Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5968 по
описа за 2014г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Н.П.З. и Р.Г.З.
против „С.С.“ ООД *** и „Е.“ ООД *** иск с правно основание чл.135 ЗЗД за
прогласяване относителната недействителност спрямо ищците на договор за
продажба на право на строеж от 19.12.2007г.
В исковата молба ищците сочат, че са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор
68134.4354.375 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № Рд-18-14/06.03.2009г. на изп.директор на АГКК, последно изменени със
Заповед № КД-14-22-81/24.09.2009г. на началника на СГКК-София, с
административен адрес гр.София, ж.к.*****с площ от 2392 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо
застрояване /над 15м./, със стар идентификатор 68134.4354.209, с номер по
предходния план: 807, кв.53, парцел ІV, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.4354.250, 68134.4354.570, 68134.4354.569, 68134.4354.216,
68134.4354.376, 68134.4354.210 и 68134.4354.211. На 22.06.2005г. сключили с
първия ответник „С.С.“ ООД предварителен договор, а на 02.10.2006г. окончателен
договор за учредяване право на строеж върху този имот срещу задължение за
изграждане на самостоятелни и други обекти, обективиран в НА № 187, том ІІ,
рег.№ 9446, дело № 346/2006г. по описа на нотариус В.А., с район на действие
СРС. По силата на този договор ищците учредили в полза на дружеството правото
на строеж за построяването на десететажна монолитна жилищна сграда с магазини,
ателиета, подземни гаражи, с два входа, със застроена площ от 691.50кв.м. и
разгърната застроена площ от 7345кв.м., съгласно одобрен идеен и архитектурен
проект от 28.07.2006г. на Дирекция „Архитектура и градоустройство“ на Столична
община, която да бъде изградена в УПИ ІV-807, кв.53 по плана на гр.София, ж.к.*****с
изключение правото на строеж за обектите, за които ищците си запазили това
право, изрично изброени и индивидуализирани в раздел ІІ от нотариалния акт.
Срещу учреденото право на строеж първият ответник се задължил да построи на
учредителите за своя сметка, но в тяхна полза, със свои материали, средства за
производство и организация на труда, самостоятелните обекти, за които
учредителите си запазили правото на строеж; да построи цялата сграда и завърши строителството със снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок от 30 месеца, считано от
датата на съставяне Акт обр.2-протокол за определяне на строителна линия и ниво
на строежа, и да изпълни инвестиционния проект, като завърши сградата във вид
годен за експлоатация. Акт обр.2 бил издаден на 13.10.2006г., поради което и в
съответствие с уговореното сградата следва да бъде построена и въведена в
експлоатация до 13.04.2009г. Твърди, че към 2008г. била завършена само
конструкцията на сградата без довършителни
работи, т.е. „груб строеж“, което положение останало непроменено и към 2012г. С
оглед на това твърди, че първият ответник е бил във виновно неизпълнение на
поетите с договора задължения, поради което упражнили потестативното си право
да развалят договора по чл.87, ал.3 ЗЗД. На 19.12.2007г. между първия ответник
„С.С.“ ООД, в качеството на продавач, и втория ответник „Е.“ ООД, в качеството
на купувач, бил сключен договор за продажба на учреденото в полза на първото
дружество право на строеж за построяването на посочената по-горе сграда, с
изключение на обектите, за които ищците си запазили правото на строеж, срещу
цена от 180 000лв. Договорът бил обективиран в НА № 199, том ВІІ, рег.№ 3998,
дело № 368/2007г. на нотариус С.П., с район на действие СРС. В тази връзка
твърдят, че съдружниците на „С.С.“ ООД съзнавали, че дружеството е длъжник на
ищците и ще отговарят с имуществото си, както и че при успешно проведен иск за
разваляне на договора за суперфиция дружеството ще търпи правните последици на
чл.88, ал.1 ЗЗД, поради което и с цел да увредят интересите им чрез
препятстване на удовлетворяването, съответно за да предотвратят последиците от
развалянето на договора се разпоредили с учреденото им право на строеж. Твърди
се, че двете дружества имат едни и същ адрес на управление, съдружници в тях са
едни и същи лица-Е.Й.М.и Л.Б.М., а първият е управител и на двете, от своя
страна втората управител на „Е.“ ООД. Към деня на договора от 19.12.2007г.
