РЕШЕНИЕ
№ 6647
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110108435 по описа за 2022 година
Предмет на делото са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1,
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Н. Б. М. твърди, че срещу нея в полза на ответника [фирма] е издаден
изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 52083/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 75 състав, за сумите 1614,76 лева – главница, представляваща стойност на
студена вода, ведно със законната лихва от 28.10.2010 г. до 16.02.2022 г. в размер на
1860,44 лева, 507,97 лева – мораторна лихва за периода от 02.03.2005 г. до 31.08.2010 г.
и 246,13 лева– разноски. Въз основа на него било образувано изпълнително дело №
[№], по описа на ЧСИ С.Х.. Според исковата молба посочените вземания са погасени
по давност в периода след издаване на изпълнителния лист, тъй като последното
изпълнително действие в изпълнителния процес е извършено на 05.06.2015 г., а
давностният срок е изтекъл на 05.06.2020 г. Поради това Н. Б. М. моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на [фирма]
сумите 1614,76 лева – главница, представляваща стойност на студена вода, ведно със
законната лихва от 28.10.2010 г. до 16.02.2022 г. в размер на 1860,44 лева, 507,97 лева –
мораторна лихва за периода от 02.03.2005 г. до 31.08.2010 г. и 246,13 лева– разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 52083/ 2010 г., по описа
на Софийски районен съд, 75 състав.
Ответникът [фирма] заявява, че част от предявените вземания са погасени по
давност и признава исковете, с които са заявени. Счита, че друга част от претенциите
са недопустими, тъй като сумите по тях са платени от Н. Б. М..
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като в ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
1
изпълнителното основание. Тоест посочените норми уреждат защита на длъжника,
след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а
дори и да не е предприел такива, но разполага с потенциалната възможност за това),
като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите следва да бъдат приложени и към
влезлите в сила заповеди за изпълнение, издавани по реда на гл. 37 ГПК („Заповедно
производство), тъй като ГПК от 2008 г. предвижда, че същите влизат в сила (чл. 416
ГПК) и се ползват със стабилитет, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.т.д. №
886/ 2010 г. на ВКС, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да бъдат
прилагани и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо че съдебно дирене не е проведено. След като заповедта за
изпълнение е издадена и длъжникът не е подал възражение срещу нея в преклузивния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК или е оттеглил възражението си, влиза в сила на основание
чл. 416 ГПК и длъжникът не може да навежда доводи чрез иск, че не дължи вземанията
на основания, настъпили преди влизането й в сила, с изключение на хипотезите,
регламентирани в чл. 424 ГПК. Той има възможност да предяви иск за недължимост на
вземанията, като релевира фактически основания, настъпили след влизането в сила на
заповедта за изпълнение чрез иска по чл. 439 ГПК.
Предпоставка за допустимост на установителния иск, включително на иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК е нличието на правен интерес в ищеца от предявяването му. За
същия съдът следи служебно и липсата му обуславя недопустимост на исковата
претенция. С иска по чл. 439, ал. 1 ГПК се цели отричане на материалното право на
взискателя, за принудителното осъществяване на което е образуван изпълнителен
процес. Правен интерес от него е налице, когато принудителното изпълнение срещу
длъжника не е реализирано и съответно би било предотвратено. Когато обаче
изпълнителното производство е приключило поради събиране на претендираното
вземане, за длъжника липсва интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск, чрез който единствено би се отрекло правото на взискателя, но съответната
парична сума, получена от него, не би била върната в патримониума на длъжника.
Защитата, когато принудителното изпълнение е завършено, включително при частично
погасено вземане, следва да се осъществи чрез предявяване на осъдителен иск срещу
взискателя, чрез който длъжникът да получи обратно събраното вземане ако са налице
предпоставките за това.
В случая към настоящото дело е приложен препис от изпълнително дело № [№],
по описа на ЧСИ С.Х., образувано по молба на [фирма] срещу Н. Б. М. въз основа на
изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 52083/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 75 състав, за принудително събиране на сумите 1614,76 лева – главница,
ведно със законната лихва от 28.10.2010 г., 507,97 лева – мораторна лихва за периода
от 02.03.2005 г. до 31.08.2010 г. и 246,13 лева – разноски. От преписа от
изпълнителното дело, както и от приети удостоверения с изх. № 16059/ 21.04.2022 г. и
изх. № 19208/ 18.05.2022 г., издадени от ЧСИ С.Х., се установява, че в периода от
14.06.2011 г. до 06.10.2015 г. са извършени доброволни плащания от Н. Б. М.,
възлизащи на 791,39 лева, чрез които са погасени вземането на взискателя за
мораторна лихва в размер на 53,74 лева, както и вземането му за присъдени разноски в
размер на 246,13 лева. От тях е видно също, че непогасените задължения са: 1645,76
лева – главница, 1900,82 лева – законна лихва от 28.10.2010 г. до 19.05.2022 г., както и
мораторна лихва в размер на 454,23 лева. Доколкото част от задълженията, за които е
издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 52083/ 2010 г., по описа на
Софийски районен съд, 75 състав, са погасени, за Н. Б. М. липсва правен интерес от
2
предявяване на отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК, чрез които да се отрече, че същите са дължими в полза на [фирма]. Поради това и
на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната в частта, с която са
предявени исковете за сумите 246,13 лева – разноски и за разликата над 454,23 лева до
предявените 507,97 лева – мораторна лихва.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на потребените ВиК
услуги са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите
условия на ответното дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г.
