№ 2249
гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220101625 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:00 часа, се явиха:
Ищецът В. С. С., редовно призован, чрез пълномощника си адв. Д. М.,
не се явява и не се представлява.
Не се явява представител за ответника „**“ ООД, като същият е редовно
призован. От пълномощникът му – адв. С. С. е постъпила молба с вх. №
29222/25.11.2024 г., за разглеждане на делото в отсъствие на страната и с
изложени доводи по съществото на правния спор. Изложено е становище, че
не се възразява относно изменението на иска от частичен в пълен размер.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
В подадената искова молба от ищеца В. С. С. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес ** чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **, с адрес на упражняване на
дейността: **, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.*** срещу „**“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. **, представлявано от **, с ЦЕНА НА ИСКА: 5 лв., предявен
1
като частичен иск от 56,27 лв., се твърди, че на 30.10.2023 г. между страните е
бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **, съгласно
който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300
лева, срокът за погасяване е 15 дни, и в който договор **рът е уговорил, че
ГПР е в размер на 48,09%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,88
лв.). Твърди се, че в договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо
разглеждане в размер на 56,27 лв., както и, че на същия е бил предоставен
погасителен план, съгласно който дължи сумата в размер на 300 лв. главница,
както била начислена и сумата в размер на 56,27 лева такса експресно
разглеждане, като по този начин общото задължение е било в размер на 361,15
лв. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по процесния договор. Сочи
се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Ищецът счита, че клаузата, с която е
уговореното заплащане на такса в размер на 56,27 лв., е нищожна поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във ВР. с
чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага съображения в тази насока.
Твърди, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК **рът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, както и, че в ал.2 на същия текст е предвидено, че
**рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че посочената такса не
касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се
отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от
дейността на **ра по предоставянето на кредита. Твърди, че целта на таксите
и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на **ра при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, поради което таксата за
експресно разглеждане не попадала в изброените в чл.10а, ал.1 ЗПК услуги.
Сочи, че правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД
е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл сочи практиката на ВКС (Решение 4/2009 г. по т.д.
№ 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение №
877 по т.д. № 662/2012г. и др). Сочи, че такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата и тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез
която бил прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че според
2
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Твърди
се, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на **ра.
Предвид гореизложеното, се твърди, че за ищеца се поражда правен интерес
от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на
клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за
недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на
заплатените суми, платени при начална липса на основание. Оформен е
петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да провъзгласи
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане предвидена в договора, сключен между ** С. С. с ЕГН:
********** и „**" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес иа управление:
гр. **, представлявано от **, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
както и да осъди, на основание чл. 55, ад. 1 от ЗЗД, ответника „**" ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от **,
да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв. /частична
претенция от общо 56,27 лв./, представляваща недължимо платени суми но
договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Сочат
се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „**“ ООД, ЕИК ***, гр. София с управител **в – ответник чрез адв.
С. С. , с БУЛСТАТ **, адрес за призоваване: гр. **, ап. офис 32, имейл:
***************@*******.**, в който ответникът изразява становище, че относно
фактическите обстоятелства, не оспорва, че между страните е бил сключен
ИДПК № ** при условията, на който същите са уговорили отпускането на
заем в размер и параметри на договора, както следва:
1. ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 300.00 лева
2. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 39.00%
3. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 48.09%
4. ЛИХВА: 4.88 лева
5. ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ: 56.27 лева
6. БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1
7. ДАТА НА ПАДЕЖ: 14.11.2023 г
8. ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 361.15 лева
9. СРОК НА КРЕДИТА: 15 дни
3
Твърди се, че страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към
„**” ООД, е следвало да бъде извършено по погасителен план, съгласно чл.
27, ал. 1 /приложение № 1 - „Погасителен план от договора“/. Заявява се, че не
се спори, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по
отношение на предоставената в заем главница, както и не се спори, че сумата е
получена от заемополучателя. Твърди се, че се релевира нищожност на
отделна клауза от договора, както и, че към момента кредитът е изплатен
изцяло предсрочно. Твърди се също така, че договорът е бил сключен на
30.10.2023г., на която дата е била усвоена от ищеца заемната сума и е бил
изплатен предсрочно на 02.11.2023г., преди настъпване на падежа на
уговорената вноска. Твърди се още, че ищецът бил внесъл 362 лева, която
сума била покрила изцяло главницата по договора в размер на 300 лева, лихви
по кредита 0,98 лв. и 56,27лв. такса експресно разглеждане, като бил
надвнесъл сумата от 4.75лв. Твърди се още, че на 18.04.2024г. ищецът бил
получил от „**“ ООД сумата в общ размер от 322,31 лв., като надвнесени суми
по 5 броя кредити, измежду които бил и настоящият договор, предмет на
съдебния спор. В тази връзка ответникът твърди, че прилага платежно
нареждане. Твърди, че било видно от приложената справка по индивидуален
кредит №**, че е върната по този договор сума, събрана по такса експресно
разглеждане в размер на 56.27лв., покриваща сумата от такса експресно
разглеждане, както и, че за направения превод ищецът е бил известен с СМС
съобщение и с имейл, които твърди, че прилага.
Изразено е становище по исковете, и с оглед разпоредбата на чл. 105 и
сл. от ГПК, е направено възражение за неспазена местна подсъдност при
предявяване на иска, като моли да се прекрати служебно производството по
делото пред настоящия районен съд, и да се изпрати на компетентния местен
съд - РС - София по седалището и адреса на ответника. Твърди се, че до датата
на получаване на настоящата искова молба - 30.05.2024г., ответникът бил
възстановил сумата уговорена като такса експресно разглеждане на ищеца
съвсем добросъвестно, като този факт се бил осъществил при липса на
изявление от страна на ищеца, че счита за недействителни отделни клаузи по
договора, и липса на покана за възстановяване на средствата. Твърди, че е
липсвало каквато и да било изискуемост на върнатите суми. С оглед на
изложеното по-горе, предявените искове се считат за недопустими,
евентуално - неоснователни.
Твърди се, че исковете са недопустими, като се счита за същите, че има пълно
отсъствие на правен интерес от тях. Изложено е становище, че в
производството по искове по чл. 124 от ГПК, онзи, който иска да възстанови
правото си или да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение, може да предяви иска, ако има правен интерес от това.
Сочи се, че съгласно постановките на мотивите на т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, страната
има Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права когато ищецът притежава самостоятелно
4
право, което се оспорва или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Твърди се, че посочената практика единодушно намира
приложение при всички облигационни договори. Твърди се, че в конкретния
случай твърденията на ищеца не сочат на защитим чрез установителен иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД правен интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, понеже осъдителната претенция на ищеца е била погасена с
плащане от ответника, което обстоятелство било възникнало преди връчване
на исковата молба по настоящото дело на ответника, т.е. без същият да е знаел
за това, или да е дал повод за образуване на производството по настоящото
дело срещу него, доколкото страните с писмената си кореспонденция били
изчерпали всички отношения по сключени помежду им договори. Твърди се,
че процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска,
обуславяли допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на
съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните – сочат се
мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1/2017 г., ОСГТК. „Предпоставките се разграничават на абсолютни и
относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при
абсолютните - подведомственост, процесуална правоспособност,
дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при
относителните - чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др.). В съвкупността си
всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия
процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и
допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ.
възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието
на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално
действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск.
Това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния
орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и
решаване на спора по същество“ С оглед изложеното и поради погасяване на
иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД с плащане, предхождащо отговора по чл. 131 ГПК,
ответникът твърди, че отпадало с обратно действие от датата на погасяването
към ищеца, също и правото на иск за установяване на нищожност на клаузи от
сключения и прекратен с плащане ИДПК № ** - предмет на настоящата
претенция, поради което производството, като недопустимо, следвало да се
прекрати. В тази връзка и доколкото ответникът не бил дал повод и основание
за завеждане на иска, се сочи, че същият има право на разноски при
прекратяване на делото на осн. чл. 78, ал.4 ог ГПК, което и се претендира.
Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, че ищецът не е
уведомил под никаква форма ответника, че счита процесната клауза от
договора за нищожна, който факт да е бил оспорен от ответника, и той да е
бил принуден да води настоящите искове, а с доброволното възстановяване от
страна на ответника на надвнесените суми, без да е налице тяхната
изискуемост, същият бил признал правото на ищеца да получи недължимо
5
платеното. Изложено е становище, че в ако съдът намери, че искът за
прогласяване недействителност на клаузи в ИДПК №** за връщане на
недължимо платена сума по този договор, обусловен от първия, също е
допустим, то се оспорва искът по чл. 26 от ЗЗД като неоснователен, поради
обстоятелствата за неговата недопустимост /описани по-горе в текста/, а по
отношение на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е заявено, че същият се оспорва като
неоснователен, поради пълно погасяване на вземането, претендирано с него с
плащане /в пълен размер/, за което са били ангажирани надлежни
доказателства с отговора. С оглед посоченото на изложеното, се моли съдът, в
тази хипотеза, да отхвърли исковете и да ни присъдите сторените в
производството разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. Изразено е становище по
доказателствените искания на ищеца. Сочат се доказателства.
С оглед указанията на съда с нарочно определение №1944/03.07.2024 г.,
по делото е постъпила молба от ищеца, в която заявява, че поддържам
предявените искове, като моли на основание чл.214 от ГПК съдът да допусне
изменение по размер на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като
същия се счита предявен за сумата от 61,02 лева представляваща сбор от
платени без основание суми от ищеца по процесния договор, а именно 56,27
лева такса експресно разглеждане и 4,75 лева остатък по сметка, който иск се
сочи, че не е частичен, и представлява пълния размер на вземането. Заявено е,
че не се оспорва обстоятелството, че ответното дружество е възстановило на
ищеца сумата предмет на осъдителния иск в размер на 61,02 лева, при
твърдение, че това плащане е било извършено в хода и за целите на процеса
след завеждане на исковата молба. Сочи, че има правен интерес от предявения
установителен иск, като твърди, че предявените права на ищеца в процесния
случай не били защитими с друг иск, изключващ правния му интерес от
установителния иск. Твърди, че ищецът е предявил установителна претенция
за установяване на недействителност на сделката, което било основание да
поиска връщане на даденото по прогласената за нищожна сделка, което
представлявало следващата се правна последица от уважаване на претенцията.
Сочи, че облигационната претенция по чл.34 от ЗЗД във връзка с чл.
55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД произтичала от неоснователно разместване на
престации между страните по нищожната сделка и от уважаването на иск по
чл. 26 от ЗЗД за нищожност на сделката или части от нея. Твърди, че
предвидената реституция цели да се възстанови даденото без основание след
признаване на сделката за нищожна с влязло в сила решение, както и че
установителният иск не бил обусловен от заплащане или не на задължението
по сделката. Сочи, че съгласно ТР № 1/27.04.2022г. по т.д № 1/2022г. на
ОСГТК на ВКС, съдът може служебно да се произнесе по нищожността на
договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства, на само в мотивите на
решението. В този смисъл, дори и съдът да установи нищожност на отделни
клаузи или договор, с оглед разпоредбата на чл.7,ал.3 ГПК, това установяване
нямало да бъде постановено в диспозитива на решението, съответно нямало
6
да се ползва със силата на пресъдено нещо. Затова, според ищеца, въпреки, че
Съдът в производството по чл.55 от ЗЗД ще разгледа нищожността на
сделката, това нямало да доведе до търсената от ищцата защита, а именно да
се установи със силата да пресъдено нещо, че сделката е нищожна. Твърди, че
само на това основание е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Твърди, че фактът, че се позовава на извършеното
плащане не бил основание да се приеме, че е налице липса на правен интерес,
а следвало да се преценява като факт от значение за давността на вземането.
