Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Мартин
Бешков, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВАНД № 5031 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С Решение № 284689 от 04.12.2017г., постановено по НАХД
№ 10429/2017г., от СРС, НО, 102-ри състав е признал обвиняемия Б.В.В. за
НЕВИНОВЕН в това на 13.04.2017г., около 10:20 ч., в гр. София, на бул.
„Искърско шосе”, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка/модел „Нисан” с peг. № ********, да е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – застанал до
управлявания от свидетеля Й.Н.А.лек автомобил с поставена лява ръка върху кобур
с пистолет и викал „********, ще те гръмна като куче. Така ли се кара, боклук
мръсен”, поради което и на осн. чл.378, ал.4, т.2 и чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
по обвинението за престъплението по чл.325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното решение е постъпил Протест от
СРП, в който се иска първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен като неправилен
и незаконосъобразен. Сочи се, че от доказателствата безспорно се установява
участието на В. в престъплението, в което е обвинен, тъй като същият е
разпознат от св. А., а станалото било възприето и от св. Л..
Постъпило е и Допълнение към протест в който се сочи,
че мотивите на СРС са нелогични и не почиват на събраните по делото
доказателства. В заключение отново се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото
прокурорът не поддържа протеста, но не оттегля същия. Не сочи доказателства и
няма нови искания.
Адв. К. – защитник на обвиняемия В.,
оспорва протеста и допълнението към него, като заявява, че няма искания по
доказателствата, не прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.
В хода по същество прокурорът не поддържа
протеста на СРП. Намира постановеното решение за правилно, поради което
предлага същото да бъде потвърдено. Представителят на държавното обвинение се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно ниската обществена
опасност на извършеното деяние, поради което същото не е съставомерно по чл.
325 от НК, а евентуално би могло да бъде такова по УБДХ.
Адв. К. моли протеста да бъде
оставен без уважение, тъй като същият е изцяло шаблонен. Позовава се на
съдебната практиката, че за да бъде съставомерно деянието по чл. 325, ал. 3 от НК то трябва да бъде извършено по време на управление на МПС. Моли атакуваното
решение да бъде потвърдено като правилно.
Обвиняемият В. в своята лична защита
поддържа изложеното от адвоката му, а в последната си дума моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Б.В.В. е роден на ***г.
в гр. Плевен, българин с българско гражданство, със средно образование,
разведен, неосъждан, трудова заетост - „земеделски производител - биологично
производство”, с адрес: гр. София, ж.к. „********, с ЕГН: **********. За него
не са събрани характеристични данни.
На 13.04.2017г., около 10:00 ч -
11:00 ч., в гр. София, при подаден червен сигнал на светофара, който се намирал
при пазара на ж.к. „Дружба” 1, на бул. „Искърско шосе”, с посока на движение
бул. „Искърско шосе” към бул. „ Брюксел”, в дясна пътна лента, като първа кола
бил спрял свидетелят Й.А. с управлявания от него служебен автомобил марка/модел
„Рено Трафик” с ДК № ********, а в лява пътна лента, като първа кола, бил спрял
с управлявания от него служебен автомобил модел/марка „Опел Зафира” е рег. № ********свидетелят
И.Л.. Непосредствено зад лекия автомобил управляван от свидетеля Л., в лява
пътна лента, бил спрял и л.а марка/модел „Нисан” с рег. № ********, управляван
от обвиняемият В..
Свидетелите Л. и А. се познавали,
тъй като работели в различни фирми, които обаче се намирали в един и същ двор.
След подаването на зелен сигнал на
светофарната уредба описаните автомобили потеглили по бул. „Искърско шосе” в
посочената посока. На около 30
м. след светофара, в дясната пътна лента, в която се движел с управлявания от
него лек автомобил свидетелят А., се намирала автобусна спирка, на която бил
спрял автобус на градския транспорт. Свидетелят А. решил да го заобиколи
отляво, като това било свързано с навлизане в съседната лява пътна лента, в
която се движели непосредствено един след друг леките автомобили, управлявани
от свидетеля Л. и обвиняемия В., след което отново да се върне в дясната пътна
лента за движение на автомобили.
