г. Х. Я., ЕГН: ********** с
нейния внук А. А.ов Н., ЕГН: **********, както следва:
до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа събота
от месеците септември, декември, март и юни от 10.00 часа до 18.00 часа
без преспиване и в присъствието на майката, като детето се взима и
връща от и във дома му в с. Ч., обл. Варна, ул. “О.” ***, освен при
изрична друга уговорка между страните;
след навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа
събота от месеците септември, декември, март и юни от 10.00 часа до
18.00 часа без преспиване и без присъствието на майката, както и една
седмица през лятото, през време когато родителите не ползват платения
си годишен отпуск, като в случай, че родителите не съобщят на бабата за
времето на годишния си отпуск до 31.05 на всяка година, то бабата сама
определя една седмица от месец юли или август /невключваща рождения
ден на детето/, като уведомява своевременно родителите за това. Детето
11
се взима и връща от и във дома му в с. Ч., обл. Варна, ул. “О.” ***, освен
при изрична друга уговорка между страните.
в периодите, в които бабата е извън страната, за което същата
уведомява надлежно отглеждащия родител, всяка първа и трета събота от
месеца за времето между 16,00 часа и 17,00 часа посредством видео
връзка по „Вайбър“ с максимална продължителност от 15 минути и
съобразяване с часовото време на РБългария,
при отсъствие на бабата извън страната в дните на определения й
режим на личен контакт, същата осъществява пропуснатите лични срещи
в първата събота след завръщането си, за което уведомява своевременно
и надлежно отглеждащия родител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда,
който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12