№ 854
гр. Варна, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500274 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“
№29, ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, против Разпореждане №47615
от 30.12.2022г. постановено по гр.д.№16891/2022г. на Районен съд Варна , с което е оставено
без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Д. Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 634.71лв., представляваща непогасена главница по Договор за
паричен заем №4263083/22.09.2021г., сключен между длъжника и “Изи Асет Мениджмънт“
АД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, сумата от 49.83лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 07.10.2021г.-16.12.2022г. и сумата от 57.58лв., представляваща мораторна лихва за
периода 11.02.2022г.-16.12.2022г., които задължения са погасени от гаранта “Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание Договор за предоставяне на гаранция
№4263083/21.09.2021г. и прехвърлени в полза на заявителят с Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и Приложение №1 от 02.06.2022г.
Претендират се разноските направени в заповедното производство.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, тъй неправилно съдът е дал указания на заявителя да представи
извлечение за извършени погасявания от длъжника. Твърди се още, че действащата
нормативна уредба не предвижда възможност в заповедното производство да се събират
доказателства за дължимостта на вземането, характера, произхода и сформирането на
компонентите на дълга, като и за доказване на факта на прехвърляне на вземането.
Поддържа се, че представената в настоящото производство документация е достатъчна, за да
може заповедния съд да направи обоснован извод за наличието или липсата на
неравноправни клаузи. Развити са подробни съображения в подкрепа на изложените доводи
и се сочи се относима съдебна практика. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт,
респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и издаде исканата
заповед за изпълнение, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото,
1
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е
предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване
и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води
исков процес при условие, че вземането не се оспорва от длъжника. Съгласно чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за
парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето защо
претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер.
На следващо място, следва да се извърши служебна проверка на съдържанието на
договора при условията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, като в обхвата на контрола попадат не
само общите норми за гарантиране на права на потребителите предвидени в ЗЗП, но и
специфичните изисквания за минимално необходимо поведение на договарящите се, за
съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми на злоупотреби с
договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със специалните правила визирани в
ЗПК. Извършването на въпросната проверка налага запознаване и преценка на
съдържанието на договора за кредит, която надхвърля пределите на формалната преценка за
редовност на документ от външна страна. Следователно представянето на писмени
доказателства, а именно договор и общи условия, удостоверяващи основанието, от което
произтича вземането, е предвидено като изключение в производството по снабдяване със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Законът не въвежда изискване към
заповедния съд да проверява наличието на материално-правна, съответно процесуално-
правна легитимация на заявителя като носител на търсеното вземане, дори когато длъжник
по заявлението е потребител. Законодателят не изисква от заповедния съд да изследва
законосъобразността на титула, въз основа, на който кредиторът се легитимира като
собственик на вземането, поради което непредставянето на договорът за цесията, с който
вземането е прехвърлено в патримониума на заявителя, не е основание за отхвърлянето му.
Това е така, защото непредставянето на цесията не възпрепятства заповедния съд да
извърши проверка налице ли е неправноправна клауза в договора за кредит, страна, по който
е длъжника.
В контекста на изложеното и тъй като с подаденото заявление се претендират
парични суми, искът за които е подсъден на районен съд и същото отговаря на изискванията
за редовност на чл.410, ал.2 ГПК и по отношение на вземанията за главница, договорна
лихва и лихва за забава не са налице ограниченията по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, то са налице
предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.
С оглед горното съдът намира, че разпореждането на районният съд, е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо това се постанови
издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Разпореждане №47615 от 30.12.2022г. постановено по гр.д.
№16961/2022г. на Районен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано
от Янислав Бориславов Янакиев, против Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
от 634.71лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем
№4263083/22.09.2021г., сключен между длъжника и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от подаване на заявлението-29.12.2022г. до
окончателното й изплащане, сумата от 49.83лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 07.10.2021г.-16.12.2022г. и сумата от 57.58лв., представляваща мораторна лихва за
периода 11.02.2022г.-16.12.2022г., които задължения са погасени от гаранта “Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание Договор за предоставяне на гаранция
№4263083/21.09.2021г. и прехвърлени в полза на заявителят с Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и Приложение №1 от 02.06.2022г., както и
за сумата от 125лв., представляваща разноски за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на РС Варна за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3