Свидетелят А. предприел посочената по-горе
маневра, като преценил, че същата може да бъде извършена като се пристрои в
съседната лява пътна лента между движещите се по нея един след друг леки автомобили –
този, управляван от свидетеля И.Л., като първа кола и този на обвиняемия В.. А.
подал ляв мигач и предприел навлизане в съседната лента, без да се увери дали
обвиняемият В. ще го пропусне да мине пред него в лявата лента за движение на
пътното платно на бул. „Искърско шосе” или дали разстоянието между автомобилите,
управлявани от свидетеля Л. и обвиняемия В. е достатъчно, за да може
необезпокоявано и безопасно да извърши въпросната маневра.
Междувременно обвиняемият В. не е
имал намерение да пропусне пред себе си лекия автомобил, управляван от
свидетеля А., при което и не намалил скоростта си на движение. Забелязвайки
това свидетелят Й.А., не преустановил маневрата, поради което възникнала опасност
от ПТП, както за двете моторни превозни средства – управлявани от свидетеля А. и обвиняемия В.,
така и за останалите участници в движението по бул. „Искърско шосе” по това
време на деня. Обвиняемият В., за да избегне удара с л.а, управляван от
свидетеля А., отклонил управлявания от него автомобил наляво. По този начин той
навлязъл в пътната лента за насрещно движещи се превозни средства, поради което
възникнала опасност от ПТП с МПС, движещо се в посока, обратна на посоката на
движение на обвиняемия В.. Непосредствено след вмъкването на свидетеля А. с
управлявания от него автомобил между автомобилите на свидетеля Л. и обвиняемия В.,
последният отново се върнал в своята лента за движение, като пред него вече
шофирал свид. Й.А..
След като извършил посочените
действия с управлявания от него служебен автомобил, с цел да заобиколи спрелия
в неговата лента за движение автобус, свидетелят А. отново преминал в дясната
лента на пътното платно, като обвиняемият В. пак се оказал втора кола в лявата
пътна лента след свидетеля Л..
Автомобилите достигнали до
следващото кръстовище на бул. „Искърско шосе“, на което имало отклонение към „Аерогара-София”.
Тъй като светофарната уредба светела с червен светлинен сигнал, участниците в
движението трябвало да спрат и да изчакат разрешителния сигнал за преминаване
през кръстовището. Леките автомобили, управлявани от свидетелите Л. и А. и от
обвиняемия В. спрели в същия ред, както при предходния светофар – свидетеля А.
в дясна пътна лента, а свидетеля Л. и обвиняемия В., един след друг, в съседна
лява пътна лента.
Възползвайки се от червения сигнал
на светофара, обвиняемият В., след като спрял управлявания от него л.а марка
„Нисан” с рег. № ********, слязъл от същия и се насочил към автомобила,
управляван от свидетеля А.. Обвиняемият носел закачен на колана на панталона си
кобур за пистолет, който бил забелязан от А.. Слизането на обвиняемия от лекия автомобил
и насочването му към автомобила, в който се намирал А., било възприето от
свидетеля Л.. Последният видял, че свидетелят А. и обвиняемият В. „нещо” се
разправяли, но какво са си казали същият не е чул, тъй като прозорците на неговия
автомобил били затворени, а и скоро след това потеглил, тъй като светофара
подал зелен сигнал.
При светването на зеления сигнал на
светофара потеглил и свидетелят А., след което завил с управлявания от него
служебен автомобил на дясно.
Обвиняемият В., който в това време
се намирал извън своя автомобил, се върнал обратно при него, качил се в същия и
потеглил, за да не пречи на останалите участници в движението.
Свидетелят Л. и обвиняемият В. продължили
да се движат в една и съща посока по бул. „Искърско шосе”, като по някое време
обвиняемият Б.В. изпреварил с управлявания от него лек автомобил този на
свидетеля И.Л. и известно време се движел пред него.