съдружници в „С.С.-3“ ООД са Л. М.М., Б.Е.М. иА.П. А., а съдружници в „Е.“ ООД Е.Й.М.и
Л.Б.М.. Л. М.а е дъщеря на Л.М., а Б. М. син на Е.М., т.е всички са роднини по
права линия и в този смисъл свързани лица по §1, ал.1 ДР на ТЗ. Допълнително
сочи, че в ГФО и баланси на дружествата за 2007г. не е отразена сделката по
този договор, с оглед на което твърди фактически продажна цена не е била
плащана. Предвид това навежда, че сключването на договора е целяло единствено
да се осуети възможността на ищците, като кредитори, да реализират правата си,
като длъжникът сам се лишил от своето имущество при знанието, че по този начин
ще създаде затруднения при удовлетворяването, а близките родствени отношения
между съдружниците в двете дружества е в подкрепа на презумпцията за знание по
чл.135, ал.2 ЗЗД. Претендират разноски.
Ответникът „С.С.-3“ ООД не е подал писмен отговор и в
съдебно заседание не изразява становище по иска.
Ответникът „Е.“ ООД изразява становище за
неоснователност на предявения иск по съображения, че не са налице предвидените
в чл.135 ЗЗД, предпоставки, а
презумпцията по ал.2 е неприложима с оглед обстоятелството, че договарящи по оспорения
договор са юридически лица.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4354.375 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
Рд-18-14/06.03.2009г. на изп.директор на АГКК, последно изменени със Заповед №
КД-14-22-81/24.09.2009г. на началника на СГКК-София, с административен адрес
гр.София, ж.к.*****с площ от 2392 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо застрояване /над
15м./, със стар идентификатор 68134.4354.209, с номер по предходния план: 807,
кв.53, парцел ІV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4354.250,
68134.4354.570, 68134.4354.569, 68134.4354.216, 68134.4354.376, 68134.4354.210
и 68134.4354.211.
Не се спори сключването на договор на 02.10.2006г.,
обективиран в НА № № 187, том ІІ, рег.№ 9446, дело № 346/2006г. по описа на
нотариус В.А., с район на действие СРС, с който ищците учредили право на строеж
върху имота на „С.С.-3“ ООД за построяването на десететажна монолитна жилищна
сграда с магазини, ателиета, подземни гаражи, с два входа, със застроена площ
от 691.50кв.м. и разгърната застроена площ от 7345кв.м., съгласно одобрен идеен
и архитектурен проект от 28.07.2006г. на Дирекция „Архитектура и
градоустройство“ на Столична община, с изключение на правото на строеж за
обектите, за които ищците си запазили това право, изброени и индивидуализирани
в раздел ІІ от нотариалния акт /60 обекта включващи подземни гаражи, магазини,
апартаменти, ателиета, складове и паркоместа/. Срещу учреденото право на строеж
дружеството се задължило да построи на учредителите за своя сметка, но в тяхна
полза, със свои материали, средства за производство и организация на труда,
самостоятелните обекти предмет на запазеното право на строеж; да построи цялата
сграда и завърши строителството със
снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок от 30 месеца,
считано от датата на съставяне Акт обр.2-протокол за определяне на строителна
линия и ниво на строежа, и да изпълни инвестиционния проект, като завърши
сградата във вид годен за експлоатация.
На 13.10.2006г. е издаден Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне строителни линия и ниво, поради което и с
оглед уговореното първият ответник следвало да изпълни поетите задължения в
срок до 13.04.2009г.
На 19.12.2007г. между „С.С.“ ООД и „Е.“ ООД бил
сключен договор за продажба на учреденото в полза на първото дружество право на
строеж за построяването на посочената по-горе сграда, с изключение на обектите,
за които ищците си запазили правото на строеж, срещу цена от 180 000лв.
