Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Силистра, 24 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори февруари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1698 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Д.К. твърди, че в началото на м. юли 2019 г. страните сключили в устна форма договор, по силата на който той се задължил да осъществи ремонт на покрива на къща, находяща се в с. К.ул. „Н.П.” № срещу възнаграждение в общ размер от 11100 лв. за труд и материали при цена за труд от 25 лв. за квадратен метър. Общата стойност на проекта била определена на база измерена площ на покривната конструкция от 200 кв.м., а вложеният труд следвало да се заплати след приключването на обекта. В процеса на работа ответницата нямала забележки и дори възложила на изпълнителя припокриването на още едно помещение, долепено до къщата с площ от 19 кв.м., а на по – късен етап – измазване и шпакловане на 3 бр. комини и обшиване на 50 линейни метра стряха, последното – срещу възнаграждение от 6 лв. на метър, което включвало подмазване между стряхата и стените. Така полагащото се възнаграждение на ищеца достигнало сумата от 5650 лв., а целият проект – сумата от 12320 лв., покриваща разходите му за труд и материали. В заключителния етап ответницата започнала да отправя на изпълнителите (ищеца и негови помощници) неоснователни забележки, но все пак им заплатила сумата от 2000 лв., като страните се споразумели, че остатъкът ще бъде издължен след окончателното приключване на всички възложени задачи и по – конкретно след подмазването на капаците. На 24 юли ищецът и други работници се явили на обекта за окончателното приключване на ремонтните дейности, но ответницата не ги допуснала до него, обвинила ги, че лъжат за квадратурата и отказала да им заплати остатъка от полагащото им се възнаграждение. Ответницата настоявала площта на покрива да бъде измерена от независими експерти, но в дните на огледите тя не отговаряла на повикванията на ищеца, поради което измерванията се проваляли, а остатъкът от възнаграждението не му бил заплатен. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати този остатък в размер на 3650 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2019 г. до окончателното й плащане.
В хода на устните състезания ищецът поддържа претенцията си до размера от 3484 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2019 г., до окончателното й плащане. Формира така полагащото му се възнаграждение като сбор от стойността на труда за изграждане на покрива, изчислен на база площ от 211 кв.м., стойността труда за измазването на три броя комини в общ размер от 80 лв., както и за обшивка на стрехите в размер на 209 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В.В.С. изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Признава, че действително възложила на ищеца да извърши ремонт на покривната конструкция на притежаваната от нея жилищна сграда на посочения в исковата молба адрес, както и да изгради покрив върху плочата на долепена до къщата постройка, срещу общата цена от 11100 лв., определена на база площ на покрива от 198 кв.м. и включваща труда и материалите за изработката, без транспорта и улуците, както и без измазването на комините, която последна дейност ищецът предложил да осъществи безвъзмездно. Счита, че именно в този размер е уговореното възнаграждение по сключения договор, като заявява, че едва на по - късен етап ищецът определил по – голяма стойност на възнаграждението – 12320 лв., като уточнил, че някои от дейностите не били включени в първоначалната цена, както и че след включването на плочата, площта на подлежащата на ремонт покривна конструкция достигнала 220 кв.м. Счита също така, че въз основа на обявените от ищеца цени за труд и материали за квадратен метър възнаграждението възлиза на по – ниска стойност от претендираната такава, тъй като след извършени впоследствие измервания се установило, че общата площ на изградената покривна конструкция е 201 - 206 кв.м., а дължината на стряхата – 40 м., а не 60 м., както сочели замерванията на ищеца.
Ответницата също така счита, че осъществената от ищеца строителна дейност е некачествена, тъй като при направата на покрива били използвани стари греди, а освен това без знанието на ответницата и съпруга й ищецът и работниците му съборили зидана стена над тавана в периферията на сградата и вместо нея монтирали талашитена плоскост, което довело до разпределяне тежестта на покрива върху останалата част от стената, съответно до улягане и провисване на задната страна на покрива и появата на чупка по средата. Отделно от това ищецът и работниците му причинили на ищцата допълнителни вреди, изразяващи се в отрязване на разширителния съд на парната инсталация, водещо до невъзможност за използването й, счупване на бетонова колонка – част от оградата на къщата (ищецът сторил това в пристъп на агресия), отнемане на 1060 бр. стари цигли, както и част от закупените за ремонта на покрива материали. Заявява, че според очакванията й ищецът следвало да осъществи ремонта чрез регистрирана фирма, но се оказало, че той няма такава, че останалите участници в ремонтните дейности не били негови работници и че в крайна сметка той не бил в състояние да предложи гаранционно обслужване на извършения строеж.
