Решение по дело №217/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 202
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630200217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Шумен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200217 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
4930126 на ОДМВР - Шумен, с който на ХР. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Разград, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш оспорвайки
законосъобразността, правилността и обосноваността на издадения електронен фиш.
Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения свързани с липса на правна
квалификация на нарушението, неизпълнение на изискването за посочване на
обстоятелствата на нарушението, реда за обжалване, както и процесуални нарушения
относно условията и реда за използване на АТСС. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява лично. Не се явява и процесуален представител.
Процесуалният представител на АНО, редовно призован,намира жалбата за
неоснователна.Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при
издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 21.05.2021г. в 15.09 часа в обл.Шумен, път I - 2 км.96+557 /р-н за гр.Лозница/
с АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с
пътен знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Фолксваген Голф“
с рег. № РР 0946 ВА - 97 км/ч. При направена справка било установено, че собственик
на автомобила е ХР. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Разград. За заснето нарушение, от
ОДМВР – гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 2773723, в който при
текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване,
пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е
установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на
1
движение от 94 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването,
превишението от 34 км/ч.,. Посредством същия, на Х.Г. на основание чл.189 ал.4, във
вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока
по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Шумен
писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ.
копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по
чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство
веществено доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания делото свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел
непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация
кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ
правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на
движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването.
Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътния знак, с
който е въведена. Административното нарушение е установено чрез допустимо от
закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било
технически изправно видно от представения Протокол от проверка №81-С-
ИСИС/29.10.2020г. на БИМ. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата
по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения
пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с
процесния електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на ХР. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Разград. Предвид чл. 188
ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят в качеството му на собственик се явява
наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият
не е посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено
управлението на МПС.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на електронния фиш, съдът намира за неоснователни. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията
на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа
страна или е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от
министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите,
които трябва да съдържа. Не е част от реквизитите на фиша посочване на реда за
обжалване на ЕФ. Съгласно §1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш не представлява волеизявление на определен орган, а електронно
обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от
определено лице, но на база административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е
само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните
фишове, а не относно процедурата на съставяне и реквизитите им. Процесният ЕФ е
издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от
2
ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Не посочването на реда за
обжалване на ЕФ в конкретният случай не е довело до ограничаване на процесуалните
права на санкционираното лице. Правото му на защита не е нарушено, тъй като видно
от депозираната жалба, същият възползвал от него в срок.
Неоснователен е и доводът, че непосочването коя хипотеза на чл.21 ал.1 от
ЗДвП се считало за нарушена, доколкото ал.1 на чл.21 от ЗДвП била изпълнена
графично и съдържала няколко хипотези, водело до неяснота какво точно нарушение
било вменено на жалбоподателя, с което му било нарушено правото на защита до
степен да не може да го упражни, тъй като липсвала правна квалификация на деянието.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на
движение на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на
скоростен път, съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП
установява възможност за въвеждане на ограничения на скоростта различна от
посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с пътен знак. В настоящата хипотеза
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че не се е съобразил с наличието на пътен знак, установяващ ограничение на
максимално допустима скорост до 60 км/ч., което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В
ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен друг начин за ограничение на скоростта - с
пътен знак, когато ограничението на скоростта е различно от хипотезите на чл.21 ал.1
от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за всички водачи на МПС, а
именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от категорията на
ППС. Т.е. пътният знак не установява различна максимална скорост на движение на
ППС, съобразно тяхната категория, поради което непосочването в ЕФ коя хипотеза
на чл.21. ал.1 от ЗДвП била нарушена не води до незаконосъобразност на ЕФ или до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От друга страна в ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено при управление на лек автомобил. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира за неоснователни и доводите за нарушения свързани с условията и
реда за използване на АТСС. С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са
налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством
които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и когато нарушенията
бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи
на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. А съгласно
ал.2 единствено в случаите, когато нарушенията са установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават, а нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. Цитираната наредба е приета именно в
изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Законосъобразно за констатираното нарушение е
бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който да бъде издадено наказателно
постановление. Нарушението е установено с автоматизираното техническо средство
ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта
3
/СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При
използването на системата за контрол контролният орган, независимо че присъства, то
той не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес
като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
приключване на контрола го демонтира. Същото измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив или
от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на
системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. След като
предварително са били зададени параметрите - местоположение, ограниченията на
измерванията /минимално и максимално разстояние на засичане/, разрешената скорост,
скоростния лимит, над който преминалите МПС ще бъдат заснемани и системата се
стартира в активен контролен режим за автоматично измерване на скоростта, сама
регистрира извършените нарушения на скоростта като прави 5 снимки на автомобила.