Договорът е обективиран в НА № 199, том ВІІ, рег.№ 3998, дело № 368/2007г. на
нотариус С.П., с район на действие СРС и вписан в Службата по вписванията при
СРС на 19.12.2007г.
По иск на ищците против „С.С.-3 ООД е образувано
гр.д.№ 692/2014г. по описа на СГС, І-6 състав и постановено съдебно решение №
50/05.01.2016г., с което на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД договорът от 02.10.2006г. за учредяване право на строеж върху имота
срещу задължението за изграждане на самостоятелни жилищни и други обекти е
развален. Решението е влязло в сила на 03.02.2016г. Исковата молба, въз основа
на която е било образувано това дело, ищците подали на 16.01.2014г., вписана в
Службата по вписванията при СРС на 23.06.2014г. Със същата искова молба са
предявили освен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и иска по чл.135 ЗЗД за прогласяване
относителната недействителност на сключения впоследствие между ответниците
договор от 19.12.2007г. С определение от
17.04.2014г. съдът постановил разделяне на исковете, като вторият е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Не е спорно, а и от вписванията в търговския регистър
по партидата на „С.С.-3“ ООД се установява, че към 15.06.2008г. съдружници в
това дружество са Л. М.М., Б.Е.М. иА.П.
РА., а към 06.08.2010г. Л.Б.М. и Е.Й. М., на които останалите прехвърлили
своите дружествени дялове. Към 15.06.2008г. управител и законен представител на
дружеството е била Д.Д.Г., а към 2010г. Л.Б.М. и Е.Й. М..
Не е спорно, а и от вписванията в търговския регистър
по партидата на „Е.“ ООД се установява, че към 20.08.2008г. и към 06.08.2010г.
съдружници в дружеството са Л.Б.М. и Е.Й. М., които придобили дяловете на Л. М.М.
и Б.Е.М., също съдружници до този момент.
Към 20.08.2008г. и към 06.08.2010г. управители и законни представители
са Е.М. и Л.М., а в рамките на този период в управлението са участвали и Б. М.
и Л. М.а.
Видно от приетото по делото удостоверение от Столична
община /стр.141/ Е.Й.М.е баща на Б.Е.М., а Л.Б.М. е майка на Л. М.М..
В оспорения в настоящото производство договор от
19.12.2007г., обективиран в НА № № 199, том ВІІ, рег.№ 3998, дело № 368/2007г.
на нотариус С.П., с район на действие СРС, е вписано, че продажната цена от 180
000лв. е заплатена от купувача „Е.“ ООД на продавача „С.С.-3“ ООД напълно и в
брой преди подписването му. Във връзка с твърденията на ищците, че фактически
такова плащане не е било осъществено по делото е изслушано заключение на вещо
лице по ССч.Е 8стр.164-169/, според което в годишната данъчна декларация по
чл.92 ЗКПО на „Е.“ ООД за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък за 2007г. са декларирани разходи от 55 000лв. Предвид обстоятелството, че
в договора е посочено плащане от негова страна на 180 000лв., съпоставено с
декларираните разходи, вещото лице дава заключение, че сделката и плащане по
нея не са осчетоводени от това дружество. На вещото лице е бил представен
годишен отчет за 2007г. на нефинансовите предприятия-отчетна единица „С.С.-3“
ООД и приложена към него справка за приходите на строителните предприятия по
видове строителство, в която са посочени приходи от строителни и монтажни
работи общо по раздел „Ново строителство
и подобрения“ общо от 758 хил.лева. Тази справка не посочва публичноправни и
други привилегировани задължения към държавата и други кредитори, съответно не
е посочен и източника на приходите. При липса на първични счетоводни документи
и счетоводни записвания от двете дружества /първият ответник не е осигурил
достъп до счетоводството си/ вещото лице не може да даде заключение по въпроса
относно редовното водене на счетоводството на двете дружества, както и дали
плащането на цената от 180 000лв. е било осчетоводено и дали кореспондира с
наличните финансови средства на дружеството-продавач.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна следното:
Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е потестативното право
на кредитора да обяви за недействителна спрямо него сделка или друго действие,
с които длъжникът го уврежда. Правото възниква за кредитора, когато сделката
/възмездна или безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато
увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но
са били предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135,
ал.3 ЗЗД/. Искът е конститутивен и уважаването му, независимо в коя от двете
хипотези, има за правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на
сделката или действието между длъжника и третото лице, макар и в отношенията на
последните да е действителна.
