Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
гр.Б., 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №524 по описа за 2020
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц. И. Ц. с ЕГН********** *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***.,
издадено от Директора на РД „**” – С. - гр.С., определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение по чл. 87,
т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП, му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000.00лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00лева. Жалбоподателят
излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззивната страна РД „***” гр.С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***. оригинал, АУАН №***.;
удостоверение за психологическа годност № *** на Ц.И.Ц.; служебна бележка изх.
№ ***. от „***„ ЕООД; известие за доставяне; пътен лист № ***.; удостоверение
за психологическа годност № *** на Ц.И.Ц. – заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на св. Т.Г.Б. - инспектор в РД „**” – гр.С., ул. "***" № 1 и И.В.П.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 20.07.2020 г. около 15:15 ч. на път Е-79 в местността
„***“ в района на общ.Б., жалбоподателят Ц.И.Ц. управлявал влекач марка " Волво " с ДК №
***, с прикачено полуремарке марка " Шмитц ", с ДК № ***, извършващ
обществен превоз на товари. Тогава същият бил спрян за проверка от св.Т.Г.Б. - инспектор
в РД „**” – гр.С. и колегата му И.В.П.,
които по това време изпълнявали служебните си задължения по контрол на
обществения превоз.
В хода на проверката жалбоподателят представил УПГ
/удостоверение за психологическа годност/ валидно до ***. и не представил на проверяващите
контролния талон от свидетелството му за управление на МПС. Тогава Б. съставил АУАН на жалбоподателя, за това, че
управлява МПС от категория N3 без валидно УПГ.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***., издадено от Директора на РД „**” – С. - гр.С..
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Б. и П., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и
помежду си.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също
е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на
нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е частично основателна по следните
съображения:
Според санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000
лв. при първо нарушение. В настоящия случай жалбоподателят е представил такова удостоверение, но същото
е било с изтекъл срок, поради което АНО е
приел, че липсва валидно такова, поради което същият следва да понесе
административно наказателна отговорност за това нарушение именно съгласно
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт П. В същото време
съгласно специалната разпоредба на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер 500 лв. водач,
който извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност.
В конкретния случай Ц. е представил удостоверение
за психическа годност, тоест не е налице липса на такъв документ за да понесе
санкция съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт. П, но това
удостоверение е било с изтекъл срок, което по своята същност е невалидно
такова. По тази причина санкцията за така извършеното нарушение, която Ц. е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500 лева, а не тази
наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт. П.
В процесния
случай с издаденото наказателно
постановление наказващият орган е приложил несъответен в смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗАНН
закон при определянето на наказанията. Посоченото противоречие между нарушеното
правило за поведение и наложената санкция за отклонение от него е съществено,
накърнява основен принцип на административното наказване - чл. 2,
ал. 1 вр. чл. 3,
ал. 1 ЗАНН и
наказателното постановление следва да бъде отменено в частта му по отношение на
нарушението по чл. 87, т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
По отношение на второто описано и прието за установено
нарушение, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения. Нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е описано от фактическа и
правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с
приложената санкционна такава.
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявал
МПС, без да носи контролния талон към свидетелството за
управление.
Правилно за гореописаното
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1
пр.2 от ЗДвП, АНО е наложил на Ц. наказание "Глоба", в размер на 10.00лв., което е и
фиксирания размер, предвиден за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
НП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение на
чл. 87,
т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно, в частта, с която е наложено
наказание за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***., издадено от Директора
на РД „**” – С. - гр.С., в
ЧАСТТА, с която на Ц. И. Ц. с ЕГН**********
***, за нарушение по чл. 87, т.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000.00лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №***от ***., издадено от Директора на РД „**” – С. -
гр.С., в ЧАСТТА, с която на Ц. И. Ц. с ЕГН********** ***, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :