РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Евелина
Маринова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11613/ 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД„Д.Б.:Ж.И З.“АД срещу Решение № 171477 от 07.08.2020г.,
постановено по гр. д. № 59009/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в в
частта, с която е уважен срещу жалбоподателя, предявения от З. „А.Б.“АД иск по
чл. 411 от КЗ за заплащане на регресно обезщетение за имуществени вреди,
изплатени от З. „А.Б.“АД на трето за делото лице по застраховка „Каско“ в
размер на 1481,05 лева ведно с лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателно плащане
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на
събраните доказателства и неправилен извод за настъпване на ПТП по вина на
водача, чиято ГО била застрахована при въззивника. СРС не се произнесъл по
исканите от въззивника допълнителни въпроси към СТЕ, поставени с отговора на
исковата молба. Оспорва изводите за началната дата на законната лихва за забава
с твърдението, че до последното съдебно заседание не разполагал с четливо копие
на Протокола за станалото ПТП и не е имало как да извърши преценка на
предявената регресна претенция.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска,
евентуално намаляване размер на обезщетението.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор на
жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Няма спор относно настъпването на твърдяното в
исковата молба ПТП, както и за съществуването на застрахователни правоотношения
към деня на ПТП-то между ищеца и собственика на л.а. „Шкода“ и между ответника
и водача на л.а. „Фолксваген“, както и за уведомяването на ответника от ищеца
за застрахователното събитие. С оглед липсата на оспорване от ищеца на
твърдението на ответника, че е изискал допълнително представяне на документи –
четлив ППТП, то и СГС приема, че приложеното с отговора писмо от ответника до ищеца
е достигнало до последния.
Спорът пред въззивната инстанция (с оглед на
оплакванията в жалбата) се отнася до правилността на извода на СРС, че главната
причина за ПТП-то е навлизането на л.а. „Фолксваген“ в лентата за насрещно
движение (във връзка с главния иск) и относно началната дата на дължимата
законна лихва предвид възражението на ответника за липса на четлив препис от
протокола за ПТП и следваща от това невъзможност да вземе отношение по
основателността и размера на регресната претенция.
Първото оплакване не съдържа конкретни доводи за
неправилност на изводите на СРС, че причина за ПТП е навлизането на л.а. „Фолксваген“
в лентата за насрещно движение.
Видно от решението тези изводи са базирани на
съдържащият се в приетата по делото административно – наказателна преписка ППТП
и заключението на допусната САТЕ.
СГС намира, че макар ответника да е оспорил в отговора
на исковата молба механизма на ПТП – неговото оспорване е принципно и е
базирано на нечетливостта на представения му препис от ППТП. В последното
заседание пред СРС е бил приет заверен от СДВР-КАТ четлив препис на ППТП.
Ответника не е изпратил представител на това заседание, като е бил редовно
призован и е депозирал писмена молба. В тази молба се иска да се приеме
административно наказателната преписка в която е и ППТП и не е заявено, че
поддържа направените оспорвания на механизма след като се е запознал с
протокола и другите документи в преписката. При това положение извода е, че липсва
обосновано оспорване на този механизъм. Отделен е въпросът, че не е била
оспорена и допуснатата и изслушана САТЕ, според която механизма на ПТП е същият,
като описания в ППТП. Този механизъм е описан и в съставения на застрахования
при ответника водач на МПС „Фолксваген“ АУАН и в Наказателно постановление, като
и двата документа са връчени на водача на л.а. „Фолксваген“ и не е имало
възражения от негова страна, а НП не е обжалвано. Тези доказателства също (макар
и косвено доколкото не обвързват застрахователя по застраховката ГО) сочат, че
вината за ПТП-то е на водача застрахован при ответника - въззивник.
Предвид гореизложеното СРС правилно е приел, че
регресната претенция е основателна, макар неправилно да квалифицирал
поведението на водача на л.а. „Фолксваген“ като нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП- тази разпоредба има предвид съседни пътни ленти за движение в една и съща
посока, предвид § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП. Правилната квалификация на поведението
на водача на л.а. „Фолксваген“ е дадената от органите на КАТ (чл. 38, ал. 2 от ЗДвП).