Предпоставките на този иск обхващат съществуващи права
на кредитора спрямо длъжника, извършена от длъжника сделка или действие, което
пречи на осъществяването им-увреждащо действие е всеки правен или фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника и увреждащото действие
да е съзнавано от длъжника и третото лице, когато знаят, че съществуват права, които сделката
или действието уврежда /Решение 35/12.04.2018г. по гр.д.№ 1783/2017г., ВКС,
ІІІг.о/. В хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, ако действието или сделката предхождат по време възникване правото на
кредитора, изискването на закона е те да са били предназначени от длъжника и
третото лице да увредят кредитора, т.е. увреждането да е било целяно.
Сключеният между ищците и първия ответник договор от
2006г. има смесен характер. От една страна негов предмет е прехвърляне правото
на строеж в полза на дружеството да построи сграда в съсобствения им имот по
чл.63 ЗС, а от друга страна включва договор за изработка по чл.258 и сл ЗЗД.
Според уговореното суперфицията е ограничена по обем със запазване правото на
строеж по отношение посочените в пункт ІІ от нотариалния акт самостоятелни
обекти в бъдещата сграда. Спрямо тези обекти страните са уредили отношенията си
чрез договор за изработка с поето от дружеството задължение да ги изгради за
своя сметка и собствени средства, но в полза на ищците /изработеното принадлежи
на поръчващия/. Това означава, че на основание чл.63, ал.1 ЗС суперфициарят ще
придобие право на собственост върху построеното с изключение на обектите, за
които ищците си запазили правото на строеж.
Договорът бил развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД с
влязло в сила на 03.02.2016г. съдебно решение по гр.д.№ 692/2014г. по описа на
СГС, І-6 състав, поради виновно неизпълнение задълженията от „С.С.-3” ООД.
Видно от диспозитива на решението развалянето обхваща целия договор, т.е.
както отстъпеното право на строеж, така
и договора за изработка. На основание чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето има обратно
действие, изразяващо се във възстановяване положението отпреди сключването на
договора, което поражда задължението на всяка от страните да върне на
насрещната престираното в негово изпълнение /чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД/. В случая
от настъпилата правна промяна поради развалянето на договора за ищците е
възникнало правото да възстановят правото си на строеж, като елемент от правото
на собственост върху земята, както и на обезщетение за вредите, които са
претърпели поради нереализирането на строежа и невъзможността да получат в
собственост обектите, за които са запазили правото на строеж, поради което
съдът приема, че имат качеството на кредитори спрямо първия ответник.
На следващо място, независимо от разпоредбата на чл.92
ЗС реализирането на тези права е възпрепятствано поради предшестващото
прехвърляне правото на строеж от първия ответник на втория с вписване на договора
за продажба преди исковата молба по иска по чл.87 ЗЗД. Този договор е
противопоставим на ищците на основание чл.88, ал.2 ЗЗД, според който
развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засягат правата,
придобити от трети лица преди вписване на исковата молба /ППВС № 1/29.03.1965г.
по гр.д.№ 7/1964г./. Предвид това съдът намира, че договорът за продажба
правото на строеж засяга интересите на ищците и в този смисъл има увреждащо
спрямо тях действие.
Правната уредба
на отменителния иск по чл.135 ЗЗД разграничава две хипотези в зависимост от
времето на възникване вземането на кредитора. Ако вземането е възникнало преди
увреждащата сделка или действие приложение намира чл.135, ал.1 ЗЗД, а ако е
възникнало след това приложим е чл.135, ал.3 ЗЗД. Оспорения в настоящото
производство договор между ответниците е сключен на 19.12.2007г., по време
преди упражняване правото на разваляне от ищците с подаване исковата молба
/16.01.2014г./, т.е. вземането е възникнало след разпоредителната сделка,
поради което относителната му недействителност следва да се преценява с оглед
разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД.