на ОСГК на ВКС). Следователно същите се погасяват по давност с изтичането на
специалния тригодишен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“, предл. последно ЗЗД.
Съгласно чл. 111, б. ‚в“, пр. 2 ЗЗД вземането за лихва за забава същото се погасява с
изтичането на тригодишен давностен срок. Доколкото процесните вземания не са били
установени със съдебно решение, не е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е пет години. Нормите, регламентиращи давността, са императивни и не могат
да бъдат тълкувани разширително. В рамките на заповедното производство не се
провежда съдебно дирене, при което страните имат възможност да навеждат твърдения
и възражения и да ангажират доказателства, въз основа на които съдът постановява
решението си. Влязлата в сила заповед за изпълнение поради обстоятелството, че
длъжникът не е подал възражение (или когато оспорва вземането, но е депозирал
възражението след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК), не може да бъде
приравнена на влязло в сила съдебно решение (макар да имат сходства в някои
отношения), за да се приеме, че към вземанията, които обективира, намира приложение
императивното правило на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че в рамките на
исковото производство съдът преценява основателността на предявения иск въз основа
на събраните по делото доказателства, дори ответникът да не е направил каквито и да е
възражения срещу исковата претенция, като е възможно последната да бъде
отхвърлена ако се установи, че ищецът не е титуляр на претендираното от него право.
В заповедното производство съдът не извършва преценка на основателността на
твърденията на заявителя, а издава заповедта за изпълнение само въз основа на тях.
Смисълът на заповедното производство е да се провери дали твърдяното субективно
право е спорно и ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника (неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК), заявеното вземане
става ликвидно и годно за принудително изюпълнение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение е изпълнително основание и има за последица преклудиране на
възраженията на длъжника, свързани със съществуване вземането на кредитора. В този
смисъл освен изпълнителна сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и
спор между същите страни на същото основание е недопустим. Изброените правни
последици приравняват силата на влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на
пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на силата на пресъдено
нещо. Поради изложените особености на заповедното спрямо исковото производство
обаче не може да бъде прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се
приравни на влязло в сила решение, за да бъде приложена нормата на чл. 117, ал. 2
ГПК по отношение на обективираното в нея вземане. На настоящия състав е известна
съдебна практика в обратната насока, която не споделя, поради горните съображения.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давностният срок се прекъсва с предприемане на
действие за принудително изпълнение. От приложения препис от изпълнително дело №
[№], по описа на ЧСИ С.Х., се установява, че последното извършено изпълнително
действие е от 05.06.2015 г., когато е наложена възбрана върху притежавана от Н. Б. М.
3
½ ид.ч. от апартамент [№], находящ се в [адрес]. След тази дата взискателят не е
поискал и съдебният изпълнител не е предприел изпълнителни действия срещу
длъжника. Следователно от този момент е започнал да тече нов давностен срок за
процесните вземания, който е изтекъл към момента на подаване на исковата молба, въз
основа на която е образувано производството по настоящото дело – 17.02.2022 г.
Поради това съдът приема, че вземанията за сумите 1614,76 лева – главница, ведно със
законната лихва от 28.10.2010 г. в размер на 1860,44 лева, и 454,23 лева – мораторна
лихва са погасени по давност, а предявените искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК, с които са заявени тези вземания, са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. От страна на
ответника е релевирано възражение с отговора на исковата молба по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, платени от ищеца, което е
основателно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие Н. Б. М. е
заплатила в полза на процесуалния си представител – адв. З. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, а минималният размер на адвокатския хонорар за
настоящото дело е 526,10 лева - чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с
фактическа или правна сложност и е приключило с провеждане на едно открито
съдебно заседание, като с отговора на исковата молба ответникът е признал
основателността на исковете в допустимата им част. Поради това сторените от ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до сумата 526,10
лева, а в нейна полза да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
общ размер 645,97 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Б. М. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ответното дружество сторените от него съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на недопустимите искове, по отношение на които
исковата молба подлежи на връщане, в размер на 7,10 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на Н. Б. М. в частта, с която са предявени срещу
[фирма] искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК за сумите 246,13 лева –
разноски и за разликата над 454,23 лева до предявените 507,97 лева – мораторна лихва,
за които е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 52083/ 2010 г., по
описа на Софийски районен съд, 75 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439,
ал. 1 ГПК, че Н. Б. М., ЕГН **********, с адрес: [адрес], не дължи на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумите 1614,76 лева – главница,
ведно със законната лихва от 28.10.2010 г. в размер на 1860,44 лева, и 454,23 лева –
мораторна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. №
52083/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [адрес], да заплати на Н. Б. М., ЕГН **********, с адрес: [адрес],
сумата 645,97 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Б. М., ЕГН **********, с адрес:
4
[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес], сумата 7,10 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, а която се връща исковата молба, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис от него. В останалата част решението
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5