Решение по дело №1181/2019 на Районен съд - Разград

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 451                                           16.10.2019 г.                                               гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На осми октомври                                                    две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С. Чолакова

Секретар Даринка Димитрова   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  1181/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

          Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против Е.К.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 959,85лв. главница, сумата 75лв. такса, сумата 155,09лв. лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.03.2019г., сумата 0,13лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница за периода 05.03.2019г. – 05.03.2019г., иска и разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта на 20.04.2018г., като банката предоставила на същия кредит в размер на 1000лв., който бил усвоен чрез теглене от АТМ от ответника. Поради допусната забава в плащането на уговорените месечни вноски е изпратена до ответника нотариална покана, с която банката го уведомява, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Длъжникът не е открит на адреса, като е залепено уведомление по чл.47 от ГПК. По подадено по чл.417 от ГПК заявление от банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2019г. на РРС срещу ответника за претендираните суми.

          В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че по делото не са представени доказателства за получаване на уведомяването от длъжника за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№478/2019г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 20.04.2018 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта за срок от 36 месеца, краен падеж-20.04.2021г., като на ответника е предоставен кредит в размер на 1000лв., същият е усвоен чрез теглене от АТМ. Размерът на месечната вноска е с падеж 10-то число на месеца, ГПР 24,30%, като общо дължима сума по договора е в размер на 1122,84лв. Поради забава в плащането на уговорените месечни вноски - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.03.2019 г. До ответника е изпратено уведомление, което е връчено по реда на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д. №478/2019 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца суми.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От приложените писмени доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника по процесния договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 20.04.2018г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на суми за револвирване - за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018г., е изпратена нотариална покана до ответника, с която банката го уведомява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поканата уведомление до ответника е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК на 08.02.2019г./л.20 от ч.гр.д.№478/19г./ Поради което е неоснователно възражението на ответната страна, тъй като длъжникът е уведомен от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита като уведомлението за това е връчено по реда на чл.47 ГПК от ЧСИ на посочения от длъжника адрес. Видно от счетоводните записвания и представените извлечения от сметка на ответника се установява, че дължимата главница е 959,85лв., 75лв. - такси, сумата 155,09лв. договорна лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.03.2019г. и 0,13лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница за периода  05.03.2019г. до 05.03.2019.г. В случая няма причина за съмнение по отношение на редовното водене на счетоводните книги на ищеца и извлечението от същите, в които са отразени задълженията на ответника, а и същите не са оспорени. Поради което съгласно чл.182 от ГПК, предвид приложените извлечения от сметка за периода 20.04.18г. – 10.09.19г. и 10.12.18г. -20.09.19г. намира, че исковата претенция е доказана. 

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 125лв. представляващи държавна такса и 300 лв. за особен представител на ответника, или общо 425лв. Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася в такъв смисъл.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №478/2019г. на РРС сумата 75лв.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

         

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, че Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***, дължи  сумата 959,85лв. /деветстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ такси, сумата 155,09лв./сто петдесет и пет лева и девет стотинки/ лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.03.2019г., сумата 0,13лв./тринадесет стотинки/ лихвена надбавка за периода  05.03.201.г. до 05.03.2019г.

          ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на  „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, ЕИК *********  сумата 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д.№478/2019г. на РРС.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: