Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Велико Търново, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10314 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя си обжалва решение
№458/18.10.2019 г., постановено по НАХД №1492/2019 г. по описа на Великотърновският
районен съд като неправилно поради неправилно приложен от съда закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК.
Касаторът счита, че съдът е нарушил закона приемайки, че АУАН и НП са
формално незаконосъобразни. Намира, че датата на нарушението се извлича от
обстоятелствената част на акта и на процесното пред районния съд постановление,
като при бездействие, датата на нарушението е деня ,следващ деня в който
дължимото действие е следвало да се предприеме. Затова е достатъчно за
определяне на датата да се посочи срокът, до изтичането на който е следвало да
се предприеме съответното действие. Спазени са според касатора и сроковете по
чл.34 от ЗАНН, а и са посочени онези правни норми, които са нарушени чрез
бездействието на ответника по касация. Цитира се ТР №2 по ТД №2/2002 г. на ОСНК
на ВАКС, изискващо посочването на нарушените от ответника по касация правни
норми. Неправилен е според касатора и извода на съда досежно формалната
незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. на акта, въз основа
на който това постановление е издадено заради непосочването на конкретни документи,
които ответникът – като задължено лице – е следвало да представи на органите по
приходите. Обратно, според тезата на касатора, в съответното искане били
изрично и точно посочени и индивидуализирани документите и документите,
необходими на органите по приходите за съответното производство.
Ответникът по касация С.Г.С. не заема становищ по жалбата, прокурорът
дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно
постановление №451860 - F497503/24.07.2019
г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл.273 от ДОПК на ответника по касация С.Г.С. е наложена глоба от 300 лв.
За да постанови този резултат, съдът приема в решението си, че
поставящият началото на административно-наказателното производство акт е по
повод на ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р-04001119001822 – 020-001/25.03.2019
г.ь в хода на което е констатирано, че ревизираното лице не е представило
документи и писмени обяснения, поискани му с искане от 26.03.2019 г., надлежно
изпратено по пощата и връчено според обратната разписка на 08.06.2019 г.
Констатирано е от съда, че актосъставителя и издателя на НП са приели, че в
седемдневния срок от връчването, това лице не е представило изисканите му
обяснения документи,надлежно
протоколирано, като по този начин не е оказало съдействие на органа по
приходите при упражняване на служебните му правомощия. Това бездействие /неизпълнение
на задължение в срока по чл.22, ал.1 от ДОПК/ е било квалифицирано като
нарушение на разпоредбите на чл.13 вр. с чл.37, ал.2 от ДОПК и като
съставомерно по приложената от АНО санкционна разпоредба.
От правна страна съдът е счел жалбата за основателна, като е приел, че
от една страна производството е съставена въз основа на порочен акт за
установяване на конкретното нарушение, а от друга страна както този акт, така и
издаденото въз основа на него постановление са формално незаконосъобразни, като
неотговарящи на изискванията на чл.42, т.3, чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съдебното решение е аргументирано в това отношение, че нито в акта,
нито в постановлението е отразена датата на нарушението. Посочено е, че в
случая установяването на точната дата на деянието е от съществено значение за
установяване и доказване на нарушението, а и то има значение за преценката на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Развити са съображения, които са в смисъл, че този извод се подкрепя и
от обстоятелствените части на АУАН и НП, в които вместо дата на нарушението, е
отбелязана датата 8.6.2019 г. на която е връчено искането за представяне на
обяснения и писмени доказателства, от която се брои седемдневния срок, в който
искането на органа по приходите е следвало да се изпълни и неизпълнението на
което е протоколирано с протокол. Съдът е посочил, че по тази причина е
принуден да установи датата на деянието чрез догадки и предположения, като от
друга страна е препятстван да провери законосъобразността на постановлението в
тази му част.
Извън горното и независимо от него съдът е посочил и, че формалната
незаконосъобразност на акта и на процесното постановление се дължи на липсата
на описание на онези законови разпоредби, които не са спазени от ответника по
касация. Констатирано е, че посочването на нормата на чл.13 от ДОПК като
нарушена не запълва изискването за формална незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като тази норма съдържа общо четири алинеи,
които от своя страна съдържат множество хипотези, предвиждащи различни
фактически състави. В това отношение се
поддържа в решението, че посочването на нормата на чл.37 от ДОПК не запълва
обстоятелствената част на постановлението, а посочването на изпълнителното
деяние общо – като неоказване на съдействие – не е достатъчно за обратен извод.
