РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. Бургас, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120101875 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД
срещу М. Я. И., с която се моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 665,72 лв., за която има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6638/2023 г. по описа на РС –
Бургас, от която 82,72 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, и 583 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира
се присъждането на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени два
договора за мобилни услуги – № */19.03.2021 г. и № */10.06.2021 г., като ответникът не е
изпълнил свои задължения по горепосочените договори, обективирани в три фактури – от
25.11.2021 г., 25.12.2021 г. и 25.02.2022 г., издадени за периода м. ноември 2021 г. – м.
февруари 2022 г. Твърди се също така, че ответникът не е заплатил потребените от него
услуги в общ размер от 82,72 лв., която сума представлява непалтен остатък от начислените
в първите две фактури суми, дължим след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 21,81 лв., поради което ищецът е
прекратил едностранно договорите и е издал фактура от 25.02.2022 г., в която е начислена
неустойка за предсрочното им прекратяване по вина на длъжника и такса за допълнителна
услуга в размер на 4,99 лв. Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника,
ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
1
като по образуваното ч.гр.д. № 6638/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящият иск. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответника, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват се твърденията за неплатени от страна на ответника суми по договорите, поради
което се сочи, че не е било налице и основание за предсрочно прекратяване на договорите.
Оспорен е и размерът на задълженията, като се сочи, че фактурите не са доказателство за
размера на дължимите суми. Изложени са подробни съображения за нищожност на клаузата
за неустойка, поради противоречието й с нормите на чл. 146 и чл. 143 от ЗЗП, както и
поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност е направено възражение
за намаляване на претендираните неустойки, поради тяхната прекомерност. Сочи се, че не са
ангажирани доказателства за това дали до ответника е достигнало изявлението на ищеца за
предсрочно прекратяване на договорите, от което следва, че не може да се приеме, че
същите са прекратени предсрочно и поради това претендираната неустойка е недължима.
Твърди се още, че ответницата не се е запознала с общите условия на ищцовото дружество,
поради което не може да бъде обвързана от тях. Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание и
поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на Договор за мобилни услуги № */19.03.2021 г.,
сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел България”
ЕАД) и М. Я. И. за предпочетен номер *, с абонаментен план „Тотал+“, с месечен абонамент
за първоначалния срок на договора – 30,99 лв. за срок от 24 месеца и месечен абонамент от
34,99 лв. след изтичане на първоначалния срок. Посочено е, че първоначалният срок на
договора е 24 месеца, считано от сключването му, като след изтичането на този срок
договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен
план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено
предизвестие. Уговорено е също така, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на първоначалния му срок по вина или по инициатива на потребителя, или при
нарушение на задълженията му по договора, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички най-високи
според условията на плана месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, но за не повече от три месеца; в случай, че са били налице отстъпки и/или
различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на
оставащия срок на договора, и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
С горепосочения договор на ответницата е било предоставено и устройство –
мобилен апарат ALCATEL 1SE 32GB Dual Green, при следните условия: цена с
2
абонаментния план – 49,99 лв., стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент) –
309,90 лв., отстъпка от стандартната цена – 259,91 лв., като на стр. 6 от договора е
удостоверено чрез подпис на потребителя, че устройството му е било предадено и е било
прието от него.
Представено е и копие на сключен между страните договор за мобилни услуги №
*/10.06.2021 г. за предпочетен номер *, с абонаментен план „Интернет+“, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора – 15,99 лв. и месечен абонамент от 20,99 лв.
след изтичане на първоначалния срок. Посочено е, че първоначалният срок на договора е 24
месеца, считано от сключването му, като след изтичането на този срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да
бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено предизвестие.
Уговорено е също така, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
първоначалния му срок по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на
задълженията му по договора, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/ неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца; в случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за
плана, съответстваща на оставащия срок на договора, и б/ в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.
При сключването на горепосочения договор на ответницата е било предоставено и
устройство – таблет PRESTIGIO Q PRO Grey, при следните условия: цена с абонаментния
план – 1,00 лв., стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент) – 419,90 лв.,
отстъпка от стандартната цена – 418,90 лв., като на стр. 6 от договора е удостоверено чрез
подпис на потребителя, че устройството му е било предадено и е било прието от него.
Видно е, че горепосочените договори са подписани от двете страни по тях, като
подписите не са оспорени, поради което следва да се приеме, че договорите са валидно
сключени.
Към исковата молба са приложени три фактури, издадени от ищеца на името на
ответницата на 25.11.2021 г., 25.12.2021 г. и 25.02.2022 г. – трите на обща стойност 665,72 лв.
с ДДС, в които са фактурирани суми за месечни абонаментни такси (общо 74,96 лв. без
ДДС), допълнителни услуги (общо 2 лв. без ДДС), застраховки (общо 14,97 лв. – освободени
от ДДС), 1 бр. SMS (0,33 лв. без ДДС) и неустойки за предсрочно прекратяване на договори
(578,01 лв.).
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че горепосочените фактури са осчетоводени по сметка 703 (Приходи от
услуги), сметка 4532 (ДДС на продажбите) и сметка 411 (Клиенти) по партидата на
ответницата. В експертизата също така е посочено, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, както и към датата на предоставяне на информацията от
ищеца – 12.03.2025 г. неплатените от ответницата суми възлизат на 665,72 лв. На следващо
място вещото лице е посочило, че с фактурата от 25.02.2022 г. са фактурирани неустойки в
общ размер от 578,01 лв., от които 205,90 лв. – неустойки за услуга и 372,11 лв. – неустойки
за устройство, които са изчислени в съответствие с предварително установените правила в
договорите. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е заявило, че няма
информация какви са допълнителните услуги, за които са начислени суми във фактурите.