Според чл.135, ал.3 ЗЗД когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора. Необходима предпоставка на фактическия състав е общото
намерение за увреждане, което не се ограничава само до знанието, че длъжникът
има неизпълнени задължения и/или че разпореждането би могло да увреди кредитора,
а обхваща и целенасоченост в действията именно за това. В този случай
презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД е неприложима, тъй като на доказване
подлежи намерението за увреждане, което е в тежест на ищеца.
В случая разпореждането с учреденото право на строеж
от първия ответник е осъществено по време /19.12.2007г./, когато е започнал
изпълнение по договора с ищците за изграждане на постройката. В самия договор е
обективирано двустранното съгласие за свободно разпореждане не само със
самостоятелните обекти в бъдещата сграда, но и с правото на строеж /т.V от НА №
187/2006г./.
Събраните по делото доказателства установяват, че към
17.10.2008г. строежът бил реализиран до степен „груб строеж” по смисъла на §5,
т.46 от ДР на ЗУТ с изграждане само на конструкцията без довършителни работи и
това фактическо положение е запазено към момента на упражняване правото за
разваляне от ищците. Това сочи, че след 2008г.
първият ответник не е предприел никакви действия по реализиране строежа в
неговата цялост с оглед съдържанието и целта на сключения договор, поради което
считано от 2008г. е бил във виновно неизпълнение на поетото задължение,
послужило като основание за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД
/постановеното съдебно решение по гр.д.№ 692/2014г. по описа на СГС, І-6
състав/. Това обстоятелство обаче не съставлява доказателство, че ответниците са сключили
договора за продажба с намерение да увредят ищците. По-специално липсват
доказателства, от които да се установява към деня на прехвърлянето /2007г./
първият ответник вече да е бил в забава или в друго неизпълнение на поетите с
договора с ищците задължения или такива да е бил в обективна невъзможност за
изпълнение поради липса на средства и да е съзнавал това, за да се обоснове,
дори и косвен извод, че поради собствената си неизправност ищците биха
упражнили правото си за разваляне или друго право за търсене на имуществена
отговорност и с оглед на това очакване с разпореждането да е целял тяхното
увреждане. Извод в тази посока не може да се изведе и от обстоятелството, че
съдружниците и законни представители на двете дружества са роднини по права
линия и в този смисъл са свързани лица по §1, ал.1 от ДР на ТЗ, предпоставящо
знание за увреждането. Последното е относимо само в хипотезата на относителна
недействителност по чл.135, ал.1 ЗЗД.Мерадовен за преценка наличието на
посоченото в нормата на чл.135, ал.3 ЗЗД намерение е моментът на сключване на
сделката или извършване на действието.
Твърдението на ищците посочената в договора за продажба
правото на строеж продажна цена да не е била реално платена, т.е. да е привидна
като прикриваща безвъзмездна сделка също не е доказано. Изявлението на
страните, обективирано в нотариялния акт, че цената е платена напълно и в брой
преди сключване на договора не се опровергава от заключението на вещото лице по
ССч.Е. Последното е работило въз основа недостатъчни и непълни обективни данни,
поради което и не е категорично в извода си относно този въпрос, а само навежда
на предположение.
По изложените съображения съдът намира, че предпоставките
на чл.135, ал.3 ЗЗД не са доказани и като последица предявения иск подлежи на
отхвърляне.
Ответниците не са направили разноски по делото, поради
което и такива с оглед изхода на делото в тяхна полза на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.П.З., ЕГН **********, и
Р.Г.З., ЕГН **********, двамата с адрес *** попдимитров № 16 и съдебен адрес ***,
против „С.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ********ет.3,
и „Е.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес ан управление *** ********ет.3,
за обявяване относителната недействителност спрямо ищците на договор за
продажба на право на строеж от 19.12.2007г., обективиран в НА № 199, том ВІІ,
рег.№ 3998, дело № 368/2007г. на нотариус С.П., с район на действие СРС.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: