Решение по дело №704/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260089
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500704
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 11.11.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА  

  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 704 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

С жалба вх. № 04987/02.10.2020 год. по описа на ЧСИ-Р. Г.-Ч., рег. № 925 в КЧСИ, длъжникът по изпълнително дело № 20209250400182 г. „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.Д. е обжалвал постановление на съдебния изпълнител от 23.09.2020 г., за отказ за прекратяване на изпълнителното производство и отказ за спиране на производството по делото, на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че по-късно образуваното изпълнително дело следва да бъде прекратено, независимо, че не е предвидена такава възможност в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Образуваното и.д. № 20207800400053 по описа на ЧСИ В. Л., с рег. № 780 КЧСИ не било прекратено с влязъл в сила акт и образуваното висящо производство е пречка за образуване на ново такова, въз основа на същия изпълнителен лист. Посочва, че и.д. № 20207800400053 по описа на ЧСИ В. Л. е спряно, поради издадена обезпечителна заповед, с която е допусната обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3, пр. последно ГПК.С оглед на това счита, че към момента на образуване на изп. д. № 182/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч. са били налице пречки за образуване, за които съдебният изпълнител е бил уведомен, и е следвало да върне молбата по чл. 426 от ГПК, респ. да прекрати производството. Излага подробни аргументи, че постановлението е неправилно и по отношение на отказа да се спре производството. Прехвърянето на спорното право счита, че не води до отмяна на постановеното преди това спиране на изпълнението, нито е пречка да се иска спиране и след правоприемството. Когато е налице частно правоприемство на страната на ответника, обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ има действие и по отношение на приобретателя, без да се налага сезиране на съда с нова молба за обезпечение. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което го е притежавал цедента. В обезпечителната заповед освен името на цедента по втората цесия е индивидуализирано и изпълняемото право на цедента към банката за сумата от 30 905,47 лева, съгласно Решение № 268 от 29.01.2020 г. по гр.д. № 3661/2019 г. на САС. Единствената разлика е във взискателя, но от представеният по изпълнителното дело договор за цесия, с която новия титуляр на вземането се легитимира, може да се направи извод, че  същият има качеството на частен правоприемник на взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ Л.. Последиците от обезпечителната мярка следва да се разглеждат с оглед действието на съдебното решение, чието изпълнение се гарантира. Законовите последици на правоприемството следва да бъдат зачетени в процеса, поради което съдебният изпълнител е следвало да спре производството, на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прави искане на осн. чл. 438 ГПК да бъде спряно производството по изпълнително дело № 20209250400182 г. По същество моли за отмяна на постановлението от 23.09.2020 г. на ЧСИ Р. Г.-Ч. и за прекратяване на производството.

Взискателят Я.Ц.П. с ЕГН: ********** изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че въз основа на представена от длъжника обезпечителна заповед от 05.10.2020 г., издадена по гр.д. № 3957/2020 г. по описа на СГС, 30-състав, е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20209250400182 г. на ЧСИ Р. Г.-Ч.“. Излага съображения, че изпълнителния процес е допустим – образуван въз основа на молба и представен изпълнителен лист. Жалбоподателят не сочи доказателства и не навежда твърдения, че правото на принудително изпълнение не съществува, а твърденията за висящо друго изпълнително дело, които намира за несъстоятелни.

Със съпроводително писмо ЧСИ-Р. Г.-Ч. е изпратила жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложила на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

         Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

         Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на Я.Ц.П. с ЕГН: ********** *** срещу длъжник „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ……….  Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителен лист, издаден на 14.02.2012  год. по гр.д. № 3661/2019 год. на Апелативен съд-София, с предмет парично вземане. „Ю.Б.“ АД е осъдена да заплти на Б. М. М. с ЕГН: ***********  – сумата от 30905,47 лева, съставляваща равностойността на 15801,72 евро, представляваща надплатена за периода от 02.05.2012 г. до 16.02.2017 г. сума по договор за кредит от 01.09.2008 г. и допълнителни споразумения по него, вследствие на валутна разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до изплащането на вземането. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземане от 30.01.2020 г., с който Б. М. М. е прехвърлила вземането си на И. М. П. и договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2020 г., с който И. М. П. е прехвърлила вземането на Я.Ц.П..