Описаната по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в
тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно:
Гласни: в
обясненията на обвиняемото лице дадени пред съда ( л. 15-гръб - 16 от съд.д.),
както и в показанията на свидетелите Й.Н.А.(л. 5 от ДП - частично), вкл. и
дадените в съдебно заседание, И.Илиев Л. (л.6 - 7 от ДП), вкл. и дадени в
съдебно заседание
Писмени: протокол за
разпознаване на лица и предмети (л. 10 от ДП), албум за извършено разпознаване
(л. 11-13 от ДП), справка за съдимост (л. 16 от ДП), справка за съдимост (л. 9
от съд.д.), справка ГД”ИН”-МП (л. 12 от съд.д.).
Производството
пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, образувано с
внасяне на мотивирано постановление на прокурора. В съответствие с чл. 378, ал.
3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови
фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за различна оценка на
събрания по делото доказателствен материал. Интерпретацията на доказателствените
източници, направена в мотивите на първоинстанционното решение, е вярна и се
споделя от въззивния съд. От друга страна контролираният съд е положил
старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните
доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107,
ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на
показания на свидетелите Л. и А., както и на обясненията на обвиняемия В., е
осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната
доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната на тяхната
вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е
извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал,
интерпретирал го е според действителното му съдържание, поради което в
процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.
Настоящият
състав напълно споделя извършения от СРС анализ на доказателствата, както и
фактическите изводи на първата инстанция, поради което не намира за необходимо
да повтаря същите.
Въззивната
инстанция намира, че свидетелските показания и обясненията на обвиняемия В. са
еднопосочни досежно деня, мястото на инкриминираното деяние, предприетата
маневра от свидетеля А., възникналата опасност от пътнотранспортно
произшествие, навлизането на обвиняемия В. в насрещното движение, спирането на
автомобилите, управлявани от свидетелите и обвиняемия, на червен светлинен
сигнал на бул. „Искърско шосе“ на кръстовището на разклона за летището,
излизането на обвиняемия В. от неговия автомобил и започналата разправа със
свидетеля Л.. Следва да се отбележи, че споделеното от свидетеля А. относно
предприетата маневра взаимно се допълва и подкрепя от обясненията на обвиняемия
В.. Свидетелят А. е възприел навлизането в насрещното платно на лекия
автомобил, управляван от обвиняемия, но въпреки това не е осъзнал опасността на
извършената от него маневра. В същото време съдът се довери изцяло и на
показанията на свидетеля Л., който се явява пряк очевидец на деянието. Същият
добросъвестно споделя субективните си възприятия относно случилото се, като не
са налице основания, който биха могли да обусловят съмнение относно
достоверността на източника на информация.
С
оглед наведените в протеста възражения следва да се отбележи, че първоинстанционният
съд след внимателен и задълбочен анализ обосновано частично е кредитирал показанията
на свидетеля А. и се е доверил изцяло на обясненията на обвиняемия В.. Между
гласните доказателствени средства и по-конкретно между обясненията на
обвиняемия В. и свидетеля А. са налице съществени противоречия, които прецизно
са отстранени от първоинстанционния съд. Първото от тях е относно твърдението,
дали обвиняемият е носел със себе си оръжие в кобура, закачен за колана му. Твърденията
на свидетеля А. относно носено от обвиняемия оръжие правилно са оценени от
първата инстанция като неотговарящи на обективната истина. От доказателствения
материал не може по един категоричен начин да се установи посоченото
обстоятелство. В действителност свидетелят А. е възприел закачения на колана на
обвиняемия кобур за оръжие, но в същото време той не споделя да е видял самото
оръжие или част от него. Нито свидетелят Л. твърди да е видял някакво оръжие.
Междувременно обвиняемият В. посочва, че използва кобурът за съхранение на
пури, което обстоятелство не се опровергава от показанията на свидетелите.
Предвид изолираността на това твърдение подобно на първата инстанция и
въззивният съд приема, че обвиняемият В. не е носел със себе си оръжие.
