О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№784
гр.
Пловдив, 31 май 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХХІХ състав в закрито
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
като разгледа административно дело № 1197 по описа за
2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред Пловдивския административен съд е
образувано по заявление на Н.Д.М. с отправено в същото искане за издаване на
индивидуален административен акт, като същевременно към него е приложено и
копие от акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от
главен експерт МП при Община Първомай.
С разпореждане
от 07.05.2021 г. съдията-докладчик е оставил заявлението без движение като е
указал на подателя му да посочи изрично дали същото съставлява жалба срещу конкретен
административен акт и кой е той, както и в какво се състои неговата
незаконосъобразност, като в случай, че заявлението съставлява такава жалба, му
е указал да внесе и държавна такса. С
отговор, постъпил на 19.05.2021 г., от М. е уточнено, че същият обжалва
административен акт на Община Асеновград с № ***в частта му относно
определената ТБО за имот на ул.“Червена скала“. Изложени са съображения за
недължимост на ТБО. Към отговора е приложен документ за внесена държавна такса.
По повод на постъпилия отговор с разпореждане №
3077/19.05.2021 г. е изискано от Община Асеновград изпращане на преписката по
издаване на посочения в отговора на М. акт с № ***за преценка допустимостта на жалбата му. С писмо от
31.05.2021 г. от Началник Отдел „Местни приходи“ в Община Асеновград по делото
е изпратено съобщение с № ***до жалбоподателя М., ведно със справка за
неплатени задължения и декларация по чл.14 от ЗМДТ, касателно недвижим имот на
ул.“Червена скала“ в с.Бачково, общ.Асеновград. В писмото от Началник Отдел „Местни
приходи“ при Община Асеновград е посочено, че по отношение на М., като
собственик на имот, съставляващ земя и сграда в с.Бачково, ул.“Червена скала“,
общ.Асеновград, не е издаван Акт за установяване на задължение по декларация
касателно задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци. Посочено е също така и че заявеният в жалбата му като административен
акт с посочен № ***съставлява съобщение за дължими данъци и такси към Община
Асеновград и не съставлява административен акт.
Съдът намира, че жалбата на Н.М. срещу съобщение с № ***е процесуално недопустима,
по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде
упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят
и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални
предпоставки от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е
наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност.
В случая, въпросното съобщение с № ***според
съда не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
който да подлежи на обжалване.
Съобщението с № ***до жалбоподателя М. включва
в съдържанието си, както уведомление по чл.23 от ЗМДТ,
тъй като съдържа размер на данък върху недвижими имоти, така и уведомление по чл.69, ал.2 ЗМДТ, тъй като съдържа размер на такса за битови отпадъци, както и
съответни указания за начина и сроковете за плащането им, поради което и по
своята същност представлява уведомление по чл.107, ал.1, изречение първо ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от Общинския
съвет, като общината уведомява лицата по чл.64 за дължимите от тях такси за
съответния период общо и по видове услуги по чл.62, както и за сроковете за
плащане /чл. 69, ал.2 от ЗМДТ/. Приложимият закон /ЗМДТ/ регламентира реда, по който се установяват
задълженията за местни данъци и такси, сроковете за плащането им и реда за
издаване на актове за тяхното установяване. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във вр. с чл.9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата
на чл.4, ал.3 и
ал.4 от ЗМДТ
е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите.
Според ал.5 на чл.4 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община -
на териториален директор на НАП. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъците и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и
местните такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
извършва с Акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.
Установяването на задължения по данни от декларация, както се посочи, е регламентирано
в чл.107 ДОПК.
Съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина,
по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения данък. В ал.3 на чл.107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът
за установяване на задължение по декларация е изрично предвидено, че може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция /чл.107, ал.4 от ДОПК/.
С оглед на изложеното относно приложимата
нормативна уредба, категоричен е изводът на съда, че процесното съобщение с № ***не
представляват акт, с който се установява задължение за данък върху недвижимите
имоти и съответно такса за битови отпадъци, а представлява акт, обективиращ
действието на общинската администрация по изчисляване на задължението, въз
основа на подадената от лицето декларация за недвижимия имот по чл.14 ЗМДТ.
Както се посочи по-горе това съобщение включва в съдържанието си, както уведомление
по чл.23 ЗМДТ,
така и уведомление по чл.69, ал.2 от ЗМДТ, поради което и представлява уведомление по чл.107, ал.1, изречение първо от ДОПК. Аргумент в подкрепа на извода, че това съобщение не
представлява индивидуален административен акт е самата разпоредба на чл.107, ал.3 от
ДОПК, регламентираща възможност за
издаване на нарочен акт за установяване на задължението. Както е имал
възможност да посочи и ВАС в свое Определение №3113/2015 г. по адм. дело №
2766/2015 г., ако волята на законодателя е била да приравни съобщението по чл.107, ал.1, изречение първо от ДОПК на индивидуален административен акт, то не би била
предвидена възможност за издаване на друг акт за установяване на същото
задължение.
В случая жалбоподателят е навел оплаквания за
недължимост на ТБО. Правото си на жалба обаче същият би могъл да упражни, когато
задълженията му за такса битови отпадъци се установят с индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
който именно може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. На
такъв контрол ще подлежи актът за установяване на вземането за данъци и такси,
издаден по реда на чл.9б от ЗМДТ,
във връзка с чл.4, ал.1 - 5 от Закона за местните данъци и такси, по реда на чл.107, ал. 3 ДОПК, какъвто акт може да се издаде и по искане на задълженото лице. Именно
в производството по издаване, респ. по оспорване на Акта за установяване на
задължения по декларация, жалбоподателят ще може да реализира правата си, в
случай че счита, че незаконосъобразно е определен размера на дължимата такса за
битови отпадъци, или че такава изобщо не се дължи. В този смисъл е и
Определение № 14360/2011 г., постановено по адм. дело № 13435/2011 г. на ВАС.
Изложеното налага извода, че в случая липсва
годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл.21 от АПК. Касае за ненадлежно упражняване на правото на
съдебно оспорване, което сочи на наличието на основание по чл.159, т.1 от АПК и изключва произнасяне по
същество, защото процесуално недопустимата жалба не би могла валидно да сезира
съда да я разгледа. Ето защо и жалбата ще следва да се остави без разглеждане и
производството по делото да се прекрати, като на жалбоподателя се укаже, че
може да направи искане по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК до съответния орган по
приходите за издаване на акт за установяване на задължение по декларация за
въпросния имот.
Водим от изложеното и на основание чл.159,
т.1 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Д.М. ***, против съобщение с № ***по чл.23 и
чл.69, ал.2 от ЗМДТ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1197 по
описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав.
УКАЗВА
на жалбоподателя М., че в случай, че
желае, може да направи искане до
съответния орган по приходите по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК за издаване на
акт за установяване на задължение по декларация за имоти, находящи се на
ул.“Червена скала“ в с.Бачково, общ.Асеновград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :