О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Кюстендил, 09.04.2021 г.

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

     ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                              КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 105 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     

         Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.   

          Образувано е по частна жалба, депозирана от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********************************, представлявано от управителя Р.Д.Й., чрез пълномощника адв. ИВ.Г.от САК, със съдебен адрес:***, първи надпартерен етаж, насочена срещу определение №260089/02.02.2021г., постановено от Районен съд– Дупница по гр.д.№1585/2020 г. по описа на същия съд. 

          С оспорвания съдебен акт, първоинстанционният съд е изменил в частта за разноските Определение №260367/11.12.2020 г., постановено по гр.д.№1585/2020 г. по описа на ДнРС, като присъдените в полза на ответника „*****“ ЕООД  деловодни разноски са намалени от 800.00 лева на 400.00 лева по искане на ищеца в производството К.С.С.. Съдът е приел за основателно направеното искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същите. Аргументирал е виждането си с липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и с действително свършената от упълномощения адвокат работа, състояща се единствено в подаване на писмен отговор по исковата молба.

         Частният жалбоподател обжалва определението на районния съд релевирайки доводи за неговата неправилност. Акцентира, че в случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника, при което на същия се следват сторените в производството деловодни разноски. Приема, че доколкото същите са доказани по начина, конкретизиран в т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, то са дължими в уговорения и заплатен в договора за правна защита и съдействие размер. Оспорва твърдението на ответната страна, че представения по делото отговор има бланкетен характер, при което поддържа виждането си, че предприетите от упълномощения адвокат процесуални действия обосновават размера на претендираното адвокатско възнаграждение. По изложените доводи обобщава, че в случая не е налице прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Такава се приемала, ако възнаграждението надвишавало трикратния размер на минималния такъв, уговорен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа искане за отмяна на обжалваното определение с правна последица присъждане на пълния размер на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.  Частният жалбоподетел претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса в размер на 15.00 лева и 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, чрез пълномощника адв. Р.АТ.. Иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно. Изтъква, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна дължимото адвокатско възнаграждение да бъде намалено, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, каквато именно липсвала в развилото се пред районния съд производство.

         Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова молба, предявена от К.С.С. срещу  „*****” ЕООД, ЕИК: ***** гр. София.

С определение, постановено по делото на 11.12.2020г., съдът е прекратил производството по делото и осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 800, 00 лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от ищеца К.С.С., чрез адв. Р.АТ. от АК – Кюстендил, в която е обективирано искане за изменение в частта относно  разноските на постановеното по делото определение от 11.12.2020г., с което производството по делото е прекратено. Изложени са съображения и искане за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на уважения с определението размер на адвокатския хонорар на адвоката на ответника от 800, 00 лв. на 322 лева.

Съдът с обжалваното в настоящото производство определение е уважил искането по чл.248, ал.1 ГПК като присъдените в полза на ответника „*****“ ЕООД  деловодни разноски са намалени от 800.00 лева на 400.00 лева, приемайки за основателно направеното от насрещната страна възражение за тяхната прекомерност.

         При така установеното фактическо положение, съдът от правна страна приема следното:

          Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК/, доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В приложения към делото договор за правна защита и съдействие, находящ се на лист 14-15 от гр.д.№1585/2020 г. по описа на ДнРС е отразено, че страните са договорили адвокатът да представлява страната пред РС – Дупница по цитираното дело във връзка с изготвяне и депозиране на отговор на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по образуваното дело. За посочените процесуални действия е уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, като е отразено, че същото е платено изцяло в брой при сключването на договора и че в тази част договорът служи за разписка за получаване на сумата.

Според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това (банков документ), а ако е в брой, то тогава вписването на този факт в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В случая от представения договор за правна защита и съдействие безспорно се доказва сторения от ответника разход за заплатено адвокатско възнаграждение.

          Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          В развилото се пред РС – Дупница производство насрещната страна в лицето на ищеца К.С.С. е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Районният съд правилно е счел същото за процесуално допустимо, т.к.  производството по делото е прекратено след размяната на книжа по същото в закрито съдебно заседание, при което едва от определението, с което съдът е прекратил производството по делото,  ищецът е могъл да се осведоми за размер на уговореното и претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

          В приложения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е разграничено като заплатено за изготвяне на отговор по исковата молба и респ. за извършване на процесуално представителство по делото. Т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 800.00 лева се дължи за двете процесуални действия. При заявено от страна в процеса възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да се произнесе по искането, като с оглед дадените в т.3 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВСК указания съдът е длъжен да съобрази съотношението между цената на предоставената правна защита и съдействие, и фактическата и правна сложност на делото. Районният съд е мотивирал решението си за уважаване на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с липсата на  фактическа и правна сложност на производството. Настоящият състав на окръжен съд споделя този довод. Развилото се пред ДнРС производство е с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, като същото не се отличава с прекомерна правна и фактическа сложност. Приложените към делото писмени доказателства са в минимален обем, като производството е прекратено поради неговата недопустимост след размяната на книжа по делото без по същото да бъдат провеждани съдебни заседания. Както правилно се е аргументирал районният съд свършената от упълномощения адвокат работа се изразява единствено в подаване на писмен отговор на исковата молба. 

При тези констатации и при своевременно направено възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, правилно районният съд е определил същото до размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения обжалваното в настоящото производство определение се приема за правилно и ще бъде потвърдено.

При направеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски в настоящото производство и с оглед изхода на спора на същия не се дължат такива.

         Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №260089/02.02.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1585/2020 г. по описа на същия съд. 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                              2.