Признава, че
на 21.07.2019 г. ищецът се явил в дома й за подмазване на капаците, но тя не го допуснала вътре, тъй
като изпитвала страх от агресивното му поведение, както и поради
обстоятелството, че той отказал да
участва в повторно замерване на площта на покрива, както и да отстрани
щетите по премахнатия разширителен съд.
Отбелязва също
така, че исковата молба е следвало да
бъде насочена и срещу съпруга й, който също бил възложител по договора за
изработка, и срещу нейната сестра, която
се облагодетелствала от изработеното, тъй като била собственик на 1/6 ид.ч. от
имота. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Страните не спорят, че са встъпили в договорни отношения, по силата на които ищецът в качеството си на изпълнител се задължил да извърши подмяна на покривната конструкция на жилищна сграда, находяща се в с. К.ул. „Н.П.” №, собственост на насрещната страна. За установяване на начина на сключване на договора, страните по него и съгласуваните между тях условия на сделката бяха изслушани показанията на свидетелите Д.С., съпруг на ответницата, участвал в договарянето, и С. И., нейна дъщеря, присъствала в момента на сключване на договора, според които възлагането на изработката и уточняването на правата и задълженията на договарящите било сторено в началото на м. юли 2019 г. в техния дом в отсъствието на ответницата, чиято воля била изразена от нейния съпруг, действащ и в личното си качество на възложител. Свидетелите заявиха, че изпълнителят извършил необходимите замервания на по – ранен етап, а в началото на м. юли той се явил в дома им с оферта за цената на изработката като съвкупност от труд и материали, възлизаща на общата сума от 11100 лв., определена на база площта на подлежащата на подмяна покривна конструкция от 200 кв.м. – т.е. по 56 лв. на кв.м. Според двамата свидетели уговорката за цената касаела както подмяната на покривната конструкция на сградата, така и изграждането на покрив на долепена до нея постройка, която до този момент била завършена до ниво таванска плоча, и се отнасяла за всички строителни дейности, включително измазването на комините и обшивката на стрехите (според свидетелката И. ищецът отговорил утвърдително на заключителния въпрос на баща ѝ дали предварително коментираната цена от 11100 лв. остава валидна за всички СМР по покрива, включително за комините и стрехите). Тези твърдения кореспондират с признанията на самия ищец, че е обещал да измаже комините безплатно, както с обясненията му, че представил офертата си от 11100 лв. като цена за подмяна на покривната конструкция на сградата, без направи уговорката, че някои от включените в строителството дейности не са калкулирани в тази цена. Според вещото лице по втората назначена съдебно – техническа експертиза стрехите представляват част от покривната конструкция, поради което договарянето на обща цена за нейната подмяна не предполага изключения от тази цена, неупоменати изрично при съгласуване на договорните клаузи. Самият ищец признава, че в конкретния случай не е било възможно да се запазят старите стрехи, което по недвусмислен начин сочи, че изключването им от строителните дейности по изграждането на покрива би довело до недовършеност на възложената му задача по начина, по който и двете страни дефинират същата, а именно подмяна на покривна конструкция. Затова съдът приема, че договорената цена от 11100 лв. касае всички ремонтни дейности по подмяната на покрива на сградата на възложителите при единично възнаграждение от 56 лв. на квадратен метър, включващо труд и материали за 198 кв.м. покривна площ (това е първоначално замерената според ответницата площ, закръглена в показанията на свидетелите С. и И. на 200 кв.м.). За да установи постигната между страните уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение от 6 лв. на линеен метър за обшивката на стрехите ищецът се позовава на показанията на своя син, свидетеля В. К., но същият заявява, че не е присъствал на подобно договаряне, а е бил информиран за това условие от баща си, поради което свидетелството му не потвърждава, че то действително се е осъществило. Съпоставяйки твърденията на страните съдът приема, че насрещната престация на възложителите е уговорена при условията на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, т.е. по единични цени и по – конкретно по 56 лв. на квадратен метър, като това становище се извежда по недвусмислен начин от последващото им решение да приключат финансовите си отношения след замерване на площта на покрива от трети независими лица, разкриващо убеждението на всяка от тях за относимостта на тази площ към размера на възнаграждението за извършването на ремонта. В тази насока съдът възприема твърдението на ответницата, че единичната цена от 56 лв. на кв.м. се явява общата цена за възложената изработка на квадратен метър, включваща труд и материали, които не са строго разграничени по пера в рамките на общата сума; осигуряването на материалите е попадало в задълженията на ищеца, поради което възнаграждението за труда му следва да се разглежда като остатъка от общото възнаграждение след приспадане стойността на материала. Така уговорения размер на възнаграждението не следва да се увеличава с допълнителни суми за измазването на комините, тъй като уговорката за безвъзмездно извършване на тази дейност не би могла да се отмени след реализирането й, освен при изрично регламентираните в чл. 227 ЗЗД предпоставки, на нито една от които ищецът не се е позовал. Накрая следва да се добави, че съгласно показанията на свидетеля С. той също заедно със своята съпруга се явява възложител по сключения договор за изработка, по който двамата възложители поели общо задължение за заплащане на възнаграждение, а не индивидуално такова за разделянето на сумата помежду им в предварително определено съотношение.