Предприети са действия по установяване имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. № 5371/02.09.2020 г. по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч. и е наложена възбрана на имот, находящ се в гр. Е., подробно описан в поканата.

С молба вх. № 04457/08.09.2020 г. от длъжника, е направено искане изпълнителното дело да бъде прекратено, съответно спряно. Изложени са съображения, че по горе посочения изпълнителен лист е било образувано ИД № 53/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л.. По искане на взискателя изпълнителното дело е било прекратено, но преди влизане на постановлението в сила, изпълнителния лист бил незаконосъобразно предаден на взискателя.

С постановление от 23.09.2020 г., предмет на настоящата проверка, е оставено без уважение искането както за прекратяване, така и за спиране на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство, а именно: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;2. взискателят е поискал това писмено;3. изпълнителният лист бъде обезсилен;4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

 Длъжникът не сочи нито една от тези предпоставки, а навежда твърдения за недопустимост на образуваното изпълнително дело, поради наличие на предходно образувано, въз основа на същия изпълнителен лист, което било спряно, впоследствие прекратено, и по което производство не следвало да бъде връщан на взискателя от ЧСИ-В. Л. изпълнителния титул.

Постановлението за прекратяване не препятства възможността за взискателя да поиска връщане на изпълнителния лист и да упражни повторно правата си по него.  Кредиторът ще бъде недобросъвестен при ново сезиране на съдебен изпълнител само ако по-рано установената пречка представлява установена липса на материално право на вземане или липса на предпоставка за изпълнение в хипотезите на чл.433 ал.1 т.1, 3 и 4 или 7 от ГПК.  Въпросът с връщането на изпълнителния лист изрично е уреден нормативно в  Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители /издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 16 от 21.02.2006 г., изм. и доп., бр. 51 от 28.06.2019 г. / където в чл.13 е посочено, че когато изпълнителният лист или обезпечителната заповед бъдат поискани обратно от взискателя, за това се съставя протокол, който се прилага към изпълнителното дело. На гърба на изпълнителния лист се отбелязват извършените плащания. Видно от мотивите на съдебния изпълнител представения изпълнителен лист по делото е в оригинал, поради което не съществува възможност за неколкократно изпълнение на едно и също притезание.

Не са налице и предвидените в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението, поради което жалбата и в тази част се явява неоснователна. Представената от длъжника обезпечителна заповед от 05.05.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1356/2020 г. по описа на Апелативен съд-София, с която е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по и.д. № 53/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л. с рег. № 780 на КЧСИ, касае друго изпълнително производство и не може да се приложи „по аналогия“ и за образуваното такова пред ЧСИ Р. Г.-Ч.. Видно от обезпечителна заповед от 05.10.2020 г. по гр.д. № 3957/2020 г. по описа на СГС, 30-ти състав, е допусната обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението по и.д. № 20209250400182 на ЧСИ Р. Г.-Ч., образувано от Я.Ц.П. за събиране на вземането по изп. лист от 14.02.2020 г., издаден по гр.д. № 3661 по описа за 2019 г. на САС“.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователност на жалбата, настоящата инстанция счита, че искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение, а освен това такова вече е допуснато като обезпечителна мярка.

Водим от гореизложеното, Софийски окръжен съд  

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с  вх. № 04987/02.10.2020 год. от „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление:***  срещу постановление на ЧСИ-Р. Г.-Ч., рег. № 925 от 23.09.2020 г., по изпълнително дело № 20209250400182 г., за отказ за прекратяване на изпълнителното производство и отказ за спиране на производството по делото, на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ……… за спиране на изпълнителното производство, на осн. чл. 438 от ГПК, като неоснователно.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

                                                                                                            2.