№ 180
гр. Дупница, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят А. Г. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б=======, ж.к.
„========= с ЕГН **********, чрез адв. Б. Б., чрез адрес на мястото на упражняване на
дейността в гр. Б=======, ул. „....... № .....,ет...... вписан в АК Кюстендил, е обжалвал
Наказателно постановление № 22-0332-000948/14.12.2022г., издадено от Началник
Група към ОД МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175,
ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
позовавайки се на субективния елемент. Приложени са и писмени доказателства в тази
посока.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не представлява в процеса,
постъпило е писмено становище от неговия процесуален представител–адв. Б.. Претендира
деловодни разноски.
Наказващият орган не е взел становище по жалбата и не е изпратил представител. В
съпроводителното писмо счита, че жалбата е неоснователна. Моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно, а в случай на отмяна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнагражедение. Не претендира деловодни разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като липсва отбелязване на дата на връчване на НП,
респ. разписка, ако същото е връчено по пощата. Жалбата е подадена от легитимирано да
1
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 05.11.2022 г., около 13:15 часа, в община Кочериново, на път трети клас № 107,
км 0+100 метра, в посока на движението към гр. Кочериново, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил марка и модел „.............“, с рег. номер ........... собственост на „З.........“ ЕООД,
със седалище с. Покровник, като МПС не е регистрирано по надлежния ред съгласно
Наредба I -45 от 24.03.2000 г., като след справка с техническо средство е установено, че
управлявания от водача автомобил е със служебно прекратена регистрация, на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, считано от датата на придобиването, а именно от 16.06.2022 г.
Нарушението е установено чрез извършване справка с техническо средство РСОД (таблет)
и чрез допълнителна справка с оперативен дежурен.
За констатираното св. Г., в приссътвие на св. С. съставил АУАН серия GА, с бл.
764380, в който посочил горните факти, квалифицирайки го като нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В
законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.
АНО е прекратил АНП с резолюция и изпратил преписката по компететност на РП
гр. Кюстендил, ТО-Дупница.
С постановление от 02.12.2022 г. прокурор при РП гр. Кюстендил, ТО-Дупница е
отказал да образува ДП и изпартил преписката на началника на РУ Рила за продължаване на
действиета по АНП.
Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта,
които заявиха, че водачът не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена по
служебен път, дори и проверяващите органи правят справка за това обстоятелство, тъй като
автомобила е с валидни документи и регистрационни табели. Това е прието е в мотивната
част на постановлението, с което представителят на държавното обвинение е прекратил
наказателното производство.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
2
В хода на съдебното следствие не са събрани гласни доказателства.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Относно нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, е бил
оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им,
като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението не
съответства изцяло на словесното му описание. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване (описаният по-горе).
Жалбоподателят оспорва фактът, че е собственик на автомобила и като такъв не е могъл да
3
знае, при наличието на редовни представените документи, че автомобилът е служебно
дерегистриран. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, обективирани в жалбата, че
деянието не е съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че
МПС е било с прекратена регистрация, поради което деянието е извършено без вина,
доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на
проверката. Освен това тъй като жалбоподателят не е собственик на МПС и не му е вменено
задължение да знае тези обстоятелства. Задължението за регистрацията на МПС след
закупуването му, е на собственика, а не на ползвателя.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на
контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за
последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на
проверката жалбоподателят А., не е бил собственик на управлявания от него автомобил.
Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с
регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното
нарушение (само в АУАН) -05.11.2022 г. А., не е бил юридически собственик на
автомобила по смисъла на тази разпоредба. Липсват доказателства собственикът на
автомобила да е уведомил ползвателя на автомобила А. А., че автомобила е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно
прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в
месечният срок по чл.145, ал.2 ЗДвП. Очевидно собственика на лекия автомобил не е
изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на
регистрацията и без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила, към
05.11.2022 г., жалбоподател. Към момента на проверката 05.11.2022 г. автомобила е бил с
поставени регистрационни номера, като ползвателят А. е разполагал с всички
други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила за
служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ
той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на
възведеното нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да
ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието
на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че
вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по
смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното
от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава
на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено
нарушение –арг. от 14, ал.1 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата
изключващи отговорността. При тези доводи, след като процесното нарушение не е
4
извършено виновно от А., то неправилно за него е ангажирана
административнонаказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери
искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и доказано
по размер, поради което същото следва да бъде уважено. Жалбоподателят А. Г. А. е
реализирал разноски за един адвокат в размер на 600.00 (шестстотин) лв. видно от
сключеният Договор за правна защита и съдействие с адв. Б., от които следва да му бъдат
заплатени сума в размер на 400.00 (четиристотин), съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид правната и фактическа
сложност на делото, доколкотот е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Дупнишкият районен съд, III състав, Н.О.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0332-000948/14.12.2022г., издадено от
Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, с което за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на А. Г. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б=======, ж.к. „========= с ЕГН **********, чрез адв. Б. Б., чрез
адрес на мястото на упражняване на дейността в гр. Б=======, ул. „....... № .....,ет...... вписан
в АК Кюстендил, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Кюстендил да заплати на А. Г. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б=======, ж.к. „========= с ЕГН **********, заплатени сума в
размер на 400.00 (четиристотин), съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5