Чл. 266, ал. 1 ЗЗД регламентира задължението на поръчващият да заплати възнаграждението за приетата работа. От
приетата по делото четвърта съдебно – техническа експертиза става ясно, че
общата площ на изградената от изпълнителя покривна конструкция е 211 кв.м.,
определена на база замерванията, извършени при изготвянето на третата
експертиза в присъствието на представители и на двете страни по делото. Съдът
не би могъл да кредитира едноличното становище на ответната страна, че тази
площ е по – малка (207 кв.м.) поради неточното посочване в третата експертиза
на една от величините на фигурите, формиращи конструкцията на покрива, тъй като
по делото липсват данни, които да потвърждават това становище, при положение че
отделните величини са записвани от вещото лице след съвместното им измерване и
съобщаване от представителите на страните. Въз основа на уговорената единична
цена от 56 лв. на квадратен метър общото възнаграждение на изпълнителя достига
сумата от 11816 лв., част от което на този етап му е заплатена, а именно сумата
от 2000 лв., директно под формата на възнаграждение за труд и 7333 лв., чрез
предаване на суми за строителни материали, остойностени от самия ищец на база
предадените на от ответницата отчетни документи. При тези данни неизплатеното вземане на ищеца остава
в размер на 2483 лв., чието присъждане се обуславя от преценката за основателността
на наведените от ответната страна правопогасяващи възражения, включително и
такива за недостатъци на изработеното с оглед разпоредбата на чл. 265, ал. 1,
т. 3 ЗЗД който гласи, че ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
може да иска съответно намаление на възнаграждението.
Вещото лице по втората съдебно – техническа и ценова експертиза установява, че при изграждането на покрива изпълнителят съборил зидана стена, към която е била прикрепена носещата конструкция на стария покрив, тъй като била висока за новото изпълнение, и на нейно място изградил нова конструкция с поставяне на OSB плоскост. Според вещото лице вертикалните носещи стени на новата конструкция не лягат върху цяла устойчиво прикрепена хоризонтална греда, а хоризонталните участъци са прекъснати, в южния край на покрива липсват и лягат върху старата греда на тавана, а носещите греди от горната страна на покрива са укрепени през средата с перпендикулярна греда, която не стига до югозападния край на покрива, поради което се достига до неговото провисване. Вещото лице счита, че поставянето на OSB плоскост е нецелесъобразно, тъй като под въздействието на насрещен дъжд и снегонавяване тя няма да издържи във времето, и препоръчва следните СМР за укрепване на конструкцията – демонтиране на OSB плоскостта, вертикалните носещи греди и хоризонталната греда над тях, съзиждане на нов зид над стария, изграждане от вътрешната му страна на носещата конструкция и обшиване на стрехите. От тази експертиза става ясно, че труда и материалите, необходими за извършването на дейностите по отстраняване на недостатъците, възлиза на общата сума от 728,97 лв., която съдът закръгля на сумата от 800 лв. с оглед прибавянето на минимални разходи за отстраняване на още един недостатък – полагането на 4 м. от основната носеща греда на 15 см. над тавана чрез закрепването ѝ само в двата края, довело до видимото ѝ провисване и съответно неустойчивост на конструкцията – този недостатък според вещото лице би могъл да се поправи чрез допълнителното ѝ укрепване с междинни вертикални опори на още две места. Поради изложените причини разходите за отстраняване на така посочените недостатъци следва да се поемат от изпълнителя, като от полагащото му се възнаграждение се приспадне сумата от 800 лв., съобразно цитираната по - горе норма на чл. 265, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
От показанията
на свидетелите С. и К. стана ясно, че
извършването на дейностите, свързани с възложената изработка, наложило отрязване
на разположения на тавана разширителен съд на парната инсталация на сградата,
при което изпълнителят се задължил да поеме разходите по заваряването му, а при
необходимост се задължил да закупи нов такъв. Вещото лице по първата СТЦЕ предвижда, че разходите за възстановяване
на повредената по този начин парна
инсталация възлизат на сумата от 100 лв., с която също следва да се намали
възнаграждението на ответника съобразно изискването на цитираната по – горе
законова разпоредба.