На
следващо място, съдът в този си състав намира за необходимо да обсъди
показанията на свидетеля А. и обясненията на В. досежно ругаенето и отправените заплахи от страна на
последния. Посочените гласни доказателствени средства са еднопосочни относно
обстоятелството, че обвиняемият В. е отправил ругатни към свидетеля А.,
предизвикан от неправомерното поведение на А. на пътя при управление на
автомобил. Това обстоятелство косвено се потвърждава и от свидетеля Л., който
макар и да не е чул какви реплики е отправил обвиняемият поради затворените
прозорци на автомобила му, е възприел ръкомахане от страна на обвиняемия и възникналия
скандал между В. и А.. В същото време обосновано първоинстанционният съд е приел,
че не може да бъде установено конкретното съдържание на отправените
нецензурирани думи към свидетеля А.. В своите обяснения обвиняемият посочва, че
е казал думите „лайно малко“. Пред първоинстанционния съд свидетелят А. не
посочва конкретно съдържание на ругатните, а в разпита си от досъдебното
производство твърди, че обвиняемият е казал „********,…., боклук мръсен“.
Единственият свидетел очевидец не е чул какви са конкретните думи, разменени
между В. и А.. От доказателствения материал не са налице доказателства
подкрепящи нито твърдението на обвиняемия, нито на свидетеля А. относно
конкретните изрази. Поради това обстоятелство както първоинстанционният съд,
така и настоящият е изправен пред невъзможност да установи конкретното
съдържание на нецензурираните думи, използвани от обвиняемия В..
По
отношение на посочената в постановлението отправена заплаха от обвиняемия В.
съдът констатира, че подобни данни се съдържа единствено в показанията на А.,
снети в хода на досъдебното производство. Информация относно тази заплаха той
не споделя пред първоинстанционния съд, а обвиняемият отрича да е заплашвал
свидетеля А.. Съдът в този си състав се довери на изложеното от свидетеля и
обвиняемия в хода на съдебното следствие. Свидетелят е разпитан пред
първоинстанционния съд около 6 месеца след инкриминираното деяние, който период
не може да се разглежда като изключително продължителен, въз основа на който
свидетелят да не си спомня заплаха срещу неговия живот като „ще те гръмна като
куче“. Дори и свидетелят да не си е спомнял точните думи, то той непременно би
си спомнил, че обвиняемият е отправил заплаха към неприкосновеността на живот
му, както си спомня, че е отправял ругатни. Ето защо, настоящата инстанция по
отношение на обсъжданото обстоятелство се довери на споделеното от А. в хода на
съдебното следствие, а не на изложеното от него в досъдебното производство.
Предвид
изложения анализ и съпоставка между показанията на А. и Л. и обясненията на В.,
съдът намира, че обясненията на обвиняемият не се опровергават нито от гласните
доказателствени средства, нито от писмените доказателства. Напротив, същите
взаимно се допълват и подкрепят, поради което въззивната инстанция цени
обясненията не като средство за защита, а като годно доказателствено средство.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната
инстанция относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия, а оттам и
правната оценка на действията му се явяват обосновани от информационното
съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства.
От правна страна:
Въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка съдът е извел
правните си изводи, че с деянието си обвиняемият Б.В.В. не е осъществил състава
на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК нито
деянието му е съставомерно по основания състав по чл. 325, ал. 1 от НК.
Обвиняемият В. е обвинен, на 13.04.2017
г., около 10:20 ч., в гр. София, на бул. „Искърско шосе”, при управление на моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Нисан” с per. № ********,
да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – застанал до управлявания от
свидетеля Й.Н.А.лек автомобил с поставена лява ръка върху кобур с пистолет и
викал „********, ще те гръмна като куче. Така ли се кара, боклук мръсен”.
За да бъде съставомерно поведението
на обвиняемия на престъпление по чл. 325, ал. 1 или ал. 3 от НК, на първо място
следва да бъде доказано, че обвиняемият е извършили непристойните действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
в конкретния случай да е употребил изразите „********, ще те гръмна като куче.
Така ли се кара, боклук мръсен” и да е поставил ръка върху кобур с пистолет.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сочените от
държавното обвинение съставомерни елементи на непристойно поведение на
обвиняемия В. не се доказват по безспорен начин. Както бе обсъдено по-горе от
събрания доказателствен материал не може да се изведе един категоричен и
непротиворечив извод, че обвиняемият В. е носел пистолет и е отправил заплаха
към свидетеля А.. Напротив, по делото се доказа, че В. всъщност е носел пури в
кобура си, като нито един от свидетелите в действителност не е възприел оръжие.
По изложените аргументи в доказателствения анализ настоящата инстанция не
намира за доказано от прокуратурата и твърдението, че обвиняемият В. е отправил
заканата „ще те гръмна като куче“. Единственото безспорно обстоятелство остава
отправянето на ругатни от страна на В. към свидетеля А., макар да не може да се
установи конкретното съдържание на нецензурираните думи.
Предвид изложеното по безспорен
начин се доказва, че обвиняемият В. е спрял автомобила си на червен сигнал на
светофарната уредба, слязъл е от превозното средство, отправил се към свидетеля
А. и започнал скандал поради предприетата маневра от последния, създала
опасност от ПТП на пътя, при което обвиняемият е отправил ругатни към свидетеля
А.. При така създалата се обстановка и отправените нецензурирани думи съдът не
намира поведението на обвиняемия за грубо нарушаващо обществения ред, нито за
изразяващо явно неуважение към обществото. Действията на обвиняемият не могат
да бъдат квалифицирани като брутална демонстрация срещу установения ред, нито
чрез тях се нарушават важни държавни, обществени и лични интереси. Обвиняемият
нито е заплашвал свидетелят, нито е отправял закани, като единствено си е
послужил с нецензурирани думи. От друга страна, поведението на обвиняемия е
последица от предприетата опасна маневра от свидетеля А., която е създала
реална предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Извършеното от него не е целяло да изрази неуважение към
обществото, а е израз на неодобрение и възмущение от поведението на свидетеля А..
Възникналият словесен скандал, преустановен веднага след смяната на светлинните
сигнали на светофарната уредба, не разкрива и висока степен на неуважение към
личността. Затова и настоящата инстанция намира, че обвиняемият не е извършили
непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото
Безсъмнено обаче поведението на обвиняемия В.
е укоримо, но същото не се отличава с онази обществена опасност, необходима
деянието да се квалифицира като престъпление. Критерият за разграничение между
престъплението хулиганство и административното нарушението по УБДХ се съдържа
именно в обществената опасност на деянията. Според чл. 1, ал. 2 от УБДХ
употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
пред повече хора, оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите
на властта или на обществеността или скарване, сбиване или други подобни
действия представляват поначало административни нарушения. Само ако имат
по-висока степен на обществена опасност, т.е. когато нарушението на обществения
ред е грубо, деянието е престъпно. В настоящия случай извършеното от обвиняемия
с оглед отправените ругатни към свидетеля А. не е грубо нарушение на
обществения ред, поради което се отличава с ниска обществена опасност. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че извършеното от него би могло да се
квалифицира като нарушение по УБДХ, но по никакъв начин не съставлява
престъпление по чл. 325 НК.
Доколкото не се доказват елементи от
обективната страна на основния състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК
безпредметно се явява обсъждането на квалифициращия състав по чл. 325, ал. 3 от НК и субективната страна на деянието.
Ето защо, поради недоказване на
съществен елемент от фактическия състав а именно недоказване на твърдените от
държавното обвинение непристойните действия, изразяващи явно неуважение към
обществото, осъществени от обвиняемия, обосновано и законосъобразно същият е
оправдан.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че решението на СРС като законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
284689 от 04.12.2017г., постановено по НАХД № 10429/2017г., от СРС, НО, 102-ри
състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.