Всички заснети МПС с превишена скорост се съхраняват в устройството, което е с
възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни
табели, придружени със снимковия материал и данни. Системата пренася данните от
всяко заснето нарушение за последваща обработка от АИС „АНД“ като установените
данни за нарушения не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до
тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на
данни. Данните от заснетите нарушения автоматично се визуализират в АИС „АНД“ и
съдържат информация за дата и часа на нарушението, регистрационния номер на
автомобила, ЕГН на собственика, 5 бр. снимки на нарушението, след което АИС
„АНД“ генерира и електронния фиш. Разпознатия от СПУКС регистрационен номер
на МПС от заснетото нарушение се генерира на бланка с пореден номер на
стандартизиран формат, който съдържа данните от утвърдения образец на ЕФ,след
което автоматично се зареждат и данните на МПС и собственика. В конкретният
случай са спазени изискванията за използване на АТСС. В административно –
наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ на утвърдения
образец, както и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство.
Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за
контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не
изиска направената снимка на разположението на уреда да сдържа каквито и да е други
данни. Изготвената снимка на нарушението, находяща се на л.34, в долния десен ъгъл
съдържа както номера на техническото средство, така и номер на снимката.
Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация,
видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на
извършване на нарушението. В съставения Протокол за използване на АТСС
служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил наличието на пътния
знак, ограничението от 60 км/ч, изготвената снимка на мястото, където е
позиционирано техническото средство, разстоянието от пътния знак до АТСС – 200
м., посоката на движение „П“ – приближаващ се към техническото средство, режима
на измерване „С“ – стационарен, точния част на начало на работа и точния час на край
на работа. От изготвената снимка на нарушението /л.34/ се установява, че автомобилът
е засечен на 68 метра преди местоположението на техническото средство. Всички тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. ХР. П. ХР.. В случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.
Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Законосъобразно е издаден ЕФ,
доколкото нарушението е установено от АТСС разположено временно на посочения
участък от пътя на статив при режим на измерване „С“ - стационарен, а не се касае
4
нарушение установено с мобилни АТСС при режим на измерване „Д“ – в движение.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на
свидетеля Х., изисканата и приета от съда схема на пътния участък, по безспорен
начин се установява, че скоростта на автомобилът управляван от жалбоподателят е
била фиксирана в зоната на действие на знак В 26. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от
ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, а
именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. Към момента на извършване на нарушението не е
имало поставен знак отменящ действието на забраната, а също така не е имало и
поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на въведеното ограничение. В
конкретният случай зоната на действие на знака е била до следващото кръстовище. От
схемата се установява, че пътният знак е бил поставен на км.96+414 метра.От
показанията на св. Х., приложената снимка на поставеното техническо средство,
схемата на пътния участък се установява, че техническото средство е било
позиционирано на обособен остров разположен в кръстовището с местоположение
км.96 + 568 , до пътен знак Б2 /Стоп/. От изготвената снимка на нарушението /л.34/ се
установява, че автомобилът е засечен на 68 метра преди местоположението на
техническото средство, а именно на км.96 + 500, което безспорно е в зоната на
действие на знака. В издаденият ЕФ неправилно е посочено, че нарушението е
извършено на км.96 + 557, вместо на км.96 + 500, но това не се отразява на
съставомерността на нарушението или на правната квалификация. Не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Не нарушава и правото на
защита на жалбоподателя.Не нарушава правата на жалбоподателя и обстоятелството,
че в ЕФ не било посоченото точното местоположение на поставения знак.
Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза
срещу това твърдение, не е нарушено. Не е нарушено и правото му на защита, тъй като
в настоящото производство същият има възможност да го упражни в пълен обем.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено противоправно
управление на - “Фолксваген Голф“ с рег. № РР 0946 ВА, на посочените в ЕФ дата, час
и място. Доказан е факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш. Доказано е и авторството на нарушението, по отношение на което
няма изложени възражения от жалбоподателя. Не е налице нарушение на правото на
защита, поради неяснота в отразената фактическа обстановка. Ясно и разбираемо е
посочено мястото на извършване, техническото средство, какво е било въведеното
ограничение на скоростта, посочен е вида на пътния знак въвеждаш конкретната
забрана, посочена е и скоростта на движение, както и конкретните стойности на
превишението на скоростта.
Разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП предвижда административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост
извън населено място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална
скорост /60 км/ч/ е превишена с 34 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в
която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер - глоба в размер на
300 лв., поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се
наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен
фиш.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е
наказан на основание посочения законов текст с предвидената в него санкция - глоба в
размер на 300 лв., за осъществено административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
5
осъществено процесуално представителство по делото от Ив.С. – гл. юрисконсулт, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, делото не се отличава с правна или
фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К”
№ 4930126 на ОДМВР - Шумен, с който на ХР. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Разград, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ХР. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6