Ответницата прави възражение за прихващане на задължението ѝ спрямо насрещната страна с вземането ѝ за възстановяване на бетонова колонка, повредена от ищеца в пристъп на агресия, но същевременно тя не ангажира доказателства за действителното осъществяване на вменените на ищеца увреждащи действия, поради което възражението ѝ, като недоказано, следва да се остави без уважение.
От заключението на вещото лице по втората СТЦЕ се установява, че в направата на покрива са вложени строителни материали - греди 6/8-4 м., общо 36 м., закупени от възложителите на по – ранен етап – през 2018 г. на стойност 65,52 лв., която сума също следва да се приспадне от стойността на възнаграждението, тъй като материалите са предварително калкулирани в него и доставянето на такива от възложителите би формирало неоснователно обогатяване на другата страна. Същевременно възраженията на ответницата, че част от закупените материали не са вложени в обекта, че при поставянето на циглите умишлено са завишавани разходните норми и че невложените материали по всяка вероятност са присвоени от изпълнителя, нямат отношение към размера на нейното задължение, тъй като стана ясно, че общо уговореното възнаграждение по договора за изработка задължава изпълнителя да престира определен трудов резултат, а не да отчита използваните материали, които не са му били предварително осигурени, а е следвало да се закупят чрез средства от полагащото му се възнаграждение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. З. и К. М., работници на обекта, както и свидетелите К. и С., стана ясно, че част от старите цигли от покрива на възложителите – 1060 бр., били предоставени от тях срещу заплащане на първия свидетел, като уговорената цена възлизала на 0,25 лв. за цигла и следвало да бъде приспадната от общото възнаграждение на ищеца. Съдът приема, че уговорката за приспадането касае именно неговото вземане, тъй като той е участвал в постигането на тази уговорка, и тъй като приспадането не би могло да се отнесе към вземания на други лица, работници на изпълнителя, при положение че възложителите нямат директни отношения с тях и не са се задължавали да им заплащат възнаграждения. Поради тези причини общата стойност на старите цигли – 265 лв., също следва да се приспадне от полагащото се на ищеца възнаграждение съгласно постигнатата предварителна уговорка в тази насока между страните по договора за изработка.
Между страните не е спорно, че поради влошаване на отношенията им ищецът не бил допуснат да осъществи довършителните работи по възложения му ремонт и по – конкретно подмазване на ръбовете на капаците, поради което цената на тази дейност също следва да се приспадне от полагащото му се възнаграждение, при положение, че тя не е била реализирана от него. На основание чл. 162 ГПК съдът определя нейната стойност в размер на 155 лв. (62 м. по 2,50 лв. на метър), ръководейки се от обявени за тази услуга цени в интернет - сайтове на строителни фирми.
При така изложените аргументи и след приспадане на посочените суми предявеният от ищеца иск се явява основателен до размера от 1097,48 лв., до която сума същият следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. Съдът не споделя становището на ищеца, че претенциите на насрещната страна за намаляване на задължението ѝ биха могли да се уважат, единствено ако бъдат предявени под формата на насрещен иск, тъй като за приспадането на вземанията на тази страна (ако те бъдат признати за основателни) от дължимото възнаграждение по договора за изработка е достатъчно същите да бъдат предявени под формата на възражения, представляващи средство за защита срещу основния иск, а не самостоятелен способ за защита на нарушени права.
