О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен, в закрито
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
разгледа докладваното от съдия Бозукова ЧКАНД
№ 59/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по частна жалба, подадена от
Д.М.Н. от гр. Сливен, чрез адв. С.Р. *** срещу Определение от 24.02.2020 г. по
АНД № 219/2020 г. на Районен съд – гр. Сливен. Частният жалбоподател намира
определението за незаконосъобразно. Счита, че фишът следва да бъде отменен от
РС Сливен и едва тогава преписката да бъде изпратена на ОДМВР Сливен за
съставяне на акт и за издаване на наказателно постановление. Иска се от съда да
отмени оспореното определение и като разгледа спора по същество да отмени
издадения фиш.
Ответникът – ОДМВР Сливен в писмено
становище оспорва подадената частна жалба. Счита същата за неоснователна. Сочи,
че фишът, съгласно чл.186 ал.3 от ЗДвП, правилно е съставен в отсъствието на
нарушителя, който може да го оспори по реда предвиден в чл.186 ал.2 от ЗДвП
пред наказващия орган. Изтъква, че съдебното обжалване на фиша не е предвидено
в закона, в какъвто смисъл било обжалваното определение на РС Сливен.
Претендира разноски съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ
/НЗПП/.
Административен съд Сливен намира жалбата
за допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна.
Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в производството
пред районния съд е фиш Серия GT № 182169 от 09.11.2019 г. на мл. автоконтрольор при ОД на МВР Сливен, съставен за извършено
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – неправилно
паркиране, с който на Н. на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
наказание "Глоба" в размер на 100 лева. За да остави жалбата без
разглеждане и да прекрати образуваното пред него производство, районният съд е
приел, че разглеждането на жалбата по същество е недопустимо в съдебно
производство. Фишът е бил съставен по реда на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДвП и е връчен чрез закрепване на уведомление на
моторното превозно средство на 09.11.2019 г. Съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство е депозирано
възражение, като единствено в компетентността на издателят на фиша е да извърши
преценка дали подаденото срещу него възражение е в срок. Направен е краен извод,
че процесният фиш не е сред актовете, подлежащи на съдебен контрол за
законосъобразност пред РС.
Определението е валидно, допустимо и
правилно.
Според разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП административни нарушения, които са установени в
момента на извършването им, и за които не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния
размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за
съответното нарушение. В ал. 2 е предвидено, че при несъгласие на нарушителя да
заплати наложената с фиш глоба, респективно оспорва извършеното от него
нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се
съставя акт. В този смисъл е и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда, че ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно
разпоредбите на този раздел. Следователно във визираните с нормата случаи на
нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на
нарушението може да бъде наложена глоба с фиш, като се сочат и конкретните
реквизити на фиша. Фишът може да бъде оспорен от неговия адресат. Възможността
за това е изрично установено в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Своевременно предприетото оспорване изключва
възможността фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по
отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша, оспорването създава
задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или
пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то
същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен
наказващ орган. При евентуално издадено наказателно постановление, същото може
да бъде обжалвано от неговия адресат пред съда, по реда на Раздел V от ЗАНН, т. е. пред РС.
Анализът на цитираните норми налага
извод, че депозираната пред РС Сливен жалба правилно е приета от РС Сливен за
процесуално недопустима, тъй като е срещу неподлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН на обжалване пред съд подлежат наказателните
постановления и електронните фишове. В настоящия случай не се касае за
електронен фиш, което обуславя процесуалната недопустимост на депозираната
жалба, поради което същата правилно е оставена без разглеждане от съда и
изпратена по компетентност на Сектор "ПП" към ОД на МВР-Сливен за
продължаване на административнонаказателното
производство, където предвид наличното оспорване от страна на санкционираното
лице следва от издателя на фиша да се извърши преценка дали да се състави акт
за установяване на административно нарушение или да се откаже издаването на
такъв акт.
Следва да се отбележи, че в настоящият
случай е налице оспорване на извършеното нарушение и размера на наложената му
глоба, както от водача на МПС, така и от неговия собственик и адресат на фиша. Ето защо за органът издал фиша са налице
предпоставките да извърши преценка дали да състави АУАН на валидно връчения по
реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш или да откаже съставянето на акта. Фишът
придобива качеството на влязло в сила наказателно постановление, т. е. може да
е изпълнително основание само ако адресатът му не оспорва нарушението или
размера на наказанието и ако няма възражение в срока по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. С оглед обстоятелството, че по преписката липсва
произнасяне на издателят на фиша, правилно РС Сливен е разпоредил след влизане
в сила на определението на съда, преписката да бъде изпратена на ОДМВР Сливен
по компетентност.
С оглед изложеното Районен съд – Сливен
правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по
съдебно обжалване на издадения фиш.
По делото е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна
на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, като съобрази чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, както и на основание чл. 143, от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната
помощ, в полза на ОДМВР
Сливен следва да се присъди сумата от 100, 00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 234 и чл. 235, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 24.02.2020
г. по АНД № 219/2020 г. на Районен съд – гр. Сливен.
ОСЪЖДА Д.М.Н. ******* да заплати на ОДМВР
Сливен сумата от 100. 00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
роцесният случай попада в хипотезата
уредена в чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, тъй като се касае именно за неправилно паркирано
МПС. Съгласно ал. 7 на чл. 186 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител. Описаната процедура касае само случаите, при които нарушителят не
оспорва обстоятелството, че е извършил нарушението и че наложената глоба е в
справедлив размер. Ако нарушителят не е съгласен с някое от тези обстоятелства,
органът е длъжен да пристъпи към съставяне на АУАН, т. е. към започване на
административно-наказателно производство – чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се подчертае, че издаденият фиш
придобива силата на наказателно постановление, не само, ако не бъде платен
доброволно с 7-дневен срок от датата на издаването му, но и ако адресатът му не
възрази против нарушението описано във фиша или размера на наложената му глоба
– чл. 186, ал. 7 вр. ал. 2 от ЗДвП. Доколкото обаче законодателят е предвидил
7-дневен срок, след който фиша придобива силата на изпълнително основание
(влязло в сила НП), то следва да се приеме, че възражението трябва да се подаде
в този срок. Обратното би означавало възможност за злоупотреба с права, като
адресатът възрази след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и така препятства възможността за започване на административнонаказателно производство. В случая жалбата
сезирала районния съд има качеството на възражение по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, но жалбоподателката е
възразила след изтичането на срока по чл. 186, ал. 7 вр. ал. 2 от ЗДвП, което води до извода, че процесният фиш има
качеството на влязло в сила НП и глобата определена с него може да бъде
принудително събрана. Обжалваният фиш не е връчен на 21.11.2018 г., както се
твърди в жалбата, понеже тогава бил получен екземпляр от него, а е връчен на
02.11.2018 г. съгласно чл. 186, ал. 3, изр. последно от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно сочи, че фишът може да породи правно
действие само, ако адресатът му не оспорва извършването на нарушението и
размера на наказанието, в противен случай задължително се прилага
състезателното производство по ЗАНН с издаване на АУАН и НП, за да може в него
да се докаже обективно случилото се. Производството по чл. 186 от ЗДвП не предлага възможност за защита, за това то е
приложимо само, ако между страните няма спор. Изключението визирано с чл. 186, ал. 3 от ЗДвП се отнася до конкретно по вид нарушение и засяга
възможността за връчване на фиша в отсъствието на водача на неправилно
паркираното МПС. Всички други предпоставки за приложение на тази процедура са
същите, както при останалите нарушения, за които може да се наложи наказание с
фиш, т. е. приложими са чл. 186, ал. 1 и 2 ЗДвП. Ако адресатът на фиша е възразил, т. е. не е
съгласен, че е извършил нарушението и/или оспорва размера на наложеното
наказание, органът е длъжен да започне производство по ЗАНН като състави АУАН,
защото е налице спор и фишът не може да се превърне във влязло в сила
наказателно постановление, от което следва, че не може и да се събира
принудително чрез публичен изпълнител. Както беше посочено по-горе възражението
в хипотезата на издаден и връчен фиш по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП следва да се подаде до наказващият орган в срока
за доброволно плащане по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.