СРС не е нарушил и принципа за равнопоставеност на
страните. Не е вярно, че не се е произнесъл по искането на ответника за
експертиза- поставените от ответника задачи са били поставени от СРС при
допускане на искана и от ищеца САТЕ, като част от тях само са преформулирани.
Оплакването за прекомерност на обезщетението също не е
обосновано с конкретни доводи. СРС е присъдил посочената в САТЕ стойност на
ремонта по пазарни цени, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 400 от КЗ
и трайната практика на ВКС.
Основателно
е оплакването относно началната
датата на дължимост на законна лихва. Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 2 от КЗ
лихва за забава се дължи от поканата за плащане. Това правило търпи ограничение
с оглед разпоредбите на чл. 412, ал. 2 и ал. 3 от КЗ при направено изискване на
допълнителни документи, имащи отношение към определяне на основанието и размера
на претенцията, каквото искане в случая е налице. Ответника е изискал
допълнително представяне на протокола за ПТП в четлив вид, а ищецът,
претендиращ плащане не е ангажирал доказателства да е представил такъв на
ответника. Неоснователно в тази връзка е възражението на въззиваемия за
неотносимост на наличие на четлив препис от ППТП към претенцията за законна
лихва. Такава се дължи само при забава, а в забава може да се изпадне от
застрахователя при изтичане на сроковете за произнасяне по претенцията, но при
липса на уважителни причини за неспазването им. В случая СГС намира, че тъй
като ППТП е необходим документ за определяне на основателността на претенцията
и размера на вредите (в него е описан механизъм на ПТП и увредените части), а
задължение на претендиращият е да представи доказателствата с които разполага
или с които може да се снабди предварително и предвид, че не твърди да е
уведомил ответника, че не разполага с по-четливо копие, то СГС намира, че в
забава ответника е изпаднал считано от постъпване в съда на административно
наказателната преписка (26.02.2020г.) в която се съдържа четлив препис на
протокола в който смисъл е и оплакването в жалбата. Позоваването на въззиваемия
на чл. 107 от КЗ е неоснователно. Тази норма дава право и на него самия да
изиска необходимите му документи за доказване на претенцията му от органите на
МВР, а интересът от това е негов.
Предвид гореизложеното решението следва да се отмени
по отношение присъдената законна лихва за периода от датата на исковата молба до
26.02.2020г.
По разноските:
Въззивника няма право на разноски въпреки приетото от
въззивния съд относно искането за законна лихва след датата на исковата молба,
тъй като това не е самостоятелен иск и не се включва в понятието
уважена/отхвърлена част от иска по смисъла на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
Предвид отхвърлянето на жалбата по главния предмет на
делото въззиваемия има право на сторените разноски за адвокатски хонорар.
Въззивника е оспорил размера на разноските, като СГС намира оспорването за
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и минималния
размер на хонорара при интерес от въззивното дело 1481,05 лева е 400,81 лв. с
ДДС, които следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 171477 от 07.08.2020г., постановено
по гр. д. № 59009/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в в частта, с която е ОСЪДЕНО ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“АД гр. София с ЕИК ******** да заплати на З. „А.Б.“АД законна лихва за забава върху сумата от
1481,05 лева, считано от датата на
исковата молба (15.10.2019г.) до 26.02.2020г. КАТО ВМЕСТО ТОВА отхвърля искането за законна лихва за посочения
период.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171477 от 07.08.2020г., постановено по гр.
д. № 59009/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в в останалата обжалвана част за главница и за законна лихва след 26.02.2020г.
до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“АД гр. София с ЕИК ******** да заплати на З. „А.Б.“АД с ЕИК********разноски
за въззивното дело в размер на 400,81 лева с ДДС- заплатен адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване
Председател : Членове : 1. 2.