Обстоятелството, че ищецът се занимава професионално с ремонт на покриви, без да е регистриран като търговец, няма отношение към правото му да получи възнаграждение по сключения договор, съответно към неговия размер, още повече че по делото липсват данни, че той е заблудил съконтрахентите си по този въпрос или им е предоставил невярна информация, че осъществява дейността си чрез търговска фирма. Ако възложителите са имали такова изискване, те са били в състояние да направят съответните проверки и да поискат от съконтрахента си необходимите им сведения, поради което и съдът не се съмнява в тяхната изначална осведоменост относно неговия статут, срещу който, сключвайки договора, очевидно са нямали възражения. В рамките на тяхната отговорност попада и задължението за изготвяне на проект за подмяната на покрива и съответно представянето му на изпълнителя, който на свой ред по аргумент от чл. 260, ал. 1 ЗЗД е следвало да изисква да му бъде предоставен такъв с оглед качественото изпълнение на възложената му строителна дейност. Чл. 260, ал. 2 ЗЗД гласи, че ако изпълнителят не предупреди съконтрахента си за необходимостта от изготвяне на проект, отговаря за причинените вреди от неговата липса, поради което собствените му оплаквания за отсъствието на по – удачни конструктивни разрешения за изграждане на покрива на възложителите не намаляват отговорността му за недостатъците, възниквали в резултат на приложената от него неправилна концепция, за чието отстраняване в бъдеще следва да бъдат вложени средства за труд и материали съобразно посочените по - горе изчисления на вещото лице.
Накрая следва да се отбележи, че като възложители по сключения договор за изработка именно ответницата и нейният съпруг дължат заплащане на уговореното в полза на насрещната страна възнаграждение без оглед на обстоятелството, че сестрата на ответницата притежава дял от ремонтираната сграда и се ползва от резултатите на извършения ремонт. Стана ясно, че задължението за заплащане на възнаграждение е било поето от възложителите в условията на солидарност (те са се задължили общо пред съконтрахента си, а не разделно за части от възнаграждението), поради което обстоятелството, че съпругът на ответницата не е страна по делото, не обосновава намаляване на възнаграждението, тъй като същото би могло да се търси в пълен размер от всеки от солидарните длъжници (чл. 122, ал. 1 ЗЗД).
С определението за насрочване от 21.01.2020 г. съдът е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на определението в писмена молба с препис за ответника следва да уточни размера на претенцията си за законна лихва върху претендираната от него главница за периода от 24.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2019 г., както и да представи доказателство за заплатена държавна такса върху тази сума в размер на 4 % (и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието в срок, производството по делото в тази му част ще бъде прекратено). Неуточняването на петитума на акцесорния иск (в случая неговия размер) представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, а невнасянето на държавна такса за разглеждането му – нередовност по чл. 128, т. 2 ГПК, чието неотстраняване в указания от съда срок е обвързано със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно връщане на исковата молба на депозиралото я лице и прекратяване на съдебното производство в съответната част – в конкретния случай досежно претенцията за присъждане на законна лихва преди датата на подаване на исковата молба в съда. След тази дата (04.11.2019 г.) в уважения си размер главницата следва да основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се присъди заедно със законната лихва до окончателното ѝ плащане.
Поради частичното уважаване на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по съразмерност в размер на 403,21 лв. (възлизащи на общата сума от 1341 лв., от които 146 лв. за държавна такса, 600 лв. за адвокатски хонорар, 575 лв. за експертизи и 20 лв. депозит за разпит на свидетел), като искането за присъждане на разноски над тази сума следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1101,43 лв. (които общо са в размер на 1575 лв., от които 1000 лв. за адвокатски хонорар и 575 лв. за експертизи), като искането за присъждане на разноски над тази сума следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.С. *** да заплати на И.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1097,48 лв. (хиляда деветдесет и седем лв. и 48 ст.), представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка, сключен през м. юли 2019 г., за подмяна на покривна конструкция на сграда, находяща се в с. К.ул. „Н.П.” № .., заедно със законната лихва върху тази сума от 04.11.2019 г. до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на възнаграждение по договора за изработка над така посочената сума.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от И.Д.К. с ЕГН ********** *** за заплащане на законна лихва върху полагащото му се възнаграждение по договора за изработка, посочен по – горе, за периода от 24.07.2019 г. до 03.11.2019 г.
ОСЪЖДА В.В.С. *** да заплати на И.Д.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 403,21 лв. (четиристотин и три лв. и 21 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА И.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.В.С. *** направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1101,43 лв. (хиляда сто и един лв. и 43 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/