Твърди, че въпреки, че е налице съдебна практика на българските съдилища в
обратния смисъл за недопустимост на установителния иск в процесната
хипотеза същата не би могла да намери приложение след 23.11.2023г., когато
било постановено Решение на СЕС по дело № С - 321/22, което според
нормата на чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, в чийто
диспозитив под № 2 е посочено, че чл.7, §1 от Директива 93/13, трябвало да се
тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно
тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен
интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител, каквото качество
безспорно притежава ищеца, за установяване на неравноправна клауза,
съдържаща се в договор с продавач или доставчик, тъй като се счита, че такъв
интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на
недължимата престация. Сочи се че по отношение на осъдителния иск се
счита, че същият следвало да бъде отхвърлен поради извършено плащане в
хода на процеса. Моли се съдът да присъди направените разноски, като се
представя списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност, в
случай, че претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено
съгласно НМРАВ.
Съдът с Определение по чл. 140 ГПК е приел представените от ищеца и
от ответника писмени доказателства.
Съдът, при условията на чл. 146 от ГПК УКАЗВА на страните, че всяка
една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
При условията на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на страните, че
приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите и обстоятелствата
касаещи съдържанието на процесния договор, тъй като твърденията изложени
в исковата молба в тази му част изцяло съвпадат с признанията на
обстоятелства направени в писмения отговор на ответник.
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещ се от доказване факта, че
главницата по процесния договор е усвоена, както и че всички суми по този
договор са погасени, включително и процесната сума като платена такса в
размер на 56,27 лв.
С молба депозирана по делото с вх. № 18966/23.07.2024 г. ищецът, чрез
7
своя процесуален представител, е заявил искане за изменение на исковата
претенция при условията на чл. 214 от ГПК, като претендира вече сумата в
размер на 61,02 лв. Освен това, изрично е заявил че не оспорва
обстоятелството, че ответното дружество е възстановило на ищеца сумата
предмет на осъдителния иск в размер 61,02 лв., но се поддържа, че това
плащане е извършено в хода и за целите на процеса след завеждане на
исковата молба. С молба подадена по делото вх. №20808/19.08.2024 г., ищецът
отново е подал молба по чл. 214 от ГПК като претендира изменение на
исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер на сумата в размер на
56,27 лв. В тази молба, обаче, ответникът оспорва обстоятелството, че тази
сума е възстановена на ищеца, като твърди, че превод през „Изипей“ не са
известени, нито такъв превод е изплатен на ищеца.
При тези допълнителни молби и взаимно изключващи се процесуални
действия на ищцовата страна, съдът счита за основателно искането за
допускане на изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 от ГПК, но
счита, че следва да бъде уважена втората по време молба, като по-късно
подадена, и размерът на претенцията да бъде увеличен на 56,27 лв., поради
което и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на исковата претенция с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чрез увеличение на нейния размер, а именно, до
размера на сумата от 56,27 лв.
Що се касае до взаимно изключващи се твърдения на ищеца в две
допълнително подадени молби, съдът приема за меродавно становището му в
молба от 23.07.2024 г., в която признава, че на ищеца е възстановена сумата в
размер на 61,02 лв., включваща и процесната сума по договора в размер на
56,27 лв. По-късно изложените възражения по същество представляват
оспорване на писмени документи приложени по делото, но съдът счита, че
тези оспорвания са направени извън срока по чл. 193 от ГПК, а именно, най-
късно с отговора на съдопроизводственото действие с което той е представен,
тъй като именно с този отговор ищецът не само че не е оспорил тези писмени
доказателства, но и е признал удостоверените с тях обстоятелства. При това
положение, съдът счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРИЛАГА по делото молбата на ищеца с вх. № 20808/19.08.2024 г. с
приложени към него Договор за правна защита и съдействие, и списък на
разноските, както и становището на ответника с вх. № 29222/25.11.2024 г. с
приложен към него списък на разноските.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, но не по-късно от 26.12.2024 г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:20
8
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9