Липсата на конкретно посочени като изискани от наказаното лице обяснения и документи според съда потвърждава правния
извод за сочената формална незаконосъобразност.
Най – сетне, съдът е посочил и, че констатираните от него нарушения на
формата на наказателното постановление не могат да се санират при прилагането
на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като процесното НП е краен акт на незаконосъобразно
проведено административно-наказателно производство, при което са нарушени
процесуални гаранции за обективността и за разкриване на истината.
Решението е правилно, с някои уточнения досежно изразените от районният
съд мотиви.
Според релевантната част от разпоредбата на чл.273 от ДОПК, на която
норма се позовава касатора, който не окаже съдействие на орган по приходите или
публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се
наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните
търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер.
Очевидно е, че посоченото нарушение има особен субект –
административно-наказателно отговорно лице /когато не се касае до безвиновна
отговорност на юридическо лице/, което по силата на конкретно законово
задължение е длъжно да оказва съдействие на орган по приходите, ако последният
действа в рамките на правомощия, упражнявани в хода на предвидено в нормативен
акт производство или процедура.
Изпълнителното деяние в този случай се осъществява чрез волево
поведение в резултат на което се обективира бездействие, представляващо
неоказване на съдействие или чрез действие
- поставяне на обективна пречка пред компетентния орган да реализира
свои законови правомощия.
В настоящият случай – предвид обстоятелствената част на постановлението
– се претендира, че се касае до изпълнително деяние, което представлява
бездействие. В ДОПК не се съдържа дефинитивна
разпоредба за понятието съдействие, поради което съдържанието му следва да бъде
изведено въз основа на конкретен текст на закона. Видно от разпоредбата на
чл.13, ал.1 от ДОПК участниците в производствата са длъжни да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс
на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им
по чл.
12, ал. 1 – 4.
Конкретното задължение, което не е нарушено от ответника по касация според
съдържанието на НП е това, което е разписано в разпоредбата на чл.37, ал.2 от ДОПК.
За да отговаря постановлението на изискванията, поставени към неговата
формална законосъобразност, в обстоятелствената част на същото следва да се
посочи в какво се състои конкретното нарушение и досежно упражняването на кои
конкретни правомощия на конкретни органи по приходите е отказано съдействие. В
процесният случай в постановлението единствено е посочено, че е отказано
съдействие на органа по приходите при упражняване на правомощията му, без да се
сочи кои са тези правомощия, в какво производство те се реализират и от кой
нормативен текст произтича упражняването им. Така формулираната обстоятелствена
част очевидно не изпълнява изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която
разпоредба е императивна и неподлежаща на тълкувателно прилагане във вреда на
претендиран нарушител.
Извън горното и независимо от него, следва да се отбележи, че неизпълнението
на искането на органа по приходите в едната му част по никакъв начин не може да
се подведе като нарушаване на разпоредбата на чл.37, ал.2 от ДОПК. Тази норма
задължава участникът в съответното производство по ДОПК да предоставя всички
данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства.
В първата част от искането на органа по приходите е поискано да се изясни какво
е основанието за паричен превод, без да е ясно какво се има предвид от органа
по приходите. На практика от лицето е поискано да обясни каузата /основанието/
на сделка, довела до получаване на конкретна сума по неговата сметка. Следва
обаче да се отбележи, че искането е оформено не по реда и при условията на
чл.56 от ДОПК, а като искане по чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК. Позоваването на
неспазване на отчасти некоректно формулирано искане от приходният орган не води
до нарушаване на неприложимата норма, която е сочена като нарушена.
Само за пълнота следва да се отбележи, че касационната инстанция не
споделя извода на районният съд досежно формалната незаконосъобразност на
постановлението, поради непосочване на датата на нарушението. Основателно
касаторът сочи, че в случая става въпрос за претендирано изпълнително деяние,
което се обективира чрез бездействие. В този случай е достатъчно в
постановлението да се отрази крайната дата, до която задълженият субект е
следвало да действа правомерно, за да се установи и началната дата, от
настъпването на която е налице проявлението на административно-наказателния
състав.
Посоченото обаче не влияе на извода на настоящата инстанция за правилно
като краен резултат решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №458/18.10.2019 г., постановено по НАХД
№1492/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.