3
Посочило е също така, че е изготвило заключението си изцяло на база на предоставената му
от ищеца счетоводна информация. Така представеното заключение не е оспорено от
страните по делото.
При така събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
По отношение на направеното в отговора на ответника възражение за нищожност на
съдържащите се в договорите клаузи за неустойки, съдът намира същото за неоснователно.
Видно е от договорите, че неустойките са уговорени в максимален размер от три месечни
абонамента, като към тях се добавят и част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Според съда така
уговорени, клаузите за неустойки не противоречат на добрите нрави, тъй като размерите на
неустойките не са необосновано високи и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, нито създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугите, поради което тези клаузи не са нищожни.
Настоящият съдебен състав намира, че така формулирани, клаузите за неустойка не са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като размерът на неустойката - до три месечни
абонаментни такси, не е необосновано висок, нито противоречи на изискването за
добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, а чрез него адекватно се постигат основните функции на
неустойката – обезпечителна, обезщетителна и гаранционна. Следва да се посочи също така,
че в резултат на допуснатото от потребителя неизпълнение търговецът е бил лишен от
получаване на абонаментни вноски до края на срока на договорите, при готовност от своя
страна да престира изпълнение. Поради това съдът счита, че уговорената неустойка в размер
на три месечни абонаментни такси в стандартния им размер не е прекомерна, а е достатъчна
да обезщети адекватно претърпяните от доставчика вреди от неизпълнението на
потребителя, без да е необходимо същите да се доказват, както и да санкционира
потребителя за допуснатото неизпълнение.
Въпреки горното, съдът намира, че претендираните в случая неустойки не са
дължими, тъй като и в двата договора е предвидено, че неустойките се дължат за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, а по делото липсват доказателства за
валидно извършено разваляне на договорите по предвидения в тях начин, а именно с
едномесечно писмено предизвестие. Ищецът е представил отправена до ответницата покана
за доброволно плащане от 25.01.2022 г., в която е посочено, че дължимата от нея сума е в
размер на 82,72 лв., като при неплащането й договорът им ще бъде прекратен и ще й бъде
начислена неустойка в размер на 585,27 лв., но не са представени доказателства за
получаване на тази покана от ответницата - в тази връзка е представено удостоверение от
„Български пощи“ ЕАД, в което е посочено, че непрепоръчана кореспондентска пратка
EAN0001341607/ 25.01.2022 г. за М. И. с адрес: гр. Камено е била доставена съгласно
сключения договор, но липсва информация както за съдържанието на тази пратка, така и за
датата на доставката, а така също и дали пратката е било получена лично от лицето или е
било депозирана в пощенска кутия или на друго място. Поради това съдът намира, че тези
доказателства не удостоверяват валидно извършено от ищеца разваляне на сключените
между страните договори по предвидения в тях и в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД начин. С оглед на
това съдът намира, че ответницата не дължи претендираните от ищеца неустойки по
договорите за предоставяне на мобилни услуги в общ размер от 583 лв.
По отношение на претендираните месечни абонаментни такси и цени на ползвани
услуги (1 бр. SMS), съдът намира, че същите са дължими, тъй като по делото се установи
наличието на валидно сключени и действащи към процесния период договори между
страните, по силата на които ответницата дължи заплащане на месечните абонаментни такси
и стойността на ползваните услуги, а в случая не се доказа тя да е платила тези суми, които
по данните, съдържащи се във фактурите и по изчисления на съда възлизат на общо 90,35
4
лв. с ДДС. Поради това и след приспадане на посочената в исковата молба и призната от
ищеца сума от 21,81 лв., представляваща надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумата от 68,54 лв.
По отношение на начислените във фактурите суми за т.нар. допълнителни услуги и за
застраховка, съдът намира, че същите не се дължат от ответницата, тъй като по делото
липсват твърдения и доказателства за наличие на правно основание за тяхната дължимост,
както и за техните размери – липсва договор за застраховка, страна по който да е
ответницата и който да обосновава евентуално нейно задължение за заплащане на
застрахователна премия, липсват и данни за какви „допълнителни услуги“ е начислена
сумата от общо 2 лв. без ДДС.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан до
размера от 68,54 лв., дължима за неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги (1 бр. SMS), след приспадане на надвнесена сума за предходен отчетен период. В
останалата му част над уважения до предявения размер от 665,72 лв. искът е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответницата дължи на ищеца и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 68,54 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 98,32 лв., представляваща част от направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съответна на уважената част от
иска, както и сумата от 51,99 лв., представляваща част от направените от него разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че М. Я. И., ЕГН **********,
от *, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *,
сумата от 68,54 лв. (шестдесет и осем лв. и петдесет и четири ст.), представляваща сбор от
неплатени абонаментни такси и потребени услуги, дължими по Договор за мобилни услуги
№ */19.03.2021 г. и Договор за мобилни услуги № */10.06.2021 г. за отчетен период
25.10.2021 г. – 24.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е част от предмета на Заповед №
3312/03.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 6638/2023 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата му част над уважения до
предявения размер от 665,72 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА М. Я. И., ЕГН **********, от *, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумата 98,32 лв. (деветдесет и осем лв.
и тридесет и две ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, както и сумата от 51,99 лв. (петдесет и един лв. и
деветдесет и девет ст.), представляваща част от направените от него разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6