№ 19917
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110107229 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВУЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, с която против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* е
предявен иск с правно основание чл. чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
1169,58 лв. – част от регресно вземане за изплатено обезщетение за нанесени имуществени
вреди на л. а. „Киа Сийд“, с рег. № СВ5718МН, ведно със законната лихва, считано от дата
на предявяване на исковата молба – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
21.02.2023 г. около 18:30 ч. в гр. София, при движение по бул. „Сливница“ в посока
Божурище и в близост до строителна база АНГРО е настъпило ПТП, при което т. а. „Нисан“,
с рег. № СВ7961ТА, управляван от Владимир Дилов, ударил л. а. „Киа Сийд“, с рег. №
СВ5718МН, управляван от Огнян Любенов Чекуров, като му причинил материални щети. За
описаното бил съставен протокол за ПТП от 21.02.2023 г., от който се установявало, че
водачът на т. а. „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА е признал своята вина за настъпилия пътен
инцидент, респ. факта, че е ударил движещия се по пътя с предимство л. а. „Киа Сийд“, с рег.
№ СВ5718МН. Ищецът поддържа, че водачът на т. а. „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА, не е
спазил разпоредбите на ЗДвП. Конкретно, шофьорът Владимир Дилов е извършил
неправилно маневра за престрояване от дясна в лява лента и поради неупражнен добър
контрол върху автомобила, се е стигнало до сблъсък с лекия автомобил. Поддържа, че „Киа
Сийд“, с рег. № СВ5718МН е застрахован при него по застрахователен договор „Булстрад
Каско Стандарт“ с полица № 4704190240000323 и срок на действие от 11.02.2019 г. до
11.02.2024 г. Излага, че вследствие на ПТП на л. а. „Киа Сийд“, с рег. № СВ5718МН, са
нанесени имуществени вреди, както и че при ищцовото дружество е образувана щета №
470423232310143, извършен оглед и направен опис на щетите. Сочи, че е констатирано
наличие на щета, както и определено застрахователно обезщетение в размер на общо
1941,78 лева. С преводно нареждане от 09.07.2024 г. ищецът е заплатил на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил сума в размер на точно 1941,78 лева. Сочи, че
към датата на ПТП, т. а. „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА е бил застрахован при ответника по
1
застраховка „Гражданска отговорност“. Излага, че до ответника е изпратена и регресна
покана, в резултат на което на 28.11.2024 г. е извършено доброволно плащане в размер на
796,20 лева. Остатъкът в размер на 1169,58 лева не е заплатен на ищеца, като до момента
въпреки изпратената покана, претендирата сума не била възстановена. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т. а. „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА.
Изрично оспорва претенцията по размер, счита, че същата е силно завишена. Уточнява, че
автотехническите експерти на ответното дружество са стигнали до извода, че позиция 1 –
предна врата на увредения лек автомобил е извън зоната на контакт и не кореспондира с
механизма на възникване на ПТП. Уврежданията на предната врата не отговаряли на степен
„подмяна“. Цените, калкулирани за труд, също били завишени. Твърди, че ищцовото
дружество е заплатило необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада – арг. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК) са
отделени следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на т. а.
„Нисан“ с рег. № СВ7961ТА; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в
размер на сумата от 1941,78 лева; че до ответното дружество е изпратена регресна покана,
която е получена и в резултат на нея от последното е направено плащане в размер на 796,20
лв. - част от регресната претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 21.04.2023 г. се установява, че на посочената дата, около 18:30 часа, в град София,
в района на бул. „Сливница“ до строителна база АНГРО, е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ5718МН, управляван от Огнян Любенов Чекуров, и
товарен автомобил „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА, управляван от Владимир Дилов. Отразена е
схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по
лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № СВ5718МН, като това са: вежда и врата и задна джанта,
а за товарен автомобил „Нисан“, с рег. № СВ7961ТА не са отбелязани видими щети.
Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът Владимир Дилов е посочил в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
2
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил „Нисан“, с
рег. № СВ7961ТА относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и
механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на
неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 21.02.2023 г., около 18:30 часа, в гр. София, товарен автомобил
„Нисан”, с рег. № СВ7961ТА се движи в дясна пътна лента по бул. „ Сливница“ и в района
на магазин „Ангро“, водачът предприема маневра за отклонение наляво, вследствие на което
реализира ПТП с движещия се в лява пътна лента, лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. №
СВ5718МН. Експертът констатира, че уврежданията по лек автомобил „Киа Сиид“, с peг. №
СВ5718МН се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 21.02.2023
г. Изчислява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа Сиид“, с
рег. № СВ5718МН, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 2142,34
лв., като предна дясна врата е дадена само за боядисване и няма представена степен за
ремонт. Експертът установява, че щетите по лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № СВ5718МН
попадат в зоната на контакт и могат да се получат по описания по-горе механизъм, който
изцяло кореспондира и с описания в представения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП от 21.04.2023 г. От техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача на товарен автомобил „Нисан”, с рег. № СВ7961ТА.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
470423232310143, протокол № 4305-16771581832 и документи по претенция № 50-01600-
2897/23/23.02.2023 г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил,
се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1941,78 лв.,
изплатено с платежно нареждане от 09.07.2024 г. на автосервиза („Експерт сервиз София“
АД), извършил ремонта на застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
3
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № СВ5718МН, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 142,34 лв. Така определената от
експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените
детайли, възстановяване на увредените детайли, боядисване и труд.
Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни пазарни цени е
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 1169,58 лв. (остатък от регресно след извършено
плащане в размер на 796,20 лв.), с включени 25 лв. обичайни ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.02.2025 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, с оглед правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за САТЕ и 416 лв. за адвокатско
възнаграждение. В процесния договор в клаузата му на чл. 2.4. е уговорено, че
възнаграждението и разноските ще се определят и изплатят в зависимост от етапите на
извършената правна работа по клаузата на чл. 2.2 от договора, съгласно тарифите, уговорени
между страните и представляващи неразделна част от този договор, както и срещу
представени отчетни разходни документи (Приложение 2) – при служебна проверка такива
документи не бяха установени в кориците на делото. Действително в това съглашение
между адв. С. и ищцовото предприятие не е изрично утвърден начинът на заплащане на
труда на адвоката. В същото време на л. 7 по делото е представена фактура, отразяваща
заплащане от ищеца в полза на процесуалния му представител - адв. С. на сума в размер на
екзактно 416 лв. със сочено основание за превода „ЗАД ОЗК-Застраховане по щета
470423232310143“, сиреч посочен е ответникът по делото, ведно с номера на процесната
щета.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че макар по делото да не е
представен договор за правна защита и съдействие с указан начин на плащане, приема, че
тези разноски наистина са направени, при следните съображения. Посочването на начина на
плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за
разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано
по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде
доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите, когато плащането задължително
4
следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и
съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случаите, когато плащането е било извършено в брой - този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния
представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се
приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши по
съответния начин – в този смисъл вж. Определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч. гр.дело №
2058/2023 г. на 4-то г.о. на ВКС.
С оглед гореизложеното на ищеца се следват разноски в общ размер на 866 лева за
държавна такса и депозит за САТЕ, а претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 169,58 лв.,
с включени ликвидационни разноски, представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“
за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 21.02.2023 г. в гр. София, при
движение по бул. „Сливница“ в посока Божурище и в близост до строителна база АНГРО,
причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Нисан”, с рег. №
СВ7961ТА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2025 г. (датата на подаване на
исковата молба в съда) до окончателното плащане
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 866
лв., представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5