№ 189
гр. Силистра, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500103 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
срещу Разпореждане № 202 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 94/2022 г. на Тутраканския районен
съд, с което е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против солидарно задължените Е.Л.
Иванова с ЕГН ********** и СН. Г. Н. с ЕГН **********, за общата сума от 2138.30 лева,
представляваща 1100.56 лева главница по договор за потребителски кредит № 30043280916
от 08.03.2020г. сключен между солидарните длъжници и “Профи Кредит България“ ЕООД;
неплатено договорно възнаграждение в размер на 305.31 лева за периода от 25.11.2020г. до
03.11.2021г.; неплатено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 280
лева; неплатено възнаграждение за допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 420 лева;
лихва за забава в размер на 32.43 лева за периода от 03.11.2021г. до 24.02.2022г.; законна
лихва в размер на 100.41 лева за периода от 13.08.2019г. до 24.02.2022г.; законна лихва
върху отхвърлената част от главницата от 25.02.2022 г. до окончателното й плащане.
За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на част от
клаузите на приложения договор за потребителски кредит и е приел, че по същество
услугите по т.нар. пакети с допълнителни услуги представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Затова възнаграждението за тях е договорено в
противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и
комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При
това положение районният съд е стигнал до извода, че целта на посочените договорни
1
клаузи е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитодателя, което
представлява разход за потребителя и поради това е следвало да бъде включен при
формирането на ГПР на основание на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Като не е сторено това,
клаузата, с която е уговорен ГПР не съответства на законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. При съобразяване на размерите на договорените възнаграждения по
споразумението за предоставени допълнителни услуги, които заедно надхвърлят размера на
възнаградителната лихва за целия период на договора, първоинстанционният съд достига до
извод, че е налице превишаване на общия размер на ГПР над допустимия размер по чл. 19,
ал. 4 ЗПК (50%). При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът
за кредит се явява недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. На това основание е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение.
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното разпореждане,
които могат да се обобщят в две основни оплаквания. Първото, че районният съд е излязъл
извън обхвата на служебната проверка в заповедното производство, като неправомерно се е
произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Второто, че
правоотношението между кредитора и длъжника се е развило на плоскостта на договорната
свобода, с която страните разполагат съобразно чл. 9 от ЗЗД, и не са налице нарушени
императивни норми на Закона за потребителския кредит, водещи до недействителност на
договора за потребителски кредит. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като
вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени
вземания. Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, че
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи проверка от
заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по
договора; а последните, от своя страна - дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива - чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4
ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като със
заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси. Сключването на
договор за потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните разпоредби
на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в определени хипотези (чл. 22 ЗПК)
води до невалидност на сделката; а този порок най-силно засяга потребителския интерес.
Ето защо в заповедното производство съдът разполага с правомощие да провери
валидността на сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника потребител. Тази
2
проверка обаче е само за целите на заповедното производство - за да разпореди или да
откаже да издаде заповед за изпълнение. Разпореждането по този въпрос няма сила на
присъдено нещо. Затова е неоснователно основното оплакване на жалбоподателя. Всички
доводи, които жалбоподателят излага в частната си жалба, няма пречка да ги изложи в
състезателното исково производство, ако се възползва от правото си да заведе осъдителен
иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
Свободата за договаряне, която е прокламирана в чл. 9 ЗЗД, е принцип, който търпи
редица ограничения. Едно от тях е свързано със защитата, предоставена от закона, на по-
уязвимите участници в гражданския оборот, каквито са потребителите. Затова преценката на
процесния договор за кредит следва да е спрямо специалните закони: Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка подробно
изложените мотиви на заповедния съд, с които е отхвърлил искането за издаване на заповед
за изпълнение, въззивната инстанция преценява като правилни и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК, без необходимост да ги повтаря излишно.
Като е отказал частично да издаде заповед за изпълнение в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД против солидарно задължените Е.Л. Иванова с ЕГН ********** и
СН. Г. Н. с ЕГН **********, Тутраканският районен съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 202 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 94/2022 г. на
Тутраканския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3